Р Е Ш Е Н И Е
№
260029/05.03.2021 година, гр.Варна
Варненски апелативен съд, наказателно
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Румяна Панталеева
Членове:
Росица Тончева
Десислава
Сапунджиева
при участието на секретаря
Соня Дичева и прокурора Владимир Чавдаров, след като разгледа докладваното от
съдия Тончева НДВ №57/2021 година, при произнасянето си намери следното:
Производството е по реда на
Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на
главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД
№707/2020 година на Районен съд-Разград поради наличие на основанието по
чл.424, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 от НПК. Изложени са съображения
за нарушение на материалния закон при постановяване на определенията по чл.382,
ал.7 от НПК и по чл.306, ал.1, т.3 от НПК чрез неправилното приложение на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС. Към съда по
възобновяването е отправено искане за възстановяване висящността на
наказателното производство и изменение на двете определения в частта относно
режима за изпълнение на наказанията в полза на осъдения.
В съдебното заседание
становищата на апелативния прокурор и служебния защитник на осъдения са в
унисон с искането на главния прокурор.
Осъденият предоставя на съда.
След извършената преценка на
доводите в искането и материалите по НОХД №707/2020 година, съставът на
Варненския апелативен съд счита следното:
Искането за възобновяване на
наказателното дело е допустимо и частично основателно.
С определение от 03.12.202
година по НОХД №707/20 година състав на РС-Разград одобрил споразумение за
решаване на делото в съдебно заседание и прекратяване на наказателното
производство, с което П.М.И. е признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.343б, ал.2 от НК, защото на 22.08.2020 година в гр.Разград, управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.29 на хиляда,
установено по надлежния ред, след като бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК с влязло в сила определение на 22.10.2019 година по НОХД №761/2019 година на
РС-Разград. За това престъпление на И. е наложено наказание в размер на четири
месеца лишаване от свобода, изпълнимо при строг режим, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца. С определението
е зачетено времето на задържане на осъдения по ЗМВР и лишаването му от
правоуправление по административен ред, считано от 22.08.2020 година. Решен е
въпросът с разноските.
Следва второ определение по
реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК, с което първостепенният съд приложил чл.68,
ал.1 от НК, привеждайки в изпълнение наказанието по НОХД №761/2019 година в
размер на лишаване от свобода за срок от три месеца, което осъденият да изтърпи
при първоначален строг режим.
От приложената справка за
съдимост на осъдения (л.11-13 ДП) се установява едно единствено осъждане по
НОХД №761/2019 година за престъпления по чл.343б, ал.1 и по чл.343в, ал.1 от НК, като съвкупността е наказана с лишаване от свобода за срок от три месеца,
отложено с минималния изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК, както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Определението по чл.382, ал.7 от НПК влязло в
сила на 22.10.2019 година.
При тези фактически
положения, доводът на главния прокурор за допуснато съществено нарушение по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК е основателен. За да се определи строг режим по чл.57,
ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е необходимо наложено наказание за умишлено
престъпление, извършено в изпитателен срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете
наказания надвишава две години. В предметния казус това нормативно условие не е
изпълнено, не се констатира и основанието на чл.57, ал.2 от ЗИНЗС, т.к.
осъденият не се е укривал в наказателното производство. В случая приложима е
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС.
При така заетата позиция е
ясно, че първостепенният съд е одобрил споразумението в нарушение на закона, а
като не е изпълнил задължението си по чл.382, ал.5 от НПК проверяваният съд
допуснал и съществено нарушение по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (фигурира в
искането като основание за възобновяване на наказателното дело).
Аналогично съществено
нарушение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК е допуснато и в определението по чл.306,
ал.1, т.3 от НПК при определяне режима, при който да се изтърпи приведеното в
изпълнение наказание от три месеца
лишаване от свобода.
Отразеното дотук сочи, че основанието
на чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т.1 и 2 НПК е налично, като двете определения
следва да се отменят, а производството по делото да се възобнови за новото му
разглеждане от друг състав на същия съд.
Въпреки, че в искането си
главният прокурор се позовава на възможността по чл.425, ал.1, т.4 от НПК,
настоящият състав счита че не може да се намеси в съществото на двата акта,
макар и това да е в полза на осъдения. Правомощието на съда по възобновяване по
чл.425, ал.1, т.4 от НПК не се разпростира върху определенията, като това
следва от лимитативното изброяване на актовете, които подлежат на изменение в
производството по Глава тридесет и трета от НПК. В частност определението по
чл.382, ал.7 от НПК, макар да има
последиците на влязла в сила присъда, не се обхваща от процесуалната
възможност по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, т.к. съдът в производството по
възобновяването не може да замества волята на страните по чл.381, ал.5 от НПК,
дори това да е в полза на осъдения (Р 253- 2013-3н.о., Р 476- 2015-3 н.о., Р 507-2013-1 н.о. и пр.).
С оглед изложеното и на
основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на
възобновяването определения от 03.12.2020 г., постановени по НОХД №707/2020
година по описа на РС – Разград за одобряване на споразумение за прекратяване
на наказателното производство и привеждане в изпълнение на наказание лишаване
от свобода, наложено на осъдения П.М.И. по НОХД №761/2019 година и ВЪЗОБНОВЯВА
производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС - Разград
за разглеждането му от друг съдебен състав от етапа на разпоредителното
заседание.
Решението е окончателно
Председател: Членове:
1.
2.