О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №124
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговски състав
В закрито съдебно заседание, проведено на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ : РУМЯНА КАЗЛАРОВА
НЕЛИ СЪБЕВА
Секретар ……………….
разгледа докладваното от съдия К. ч.търг. дело № 95 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.83, ал.2 вр.чл.274, ал.1 ГПК .
Образувано е по частната жалба на А. Р. А. , ЕГН **********, против О. № 222/ 20.02.2019 г., постановено по т.д. № 295/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя, да бъде освободен от внасяне на разноски в размер на 500 лв., за възнаграждение на особен представител на ответното дружество „Ц“ООД.
Поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и необосновано. Счита, че на молителя е следвало да бъдат дадени указания, да представи липсващите данни за попълване на подадената декларация. Настоява, че ищецът няма финансови средства, чрез които да изплати определените от съда разноски. Твърди, че целта на третото лице – помагач по делото цели да принуди ищеца да напусне дружеството без да получи равностойността на притежаваните от него дялове.
Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276 ГПК е получен бланкетен отговор на частната жалба от А. Р. М. , гражданин на Р. федерация, чрез адв. П. , в който се моли за отхвърляне на частната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.
Апелативен съд - Б. , като взе предвид писмените доказателства по делото и прилагайки законовите разпоредби, счита че жалбата е подадена в законовия срок по чл.274, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и е допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Производството по търг.дело № 295/2018 г. е образувано пред Бургаски окръжен съд, по повод исковите претенции на А. Р. А. , ЕГН **********, против „Ц“ООД, с правно основание чл.124, ал.1, т.1 ГПК и чл.74 ТЗ, за прогласяване нищожността на решения на Общото събрание на ответното дружество, обективирани в Протокол от 07.06.2018 г.
С разпореждане № 587/ 26.06.2018г. по делото като трето лице - помагач на ответното дружество е конституиран съдружникът в „Ц“ООД - А. Р. М. , определен е депозит за особен представител на ответника, който да се назначи на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, като е указан седмичен срок за изпълнение на указанията. С определение №814/19.09.2018 год., съдът указал на ответника да внесе разноски за назначаване на особен представител на дружеството по чл.29, ал.4 ГПК в размер на 500 лв., а след неизпълнение на указанията – с 931/ 11.10.2018 г., по делото, производството по него е прекратено.
А. А. е обжалвал пред Апелативен съд - Б. прекратителното определение, като основният му довод е, че изначално съдът е следвало да укаже разноските, да бъдат внесени от ищеца, комуто принадлежи и правният интерес от провеждане на производството по предявените искове за прогласяването на нищожността, евентуално за отмяна като незаконосъобразни на атакуваните решеният на ОСС на „Ц“ООД, за промяна в управлението и представителството, както и адреса на управление на дружеството.
С О. № 6/ 10.01.2019 г. по ч.търг.дело № 312/ 2018 г., апелативният съд е отменил прекратяването на делото, като в мотивите си е изразил съгласие с доводите на А. , досежно възлагането на разноските на ищеца.
С Разпореждане № 200/ 17.01.2019 г., окръжният съд е указал на ищеца А. А. да внесе разноските за особен представител на ответника в размер на 500 лв. по депозитната сметка на съда.
С молба от 05.02.2019 г. ищецът е поискал продължаване на срока, като същият е бил продължен с две седмици.
С молба от 08.02.2019 г. ищецът е поискал освобождаване от разноските за особен представител на ответника в размер на 500 лв., поради обстоятелството че няма достатъчно средства да ги заплати. Представена е декларация, в която се твърди, че А. е на 43 г., женен, с две деца – съответно на 9 г. и 5 г., не притежава МПС, влогове, недвижимо имущество, в добро здравословно състояние е, не работи, не притежава дялове в други търговски дружества, освен в „Ц“ООД, а общият му месечен доход е в размер на 0.00 лв.
Необосновани са претенциите на процесуалния представител на частния жалбоподател, че молбата на А. е следвало да бъде оставена без движение, с указания за представяне на допълнителни писмени доказателства, за непълнотите в декларацията му за семейно и имуществено състояние.
Действително, всички обстоятелства, свързани с доходите, семейното положение, трудовата заетост, здравословното състояние и възрастта на молителите, се доказват с писмени доказателства, предоставени от тях самите.
Въпреки това обаче, следва да се отбележи, че на ищецът е било известно още преди 3 месеца, както размера на указаната от съда сума за назначаване на особен представител на „Ц“ООД, така и че тя следва да бъде внесена от него – нещо за което, самият той е настоявал в частната си жалба срещу определение № 931/ 11.10.2018 г. по търг.дело № 295/ 2018 г. на Окръжен съд – Б.
Освобождаването от разноски по чл.83, ал.2 ГПК е привилегия със социален характер и поради това, явяваща се своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. Съобразно разпоредбата на този член, при произнасяне по молбата за освобождаване, съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
При произнасянето си по искане по чл.83, ал.2 ГПК, съдът има право и задължение да прави справки и проверки във всички общодостъпни регистри, за да формира волята и обоснове изводите си, включително в електронните регистри, водени от А. по вписванията и И. регистър към АГКК.
Не на последно място тези справки са наложителни и предвид отговорността, която носят деклараторите по чл.313 НК.
Такава служебна справка в Търговския регистър установява, че съпругата на А. – В. Л. А. , ЕГН **********, е едноличен собственик на „В“ЕООД, ЕИК *********, чийто едноличен собственик до м.април 2018 г. е бил самият А. . Преди това дружеството се е казвало „Ц“ и А. е бил в съдружие с А. Р. М. – трето лице по търг.дело № 295/2018 г. на Окръжен съд - Б. Видно от служебната справка, дружеството извършва дейност, като има редовно подадени отчети включително до миналата година, т.е. същото осъществява дейност и генерира доходи.
Валентина А. също така има вписана искова молба по гр.д. № 277/ 2018 г. по описа на Районен съд – Ц. , с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, срещу „Ц“ООД, по повод на самостоятелен обект в сграда, площ по документи- 43.200 кв. м., в с. Л., обл. Бургас, общ. Царево, с. Л., сграда № 3, ет.4, ап.26, п.к.8277.
Както самият А. е посочил в декларацията си за имуществено състояние, същият е на 43 г., в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, без никакви данни за заболявания, които да препятстват осъществяването на трудова дейност и е осъществявал активна такава – като съдружник в две дружества и управител на едното от тях до миналата година. Оттук, А. би следвало, да е годен да си осигури самостоятелно месечен доход, поне в размера на минималната за страната работна заплата. Въпреки твърденията му, че няма доходи от трудово правоотношение или друго правоотношение, не са представени и доказателства, че лицето е регистрирано в Д. „Б” като трайно безработно, т.е. доходът на съпругата му като едноличен собственик и управител на действащо търговско дружество, към момента е достатъчен да осигури на семейството необходимият стандарт на живот.
Отделен е въпросът, че ищецът има правен интерес от внасянето на разноски за особен представител на ответното дружество, както самият той е изтъкнал при обжалване прекратяването на делото.
Настоящият състав счита още, че шиканьозното поведение на частния жалбоподател – ищец, по същество представлява злоупотреба с процесуални права, които следва да се упражняват добросъвестно, и подобно поведение не трябва да се толерира.
Оттук, като анализира обстоятелствата, релевантни съгласно закона за формиране извода на съда, относно възможността на А. А. в производството да заплати дължимите разноски, за назначаване на особен представител на ответното дружество, настоящият състав счита, че не са налице основания за освобождаване от внасянето на разноски за особен представител.
Предвид изложеното, определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горните съображения, Апелативен съд - Б. ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА О. № 222/ 20.02.2019 г., постановено по търг.дело № 295/ 2018 г. по описа на Окръжен съд – Б.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: