№ 4271
гр. Варна, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100502228 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от името на Д. А. Д., с ЕГН **********, с
адрес: в *** действащ чрез назначеният му особен представител адв.Р. Т. Д., с адрес: ***
против Решение №2366/15.07.2022г., постановено по гр.д.№13171/2021г. по описа на PC
Варна, в частта, с която са уважени предявените от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №15, мецанин,
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева, със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Вл.Варненчик“ №92, ет.4, чрез юрисконсулт Н. В., против жалбоподателят, искове с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 ЗПК и
чл.430 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр с чл.99 от ЗЗД, за установяване на съществуването на
задължения, за които е издадена Заповед №7862/15.12.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д.№15848/2016г. на Районен съд Варна, а именно
сумата от 20522.19лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 21.10.2015г., сключен между ответника и “Банка ДСК“
ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението-14.12.2016г. до окончателното й изплащане, сумата от 1976.48лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2016г. до 08.11.2016г. и сумата
от 44.40лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.03.2016г. до 14.12.2016г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с Договор
за цесия от 13.03.2017г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно, нобосновано и
незаконосъобразно, като се оспорват изводите на първоинстанционният съд, че процесното
1
вземане е валидно прехвърлено от стария на новия кредитор-ищец по делото, чрез сключен
между тях договор за цесия. Поддържа се, че първоначалният кредитор “Банка ДСК“ ЕАД,
не е изпълнил вмененото му от закона задължение да съобщи на длъжника-ответник за
прехвърлянето на вземането, произтичащо от сключен между тях договор за потребителски
кредит. Оспорва се доказателствената стойност на представеното по делото фотокопие от
пълномощно /без достоверна дата на издаването му и без нотариална заверка/, с което
двамата изпълнителни директори на “Банка ДСК“ ЕАД упълномощават ищцовото
дружество да уведомява от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити,
които банката е цедирала с Договора за покупко-продажба на вземания, сключен на
13.03.2017г. Твърди се, че текстът и редакцията на закона, не позволяват предишният
кредитор да бъде освободен от задължението си лично той да съобщи на длъжника за
прехвърлянето. Твърди се още, че в случая изобщо липсва надлежно упълномощаване от
банката към ищец, предвид на липсата на достоверни дата и нотариална заверка на
приложеното пълномощно. На следващо място се поддържа, че нормата на чл.99, ал.3 от
ЗЗД, вменява задължение на предишния кредитор да потвърди писмено за станалото
прехвърляне, като предвид текста на разпоредбата адресата на това потвърждаване би
следвало да бъде длъжникът. Сочи се, че няма пречка това потвърждение да бъде
едновременно направено заедно със съобщението. Твърди се, че в случая страните по
договора за цесия от 13.03.2017г., неправилно са изтълкували закона в посока, че писменото
потвърждение трябва да бъде от предишният кредитор на новия кредитор, което е видно от
приложеното копие от писмо на двамата изпълнителни директори на “Банка ДСК“ ЕАД-без
изходящ номер и достоверна дата. Твърди се, че липсва логика при наличие на валидно
сключен договор за цесия, едната от страните по договора да потвърждава на другата, че
цесията е произвела ефект. В заключение се оспорва легитимността и законосъобразността
на процесния договор за цесия, като се поддържа, че са опорочени редът за нейното
сключване и за уведомяването за това. В този смисъл се поддържа, че цесията не е породила
ефект, респективно ищеца не може да ангажира по съдебен ред отговорността на ответника
за сключения между последния и “Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит. С оглед изложеното,
се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените
претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивна та
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че ищеца в
качеството си на цесионер, е легитимиран да води настоящият иск, като се позовава на т.10,
б.Б от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК и се сочи друга относима
съдебна практика. Твърди се, че уведомяването на длъжника за процесния договор за цесия е
извършено на база изрично пълномощно, предоставено ни от кредитора “Банка ДСК“ ЕАД.
Сочи се, че цесионера е изпратил от името на цедента уведомително писмо до длъжника за
прехвърляне на вземането, като според приложеното известие за доставяне последния е
получил лично пощенската пратка. Сочи се още, че предвид обективираното в исковата
молба изрично волеизявление, дори да е било налице нередовност на уведомяването, то с
връчване на молбата, ведно с приложенията, сред които са договора за цесия, уведомление
2
по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за
извършената цесия, то най-късно с връчване на отговора на исковата молба ответникът е
уведомен за станалото правоприемство и договорът е произвел действие. Ето защо се
поддържа, че цесията е произвела ефект, респективно ищецът е легитимиран да претендира
и получи изпълнеше на задължението по договора за кредит сключен между ответника и
“Банка ДСК“ ЕАД. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на обжалваното решение
в атакуваната му част и за присъждане на направените по делото разноските по делото, в
това число юрисконсултско възнаграждение.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
От друга страна, с оглед факта, че жалбоподателят-ответник по иска, се представлява
от особен представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за
полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от
въззиваемият-ищец. Ето защо на ответника по жалбата, следва да укаже да внесе депозит в
размер на 150лв., с предупреждение, че при неизпълнение, възнаграждението ще бъде
заплатено от бюджета на съда, а последствие принудително събрано от страната.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Д. А. Д., действащ чрез
назначеният му особен представител адв.Р. Д., против Решение №2366/15.07.2022г.,
постановено по гр.д.№13171/2021г. по описа на PC Варна, в частта, с която са уважени
предявените от “ОТП Факторинг България“ ЕАД, против жалбоподателят, искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.9, ал.1 ЗПК и чл.430 от
ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр с чл.99 от ЗЗД, за установяване на съществуването на
задължения, за които е издадена Заповед №7862/15.12.2016г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д.№15848/2016г. на Районен съд Варна, а именно
сумата от 20522.19лв., представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 21.10.2015г., сключен между ответника и “Банка ДСК“
ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението-14.12.2016г. до окончателното й изплащане, сумата от 1976.48лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.02.2016г. до 08.11.2016г. и сумата
от 44.40лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.03.2016г. до 14.12.2016г., които вземания са прехвърлени в полза на ищеца с Договор
за цесия от 13.03.2017г.
3
УКАЗВА на “ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №15, мецанин, представлявано от Илка
Георгиева Димова-Мазгалева, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да
представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за
възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за
въззивното производство в размер на 150лв., като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда и впоследствие
принудително събрано.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2228/2022г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 19.01.2023г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4