РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Силистра, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Гражданско дело №
20243400100299 по описа за 2024 година
Ищецът – „Първа Инвестиционна Банка“ АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.Цариградско шосе № 111П, ЕИК *********, желае съда на основание чл. 415
ал. 1, във вр. с чл.422 от ГПК, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че
С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ. Дулово, обл.
Силистра, ул. „Янтра“ № 3, дължи по Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г. за банков
кредит към 02.04.2024г. включително на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” 111 П,
ЕИК *********, сумите както следва:
–Просрочена главница в размер на: 36492.15 лева;
– Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за кредит за
периода от 15.04.2023г. до 07.02.2024г. включително в размер на 3435.11 лева;
– Обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.14 от
Договора за кредит за периода от 15.04.2023г. до 07.02.2024г. включително в размер на
221.32 лева;
– Начислена законова лихва за периода 08.02.2024г. до 02.04.2024г. включително
дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019г. в размер на 768.82
лева;
– Дължима премия по застраховка живот, съгласно т.19 от Договора за кредит в размер
на 93.24 лева.
– Разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по Договора дължими на
основание т.18 от Договора за кредит в размер на 120.00 лева;
- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК – 03.04.2024г., до окончателното изплащане на дълга;
- направените разноски по заповедното производство – 699.22 лева държавна такса;
- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 150.00
лeва.
1
Желае още съда да му присъди направените по настоящото производство разноски –
държавна такса в размер на 699.22 лeва, юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300.00 лв., както и разноските по съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответникът – С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик,
общ. Дулово, обл. Силистра, ул. „Янтра“ № 3, чрез процесуален представител изразява
становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Ответникът приема,
че заповедния съд е допуснал нарушение на процесуалните превила тъй като към
заявлението по чл. 417 от ГПК, не е приложен оригинал на договора за потребителски
кредит, което според ответника било предпоставка за прекратяване на производството.
Първоначално - в отговора на исковата молба е обективирано и становище за
неоснователност на исковите претенции аргументирано с потребителския характер на
договорното правоотношение между страните, като в тази връзка подробно е развита тезата,
че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
както и на основание чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т.
20 от ЗПК. Ответникът чрез своя представител твърди наличие на конкретни неравноправни
клаузи в процесния договор, което според него обуславя изначална недействителност на
процесната облигационна връзка.
В пледоарията си след даване ход по съществото на делото процесуалният
представител на ответника заявява, че намира ищцовата претенция за основателна само по
отношение на претендираната главница на основание неоснователно обогатяване, а не, като
договорно задължение.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното:
От фактическа страна
Между кредитора ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД и С. Н. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
Янтра № 3, бил сключен Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г. за банков кредит, в размер
на 39 000.00 лева, с краен срок на погасяване на задължението 15.02.2032г.
Отпуснатият кредит бил изцяло усвоен еднократно на 10.02.2022г. по банкова сметка
с IBAN BG06FINV91501016718710, открита на името на Кредитополучателя в Банката.
След, като длъжникът спрял плащанията по кредитните вноски представител на
банката кредитор изпратил покана за доброволно изпълнение - изх. № 276-181/16.11.2023г.
до кредитополучателя, но плащане за погасяване на просрочените задължения не
последвало. Предвид това и на основание т.10.1.2. б.”а” от Общите условия на „ПИБ“ АД, за
кредити на физически лица към договора за кредит, задълженията по него били обявени за
изцяло предсрочно изискуеми на 08.02.2024г., за което кредитополучателят бил уведомен с
писмо изх.№ 276-17/08.02.2024г., което мотивирало кредитора да пристъпи, към
принудително събиране на вземането си.
На основание Заявление по чл. 417 от ГПК, подадено чрез ЕПЕП в РС гр. Дулово с
вх. рег. № 1763/03.04.2024г. било образувано ч.гр.д.№ 20243410100215 по описа на РС
Дулово, по което дело срещу С. Н. А. била издадена Заповед за изпълнение №
107/04.04.2024г. и Изпълнителeн лист № 98/04.04.2024г. за посочените в заявлението суми,
както и за законна лихва от датата на подаване на заявлението в Районния съд гр.Дулово –
до изплащане на вземането, както и за разноските държавна такси и юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение е било подадено възражение по
реда на чл. 414 от ГПК, което мотивирало кредитора да инициира и настоящото
установително производство.
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ се установява,
че размерът на ползвания кредит от кредитополучателя С. Н. А., по Договор № OOOLD-R-
2
085755/10.02.2022г. за банков е в размер на 39000,00лв. по разплащателна сметка е [BAN:
BG06FINV91501016718710, а съощият е усвоен изцяло на 10.2.2022г. по банкова сметка
BG06FINV91501016718710 в лева, е титуляр С. Н. А..
Според вещото лице с усвоената сума на 10.02.2022г. от банковия кредит са
извършени дванадесет плащания на дължими суми за банкови такси, лихви, главница по
кредит както следва:
По Договор №0970D-R-000504/22.12.2017г. отнасящ се до разрешен овърдрафт -
погасено задължение в размер на 1018.41лв. отнасящ се до разрешен овърдрафт;
Погасена дебитна лихва в размер па 2,64лв. и 0,09лв. съответно с референции
S23PI528 00001 и S23PI528 00002.
По Договор№097СС- R-001313/09.02.2015г. погасяване на съществуващи задължения
по кредитна карта
Вътрешно банков превод по сметка 36MNV915010BGNBBKDI на С. Н. А. е
основание ПЪЛНО IЮГАСЯВА1 IE И ЗАКРИВАНЕ I IA КК в размер на 3260.00лв.;
По Договор№0971Т)-Р-0021 55/1 1.02.2019г. погасяване на съществуващи задължения
по потребителски кредит, а именно:
Погасяване на лихва по кредит съответно и размер на 1231,69лв. и 410,17лв.;
Погасяване на лихва просрочена главница в размер на 12.13лв.:
Погасяване на главница по кредт в размер на 32817,39лв.;
Платени такси:
Такса за кредитна оценка и одобрение по Дог овор за кредит №OOOLD-R-
085755/10.02.2022г. в размер на 195,00лв;
Две такси за поддържане на банкова сметка всяка в размер на 2,50лв;
Такса за вътрешнобанков превод в размер на 4,00лв.
Според експерта на 10.02.2022г. общия размер на погасените задължения са в размер
на 38956,52лв. В края на деня по банковата сметка е бил наличен остатъка от усвоения
банков кредит в размер на 43,48лв.
От заключението на вещото лице се установява, че размерът на дължимата па Банката
от длъжника сума, по компоненти е следният:
Просрочена главица; -Непогасена възнагради тел на лихва, за периода от 15.04.2023г.
до 07.02.2024г. включително; -Обезщетение за забава на просрочени плащания, за периода от
15.04.2023 г. до 07.02.2024г. включително; Начислена законова лихва за периода от
08.02.2024г. до 02.04.2024г. включително; Дължима премия по застраховка живот, съгласно
т. 19 от Договора за кредит; Дължима сума, представляваща разход във връзка с
неизпълнение задълженията на длъжника.
През действието па Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г. плащания са
извършвани за периода от 10.02.2022г. до 17.03.2023г. когато по банкова сметка
BG06FINV91501016718710 са извършени плащания по договора за кредит на обща стойност
7394.31лв. С постъпилите средства са погасени задължения до падежна дата 15.03.2023г.
/включително/.
Експертът е установил, че след 17.03.2023г. не са постъпвали средства по банкова
сметка BG06FINV91501016718710 и не е извършвано погасяване на дължими суми по
банковия кредит. Считано от падежна дата 15.04.2023г. няма погасяване на дължими суми за
премия по застраховка живот, дължима редовна лихва, разсрочени плащания, главница.
На 08.02.2024г. отпуснатия кредит по Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г., е
обявен за предсрочно изискуем.
3
Според експерта размерът на дължимите от длъжника суми. по компоненти по
Договор № 000LD-R- 085755/10.02.2022г. са :
-просрочена главница в размер на 36491.84лв.;
-непогасена възнаградителна лихва, за периода от 15.04.2023г. до 07.02.2024г.
включително в размер на 3431,23лв. ;
-обезщетение за забава на просрочени плащания, за периода от 15.04.2023 г. до
07.02.2024г. включително в размер на 219,31лв.;
-начислена законова лихва за периода от 08.02.2024 г. до 02.04.2024г. включително в
размер на 768,91лв.;
-Дължима премия по застраховка живот, съгласно т. 19 от Договора за кредит в
размер на 92.72лв.;
-Дължима сума представляваща разход във връзка с неизпълнение задълженията на
длъжника. В чл. 18 от договора за кредит са посочени всички разходи произтичащи от
евентуално неизпълнение на договора от кредитополучателя, съгласно който дължи
държавни и нотариални такси, такси за принудително изпълнение, съдебни разноски. В
предвид на обстоятелството, че към настоящия момент производството не е приключило
експертът не сочи общия размер на дължимите суми.
Пак от заключението се установява, погасяването на суми по договора за кредит се
извършвало чрез банкова сметка BG06FINV91501016718710. От предоставено извлечение на
същата банкова сметка за периода от 01.02.2022г. до 1 7.01.2025г., като титуляр на сметката е
посочен С. Н. ACAI1 и за посочения период в разплащателната сметка са постъпили общо
71694.55лв. /в посочената сума е включена усвоена сума по кредит в размер на 39000.00лв./.
От постьпилите средства по разплащателната сметка за погасяване на дължимите суми на
падежни дати за главница, лихва, наказателни лихви, вноски за застраховки, такса за
разглеждане на кредит е погасена сума в размер на 7394,31 лв., до падежна дата 15.03.2023г.
Разбита по пера посочената сума според вещото лице е както следва:
- платена такса за кредитна оценка и одобрение в размер на 195.00лв.;
- платена главница в размер на 2507,85лв.;
- платена договорна лихва в размер на 4354,98лв.;
- платена наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 124,89лв;
- платена застраховка в размер на 211.59лв.
От правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, който съда намира да допустим
предвид на това, че е подаден от лице с активна процесуална легитимация против надлежен
ответник.
Сочейки обстоятелството, че към заявлението инициирало заповедното производство
по чл. 417 от ГПК, не е приложен в оригинал процесният договор за потребителски кредит
ответникът позовавайки се на чл. 418, ал. 2, във вр. с чл. 410, ал. 3 от ГПК, намира, че
заповедният съд е следвало още на него етап да прекрати производството, респективно
настоящото такова е недопустимо. Като допълнителен аргумент за недопустимост се сочи и
обстоятелството, че в извлечението от счетоводните книги на банката липсва информация за
движението по сметката, което го прави нередовно от външна страна, сочейки съдебна
практика в този смисъл.
Съдът не споделя ответниковите аргументи за недопустимост на исковите претенции
съобразявайки липсата на нормативно изискване за представяне в оригинал на договора за
кредит обосновал процесното правоотношение.
Разгледан по същество съда намира иска за основателен по следните причини:
4
По делото не се спори относно наличието на облигационна връзка между страните
проявена, като договор за банков кредит. От заключението на вещото лице изготвило
назначената от съда ССЕ се установяват параметрите на конкретното кредитно
правоотношение. Потвърждават се и твърденията на ищеца, че ответника е усвоил изцяло
предоставеният кредит и не е изплатил договорените погасителни вноски. Нещо повече
според доклада на експерта размерът и основанията на отделните пера от исковата
претенция, така както е предявена и действителният размер на отделните действителни
задължения на ответника към ищеца съвпада с пренебрежимо малки разлики /под един лев/,
което мотивира съда да приеме, че исковете претенции са доказани по основание и размер.
Изключение прави претендираната сума за разход във връзка с неизпълнение задълженията
на длъжника, която не е определена от вещото лице предвид на обстоятелството, че към
настоящия момент изпълнителното производството не е приключило.
За да мотивира възраженията си срещу исковите претенции ответникът излага
следните аргументи:
По отношение основателността на иска ответникът чрез своя представител изразява
становище за неоснователност позовавайки се на потребителския характер на
правоотношението и не спазване на конкретни законови изисквания в този смисъл. По
конкретно се сочи, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 (неяснота и
неразбираемост), във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т. 20 от ЗПК.
Твърди се и наличие на следните неравноправни клаузи.
Ответникът приема, че договорните разпоредби, регламентиращи ГПР са
недействителни и неравноправни тъй като според чл. 4.7 от ОУ в полза на банката е
предвидено, че тя може да променя едностранно размерът на ГПР при определени
предпоставки, а именно при наличие на евентуалната промяна на дължимите
застрахователни премии по сключената задължителна застраховка № OOOLD-R-085755-
5586. Ответникът счита, че такава промяна не би била обективно обстоятелство, защото
ПИБ е мажоритарен акционер на застрахователното дружество „FiHealth Застраховане“ АД,
което дава възможност на банката едностранно и безпрепятствено да взема еднолични
решения за промяна размера на премиите по договора за застраховка и така косвено да
промени и процентът на ГПР. Коментира се възможността предвидена в чл. 4.8 от ОУ,
където е посочено, че кредитополучателят може да прекрати договора при едностранна
промяна на ГПР, но според ищеца не става ясно кои са задълженията, които трябва да
погаси той „съгласно условията на договора“.
Съдът не споделя този ответников аргументн. ГПР в конкретният случай е посочен в
т.8 на Договора за кредит и е с точно определен размер - 12.02% към датата на сключване на
Договора при общо дължима сума в размер на 65306.61 лева. В този смисъл съдът приема,
че процентът на разходите е коректно посочмен спрямо глобално дължимата обща сума.
Според съда механизма на формиране на ГПР включително и в случаите на неговата
евентуална, бмъдеща промяна е ясно дефиниран и разбераем. Предвидено, е че при
договорен лихвен процент към датата на сключване на Договора - 10.40% /формиран от
сбора на СЛП за лева, прилаган от Банката - 10.3159 и надбавка 0.0841/, посоченият ГПР в
размер на 12.02% ясно сочи как се увеличава годишният разход по кредита, следствие на
добавените към първоначалния договорен лихвен процент разходи, посочени като всички
известни на Банката разходи по кредита /т.8. от Договора за кредит/ - което представлява и
изпълнение на изискването на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Като неравноправна се сочи и клаузата ОУ към договора регламентираща начинът на
уведомяване от страна на банката при упражняване на правото й по чл. 4.7. от ОУ чрез
интернет страницата и на хартиен носител в офисите на банката, което според ответника е
незаконосъобразно защото следвало уведомяването да се извърши лично чрез изпращане на
5
съобщение.
Съдът не споделя това възражение предвид тексста на чл. 20.1 от договора според,
който кореспонденцията между страните се води в писмена форма на посочените в т. 20
адреси на кредитополучателя и банката, като всички известия между страните се считат за
правилно адресирани в случай, че са изпратени на посочения от съответната страна адрес.
Всяка от страните е длъжна да осигури получаването на съобщения до нея изпратени от
другата на посочения адрес. С тази договорна клауза съдът намира, че е уредено по
равноправен начин изпращането на съобщения между банката и кредитополучателя относно
конкретното кредитно правоотношение в рамките на индивидуалната договореност между
страните по конкретната облигационната връзка.
Като неравноправна клауза съобразно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се сочи още и липсата
на взети предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 на ЗПК начин. По конкретно ответникът сочи,
че не е спазен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като според текста на договора и Общите
условия единствено е упоменат годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, но
липсва описано какви са съставните му компоненти и методиката на изчисляване на ГПР,
което препятствало възможността на потребителя да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него кредитен ресурс и водело до неговото заблуждение.
Съдът не споделя така изложения аргумент съобразявайки текста на чл. 8 от договора,
в който изрично и изчерпателно са посочени отделните компоненти включени в сумата на
ГПР по кредита, включително разходи по застраховка, такси и комисионни за обслужване на
банковата сметка.
Ответникът счита, че сключеният договор за застраховка се явява задължително
условие за предоставяне на кредита и следва стойността му да бъде начислена при
определяне на ГПР, като липсата на този разход е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл. 22 от ЗПК. На отделно основание се твърди наличие на неравноправни клаузи в самият
договор за застраховка, тъй като нямало ясни критерии относно размера на
застрахователните премии и те можели да бъдат изменяни едностранно. Коментира се още,
че ищецът е мажоритарен акционер в застрахователното дружество “FiHealth Застраховане“
АД, и на практика договорът за застраховка представлява допълнително възнаграждение в
полза на банката, прикрито под формата на застрахователни премии.
Както бе коментирано съгласно чл. 8 от договора разходите за застраховка са
включени при формирането на ГПР, което води до неоснователност на това ответниково
възражение. Колкото до това дали сключването на съпътстващ договор за застраховка се
явява задължително условие за предоставянето на кредита съдът намира, че дори това да е
така след, щом договорените застрахователни премии са включени в ГПР, който ведно с тях
не надхвърля законово определения минимум и кредитополучателят се е съгласил на тези
условия липсва твърдяната от ответника неравноправност в тази конкретна част на
кредитното правоотношение. Ответникът не сочи конкретно кои от текстовете на договора
за застраховка съдържат неясни критерии за формиране на размера на застрахователната
премия и тяхната едностранна промяна от страна на застрахователя. са неясни. Запознавайки
се с текстовете обективирани в приложената, към делото застрахователна полица конкретно
уреждащи клаузата на чл. 6.1 от ОУ по застраховка „Спокойствие с FiHealth“ съдът установи
наличието на ясни правила за формиране и промяна на размера на застрахователната
полица. Не обуславя неравноправност на застрахователното правоотношение и
обстоятелството, че банката кредитор е акционер в застрахователното дружество и
същевременно застрахователен агент по смисъла на чл. 325 от КЗ, в процесното
правоотношение.
6
Ответникът намира за неравноправни и клаузите уреждащи дължимостта на таксите
за откриване и обслужване на кредитната сметка, такса за кредитна оценка и одобрение и
еднократната такса за кандидатстване, без да сочи конкретни причини за това. Според съда
включването на тези задължения в ГПР по кредита съгласно чл. 8 от договора обуславя
липсата на неравноправност по отношение на тази конкретна договорна клауза след, като
ГПР не надхвърля законово определеният минимум.
Като неравноправна се сочи и договорната клаузата даваща възможност банката
едностранно да променя договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия
договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които да са извън контрола на кредитора. Ответникът счита, че посочването
на ясни и разбираеми критерии, при които размерът на погасителните вноски може да бъде
променен е законово задължение на банката, произтичащо и от текста на чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП. Като аргумент в тази насока се сочи, че методиката, определена от банката за
определяне на промени в лихвения процент е прекалено сложна и не позволява правилно
разбиране от човек без специални знания. Ответникът не сочи конкретни текстове от
договора, за които смята, че съдържат коментираните в това възражение неравноправни
клаузи. С текста на чл. 15 от договора страните изрично са приели, че банката има право
едностранно да промени общият разход по кредита, като го увеличи или намали, чрез
увеличение съответно намаляване на един или повече от видовете разходи, съставящи
общия разход по кредита, ако е налице някое от обстоятелствата предвидени в договора или
общите условия на банката за физически лица. Съдът не кредитира тезата на ответника, че
договорената между страните методика за промени в лихвения процент е прекалено сложна
и неразбираема. Същата е договорена в текстовете на чл. 4 и сл. от договора и според съда е
напълно разбираем за всеки грамотен кредитополучател.
Доводи за неравноправност са изложени и по отношение на начина на формиране на
дължимата по договора мораторна лихва. По конкретно се сочи, че чл. 4.8 от ОУ е неизяснен
и позволява едностранна промяна и прилагане на мораторна лихва без предвидими условия
- посоченият от банката критерии „Бюлетин за лихвите“ според ответника е неконкретен,
защото не се разбира кой точно бил този бюлетин. За да провери този ответников аргумент
съда служебно посети интернет страницата на банката, където на общо достъпно място се
съдържа – „Бюлетин за лихвите, начислявани от Първа инвестиционна банка АД, по
банковите сметки в национална и чуждестранна валута“. Бюлетинът може да се преглежда
онлайн и да се изтегли в PDF формат и съдържа подробна и леснодостъпна информация
относно методите за изчисляване на различните лихвени проценти по кредитите отпускани
от „Първа Инвестиционна Банка“ АД. По тези съображения съдът отхвърля и този
ответников аргумент.
Съдът не приема и възражението за наличие на антоцизъм направено от ответника
предвид текста на чл. 14 от Договора за кредит. Този договорен текст урежда случаите на
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и регламентира възможността на
банката да отнесе неплатеното задължение в просрочие и да го олихви с договорения лихвен
процент плюс наказателна надбавка. В текста се урежда и възможността на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем, но липсва /както сочи ответника/ възможност за
начисляване на лихва върху лихва.
Предвид всичко гореизложено съдът не споделя възраженията на ответника основани
на твърдяното от неговия процесуален представител наличие на неравноправни по смисъла
на закона договорни клаузи увреждащи потребителските права на кредитополучателя.
Ето защо и предвид установеното от заключението на вещото лице обстоятелство, че
част от исковите претенции съвпадат /в пренебрежимо малки разлики в размер на стотинки/
с действителните задължения на ответника по кредита съдът намира исковете за
основателни и доказани по основание и размер с изключение на иска за разходи във връзка с
7
неизпълнение на задълженията по Договора дължими на основание т.18 от Договора за
кредит в размер на 120.00 лева, в която част претенцията следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Предвид изхода от делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото
производство деловодни разноски в размер редуцирани съобразно отхвърлената част от
исковата претенция. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер общо на
1570.45лв. /хиляда петстотин и седемдесет лева и четиридесет и пет стотинки/
представляващи 822.61лв. платена държавна такса, 447.84лв. възнаграждение на вещо лице
и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид отхвърлената част от исковата
претенция в размер на 120 лв. на ищеца се следват разноски в размер на 1565.87лв.
Предвид частичната неоснователност на претенциите и направеното от ответника
искане за присъждане на разноски , които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, са
в размер на 2200лв. ищецът дължи на ответника парична сума за разноски в размер на
6.42лв. След направена компенсация съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1559.45лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и четиридесет и пет
стотинки/.
Отделно ответникът следва да заплати на ищеца и разноските по заповедното
производство по ч.гр.д. № 215/2024г. на РС – Дулово, общо в размер на 849.22лв.
/осемстотин четиридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляващи 699.22лв.
държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО със сила на присъдено нещо, че С. Н. А., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ. Дулово, обл. Силистра, ул.
„Янтра“ № 3, дължи по Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г. за банков кредит към
02.04.2024г. включително на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със седалище и адрес
на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” 111 П, ЕИК *********,
сумите както следва:
–Просрочена главница в размер на: 36492.15 лв. /тридесет и шест хиляди четиристотин
деветдесет и два лева/;
– Непогасена възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 4 от Договора за кредит за
периода от 15.04.2023г. до 07.02.2024г. включително в размер на 3435.11 лева;
– Обезщетение за забава на просрочени плащания, начислени съгласно т.14 от
Договора за кредит за периода от 15.04.2023г. до 07.02.2024г. включително в размер на
221.32 лева;
– Начислена законова лихва за периода 08.02.2024г. до 02.04.2024г. включително
дължима на основание Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019г. в размер на 768.82
лева;
– Дължима премия по застраховка живот, съгласно т.19 от Договора за кредит в размер
на 93.24 лева.
- законната лихва върху главницата от 36492.15 лв., считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК – 03.04.2024г., до окончателното изплащане на дълга;
ОТХВЪРЛЯ иска в частта съдът да признае за установено със сила на присъдено нещо,
че С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ. Дулово, обл.
Силистра, ул. „Янтра“ № 3, дължи по Договор № 000LD-R-085755/10.02.2022г. за банков
кредит към 02.04.2024г. включително на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, със
8
седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе” 111 П,
ЕИК *********, сумите от 120 лева, представляваща Разходи във връзка с неизпълнение на
задълженията по Договора дължими на основание т.18 от Договора за кредит.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ.
Дулово, обл. Силистра, ул. „Янтра“ № 3, да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе”
111 П, ЕИК *********, сумата от 1559.45лв. /хиляда петстотин петдесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки/, деловодни разноски по исковото производството по гр.д. №
299/2024г. на ОС – Силистра.
ОСЪЖДА С. Н. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Чернолик, общ.
Дулово, обл. Силистра, ул. „Янтра“ № 3, да заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул.”Цариградско шосе”
111 П, ЕИК *********, сумата от 849.22лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и двадесет
и две стотинки/, деловодни разноски по заповедното ч.гр.д. № 215/2024г. на РС – Дулово.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
9