Определение по дело №605/2021 на Административен съд - Варна

                                                                                                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                                                №      /        2021г.              

 

Административен съд-Варна-XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                                             като разгледа ч.адм.д.605/2021г. по описа на Административен съд-Варна , за да се произнесе взе предвид следното:            

Производството е по реда на чл. 26 ал.13 изр.второ от ЗХ  вр.чл.166 ал.4 вр. ал.2 от АПК.

Образувано е по искане на „Маринико „ООД ЕИК *********  за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл.26 ал.13 от ЗХ на Заповед № 209/19.03.2021г., постановена от Директор на областна дирекция по безопасност на храните -Варна за налагане на принудителна административна мярка- заличаване от регистъра по чл.24 ал.1 от Закона за храните „Маринико „ООД ЕИК *********- обект за обществено хранене – БЮФЕТ с адрес гр.Варна, бул. „Христо Смирненски“ №1, стопанисван от същото дружество.   Отправено е искане на основание чл.166 АПК съдът да постанови спиране на изпълнението на заповедта, която след извършена служебна проверка се установи, че се оспорва по същество в образуваното адм.д.№ 603/2021г. по описа на Административен съд гр.Варна.

Съдът като съобрази вида на производството в аспекта на изложените в искането доводи и приложимата регламентация, по допустимостта му приема следното:

Съобразно чл.26 ал.13 от ЗХ, обжалването на оспорената в друго производство заповед не спира изпълнението й. Съгласно чл. 166 ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2 от същия законов текст. Нормата на чл.166 ал.2 АПК урежда правната възможност на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението да поиска от съда спиране на предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта. Тоест, за да е допустимо искането следва да е налице висящ спор по оспорване на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон.

В конкретния случай, регламентираната предпоставка за наличие на спор, досежно законосъобразността на Заповед № 209/19.03.2021г. на Директор на областна дирекция по безопасност на храните -Варна се констатира, доколкото  е образувано основно производство- адм.д.№ 603/2021г. пред Административен съд гр.Варна, в което същата заповед се оспорва по същество. Искането за спиране на предварителното изпълнение е въведено от надлежна страна, при наличието на правен интерес, пред надлежен съд, при образувано основно производство, поради което е допустимо да се разгледа по същество.

      С оглед гореизложеното от фактическа страна и по основателността на искането, съдът формира следните правни изводи:

 Предпоставка, изрично регламентирана от закона е безспорното установяване в съдебното производство или на възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда или да се установи липсата на увреждане. Увредата  следва да е достатъчно вероятна, подкрепена с представени към жалбата доказателства, както и при наличието на нови обстоятелства. Доказателствената тежест  е върху жалбоподателя, който следва да въведе доводи и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е длъжен да излага мотиви, възоснова на които е допуснал предварителното изпълнение, този акт подлежи на предварително изпълнение поради важността на обществения интерес, който обслужва, като се презумират една или всички предпоставки в чл.60,ал.1 от АПК. 

 

 

 

 

При допуснато по силата на изрична разпоредба - чл.26 ал.13 ЗХ предварително изпълнение, е презюмирано наличието на интерес от вида на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК, поради което защитата по чл. 166 от АПК предполага да се установи наличието на друг противопоставим интерес- "значителна или трудно поправима вреда", която ще настъпи пряко за лицето, което дължи изпълнение на разпореденото с индивидуалния административен акт задължение.

В жалбата, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е мотивирано с довод, че между жалбоподателя „Маринико „ООД и трето лице-търговец е сключен договор, по силата на който „Маринико „ООД се задължава да осигурява надлежните разрешителни за извършване на търговска дейност от всички администрации и ако не изпълни това задължение, дължи неустойка в размер от 300000.00лв./ триста хиляди лева/.  В подкрепа на своето твърдение представя нотариално заверен Договор, сключен на 08.03.2021г.  с „ Пасве“ ООД ЕИК *********, съобразно който второто дружество предоставя правото на фактическа експлоатация на търговски обект, представляващ Сладкарница с обособена площ от 98.28кв.м. с идентификатор 10135.2555.2677.10.2. Към него представя Анекс от 18.03.2021г., с който са допуснати изменения на конкретни текстове от договора, като отново, макар и в различна хипотеза, се констатира задължение, вменено на жалбоподателя за изплащане на неустойка на същата сума.

Като съобрази установените възоснова на събраните доказателства факти, в аспекта на относимата регламентация, за съда при преценка на баланса между накърнените интереси на дружеството-жалбоподател и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, се налага убеждение за недоказаност на твърденията в искането. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Вредата по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК винаги се свързва с вероятността от накърняване на защитени от закона интерес или право, противопоставими на обществения интерес, каквито в случая не се доказват. Настъпването на житейски неудобства са презюмирани от законодателя при допускането на предварително изпълнение от закона, поради това вредата следва да е в такъв вид и обем настъпваща пряко, така, защото да преодолява, противопоставяйки се, обществения интерес.  

В конкретния случай като противопоставим за дружеството интерес се представя възникнало облигационно отношение, в което страната чрез волеизявление е изразила съгласие в поетото задължение за изплащане на неустойка в размер от 300000лв. Това задължение съставлява бъдещо алеаторно събитие, което не е факт към този момент. Несигурността в настъпването на вредата не може да обоснове противопоставим интерес на този, презюмиран от закона. Договорът е възможно да бъде изменен, прекратен, развален или отменен по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, именно поради което настъпването на вредата не може да се възприеме за сигурно събитие, което обосновава възприемането на извод за наличие на основания за отмяна на допуснатото по смисъла на закона предварително изпълнение.

Втората от регламентираните предпоставки, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя, като в конкретния случай съдът констатира, че в искането не се твърди настъпването на нови факти- такива, настъпили след постановяване на заповедта. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки се извършва в строг смисъл.

В обобщение на гореизложеното, при преценка на баланса между накърнените интереси на дружеството-жалбоподател и тези, които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, съдът приема, че изложените жалбоподателя доводи не обосноват презумпцията за настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение.  При това решение искането за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта се възприема от съда като неоснователно и следва да се остави без уважение.

По тези съображения и на основание чл. 166 ал.3 АПК вр.чл.26 ал.13 от ЗХ, Административен съд-Варна, XXXIV-ти състав ,

               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Маринико“ ООД ЕИК *********  за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл.26 ал.13 от ЗХ на Заповед № 209/19.03.2021г., постановена от Директор на областна дирекция по безопасност на храните -Варна за налагане на принудителна административна мярка- заличаване от регистъра по чл.24 ал.1 от Закона за храните „Маринико“ ООД ЕИК ********** - обект за обществено хранене – БЮФЕТ с адрес гр.Варна, бул. „Христо Смирненски“ №1, стопанисван от същото дружество.   

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: