Определение по дело №486/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 64/29.05.2014 г., постановена по н.о.х.д. № 70/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимата Ю. М. М., за виновна в това, че на 10.05.2013 г. в Г. К., без съгласието на притежателите на изключителното право – „A. & F.” SA, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland /”А. & Ф. Ю.” СА, Виа Мор ЪГ-6850 Мендрисио Суитзерланд/, използвала в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО търговски марки без правно основание, като съхранявала с цел продажба 373 броя еднотипни дамски къси панталони с щамповано фирмено лого на марката „H.” /„Х.”/, на обща стойност от 16 785,00 лв., както и 312 броя заготовки за мъжки долнища с щамповано фирмено лого на марката „H.” /„Х.”/, на обща стойност от 4 680,00 лв., всичко на обща стойност от 21 465,00 лв., обект на това изключително право, носещи знаците на регистрирана търговска марка с притежател на правата нÓд тях - „A. & F. E.” SA, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland /”А. & Ф. Ю.” СА, Виа Мор ЪГ-6850 Мендрисио Суитзерланд/, от което са причинени значителни вредни последици, на обща стойност от 21 465,00 лв., поради което и на основание чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание за срок от три години. На основание чл. 172б, ал. 3 във вр. с чл. 53, ал. 1, б. „б” от НК съдът е постановил след влизане в сила на присъдата веществените доказателства по делото - 373 броя еднотипни дамски къси панталони с щамповано фирмено лого на марката „H.” /„Х.”/ и 312 броя заготовки за мъжки долнища с щамповано фирмено лого на марката „H.” /„Х.”/, намиращи се на съхранение в ОД на МВР – К., да бъдат отнети в полза на Държавата и да бъдат унищожени.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от подсъдимата Ю. М., с който първоинстанционната присъда се атакува като неправилна с твърдения, че същата е постановена в нарушение на материалния закон, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и че наложеното наказание е явно несправедливо. Излагат се съображения, че не са събрани доказателства относно субективната страна на престъплението, за което е повдигнато обвинение, особено в частта по отношение на заготовките, освен това незнанието на подсъдимата за защитеността на марковия знак изключва прекия умисъл по отношение на извършеното от нея деяние. На следващо място се сочи, че по никакъв начин по делото не се установява да е налице предвидения в хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО признак, а именно – съхраняване с цел продажба. В жалбата се излагат и твърдения за недоказаност и на квалифициращия признак – наличие на „значителни материални вреди”, тъй като оценяването на стоките и заготовките от стоково - оценителната експертиза по съответни цени за оригинални произведения само по себе си не установява настъпването на вредите, дори преценено през призмата на тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС. На последно място, в жалбата се излага довод за явна несправедливост на наказанието с оглед неговия размер, въпреки приложението на чл. 55 от НК, тъй като и така определеният от съда размер се явява несъразмерно висок с оглед данните за личността на подсъдимата и характеристиките на процесното деяние. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната присъда, вместо която да постанови нова, с която да признае подсъдимата за невиновна и да я оправдае по предявеното й обвинение. Алтернативно се иска изменение на присъдата, като деянието бъде квалифицирано в такова по чл. 172б, ал. 1 от НК, а наложеното наказание – бъде изменено по вид и намалено по размер.

В съдебно заседание подсъдимата, редовно призована, не се явява, поддържа жалбата чрез упълномощения си процесуален представител – А. Р., която в хода на съдебните прения допълва изложените в жалбата доводи, като твърди, че неправилно първоинстанционния съд е тълкувал разширително наказателноправната норма, приемайки, че подсъдимата като търговец дължи по-голяма от обикновената грижа на участниците в гражданскоправния оборот и неполагането на усилия да се информира за факта, че марката „H.” /„Х.”/ е защитена, не изключва нейната наказателна отговорност. Освен това защитникът набляга и на обстоятелството, че подсъдимата обективно не е могла да възприеме поставените върху заготовките за мъжки панталони знаци на марката „H.” /„Х.”/, тъй като същите са били нагънати по начин, който не позволява визуалното възприемане на наличието на поставени върху тези заготовки знаци. По отношение на изпълнителното деяние, защитникът сочи, че не се установява да е налице съхраняване с посочената в закона субективна цел, тъй като подсъдимата е приела да ушие на ишлеме процесните стоки, което от своя страна съставлява договор за изработка, но не и приемане за съхранение. Твърди се, че не се установява и субективната цел – продажба, като се изтъква, че целта на подсъдимата е не да продаде изработените от нея изделия, а да изработи от заготовки стока, която да предаде на възложителя срещу заплащане. По отношение на квалифициращия деянието признак, в хода на пренията защитникът допълва и че счита вредите за ненастъпили с оглед обстоятелството, че стоките са били един вид укрити от общественото внимание, а не изложени на него, каквито биха били, ако бяха поне предложени за продажба, навън от мястото, където са се намирали.

В съдебно заседание прокурорът от О. П. - К. поддържа протеста. В хода на съдебните прения сочи, че намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, счита, че районният съд правилно е приложил материалния закон, правилно са обсъдени всички факти, относими към предмета на доказване, и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От обективна страна намира, че се установява осъществяването на всички признаци на престъпния състав на деянието по чл. 172б, ал. 2 от НК, включително и квалифициращият признак – значителни вреди. По отношение на субективната страна, представителят на държавното обвинение сочи, че по делото се установява подсъдимата да е приела да изработи „на ишлеме” стоки с марката „H.” /„Х.”/, като незнанието относно защитеността на марката не изключва нейната наказателна отговорност.

Окръжният съд, след като извърши изцяло проверка на правилността на протестираната присъда на основание чл. 313 и сл. от НПК и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в протеста, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, с оглед на което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Подсъдимата Ю. М. М. е родена на **.**.**** г. в с. К., общ. Ч., с постоянен адрес в Г. К., К. „. Б.1. вх. „*”, . *, А. *, българска гражданка, със средно образование, управител на „Д.-*” ООД, омъжена, неосъждана, ЕГН *.

Дружеството с ограничена отговорност с фирма "Д. - *", ЕИК *********, седалище и адрес на управление: Г. К. К. „. Б. * вх. „А”, . *, А. *, е регистрирано в Търговския регистър на 09.05.2012 г. със съдружници и управители /заедно и поотделно/ - подсъдимата Ю. М. М. и свидетелката Д. М. И.. Предметът на дейност на дружеството, включващ производство и търговия с текстилни изделия, както и производство на друг вид облекло, фактически се осъществявал към инкриминираната дата /10.05.2013 г./ в шивашки цех, находящ се в Г. К., К. „. У. „Н. И.” № *, под ръководството на подсъдимата М. и свидетелката Изет.

На 10.05.2013 г. по подаден сигнал от свидетелката А. Т. до Териториално звено „Борба с организираната престъпност”, Г. К., във въпросния шивашки цех била извършена проверка от свидетелите Т. С. и Ж. П., които към онзи момент били служители в сектор БОП - К.. Те влезли в цеха, където заварили шивачки, шиещи заготовки за къси дамски панталони. Там се намирала и подсъдимата Ю. М.. При проверката били открити също и вече ушити и пакетирани в прозрачни найлонови торбички артикули от дамските къси панталони в различни цветове. Служителите на сектор БОП - К. установили, че всички тези стоки имали поставена марка „H.” /„Х.”/. В складовото помещение на шивашкия цех проверяващите намерили още опаковани къси дамски панталони в торбички, както и заготовки за мъжки долнища в различни цветове, всички с поставен надпис на марката „H.” /„Х.”/. Същия ден бил извършен и оглед на местопроизшествието, а подсъдимата Ю. М. предала с протокол за доброволно предаване инкриминираните вещи, ведно с хартиени и текстилни етикети с надпис „H.” /„Х.”/. За тази марка тя, както и никой друг на територията на Република България, нямал съгласието на собственика й същата да бъде използвана в търговската дейност, както и нямало сключени лицензионни договори по отношение на тази марка в България.

В регистъра на Световната организация за интелектуална собственост дружеството „A. & F. E.” SA, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland /”А. & Ф. Ю.” СА, Виа Мор ЪГ-6850 Мендрисио Суитзерланд/, надлежно учредено и съществуващо съгласно законодателството на Конфедерация Швейцария, регистрирало за срок до 2019 г. под № 991294/22.01.2009 г. международна марка за клас 25 /облекло/ съобразно Класификацията от Ница. Регистрираната марка била комбинирана и представлявала надпис „H. C.”, изписан на латиница със специфичен шрифт, придружен от стилизирана фигура на птица в полет. Думата „C.” от състава на марката била дисклаймирана и не подлежала на закрила. Регистрацията била извършена по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, в сила за Република България от 2001 г.

В регистъра на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайн (OHIM), словната марка „H.” била регистрирана под № 0969297/16.06.2008 г. за клас 25 /облекло/ съобразно Класификацията от Ница със срок до 2018 г., а под № *********/08.05.2009 г. била регистрирана и фигуративната марка „H.” за същия клас с покровителствен срок до 2019 г. Тези срокове и по двете регистрации, действали на територията на Република България съгласно чл. 72а от ЗМГО във вр. с Регламент (ЕО) № 207/ 2009.

За защита на своите права, като собственик на търговска марка, дружеството „A. & F. E.” SA, Via Moree CH-6850 Mendrisio Switzerland /”А. & Ф. Ю.” СА, Виа Мор ЪГ-6850 Мендрисио Суитзерланд/ упълномощило "Т. енд Т." ООД и А. С. Т. /заедно и поотделно/ да предприемат всякакви правни и фактически действия за защита правата му на територията на Република България, като го представляват по всички въпроси, свързани със защита на търговската марка, и извършват всякакви действия по защита правата му на собственик на търговската марка пред всички държавни и общински институции, юридически и физически лица на територията на Република България, пред Патентното ведомство, КЗК, митническите и полицейски власти, пред съдилищата и органите на прокуратурата, както и пред административните и изпълнителни органи на територията на Република България.

Стойността на инкриминираните 373 броя къси дамски панталони възлизала на 16 785,00 лв., а тази на 312 заготовки, които окомплектоват 156 броя мъжки панталони – на 4 680,00 лв.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимата /частично/, както и изцяло от показанията на свидетелите Т. С., Ж. П., А. Т., Д. И., М. М., Н. М., П. Й. и И. П., които са непротиворечиви и последователни, и взаимно се допълват, както от писмените такива - протокол за оглед на местопроизшествие от 10.05.2013 г., ведно с фотоалбум към него, протокол за доброволно предаване от 10.05.2013 г., стокова разписка от 09.05.2013 г., удостоверение с изх. № *5205/15.05.2013 г. издадено от Агенция по вписванията, писмо от Патентното ведомство на Република България с изх. № 24-00-246/28.05.2013 г., заключение на експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Република България търговски марки, както и заключения на стоково - оценителните експертизи /първоначална и допълнителна/.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд е кредитирал в цялост всички събрани по делото гласни доказателствени средства, като е приел, че показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, ведно с обясненията на подсъдимата са непротиворечиви помежду си, последователни и взаимно допълващи се. Въззивният съд намира обаче, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимата Ю. М. в частта относно обстоятелството същата да е приела да изработи процесните стоки от заготовки в завършени продукти по уговорка с управляваното от свидетеля П. търговско дружество. В тази им част съдът намира, че обясненията имат характера единствено на защитно средство и не следва да бъдат кредитирани поради неподкрепеността им от други събрани по делото доказателствени материали, по-конкретно от показанията на свидетеля И. П., в които същият заявява, че извършва услуги по кроене, но не предоставя свои разкроени стоки за ушиване от други лица. Освен това, намиращата се по делото стокова разписка за получените стоково - материални ценности от 09.05.2014 г. обективира предаване от страна на „П.” ЕООД на 435 броя мъжки дълги панталони, но не установява въз основа на какъв договор се е осъществило самото предаване. Що се отнася до останалите събрани по делото гласни доказателствени средства настоящият състав счита, че същите правилно са кредитирани в цялост от първостепенния съд, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК се състои в използване в търговската дейност на марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗМГО марката е знак, който е способен да отличава стоките на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, фигура и др., както и всякакви коýбинации от тях. По силата на чл. 10 от ЗМГО правото върху марка се придобива чрез регистрация и е изключително право. Наред с това, то е срочно, като в ЗМГО се съдържат множество разпоредби, регламентиращи първоначалния срок на действие правото и неговото подновяване. Посочените норми на ЗМГО очертават кръга от обстоятелства, които следва да бъдат изяснени, за да може да се установи или не наличието на изключително право на марка, а именно: надлежна регистрация на марката;срок на действие;вид на марката; стоките, за които се отнася;притежател.

Районният съд правилно е приел, че към момента на осъществяване на процесното изпълнително деяние е налице надлежна регистрация на марката „Х.” досежно инкриминираните по делото вещи предвид данните по делото, установяващи регистрацията на въпросната марка като словна и фигуративна такава за съответния клас стоки на името на дружеството „A. & F. E.” SA, Via Moree CH- 6850 Mendrisio Switzerland във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар - марки и дизайн (OHIM), както и в Световната организация за интелектуална собственост. Съдът е приел също и че не е налице съгласие от страна на притежателя на търговската марка или сключен лицензионен договор, позволяващи използване от подсъдимата Ю. М. в търговската й дейност на стоки с тази марка.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО правото на марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; който поради своята идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на потребителите; или който е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило. В настоящия случай според експертизата е налице идентичност на поставените знаци върху инкриминираните стоки с тези на регистрираната словна и фигуративна марка „Х.”, регистрирана по съответния ред, т.е. те носят графичното и словесното изображение на знака на регистрираната марка, поради което и правилно районният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО, предвиждащ използване на знак, идентичен на марката за стоки, за които същата е регистрирана.

Използването в търговската дейност съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО включва съхранението на стоки с този знак с цел продажба. Първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно, че към процесната дата /10.05.2013 г./ подсъдимата Ю. М. е съхранявала инкриминираните вещи, тъй като същите са намерени именно в стопанисвания от нея шивашки цех и са предадени от нея с протокол за доброволно предаване. Това обстоятелство се установява по безспорен начин също и от показанията на разпитаните по делото свидетели, като не се оспорва и от страна на подсъдимата. В случая не е налице несъставомерност на деянието, както пледира защитата, доколкото не се установява по делото, а и не се твърди да е налице използване на процесните вещи за лични нужди или нетърговски цели. Напротив, дори и в защитната теза на подсъдимата се сочи да е налице търговска цел за съхраняването на инкриминираните стоки, а именно – получаване на възнаграждение за изработването им „на ишлеме”, за което обстоятелство, от друга страна, по делото не бяха събрани безспорни доказателства. Освен това, броят на намерените в шивашкия цех, стопанисван от подсъдимата Ю. М., стоки, както и фактът, че осъществяваната от нея търговска дейност включва именно производство и търговия с текстилни изделия, както и производство на друг вид облекло, обуславят безспорния извод, че съхранението на инкриминираните вещи от страна на подсъдимата е извършено именно с цел да бъде реализирана тяхната продажба.

Именно обстоятелството, че въпросните стоки са използвани от подсъдимата в търговската й дейност, чрез съхраняването им в стопанисвания от нея шивашки цех със специалната цел – за продажба, без съгласието на притежателя на регистрираната марка, обуславя съставомерността на деянието и от субективна страна. Освен това, незнанието от страна на подсъдимата досежно обстоятелството дали използваната марка е защитена е ирелевантно в настоящото производство и не би могло да обуслови липсата на съставомерно деяние от субективна страна, какъвто довод е наведен от страна на защитата. На следващо място, отново следва да се посочи обстоятелството, че подсъдимата се занимава с подобен род дейност като занятие, тъй като управлява дружество, чиято дейност включва производство и търговия с текстилни изделия, както и производство на друг вид облекло. Същата е била длъжна да провери обстоятелствата, свързани с регистрацията на използваната от нея търговска марка, тъй като в търговската си дейност дължи по-голяма от обикновената грижа, а именно – грижата на добрия търговец. И независимо от обстоятелството, че тази грижа не е част от състава на инкриминираното деяние, както пледира защитата, съобразяването й не води до разширително тълкуване на наказателноправната норма, а е единствено аргумент относно наличието на пряк умисъл у подсъдимата за извършване на процесното деяние. Впрочем, в тази връзка настоящият състав намира за правилни изводите на районния съд, че деянието е осъществено при пряк умисъл. Това е така, тъй като подсъдимата е съзнавала, че използва в търговска си дейност марка, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици - нарушаването на правата на притежателя на регистрираната търговска марка и правата на потребителя да идентифицира произхода на стоката, без възможност за объркване, от стоките с друг произход, и е искала тяхното настъпване.

Настоящият състав намира за неоснователен наведеният от защитата довод за несъставомерност на деянието досежно инкриминираните заготовки за мъжки панталони и дамски къси гащи, тъй като, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, съгласно Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, подписано в Маракеш на 15.04.1994 г. и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22.12.1994 г. (Споразумението ТРИПС) „стоки с фалшифицирани търговски марки” означава всякакви стоки, включително опаковки,носещи без разрешение търговска марка, идентична с валидно регистрирана търговска марка във връзка с тези стоки, или когато не може да бъде разграничена относно основните им характеристики от подобна търговска марка, и която вследствие на това нарушава правата на притежателя на въпросната търговска марка според законите на страната вносител. По тези съображения инкриминираните по делото стоки – заготовки за конкретни продукти /облекла/, доколкото върху същите е поставен знак на регистрирана търговска марка, не следва да бъдат разглеждани като нещо различно от стока по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО.

Настоящият състав намира обаче, че не е налице квалифициращото обстоятелство „значителни вредни последици”. Съгласно тълкувателно решение № 6/15.11.1973 г. по н. д. № 2/1973 г. на ОСНК на ВС понятието „вредни последици” обхваща не само имуществени вреди, но и всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и задълженията на длъжностните лица и гражданите, създават недоверие към установения държавен строй, финансовата и стопанската система и др. В същото тълкувателно решение е посочено, че значителните вредни последици следва да се отграничават от обикновените такива. В случая е безспорно, че общественоопасните последици на инкриминираното деяние съдържат, освен чисто имуществени вреди, така също и неимуществени такива, включващи отрицателното изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право върху марка, търговския статус и репутацията на притежателя на изключителното право, както е посочено в Тълкувателно решение № 1/31.05.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., по описа на ВКС, ОСНК. С оглед обаче на размера на имуществените вреди, определени съгласно двете приети по делото оценителни експертизи на стойност от 21 465,00 лв., използващи като критерий стойността и количеството на инкриминираните стоки, и независимо от причинените неимуществени вредни последици за собственика на търговската марка, свързани със засягане на търговския му имидж и статус, въззивният съд намира, че настъпилите от процесното деяние вредни последици не могат да бъдат определени като значителни, тъй като не се отграничават от обикновените такива. Освен това, следва да се посочи и че действително всяко нарушение на правото на търговската марка води до причиняване на вреди на неговия притежател, но за да е налице квалифициращият признак - „причинени значителни вредни последици”, по делото следва да бъдат събрани безспорни доказателства за реално настъпили имуществени и неимуществени вреди. И при все че от неправомерното използване на регистрирана търговска марка без разрешение действително се засягат в неимуществен план правата на собственика на търговската марка, то липсата на реализирана продажба на съхраняваните с тази цел стоки води до извода, че имуществени вреди реално не са настъпили, поради което и няма как да е осъществен квалифициращият признак, предвиден в чл. 172б, ал. 2 от НК, но въззивният съд намира, че е налице съставомерно деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Предвид гореизложените обстоятелства, атакуваната присъда следва да бъде изменена, като деянието на подсъдимата бъде преквалифицирано от такова по чл. 172б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, в деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО. Оттук следва, че и подсъдимата следва да бъде оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение по чл. 172б ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно, че с деянието са причинени значителни вредни последици.

Промяната в правната квалификация, доколкото санкцията по ал. 2 на чл. 172б от НК е значително по-тежка от тази по ал. 1, налага и ново определяне на наказание на подсъдимата Ю. М.. При определяне вида и размера на наказанието въззивният съд следва да вземе предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. В случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като подсъдимата е с чисто съдебно минало, трудово ангажирана, в млада възраст и с добри характеристични данни, които съдът взе предвид при определянето на наказанието й за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Освен това подсъдимата е съдействала за разкриване на обективната истина по делото, като е предала доброволно намиращите се в шивашкия й цех стоки. При определяне на наказанието съдът съобрази и обстоятелството, че обществената опасност на деянието е типична за този вид престъпления, и съпоставяйки предвиденото в разпоредбата на чл. 172б, ал. 1 от НК наказание с обществената опасност на деянието и дееца, намира, че и най-лекото предвидено в посочената норма наказание ще се окаже несъразмерно тежко. По тези съображения настоящият състав счита, че наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА без предвиден най-нисък предел /в случая до пет години/ бъде заменено с наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, за от една година с периодичност - два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, за срок от една година. На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът намира, че не следва да бъде налагано кумулативно предвиденото в чл. 172б, ал. 1 от НК по-леко наказание - глоба.

В останалата си част присъдата следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, въззивният съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 64/29.05.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 70/2014 г., по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която подсъдимата Ю. М. М., ЕГН *, е призната за ВИНОВНА в извършването на престъпление по чл. 172б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимата Ю. М. М., ЕГН *, от такова по чл. 172б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, в деяние по чл. 172б, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, и ОПРАВДАВА подсъдимата Ю. М. М., ЕГН *, по първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК ЗАМЕНЯВА наложеното на подсъдимата Ю. М. М., ЕГН *, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с наказание ПРОБАЦИЯ, включващо следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК, за срок от една година с периодичност - два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител, съгласно чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, за срок от една година.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.