№ 1615
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Кристина П. Г.
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100513357 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на А. Г. К. и С. Г. К. срещу решение №
12811/20.07.2023 г. по гр.д. № 8610/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, т. 10, вр. чл. 51 ЗУЕС
и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, като е признато за установено, че всеки един от
жалбоподателите дължи на етажните собственици в етажна собственост, намираща се в
гр. София, ул. ****, сумите, както следва: 2388 лв., представляваща неплатени вноски
за управление и поддръжка на етажната собственост за периода м. януари 2018 г. - м.
декември 2020 г. в т.ч. 1) почистване на сградата, 2) електроенергия, 3) поддръжка и
абонаментна такса на асансьор, 4) СОТ, 5) пожаро-известителна система, 6) денонощна
охрана, 7) касиер, 8) леки и наложителни ремонти, а именно: по 127 лв. - месечно за
периода м. януари 2018 г. - м. февруари 2018 г. и по 133 лв. месечно - за периода м.
март 2018 г. - м. декември 2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на вземането,
както и 397,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2018 г. до
15.02.2021 г., за които суми по ч.гр.д. № 11650/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г.
1
Жалбоподателите – А. Г. К. и С. Г. К., твърдят, че обжалваното решение е
неправилно. Сочат, че решението на етажната собственост от 31.01.2002 г.
противоречи на императивната норма на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, както и на добрите нрави,
поради което не е произвело действие, съответно – не дължат претендираните вноски
за управление и поддържане на етажната собственост. Ето защо, молят обжалваното
решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Ответниците по жалбата – етажните собственици в етажна собственост,
намираща се в гр. София, ул. ****, считат първоинстанционното решение за правилно,
поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от етажните собственици в етажна
собственост, намираща се в гр. София, ул. ****, с искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване
за установено, че всеки един от ответниците А. Г. К. и С. Г. К. дължи на ищеца сумите,
както следва: 2388 лв., представляваща неплатени вноски за управление и поддръжка
на етажната собственост за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г., в т.ч.: почистване
на сградата, електроенергия, поддръжка и абонаментна такса на асансьор, СОТ,
пожаро-известителна система, денонощна охрана, касиер, леки и наложителни
ремонти, а именно - по 127 лв. - месечно за периода от м.01.2018 г. до м.02.2018 г. и по
133 лв. месечно - за периода от м.03.2018 г. до м.12.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането; 397,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от
11.01.2018 г. до 15.02.2021 г., за които суми по ч.гр.д. № 11650/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г.
Ищците – етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София,
ул. ****, представлявани от управителя Д.Н.Й., твърдят, че ответниците А. Г. К. и С. Г.
К. притежават в съсобственост следния самостоятелен обект – магазин, намиращ се в
гр. София, ул. „**** I“ № ****, поради което имат качеството на етажни собственици в
процесната ЕС. Сочат, че въз основа на решение на общото събрание на ЕС от
31.01.2002 г. е определен начинът на разпределяне на разходите за управление и
поддържане на етажната собственост – поравно за всеки офис или магазин. Съгласно
решение на общото събрание от 15.06.2009 г. е определен срок за заплащане на
месечните вноски за управление и поддържане, а именно – между 1-во и 10-то число на
месеца, за който се дължат. С решение от 26.01.2017 г. размерът на вноската за
управление и поддържане е определен на 127 лв. на месец за всеки магазин, а с
2
решение от 15.02.2018 г. е предвидено, че от м.03.2018 г. вноската е 133 лв. за всеки
магазин. Твърдят, че ответниците имат незаплатени задължения за управление и
поддържане на етажната собственост за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г., като
всяка от тях дължи по 2388 лв., както и лихва за забава в размер на 397,32 лв. за
периода от 11.01.2018 г. до 15.02.2021 г. За посочените суми в полза на етажните
собственици срещу А. Г. К. и С. Г. К. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, като, предвид постъпило възражение от страна на ответниците, ищците
предявяват установителни искове за сумите, за които срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.03.2021 г. по ч.гр.д. № 11650/2021 г. по
описа на СРС, 79 състав.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е правилно.
Първоинстанционното решение съдържа подробни мотиви във връзка с
основателността на претенциите в уважения от районния съд размер, които настоящата
съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани във
въззивната жалба, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на предявените искове в тежест на ищците е да докажат, че
ответниците – А. Г. К. и С. Г. К., имат качеството на етажни собственици в процесната
етажна собственост, че са взети валидни решения на общото събрание на етажната
собственост за заплащане на разходи за поддържане и управление на процесната
етажна собственост, както и изискуемост на вземанията – изтичане на срока за
изпълнение, съобразно решението на общото събрание, в което сумите са определени
по основание и размер.
Не се спори по делото, включително и пред въззивната инстанция, че
ответниците - А. Г. К. и С. Г. К., имат качеството на етажни собственици в процесната
етажна собственост, като всяка една от тях притежава по 1/2 идеална част от магазин,
намиращ се в гр. София, ул. „**** I“ № ****, че въз основа на влязло в сила решение
на общото събрание на ЕС от 31.01.2002 г. е определен начинът на разпределяне на
разходите за управление и поддържане на етажната собственост – поравно за всеки
офис или магазин, че съгласно влязло в сила решение на общото събрание от
15.06.2009 г. е определен срок за заплащане на месечните вноски за управление и
поддържане, а именно – между 1-во и 10-то число на месеца, за който се дължат, че с
влязло в сила решение на общото събрание от 26.01.2017 г. размерът на вноската за
управление и поддържане е определен на 127 лв. на месец за всеки магазин, а с влязло
в сила решение на общото събрание от 15.02.2018 г. е предвидено, че от м.03.2018 г.
вноската е 133 лв. за всеки магазин.
3
Посочените факти се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства – нотариален акт от 23.12.2015 г. на нотариус Й.Л., решение на ЕС от
31.01.2002 г., решение на ЕС от 15.06.2009 г., решение на ЕС от 26.01.2017 г. и
решение на ЕС от 15.02.2008 г.
Действително, взетото решение за начина на разпределяне на общите разходи за
управление и поддържане на етажната собственост, а именно - поравно за всеки офис
или магазин, противоречи на начина, предвиден в чл. 9, ал. 1 ПУРНЕС (отм.), който
нормативен акт е действал към момента на вземане на решението, както и на
действащия чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, съгласно които законови текстове разходите за
управление и поддръжка се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Следователно,
определеният с решението на ЕС от 31.01.2002 г. начин на определяне на разходите за
управление и поддържане на общите части в етажната собственост противоречи на чл.
9, ал. 1 ПУРНЕС (отм.), съответно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, което води до материална
незаконосъобразност на същото. Посоченото обаче не изключва основанието за
начисляване и дължимост на процесните суми за управление и поддържане, доколкото
решенията, с които е определен начинът за определяне и размерът на разходите, не са
били предмет на иск за отмяна и са влезли в сила. Именно чрез предявяване на
конститутивен иск за отмяна всеки един етажен собственик може да получи защита
срещу незаконосъобразно решение на общото събрание, но в случая такИ. не са
предявени, съответно – решенията са влезли в сила (за което не е налице спор между
страните) и въз основа на тях се пораждат задължения за всеки етажен собственик да
заплаща определените разходи за управление и поддържане на етажната собственост.
Действително, всеки етажен собственик може да се позове на недействителност
на решението (чрез иск или възражение, както в процесния случай) – когато за взетото
решение не се прилага правният режим на ЗУЕС или, макар да се прилага, общото
събрание на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение
в действителност няма, въпреки че протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС невярно го
отразява. В случая обаче нито един от тези пороци не е налице по отношение на
процесните решения, с която са определени по основани и размер вноски за
управление и поддържане на ЕС.
Не е налице и твърдяното противоречие на решенията с добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора
със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В
конкретния случай, решенията на етажната собственост относно начина на определяне
и размера на вноските за управление и поддържане на ЕС, макар и в противоречие с
4
правилата, предвидени в ПУРНЕС (отм.) и ЗУЕС, отразява по относително справедлив
начин разпределението на разходите в сградата, доколкото същата се състои от
търговски обекти, включително и обектът на ответниците е магазин, които се ползват
от множество лица – външни за етажната собственост, поради което разходите за
поддържане не зависят в толкова голяма степен от площта на обектите и от броя на
собствениците и обитателите, каквито са твърденията на въззивниците. Следователно,
равностойното участие на всеки един от етажните собственици при управлението и
поддържането на етажната собственост не противоречи на изискванията на
добросъвестността, съответно решенията не са нищожни поради противоречие с
добрите нрави.
При посочените мотиви обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците
по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, доколкото същото е
под минималния размер, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12811/20.07.2023 г. по гр.д. № 8610/2022 г. по
описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, и А. Г. К., ЕГН **********, да заплатят в
полза на етажните собственици в етажна собственост, намираща се в гр. София, ул.
****, представлявани от управителя Д.Н.Й., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 600 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6