№ 920
гр. Варна, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Частно търговско дело №
20223100900097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 404 т.1, вр. чл. 405 ал.3 от ГПК.
Образувано е по молба на “Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1839, район „Кремиковци“, жк. Враждебна,
Складово-производствена зона, представлявано от Георги Атанасов Николов – управител, с
която дружеството моли да им бъде издаден изпълнителен лист на основание чл. 405, ал. 3
от ГПК и Решение от 20.01.2022г. по арбитражно дело № 85 /2021г. на Арбитражен съд при
Българската търговско-промишлена палата, срещу „Евростил България –ЕСБ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район “Младост“, Западна
промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“ No 9, представлявано от Кирил Цветанов Костов
– управител, за следните суми:
-сумата от 99 239 лв. /деветдесет и девет хиляди двеста тридесет и девет лева/,
представляваща цената на продадени и доставени от “Тисенкруп Матириалс България“ ООД
на „Евростил България –ЕСБ“ ЕООД стоки по Рамков договор No Р-891А / 02.10.2012г. за
търговска продажба на стоки и издадени Фактура No **********/28.06.2019 г., Фактура No
**********/12.07.2019 г., Фактура No **********/20.11.2019г., Фактура No
**********/20.01.2020 г., ЗАЕДНО със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 31.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата в размер на 18 177 лв. /осемнадесет хиляди сто седемдесет и седем лева/,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за просрочени
задължения, от които: По Фактура № **********/28.06.2019 г., на обща стойност 23 627.28
лв., с падеж 27.08.2019 г. законна лихва за забава се дължи върху главница от 23 627.28 лв.
за период от 28.09.2019 г. до 16.01.2020 г. в размер на 931.96 лв.; върху остатъка от
главницата по фактура в размер на 7271.08 лв. за период от 17.01.2020 г. до 18.01.2020 г. се
дължи законна лихва в размер на 4.04 лв.; върху остатък от главницата от 6 567.77 лв. за
период от 19.01.2020 г. до 30.08.2021 г. се дължи законна лихва в размер от 1 076.38 лв.; По
Фактура№ **********/12.07.2019 г.. на обща стойност 36 459.72 лв.с падеж - 10.09.2019 г.
се дължи законна лихва за забава за период от 11.09.2019 г. до 30.08.2021 г. в размер на
7291.94 лв.; По Фактура № **********/20.11.2019 г., на обща стойност 37 069.68 лв., с
падеж - 19.01.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 20.01.2020 г. до
30.08.2021 г. върху главницата в размер от 6065.01 лв.; По Фактура №
**********/20.01.2020 г., е на обща стойност 19 141.92 лв. с падеж - 20.03.2020 г. се дължи
законна лихва за забава за период от 21.03.2020 г. до 30.08.2021 г. в размер на 2807.48 лв.;
1
-сумата от 10 794 лв. /десет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева/,
представляващи обезщетение за разноските по арбитражното дело съобразно изхода му;
Към молбата са приложени следните документи: Препис от решението на
Арбитражния съд; Удостоверение от Арбитражен съд при БТПП; известие за доставяне от
БГ Пощи за получаване на решението от ищеца; известие за доставяне, ведно с копие на
лицевата страна на плика от писмото, изпратено до ответника; удостоверения за актуално
състояние на ответника; адвокатско пълномощно и документ за платена държавна такса.
Съдът намира подадената молба за допустима, но неоснователна, поради следните
съображения:
На основание чл.404т.1 вр. чл. 405 ал.3 ГПК, настоящият съд е сезиран с молба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, постановено от местен арбитражен
съд.
Длъжникът е юридическо лице с регистриран в Агенцията по Вписванията –
ТРРЮЛНЦ последни актуални седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
“Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“ No 9, което прави
настоящия съд местно компетентен да се произнесе по молбата съгласно разпоредбата на чл.
405 ал.3 ГПК.
В допълнение, съобразно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗМТА, Окръжният съд, в
района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника издава по молба на
заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно
решение, като към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е
връчено на длъжника по изпълнението.
При проверката съобразно чл. 406 от ГПК, съдът трябва да съобрази дали актът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.
Представеното по делото арбитражно решение притежава всички изискуеми по закон
реквизити, като е постановено и по арбитрируем спор, който не е изрично изключен от
приложното поле за арбитражното споразумение, съобразно чл. 19 ал.1 от ГПК. Налице е
първата предпоставка за издаване на изпълнителния лист – редовен акт от външна страна.
Съдът, обаче, не може да приеме, че арбитражното решение удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане, доколкото същото не е надлежно връчено на ответното дружество.
В конкретния случай са представени доказателства, че арбитражното решение е било
връчено и на двете страни в производството. Безспорно от представеното известие за
доставяне се установява, че решението е връчено на ищеца. Приложеното удостоверение от
Арбитражния съд, обаче, не е годно да установи надлежно връчване на ответника,
доколкото лицето, издало удостоверението, не разполага с удостоверителна компетентност
относно връчването. Към молбата са представени и други доказателства, с които да се
установи годно връчване на ответното дружество –обратна разписка от Български Пощи
ЕАД и копие на лицевата страна на плика от писмото, изпратено до ответника, от които се
установява, че пратката се е върнала с отбелязване „преместен“. Разпоредбата на чл. 32 от
ЗМТА предвижда едно фингирано връчване, като сочи, че когато седалището,
местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя не могат да бъдат
намерени след старателно издирване, уведомлението се смята получено, ако е изпратено до
последното му известно седалище, местожителство, обикновено пребиваване или адрес с
препоръчано писмо или с каквото и да е друго средство, което удостоверява опита то да
бъде предадено, както и че уведомлението се смята предадено и когато получателят е
отказал или не се е явил в пощенската станция да го получи. За да се приложи, обаче,
предвидената в закона фикция, е необходимо при изпращане на писмата до ответника да са
спазени условията за доставяне на пощенски пратки, определени в Общите правила за
условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските услуги, приети с решение на
2
Комисията за регулиране на съобщенията. В този случай връчването трябва да е
удостоверено по реда на чл.5, ал.1 и ал.2 от тези правила, който изисква определяне на срок
за явяване на получателя не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ тридесет дни. Броят на
служебните известия и времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от
пощенските оператори в ОУ на договора с потребителя. В настоящия случай, от
приложенията по делото не може да се установи наличието на посочените по-горе
предпоставки за приложение на фикцията. Отбелязването в известието "преместен", без да е
удостоверено кога и колко пъти е търсен адресата и кога са поставяни служебни съобщения
от оператора на пощенски услуги и как е установено, че адресатът се е преместил, не може
да обоснове извод, че са спазени Общите правила за условията за доставяне на пощенски
пратки и пощенски колети, приети от Комисията за регулиране на съобщенията, респ. че
получателят е отказал или не се е явил да получи съобщението или че се е преместил.
Извън горното, за да бъде приложено фингираното връчване, законът поставя
изискването и за старателно издирване. Данни за същото липсват по делото. В АВ по
партидата на дружеството ответник в ТРРЮЛНЦ са вписани и телефон за контакт и е-мейл,
на които ответникът не е търсен. Видно от мотивите към арбитражното решение, ответникът
не е бил открит на адреса след като с Български Пощи ЕАД е изпратено препоръчано писмо,
съдържащо препис от исковата молба, което се е върнало в цялост с отбелязване
„преместен“. Още на този етап от производството същият не е бил търсен на посочените
телефон и е-мейл.
Липсата на удостоверяване на обстоятелствата, посочени в нормата
на чл.32 от ЗМТА препятства прилагането на правилата за фингирано връчване, поради
което и съдът приема, че арбитражното решение не е получено от ответника /в този смисъл е
и решение по т.д.№3107/2017г. на ВКС I т.о/.
С оглед на всичко гореизложено и не са налице предпоставките по чл. 406 ал.1 от
ГПК, за да бъде издаден изпълнителен лист, поради което и молбата следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на “Тисенкруп Матириалс България“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1839, район „Кремиковци“, жк. Враждебна,
Складово-производствена зона, представлявано от Георги Атанасов Николов – управител, да
им бъде издаден изпълнителен лист на основание Решение от 20.01.2022г. по арбитражно
дело № 85 /2021г. на Арбитражен съд при Българската търговско-промишлена палата, срещу
„Евростил България –ЕСБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район “Младост“, Западна промишлена зона, ул. „Уста Кольо Фичето“ No 9,
представлявано от Кирил Цветанов Костов – управител, за следните суми: 1/ сумата от 99
239 лв. /деветдесет и девет хиляди двеста тридесет и девет лева/, представляваща цената на
продадени и доставени от “Тисенкруп Матириалс България“ ООД на „Евростил България –
ЕСБ“ ЕООД стоки по Рамков договор No Р-891А / 02.10.2012г. за търговска продажба на
стоки и издадени Фактура No **********/28.06.2019 г., Фактура No **********/12.07.2019
г., Фактура No **********/20.11.2019г., Фактура No **********/20.01.2020 г., ЗАЕДНО със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 31.08.2021г. до окончателното
изплащане на сумата; 2/ сумата в размер на 18 177 лв. /осемнадесет хиляди сто седемдесет и
седем лева/, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
просрочени задължения, от които: По Фактура № **********/28.06.2019 г., на обща
3
стойност 23 627.28 лв., с падеж 27.08.2019 г. законна лихва за забава се дължи върху
главница от 23 627.28 лв. за период от 28.09.2019 г. до 16.01.2020 г. в размер на 931.96 лв.;
върху остатъка от главницата по фактура в размер на 7271.08 лв. за период от 17.01.2020 г.
до 18.01.2020 г. се дължи законна лихва в размер на 4.04 лв.; върху остатък от главницата от
6 567.77 лв. за период от 19.01.2020 г. до 30.08.2021 г. се дължи законна лихва в размер от 1
076.38 лв.; По Фактура№ **********/12.07.2019 г.. на обща стойност 36 459.72 лв.с падеж -
10.09.2019 г. се дължи законна лихва за забава за период от 11.09.2019 г. до 30.08.2021 г. в
размер на 7291.94 лв.; По Фактура № **********/20.11.2019 г., на обща стойност 37 069.68
лв., с падеж - 19.01.2020 г. се дължи законна лихва за забава за период от 20.01.2020 г. до
30.08.2021 г. върху главницата в размер от 6065.01 лв.; По Фактура №
**********/20.01.2020 г., е на обща стойност 19 141.92 лв. с падеж - 20.03.2020 г. се дължи
законна лихва за забава за период от 21.03.2020 г. до 30.08.2021 г. в размер на 2807.48 лв.; 3/
сумата от 10 794 лв. /десет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева/, представляващи
обезщетение за разноските по арбитражното дело съобразно изхода му, на основание 404
т.1, вр. чл. 405 ал.3 от ГПК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4