РЕШЕНИЕ
№ 2617
гр. В., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110116390 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, срещу В. АЛ. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. Д. № *, обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 121,60
лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер * за периода 04.09.2017 г. - 27.03.2021 г., както и сумата 5,89 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 25.07.2020 г. - 07.05.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.05.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № *,
които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр.
д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника В. АЛ. С. за
имот, находящ се на адрес в гр. В., ул. Д. № * с абонатен № *. Твърди, че главницата от 121
,60 лв. представлява цена на реално доставени ВиК услуги, отчетени чрез използването на
електронен карнет. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Излага, че съгласно чл. 33, ал.2
от приложимите ОУ потребителят изпада в забава с изтичане на 30-дневен срок от
фактуриране на задължението. Посочва, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС за ползвани, но
неплатени ВиК услуги в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК.
Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. АЛ. С., чрез назначения от съда особен
представител адв. Т.Т. е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват изцяло по
основание и размер, като недопустими и неоснователни. Оспорва ответникът да е
потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № * г. и Общите условия на ищеца.
Оспорва реалното предоставяне и потребяване на ВиК услуги, както и че показанията в
1
справката за недобора са от реални отчети. Оспорва метрологичнта годност на СТИ, както и
ищецът да е изпълнил задължението си за регулярното му отчитане. Позовава се и на
изтекла кратка погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД. Оспорва истинноста на справката за
недобора. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, ищецът чрез юрк. Велина Якимова, а ответникът чрез адв. Т.Т..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор“ на „В. и к. – В.” ООД и решения на ДКЕВР от
11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в
един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено
приемане от потребителите.
Съгласно предоставените справки за недобора се установява, че при ищеца титуляр
на партида с абонатен № * и водомер № 66674 се води ответникът В. АЛ. С. за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул. „Д. № *. Съгласно справката, за потребление от 0
куб.м. за периода 04.09.2017 г. – 18.06.2020 г. ищецът е издал фактура № * г. на стойнст
30,20 лв. с ДДС.
Като доказателство по делото са представени карнетни листи за отчитане на
потреблението на ВиК услуги по партидата на частен абонат № * за адрес гр. В., ул. „Д. № *,
с потребител В. АЛ. С., ЕГН **********, за периода от * г., като в периода 01.12.2016 г. –
04.09.2017 г. в графа показания на водомера е вписано СК, а за всеки от визираните осем
месеца е вписано показание от по пет кубика.
Ищецът е представил и справки от опис на отчети на абонат № * от таблет, модул,
самоотчет до 29.01.2021 г. Видно от същия за целият период 04.09.2017 г. – 18.06.2020 г. са
начислени 5 куб.м. при отразяване за повреден водомер.
В справка с дата 30.06.2022 г. от Имотния регистър към Агенцията по вписванията е
видно, че на 11.09.2009 г. ответникът е придобил от Община В. собствеността чрез покупко-
продажба върху жилище с площ от 43,360 кв.м., административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ № *,
ведно с изба № 3 от 3 кв.м.
По делото е представено бланково уведомително писмо № *до В.С., аб. № * за адрес
гр. В., ул. „Д.“ № 10А, ет. 1, ап. 3, с което ВиК – операторът е уведомил ответника за изтекла
валидност на метрологична проверка на главния водомер. В писмото са отразени показания
на водомера от 2146 към 02.08.2016 г.
Представен е бланков протокол от 01.12.2016 г., в който двама служители на ищеца
са декларирали, че при посещение на имот находящ се на адрес гр. В., ул. „Д.“ № *, за
очитане на водомер за партида на В.С., аб. № *, е отказан достъп на длъжностните лица до
водомера. Посочено е, че водомерът е с изтекла метрология, както и че уведомително писмо
е връчено на 12.08.2016 г.
Представен е друг бланков протокол от 01.11.2017 г., в който двама служители на
ищеца са декларирали, че отново e отказан достъп на длъжностните лица до водомера.
Посочено е да се приложи чл. 34а, (ал.5) от Наредбата от пет кубични метра на обитател.
Видно от представения бланков талон за пломбиране на водомер № *за абонат с
клиентски № *, с адрес гр. В., ул. „Д.“ № *, на дата 08.07.2020 г. е сменен водомер с фабр. №
*, извън годност, с показание 2208, с водомер фабр. № *при нулеви показания.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.
се установява, че общият размер на реално отчетените начислени месечни задължения за
заплащане на ВиК услуги по партида с абонатен № * за периода 04.09.2017 г. – 27.03.2021 г.
възлиза на 121,60 лв. , при обезщетение за забава от 5,91 лв. изчислено от датата на падежа
на всяко от задълженията до 07.05.2021 г. Установено е съответствие между начислените
суми и отразяванията в карнетите за потребени количества консумирана вода. Вещото лице
сочи, че при посещение на адреса с инкасатора на 27.06.2022 г. е констатирало показания на
водомер № * от 29 куб.м. Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не са
извършвани погашения по фактурите издадени за установените задължения. Съгласно
заключението процесните суми са начислени въз основа на реални показания.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
2
изводи:
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по
облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за
забава върху просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с
посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги
и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава
по основание и размер.
Спорни по делото са всички пунктове от така условно разпределената
доказателствена тежест на ищеца.
Процесните отношения по повод предоставянето на водоснабдителните и
канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи.
На следващо място служебно известни на съда са Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В. и к.” ООД – В., одобрени с решение на
ДКЕВР ОУ – 09 от 11.08.2014 г., както и публикуването им в един централен и един местен
вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от
потребителите. Поради което и на основание чл. 8, ал.3 от Наредба № 4 от 14 септември
2004 г., съдът приема, че ОУ са влезли в сила след 30 дни след първото им публикуване.
Следователно потребителите на ВиК услуги на територията на гр. В. и операторът „В. и к.”
ООД, гр. В. са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото и
неоспорени от ответника.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т.1 от ОУ. Според чл.3, ал.1, от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 -собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 -
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая видно от представените от ищеца в о.с.з. справки по лице от Агенция по
вписвания В., се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 11.09.2009 г.
ответницата е придобила от Община В. жилище с административен адрес: гр. В., ул. „Д.“ №
*, без данни за последващи разпоредителни сделки с имота, които да са го отчуждили от
нейния патримониум.
Следователно от представения от ищеца официален удостоверителен документ
какъвто се явява справката от Имотния регистър може да бъде направен категоричен извод
за това, че от 11.09.2009 г. до момента на справката – 30.06.2022 г. ответникът е бил титуляр
на вещно право на собственост върху жилище с административен адрес, който
кореспондира напълно на административния адрес на процесния обект на потребление,
заведен при ищеца под абонатен № 1*. Така установеното правно положение е годно да
направи пасивно ответника материално легитимирано лице да отговаря по претенцията на
ищеца, като потребител на ВиК, тъй като в целият процесен период е отговарял на
дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, т.2 от
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в чл. 2, ал.1, т.1 от ОУ, да е бил
собственик на процесния обект на потребление, следователно ответницата е била титуляр и
задължено лице за заплащане на предоставените ВиК услуги за този период, включващ и
3
процесния 04.09.2017 г. - 27.03.2021 г.
Доколкото за този период е установено качеството потребител на ответницата, то
съдът следва да разгледа на следващо място направеното с отговора на исковата молба чрез
особения представител възражение, че ищецът реално не е доставил ВиК услуги до обекта в
процесния перод.
В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води, уреден в правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, които са служебно известни на съда, както и в Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В чл. 23, ал. 4, изр. първо от ОУ е предвидено, че отчитането на средствата за
търговско измерване (водомерите) следва да се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляра на абонатния номер или на негов представител. При
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и
длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.
Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електроенен
карнет.
В тази връзка по делото не са представени карнетни листи обхващащи процесния
период 04.09.2017 г. – 27.03.2021 г., които да са подписани от ответника или негов
представител, съответно да удостоверяват, че потребителят е запознат и е бил съгласен с
установените от инкасатора показания при съответния отчет.
Същевременно видно от доказателствената съвкупност и в частност от бланковото
уведомително писмо № *от * г. до ответника, бланковия протокол от 01.12.2016 г., както и
от бланковия талон за пломбиране на водомер № 973718 от дата 08.07.2020 г., ответникът е
бил уведомен още на 12.08.2016 г. (съобразно посоченото в протокола от 01.12.2016 г.), че
водомерът в обекта му на потребление е с изтекла метрологична годност. Така полагайки
подписи в уведомителния протокол и талона за пломбиране, авторството на които не е
неоспорил своевременно, ответникът е признал неизгодния за него факт, а именно
констатациите на длъжностните лица на оператора по смисъла на чл. 34а, ал.5, изр.1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., че към 02.08.2016 г. СТИ монтирано във водоснабдения му
имот е било с изтекъл срок на периодичната метрологична проверка по чл. 34, ал.2, т.1 от
Наредбата. Няма твъредения, нито установени по делото данни, ответникът да е инициирал
такава проверка в отчетния период 12.08.2016 г. – 08.07.2020 г., включващ и част от
процесния, а именно 04.07.2017 г. – 08.07.2020 г., въпреки че с чл. 34а, ал.2 от Наредбата е
вменено в задължение именно на потребителя, а не на ВиК оператора, да следи за
техническата изправност на монтирания в имота му водомер и да изиска своевременно
периодична проверка на същия.
Респективно по делото се доказва, че в периода 04.07.2017 г. – 08.07.2020 г. е бил
осъществен фактическият състав на чл. 34а, ал.5, изр.2 от Наредбата, който при бездействие
на потребителя да сертифицира метрологично СТИ дава основание на ищеца – ВиК-
оператор едностранно да начисли служебно по партидата на ответника количества
изразходвана вода по реда на чл. 39, ал. 6 вр. ал. 5, т.1 от подзаконовия нормативен акт, т.е.
по 5 куб.м за всеки обитател, които до поставянето на изправно СТИ ( 08.07.2020 г.) е
следвало да се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м. Респективно спазвайки правилата
на чл. 34а, ал.5, изр.второ, чл. 39, ал.5 и ал. 6 от Наредбата, съдът изчисли, че считано от
04.07.2017 г. – 08.07.2020 г., на ответника е следвало да се начислят служебно общо най-
малко 181 куб.м. вода за период от 34 месеца. Видно от справката за недобора изготвена от
самия ищец обаче, последният собствено е начислил за по-голямата част от визирания
период (04.09.2017 г. – 18.06.2020 г.) по партидата на ответника единствено сумата от 30,20
лв. с ДДС с фактура № * г., която дори правилата на обичайната житейска логика сочат, че
не кореспондира на количество вода от 181 куб.м., а на много по-малко потребление.
Същевременно с оглед спазването на принципа на диспозитивното начало в процеса съдът
приема, че за периода 04.07.2017 г. – 08.07.2020 г., през който СТИ не е било метрологично
годно, за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца именно служебно
начисленото от последния количество ВиК услуги на крайна стойност от 30,20 лв.
За останалата част от процесния период ищецът е представил електронен самоотчет и
справка за недобора, които преценени в съвкупност сочат, че за отчетен период 08.07.2020 г.
– 27.03.2021 г. по партидата на ответника е отразена консумация от общо 28 куб.м.,
фактурирана в размер на 91,40 лв. Действително визираните документи нямат характера на
официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила, а на
4
неподписани от ответника частни свидетелстващи документи, съставени от служители на
ищеца и удостоверяващи изгодни за него факти, които сами по себе си не могат да се
противопоставят на ищеца. От друга страна, визираното в самоотчета количество отчетени
услуги се инкорпорира в установеното на 27.06.2022 г. от вещото лице показание на
процесния водомер от 29 куб.м., респективно частният документ кореспондира логически на
неоспореното заключение на ССчЕ, поради което съдът намира, че за периода 08.07.2020 г. –
27.03.2021 г. ищецът е доказал по делото наличие на реално потребление в размер на 28
куб.м., фактурирано на стойност 91,40 лв.
Или по делото ищецът доказа, че за процесния период 04.09.2017 г. – 27.03.2021 г.,
ответникът е ползвал доставените от него ВиК услуги на обща стойност 121,60 лв.
В тази връзка частично основателно се явява възражението на ответника за
погасяване по давност на част от задължението за главница, доколкото спрямо
периодичните задължения натрупани в отчетния периода 04.09.2017 г. – 12.05.2018 г. до
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 12.05.2021 г., е изтекла относимата
кратка тригодишна погасителна давност. За установяване размерът на погасената част от
задълженията съдът отчете, че по делото няма данни за точната стойност на отделните
ежемесечно служебно начислявани суми за потребени услуги в този отчетен период, а
същият е част от по-дълъг такъв - 04.09.2017 г. – 18.06.2020 г., за който е издадена обща
фактура № * г. на стойност 30,20 лв. Респективно следва да се приложи средно
аритметичното правило (разделяне на сумата по фактурата на общия брой отчетни месеци –
33) за да се установи средномесечното потребление, което да се съотнесе към погасените по
давност месечни задължения - 8, в който случай се формира погасена част от главницата от
7,32 лв.
Изложеното дотук сочи, че предявеният иск за реално изпълнение се явява доказа и
основателен до размер от 114,28 лв. за доставени ВиК услуги в периода 13.05.2018 г. до
27.03.2021 г., а следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен за разликата до
пълния претендиран размер от 121,60 лв. и за периода периода 04.09.2017 г. – 12.05.2018 г.
Вследствие на частичното уважаване на главната претенция основателна се явява и
акцесорната за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 12.05.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед настъпилия падеж на месечните задължения за периода 13.05.2018 г. до
27.03.2021 г. и неизпълнението на абоната за заплащането им в тридесетдневен срок,
считано от датата на издаване на съответната най-стара фактура (чл. 33, ал.2 от ОУ) – в
случая 25.07.2020 г., основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на
задължението за мораторна лихва върху главницата за периода 25.07.2020 г. - 07.05.2021 г. В
тази връзка отчитайки неоспореното заключение на ССчЕ, кредитирано от съда като пълно,
обективно и компетентно, което сочи, че обезщетението за забава върху цялата искова сума
от 121,60 лв. възлиза на общо 5,89 лв. и като съобрази погасената част от главното вземане,
след извършени аритметични изчисления съдът приема, че акцесорният иск следва да се
уважи до размер от 5,31 лв., а да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния
претендиран от 5,89 лв.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива,
доколкото е представляван от особен представител назначен от съда. В заповедното
производство на ищеца са присъдени разноски в общ размер от 78,59 лв., които съразмено
на предявената с иска по чл. 422 от ГПК част от общия размер на вземанията по заповедта
по чл. 410 от ГПК (искове с обща цена от 127,49 лв., при заповед за 1429,49 лв.), на първо
място с настоящото решение следва да бъдат редуцирани до 7,01 лв., а на следващо място
следва да се намалят и с оглед отхвърлената част от исковете, като така се формира
окончателен размер от 6,56 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за сторени разноски за държавна такса от 75,00 лв., платен депозит за ССчЕ
от 250,00 лв. и възнаграждение за особен представител от 300,00 лв., а предвид направеното
искане и юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лв. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 633,15 лв., на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. АЛ. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. Д. № * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, сумата 114,28 лв., представляваща неплатена
главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер * за периода 18.06.2020 г. -
27.03.2021 г., както и сумата 5,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 25.07.2020 г. - 07.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.05.2021 г. до
окончателното ѝ изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № *, които суми са
предмет на Заповед № * г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по
описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 114,28 лв. за главница за ползвани ВиК
услуги по партида абонатен номер * за периода 04.09.2017 г. – 12.05.2018 г., за обект
находящ се в гр. В., ул. „Д.“ № * до пълния претендиран размер от 121,60 лв.; както и за
разликата над 5,31 лв. за обезщетение за забава върху главницата начислена за периода от
25.07.2020 г. - 07.05.2021 г. до пълния претендиран размер от 5,89 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА В. АЛ. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. Д. № * да заплати на „В.
и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П. № *, сумата 6,56
лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 633,15 лв., представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6