№ 2534
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110216957 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. А. срещу Електронен фиш серия К №9321879 издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва издадения ЕФ, като сочи, че този автомобил не е негов и никога не го
е управлявал. Излагат се доводи за наличие на процесуални нарушения. Моли да се отмени
обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява. Постъпила молба от
адв.П. /с пълномощно по делото/, в която мило да се отмени обжалвания Електронен фиш,
тъй като СУМПС на жалбоподател е обявено за изгубено от дата 03.06.2023г. и е обявено със
статут Невалиден. Сочи, че на жалбоподател А. е издадено нова СУМПС от дата
13.06.2023г., което не кореспондира с подадена Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от дата
30.04.2024г. Моли да се присъдят направени разноски по делото в размер на 400 лева.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени
бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвания ел.фиш,
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на претендирани разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 05.07.2023г., моторно превозно средство "Тойота Рав 4“, с рег.№ *******, в 18:15ч. се
1
движело по Околовръстен път, с посока на движение от бул. Ломско шосе към
бул.Сливница. Автомобилът до ТЕЦ-Люлин при ограничение на скоростта до 80
км./ч.,въведено с пътен знак В-26, преминал със скорост от 107км/ч., след приспаднат
толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 27 км./ч. Нарушението е
констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер
на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен
и снимков материал относно посоченото нарушение. Лек автомобил "Тойота Рав 4“, с рег.№
******* е собственост на търговско дружество „М. Ф. 2020“ ООД, видно от справка за
собственост на МПС.
Св.М. Д. с Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП е посочил, че на дата отразена в ел.фиш
автомобила е бил управляван от жалбоподател М. В. А., към която е приложил и копие от
СУМПС № *********. В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К
№9321879 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, в частност на разпечатка от
техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост,
протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков
материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед,
справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283
НПК.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже
автомобила се е движил с по-висока от максимално разрешената скорост за движение извън
населено място от 80 км/ч., обозначено с пътен знак В- 26. Касае се за нарушаване на забрана
по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в извън населено място да не се превишава максимално допустимата
скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на
автомобила е следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в
процесния участък е имало поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 80 км/ч.
Писмено доказателство за цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано
мястото, където се е осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било
общовалидното за населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съставителят на протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ –
длъжностното лице се е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено
и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е
2
официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от
длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него
обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния участък.
От събрани в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало
успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира. Посочено е място, наименованието на булеварда и където е извършено
нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението. От приложения
снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 107км/ч.
Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване на скорост от 3
процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния фиш
отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за проверка.
По делото са събрани писмени доказателства от които се установява, че към момента на
извършване на нарушението жалбоподател е притежавал СУМПС № *********, със срок на
валидност от 13.06.2023г. до 13.07.2030г. Видно от справка ОДМВР-Перник СУМПС №
********* -издаден на жалбоподател А. към дата 07.06.2023г. е със статус „невалиден“, тъй
като същият е бил деклариран от жалбоподател ката „загубен-откраднат“ от дата
03.06.2023г. В Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от дата 30.04.2024г.св. М. Д. е посочела, че
на дата 05.07.2023г. лек автомобил "Тойота Рав 4“, с рег.№ ******* е било предоставено за
ползване на жалбоподател А.. В Декларацията св. Д. посочила и номер на валидното
притежавано СУМПС от страна жалбоподател към дата на установено нарушение, като
приложила и копие от СУМПС № *********.
Видно от показания на разпитан св.Д., се установява, че е автор на Декларацията по чл.189,
ал.5 ЗДвП от дата 30.04.2024г. Заявява, че същата и е била представена от служители на
фирмата. След предявяване на Декларацията, св.Д. заявява, че подписа за декларатор е неин,
като лично тя я е занесла в КАТ. Свидетеля заявява, че не познава лицето посочено в
декларацията, чието СУМПС е приложила към същата.
Като от така изложените факти, се установява, че при подаване на Декларацията по чл.189,
ал.5 ЗДвП от дата 30.04.2024г. от страна на св.Д. е посочено „невалидно“ СУМПС за лицето
за което се твърди, че е бил предоставено за ползване МПС. А това е така, тъй като СУМПС
№ *********- издадено на жалбоподател А., към дата 07.06.2023г. е със статус „невалиден“,
тъй като е било декларирано от жалбоподател ката „загубен-откраднат“ от дата 03.06.2023г.,
т.е. към дата на установено нарушение 05.07.2023г. жалбоподателя е притежавал друго
„валидно“ СУМПС № ********* / изд. на 13.06.2023г./, различно от посоченото от страна на
3
св.Д. в Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП.
Именно и поради тези съображения, съдът намира, че авторството на деянието е
неправилно установен в хода на протеклото административно наказателно производство
пред наказващия орган и в производството пред въззивна инстанция. Обстоятелствата
изложени от страна на св.Д. в Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП са могли да бъдат предмет на
проверка от страна на наказващ орган, тъй като информацията за „невалиден“ и „валиден“
СУМПС за лицето посочено в Декларацията са му били служебно достъпни. Като тези
доводи оборват с категоричност изложените твърдения от страна на въззиваема страна /в
писмени бележки/ относно авторство на деяния. С подаване на Декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП от страна на св.Д. се е целяло да се избегне заплащане на административно наказание
глоба за нарушение осъществено с МПС притежание на търговското дружество, като същото
се прехвърли на трето лице за което по неустановен по делото начин св.Д. се е сдобила със
СУМПС, което към дата на установено нарушение е било обявено със статут “невалидно“.
Във връзка с гореизложеното след извършен преглед на електронния фиш съдът намира, че
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
При този изход на делото съдът дължи произнасяне по своевременно заявената претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателя като намира същата за
основателна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира
присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси,
че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на
процесуалния представител на жалбоподател за присъждане на разноски се явява
основателна и следва да бъде уважена. Възражение за прекомерност на претендираните
разноски от страна на АНО/ отразено в писмено становище/ следва да се остави без
уважение, тъй като не е налице нарушение легитимните цели на тежестта за разноски, както
и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и
съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно фактическата и
правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата правна квалификация за
извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита,
счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 400 лева е съответно.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №9321879 издадено от СДВР, с който на
4
жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподател М. В. А. ЕГН ********** 400/
четиристотин/ лева разноски направени по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5