ПРОТОКОЛ
№ 175
гр. Пловдив, 28.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Ст. Пенчева
Членове:Деница Ц. Стойнова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Р. Б. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600180 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.65 ал.7 и 8 от НПК, образувано по
частна жалба на адв.А. срещу определението по ЧНД № 693/22 г. на ПОС, с
което е оставено без уважение искането на обвиняемия Н. К. Р. да бъде
изменена взетата спрямо същия мярка за неотклонение от „Задържане под
стража“ в по-лека такава.
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. К. Р. се явява лично и със защитника си адв.М. А., редовно
упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.А.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Да се даде ход.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл. 274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв.А.: Нямам искания за отводи. Имам искания за доказателства. Във
връзка с мотивите на първоинстанционния съд, че внесената от Н.Р. сума не е
1
достатъчна за преквалификация на обвинението, тъй като не била платена
лихвата, ние сме внесли лихва в размер на 9540.30 лева, като същата е
изчислена, считано от датата на повдигане на обвинението – 06.10.2021 г. до
26.04 т.г., тоест, дори няколко дни след като сме внесли самата главница.
Твърдим, че това е лихвата, тъй като към момента на повдигане на
обвинението, на привличането на Н.Р. като обвиняем, прокуратурата е
изчислила общия размер на задължението. Тоест, това е общия размер, и
считано от тази дата на сетне до вчерашна дата се изчислява законна лихва, за
което представям изчислението с електронен калкулатор, както и самата
вносна бележка, като уточнявам, че при вписано основанието, вместо лихва
за корпоративен данък са записали корпоративен данък, но имайте предвид,
че и корпоративният данък, и лихвата се плащат по еднаква сметка на НАП,
единствено видът на плащането е със съответната цифра. Представям също и
молба до ОП, с която сме направили доказателствени искания до
наблюдаващия прокурор, като също така твърдя, че вчера обвиняемият даде
обяснения при разследващия по случая, но не знайно защо не са пристигнали
тук. Те бяха изпратени.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р.: Нямам искания за отводи. Поддържам казаното от
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с представените доказателства. Не
възразявам да се приемат.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че представените от защитата на
обвиняемия писмени доказателства са относими към предмета на делото,
поради което следва да бъдат прочетени и приложени към материали, а след
това предвид липсата на други доказателствени искания следва да се даде ход
на съдебните прения, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от защитата на обвиняемия Н.Р.
бележка с изчисляване на лихви, детайли за трансакция от *** и молба до ОП
- П.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, ще ви помоля да оставите без
уважение молбата на защитата на обвиняемия за изменение на мярката за
неотклонение, но дори, след като изложа своите съображения, да се счете, че
има резон за изменение, тъй като действително има нови обстоятелства,
които са настъпили, адекватната мярка била освен „Задържане под стража“ и
„Домашен арест“. Това е така, защото по отношение на повдигнатите
обвинения, те са две, доколко едното припокрива другото и дали е възможно
чл.249 в конкретния случай хипотезата, която е, да е едновременно
извършено с чл.255, е преценка на наблюдаващия прокурор. Факт е обаче, че
са постъпили по повдигнати обвинения, към ТД на НАП всички до момента
твърдени от ОП избегнати данъчни задължения. Същевременно обаче не мога
2
да отрека, че ССчЕ е назначена едва на шестия месец от задържането под
стража на обвиняемия. Към настоящия момент изтичат седемте месеца при
максимален срок от осем месеца. Очевидно е, че ДП по тези обвинения няма
да бъде приключено към осеммесечния максимално определен срок за мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. Не е коментирана и не
претендирам, че има опасност същият да се укрие, но тъй има предвид, че
деянието или като деянията са извършени в изпитателния срок, адекватната
мярка спрямо него би следвало да е или „Задържане под стража“, или
„Домашен арест“, която също ще изпълни целите, предвидени в НПК на
мерките за неотклонение.
Адв.А.: Уважаеми съдии, аз ви моля да отмените определението на
първоинстанционния съд и да измените мярката за неотклонение на Н.Р. от
„Задържане под стража“ в по-лека такава - „Парична гаранция“, няма пречка
да бъде и „Домашен арест“. Стана ясно вече, че по делото са настъпили нови
обстоятелства, а именно че подзащитният ми е взел решение и е платил и
главницата, и лихвата на задълженията, в което същият е обвинен, че е
избегнал неговото установяване и плащане. Касае се за задължение за три
дружества, за които обръщам внимание, че по делото е повдигнато обвинение
на още едно лице А. Х., забележете, с абсолютно идентично обвинение, за
същата сума, същия инкриминиран период и са същите дружества, поради
което за мен не става ясно как така две лица, независимо едно от друго, без да
имат някаква връзка помежду си, поне според прокуратурата, да осъществят
фактическия състав на едно и също престъпление. Независимо от това,
предвид продължилия срок на задържане и по-точно на изтърпяване на тази
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, предвид обстоятелството, че
Н.Р. е много тясно свързан с децата си и тази липса да ги види всъщност е
една от основните причини да вземе това решение и да плати тази цена, за да
се прибере у дома при семейството си. Не знам дали има нужда изобщо да
обсъждам наличието на обосновано предположение, но някак си не мога да не
се позова на някои факти и обстоятелства, които ме карат да си мисля, че е
изключително несправедливо цялата тежест на това обвинение да се стовари
единствено и само върху Р.. Безспорно е установено, че Д. Б. е лицето, което
организира регистрация на фирми. След като регистрира самите фирми с
тяхното съдействие разкриват банкови сметки, снабдяват се с банкови карти.
Именно Д. Б. е лицето, което сключва договорите с „***“. Именно той и И. З.
са лицата, които пренасят и предават пратки в „***“ и не знам защо
прокуратурата не е установила, а това може да стане единствено и само от
управителя на съответното дружество или от упълномощено от дружеството
лице. Няма данни Н. Р. да е посещавал „***“ и да е носил пратки. Няма данни
дали Д. Б. и И. З. да имат пълномощни от тези дружества, защото не е
направена справка в масивите на самия „***“ да се установи кой, как е и на
какво основание е предавал тези пратки. Но, така или иначе обвинението
тежи ед5инствено и само върху нас и тъй като липсват достатъчно
доказателства, и прокуратурата, и първоинстнационният съд приемат, че
3
същият е действат в условията на конспиративност. Но, дори да е така, не
забравяйте, че в том 7 се намират данни, че Б. е бил назначаван на трудов
договор. Тоест, той е лицето, което има конкретна и тясна връзка с тези
дружества. Именно при претърсване и изземване в дома на това лице са
намерени не само копие на лична карта на С. И., но както и много търговски
и банкови и други документи на всички тези дружества РА, на които се
намират по делото. Не мога да не отбележа и това, че по делото има
разпитани свидетели П. К. М., С. В. и Ж. Г., които също твърдят, че именно
на тяхно име Б. е регистрирал фирмите. Дори и да приемете, че Н.Р. е
извършил или че са налице данни да се обоснове предположение, че е
извършил това престъпление, предвид обстоятелството, че той е взел това
тежко решение и е внесъл, независимо, че не е единствения обвиняем, цялата
сума, намирам, че това най-малко е основание поне за изменение на мярката
за неотклонение. Смятам, че не може вече шест месеца да се намира в ареста,
при положение, че както каза и прокурорът, няма извършена ССчЕ. Смятам,
че след като по някакъв начин към момента на повдигане на обвинението е
определен размера на това задължение, ние сме покрили същият размер,
лицето заслужава поне това – да му бъде изменена мярката за неотклонение.
Намирам, че не е налице и опасност да извърши ново престъпление. Фактът,
че той вече толкова време лежи в ареста, смятам, че е свършил своята
възпитателна роля. Фактът, че е платил, също потвърждава липсата на
намерение да извърши ново престъпление. По тези съображения, моля да
измените мярката му за неотклонение в „Парична гаранция“ или дори в
„Домашен арест“, като намирам, че които да е от двете, ще изиграе своята
роля.
ОБВИНЯЕМИЯТ Р. /за лична защита/: Потвърждавам казаното от
адвоката ми. На 05.10 закарах моите деца на училище и от тогава изчезнах от
техния живот седем месеца.
Адресът, на който живея е гр.П., бул.“***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ Р.: Искам мярката
ми да бъде променена в по-лека.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните съдебният си акт.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната от обв. Н.Р. жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – надлежно упълномощен от обвиняемия защитник,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество - ОСНОВАТЕЛНА.
Прав е окръжният съд, че продължава да е актуално спрямо обв. Р.
обвинение за извършване на две умишлени престъпления, наказуеми със
4
сериозни по размер наказания лишаване от свобода и че в кориците на делото
не са налични доказателства, които да разколебават обоснованото
предположение за съпричастност на Н.Р. към инкриминираната деятелност.
В това производство не се дължи от съда пълен, подробен и
съпоставителен анализ на цялата доказателствена съвкупност, като следва да
се посочат доказателствата с уличаващ Р. характер и противопоставящите им
се, за да се прецени доколко последните напълно, или, съществено
опровергават, разколебават обвинителната теза. Доказателства с уличаващ
обв. И. характер не липсват, окръжният съд коректно ги е посочил в
атакуваното определение и възпроизвеждането им не е необходимо. Не за
първи път защитата възразява, че липсват доказателства за съпричастност на
Р. към престъпленията, която теза не може да се сподели. Ангажираната при
образуването на досъдебното производство и надградена в хода на
разследването доказателствена маса говори за изградена стройна организация
по укриване на генерирани от онлайн продажби на обувки доходи,
подлежащи на данъчно облагане, в която организация обвиняемият Р. е имал
участие – извършвал е продажби от името на дружества, регистрирани на
името на социално слабия св. Г. и е оперирал със сметките на тези дружества,
по които са постъпвали посочените доходи. Само ще се споменат показанията
на св. С. В., който е категоричен, че лично обв. Р. е довел в офиса на *** св.
Ж. Г., за да изпраща пратки, показанията на св. З., който е заявява, че лично е
ангажиран от обв. Р. за изпращане на стотици пратки на ден с предварително
изписани товарителници, в които фигурирали процесните търговски
дружества; обясненията на обв. А. Х., разказал за схемата на престъплението.
Р., имал или не пълномощно да действа от името на кухите дружества, е без
правно значение. Защото, обв. Р. фактически е контролирал търговията на
процесните дружества, встъпвайки изцяло в правомощията на техния
формален управител Г., което прави обвиняемият напълно годен субект на
инкриминираното данъчно посегателство. От показанията на Св. А.,
управител на титуляря на престъпно използваните платежни инструменти
ЕООД „***“ е установено, че не е давал съгласие на Р. да използва данни от
този документ, а от писмените документи и гласни доказателства се
установява, че въпреки това са ползвани от него. Тези източници на
релевантни факти са в достатъчен обем и кореспонденция помежду си, за да
обслужат в необходимата за настоящето производство степен подозрение за
участие на обв. Р. в инкриминираната престъпна деятелност.
На посочените до тук доказателства не се противопоставят такива,
които сериозно и съществено да разколебават обвинителната теза.
Относно опасностите от укриване/извършване на престъпление:
Формално, предвид съдебното минало на обвиняемия и факта, че
деянията са извършени в изпитателния срок на предходно осъждане,
мотивират извод за опасност от извършване на престъпление, както е приел
окръжният съд. Според този състав обаче, към днешна дата интензитета на
5
тази опасност е намалял. Първо, съвсем не е за подценяване изминалият
период от време, от задържането на Р. до днес, който се доближава до
максимално възможният по чл.63, ал.4 от НПК, като планираните да се
извършат допълнителни действия по разследването, в това число изготвяне на
счетоводна експертиза, очевидно в 8 – месечният срок няма да се реализират.
Известно е също виждането на съда в Страсбург, че опасностите от укриване
и извършване на престъпление логично се снижават с изминаване на време,
през което заподозряното лице е задържано. Второ, настъпили са нови
обстоятелства, които окръжният съд е подценил. Обвиняемият е внесъл
инкриминираното данъчно задължение, като права е защитата да възразява,
че неизготвянето на счетоводна експертиза до момента – задължение на
разследващите, не може да се цени във вреда на Р. и да се счете, че
последният вероятно не е внесъл всички дължими данъчни задължения.
Обвиняемият е демонстрирал положително поведение, което следва да се
оцени подобаващо и в казуса надделява при вземане на решение за
адекватната МНО спрямо него. Домашен арест, според този състав е мярката
за процесуална принуда, която ще постигне баланса между общественият и
личният интерес, обусловен и от семейното положение на обвиняемия и от
здравословните му проблеми, данни за каквито има, макар и да не е
установено те да са пречка за престоя му в ареста.
С оглед казаното, според апелативния съд, с втората по тежест и
приравнена от закона със задържането под стража МНО „Домашен арест“,
изискуемият се баланс може да се постигне едновременно с достатъчна
гаранция за срочно и безпрепятствено протичане на наказателният процес – и
в досъдебната, и в съдебната му фаза, ако до тази фаза процесът стигне.
Мотивиран от казаното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 541/21.04.2022 г., постановено по ЧНД №
693/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и вместо това:
ИЗМЕНЯ взетата спрямо Н. К. Р. – обвиняем по ДП № 398/2021г. по
описа на Отдел „ Икономическа полиция“ при ОД на МВР – П. мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ в „Домашен арест“, която да се
изпълнява по адреса на местоживеене на обвиняемият – гр.П., бул.“***“ №
**, вх.*, ет.*, ап**.
Лицето следва да бъде освободено незабавно, освен ако не се задържа на
друго основание, за което да се пише писмо до Началника на Следствения
арест гр.П..
На основание чл.62 ал.4 от НПК възлага контрола върху изпълнението
на мярката за неотклонение „Домашен арест“ на ** РПУ към ОД на МВР - П.,
който да се осъществява чрез ежедневни проверки от страна на ** РПУ към
6
ОД на МВР - П., за което да се уведоми неговият началник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.22 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7