Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
Гр. Пловдив, 27.07.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Нели Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 208 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 387, постановено на 24.03.2020 г. по гр.д. 2379/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частите
му, с които е осъдена П. НА Р.Б.-гр.С. да заплати на Б.С.М. сумата 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.309, ал.1 от НК
и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила
присъда №297 от 13.12.2018г. по НОХД № 2083/2018г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба 11.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да
му заплати сумата 143 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за производството по делото.
Жалбоподателят П. НА Р.Б.моли
решението да бъде отменено в посочените негови части като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в подадената на 30.03.2020 г. въззивна
жалба, и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени и за
посочения размер ведно със законната лихва претенциите на Б.С.М. за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законна лихва. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от Б.С.М. искове
по чл. 2,ал.1,т.3, предл.1 от ЗОДОВ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД и моли те да бъдат
отхвърлени като неоснователни. В производството пред настоящата инстанция не
ангажира събиране на нови доказателства.
Ответникът по жалбата Б.С.М. моли
тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява искове с правно
основание чл. 2,ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени от
него неимуществени вреди – изпитани срам и унижение пред познати и приятели,
колеги, накърнено самочувствие, авторитет в обществото, преживян стрес,
притеснение и неудобство за това, че е бил обвинен в извършване на престъпления
и срещу него не е водило разследване, – настъпили в резултат на неоснователно
повдигнато обвинение за престъпления по чл.309,
ал.1 от НК и по чл.290 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК по ДП 576/2016 г. на … РУ на МВР-П., за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда №297 от 13.12.2018г. по НОХД №
2083/2018г. по описа на Районен съд гр. Пловдив., заедно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаването на исковата молба в съда 11.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски за
въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд
провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на
чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
намери за установено следното:
Безспорно е между страните, видно
е и от приложеното НОХД 2083/2018 г. на ПРС, че срещу ищеца по делото Б.С.М. е
било водено наказателно производство за посочените в исковата молба престъпления по чл.309, ал.1 от НК и по чл.290 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК по ДП № 576/2016 г. по описа на … РУ на МВР-гр.П.
и по НОХД № 2083/2018 г. по описа на РС-Пловдив, както и че той е оправдан и по
двете обвинения с влязлата в сила присъда по посоченото дело. С подадената на 11.10.2019
г. искова молба ищецът Б.С.М. твърди, че вследствие на повдигнатото му по
досъдебното производство обвинение в извършването на двете престъпления животът
му се е променил драстично, като той е преживял много интензивен и
продължителен стрес и притеснения от факта на придобиването на статут на
обвиняем, който стрес води до сериозни качествени изменения в живота му, той
става неспокоен, раздразнителен, притеснява се за собственото и това на
близките му бъдеще, свобода, материално осигуряване, компрометиране на личните
му отношения с близки и познати, компрометиране на авторитета му в общността, в
която живее. Твърди, че въпреки многократно отправяни от него процесуални
искания по воденото срещу него разследване не са допускани доказателствата,
които биха го оневинили, които са оформили представата му, че неизбежно ще бъде
осъден без шанс за реална защита, че е в безизходица и неизменно ще пострада.
Твърди, че това е довело до сериозни по обем неимуществени вреди – изпитани
срам и унижение пред познати и приятели, колеги, накърнено самочувствие,
авторитет в обществото, преживян стрес, притеснение и неудобство за това, че е
бил обвинен в извършването на две престъпления и срещу него се е водило
разследване. Твърди, че по делото в районния съд са проведени множество съдебни
заседания, за всяко от които той трябва да пътува и да прави транспортни
разходи, което го дискредитира пред работодателя му във В.и поставя в риск
трудовото му правоотношение поради необходимостта често да прекъсва работа и да
пътува до Б. за повече от 2-3 дни, както и държи в напрежение ищеца и
семейството му поради заплахата да му се наложи наказание лишаване от свобода,
като всичко това се отразява силно негативно на битието и съзнанието му. Заявява,
че той е оправдан от районния съд, но не по мотивите и доказателствата, за
които той настоява, след което по протест на П. е образувано въззивно
производство пред окръжния съд, където се събират сочените от него
доказателства и оправдателната присъда е потвърдена с различни основания от
тази, посочени от районния съд. Твърди, че при развитието на въззивния процес
продължават всичките посочени от него проблеми и това почти го сломява
психически, тъй като почти 3 години той е несправедливо обвинен. Твърди, че
статутът му на обвиняем, бидейки въведен в информационната система на М… като
лице, срещу което се води наказателно производство, е причината, когато той
пътува заради наказателното производство от В. до Б. многократно, постоянно,
при всякох кацане на летище в Б. да е проверяван щателно от органите на Г. п.,
отделян е от останалите пътници, унижаван е със системни проверки, което
обичайно не му се е случвало преди процесното обвинение. Твърди, че поради
незаконосъобразните действия на П. е принуден да търпи наказателното
производство, което се развива срещу него в продължение на 3 години, което
обстоятелство силно негативно повлиява на психическото му здраве и личен живот
до степен, че той е развил и невротично състояние през това време, провокирано
от изживения силен и продължителен стрес, което силно препятства както
обикновения му живот, така и изпълнението на трудовите му ангажименти. Затова
претендира за присъждане на обезщетение на претърпяните неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв. ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда.
С отговора от 28.11.2019 г. на
исковата молба ответникът П.н.Р.Б. оспорва исковете, като твърди, че искът за
присъждане на обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е неоснователен, недоказан
както по основание, така и по размер. Заявява, че ангажираните от ищеца
доказателства не установяват безспорно и категорично действително претърпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинанието. Посочва, че воденото
срещу ищеца наказателно производство е продължило около 3 години, което е в
рамките на разумните срокове по НПК. Заявява, че не са ангажирани доказателства
П. да е разпореждала на Г. п. или други държавни органи да бъдат извършвани
проверки на ищеца на летищата при неговите пътувания от и в Б. Счита, че
претендираното обезщетение е в силно завишен размер, който не е в съответствие
с вида и обема на заявените вреди, на социално-икономическите условия и
стандарт на живота в страната, наличието на обективни причини за
продължителността на разследването и на съдебната практика по аналогични
случаи, включително и тази на ЕСПЧ. Заявява, че на ищеца М. е било повдигнато
обвинение за съставянето на неистински частен документ въз основа на
изготвената графологична експертиза, която е дала заключение, че именно Б.М. е
подписал договора за наем като умишлено е имитирал чужд подпис, поради което
законосъобразно РП-П. е указала повдигане на такова обвинение, а едва в хода на
въззивното производство чрез назначената СГЕ се установило, че подписът в
графата на наемател в процесния договор за наем не е изпълнен от М., като в
мотивите си окръжният съд е посочил, че не са налице сигурни данни, от които да
се направи извод за авторството на повдигнатото обвинение по чл. 309,ал.1 от НК. Заявява, че М. е бил оправдан по обвинението по чл. 290,ал.1 от НК поради
наличие на основания за приложение на чл. 292,ал.1,т.1 от НК, при която
хипотеза лъжесвидетелстването е обявено за ненаказуемо. Посочва, че на М. е
била определена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и не е била
ограничена съществено личната и имуществената му сфера, а той е имал възможност
през цялото време да пътува безпрепятствено от В., където живее и работи. Посочва,
че обвинението спрямо ищеца е било за престъпление, което не е тежко умишлено
по смисъла на чл. 93,т.7 от НК, и угроза от тежко и ефективно наказание
„Лишаване от свобода“ принципно не е била налице. Ответникът моли искът да бъде
отхвърлен на основание чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ, евентуално, отговорността да бъде
намалена съобразно чл. 5,ал.2 от ЗОДОВ.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че в случая е налице повдигнато срещу ищеца обвинение и
влязла в сила оправдателна присъда, от което за ищеца са настъпили
неимуществени вреди в рамките на обичайния размер. Съдът определя обезщетението
в размер на 3 000 лв., като отчита, че повдигнатите обвинения не са за
тежки умишлени престъпления, взетата мярка за неотклонение е най-леката –
„Подписка“, наказателното производство е продължило около 2 години и половина.
Съдът преценява, че са останали недоказани твърденията на ищеца за многобройни
наложителни пътувания от В. до Б. и
отсъствия от работа, които да се във връзка с воденото срещу него наказателно
производство, тъй като в периода, за който съдът приема ищецът да пребивава и
работи в А., са били проведени 6 съдебни заседания, като ищецът се е явил лично
на 5 от тях. Съдът преценява, че не се установява негативните преживявания на
ищеца да се отличават по характер и интензитет значително над обичайните за
подобни случаи. Съдът намира, че не се
установява обвинението да се е отразило крайно негативно върху ищеца с оглед
неговата лично и неговия начин на живот, да е рефлектирало върху професионалната
му реализация, да се е отразило в каквато и да било степен на общественото
доверие и социалните му контакти, да се е отразило негативно върху
здравословното му състояние. Съдът намира за неоснователно възражението на П.
за прилагане на чл. 5 от ЗОДОВ, тъй като в случая не се установяват
обстоятелства, а п. и не сочи конкретни такива, които да могат да обусловят
извод, че ищецът е бил единственият каузален фактор или е допринесъл за
повдигане на незаконното обвинение и за претърпените от него вреди.
С подадената въззивна жалба
жалбоподателят П.н.Р.Б. твърди, че решението е неправилно в обжалваната негова
част, с която претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение е уважена за
размера от 3 000 лв. (ведно с акцесорната претенция за присъждане на
законна лихва), като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като е
необосновано. Счита, че относно обвинението за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК не следва да се ангажира отговорността на п., тъй като то е повдигнато въз
основа на изготвената графологична експертиза, съгласно която именно Б.М. е
подписал договора за наем, като умишлено е имитирал чужд подпис, поради което
правилно и законосъобразно РП-Пловдив е указала повдигане на такова обвинение
при наличие на доказателства за това. Посочва, че едва във въззивното производство пред окръжния съд от назначената
СГЕ е било установено, че подписът не е изпълнен от М., като в мотивите си
окръжният съд посочва, че не са налице сигурни данни, от които да се направи
извод за авторството на документа. Претендира да се направи извод, че П.
правилно и законосъобразно е повдигнала обвинение на М. за престъпление по чл.
309,ал.1 от НК въз основа на графологичната експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, в противен случай би нарушила закона – при достатъчно
доказателства да не изпълни задължението си да повдигне обвинение. Счита, че в
случая ищецът е следвало да предяви претенциите си към ОД МВР-П., респективно,
към органа, изготвил експертизата. Относно обвинението за престъпление по чл.
290,ал.1 от НК посочва, че подсъдимият М. е бил оправдан само поради наличието
на основания за приложението на чл. 292,ал.1 от НК, като съдът е приел, че М. е
извършил престъпление по чл. 290,ал.1 от НК, но самият той се е отрекъл от
своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата в сила. Посочва, че на М.
е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“ и не е била
ограничена съществено личната и имуществената му сфера, а той е могъл през
цялото време да пътува безпрепятствено от В. Посочва, че 3-годишният срок на
наказателното производство при развитието му на две инстанции, като то е било и
спряно, е в рамките на разумните срокове по НПК. Счита, че ищецът не е доказал
наличието на претърпени от него неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с разследването и да са претърпени от определени
действия на П., които да подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Счита, че
причината за обвинението по чл. 290,ал.1 от НК се дължи на изключителната вина
на ищеца, поради което окръжният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл.
5,ал.1 от ЗОДОВ и да отхвърли иска. Относно обвинението по чл. 309,ал.1 от НК
счита, че П. не следва да носи отговорност, тъй като то е в евентуална причинна
връзка с поведението на друг орган. Счита, че ангажираните в процеса
доказателства от страна на ищеца не установяват наличието на пряка причинна
връзка между воденото срещу него наказателно производство и твърдените от него
в исковата молба щети. Заявява, че съдът е достигнал до извода за настъпил
вредоносен резултат единствено въз основа на показанията на сина на ищеца–
свидетеля С. М., които, освен че не могат да бъдат обективни, не са подкрепени
с никакви други доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от П. при обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде
оправдано. В случая е безспорно, че срещу Б.М. от П. са повдигнати две обвинения
– за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК за това, че на 1.07.2015 г. в гр. П.
сам е съставил неистински частен документ договор за наем на недвижим имот със
страни „С и Х и.“ЕООД-гр.П. и Д. А. Я., като го е употребил, за да докаже, че
съществува правно отношение – наем на недвижим имот, находящ се на ул. „Р. д.“…,
ет…. в гр. П., и за престъпление по чл. 290,ал.1 във вр. с чл. 26,ал.1 от НК за
това, че за периода от 25.08.2016 г. до 30.08.2016 г. в гр. П. при условията на
продължавано престъпление пред надлежен орган на властта разследващ полицай от
отдел „К. п.“ при ОД на МВР-гр.П. по дознание № …/… г. по описа на отдел „КП“-П.
като свидетел устно съзнателно е потвърдил неистина, а именно че той не е
подписал договор за наем на недвижим имот от 1.07.2015 г. със страни „С и Х и.“ЕООД-гр.П.
– наемодател и Д. А. Я. – наемател, за наемател от името на Д. А. Я. Безспорно
е, че и по двете обвинения Б.М. е оправдан - с постановената присъда № …/… г.
по НОХД …/… г. на РС-Пловдив, която е потвърдена с решение № …/… г. по ВНОХД …/…
г. на ОС-Пловдив. Действително, обвинението за престъпление по чл. 309,ал.1 от НК е повдигнато, след като изготвената в хода на досъдебното производство на
13.09.2016 г. графологична експертиза е дала заключение, че подписът за
наемателя Д. Я. в договора за наем на недвижим имот от 1.07.2015 г. е изпълнен
– имитиран от Б.М.. Отговорността за вреди от така повдигнатото и поддържано
пред двете съдебни инстанции обвинение обаче се носи именно от П., а не от ОД
на МВР-П. или от органа, изготвил експертизата. Както следва от мотивите на ТР № 5/
15.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2013 г., ОСГК, при постановяване на
оправдателна присъда процесуално
легитимирана да представлява държавата е П. НА Р.Б., защото тя е поддържала неоснователно
обвинение и има причинна връзка при настъпили вреди само с действията на П. на РБ, която е повдигнала неоснователно обвинение. Посочено е в мотивите, че П. упражнява
надзор върху разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и
поддържа обвинение за извършването на престъпление от общ характер и следователно при неоснователно държавно обвинение п. е правозащитният орган, които трябва да вземе мерки
за отстраняване причините за увреждането. Неоснователно е затова твърдението на жалбоподателя, че
това обвинение е в евентуална причинна връзка с поведението на друг орган,
поради което П. не следва да носи отговорност относно обвинението по чл.
309,ал.1 от НК. Относно обвинението по чл. 290,ал.1 от НК, по което Б.М. също е
оправдан, неправилно жалбоподателят твърди във въззивната жалба, че подсъдимият
е бил оправдан по това обвинение поради наличието на основания за приложението
на чл. 292,ал.1 от НК, след като съдът е приел, че М. се е отрекъл от своето
лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата в сила. Както районният съд,
така и окръжният съд относно това обвинение са приели наличие на основание по
чл. 292,ал.1,т.1 от НК, а именно че за престъпление по чл. 290 от НК наказуемостта
отпада, когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление, а
не наличие на основание по чл. 292,ал.1,т.2 от НК – за отпадане на
наказуемостта за престъпление по чл. 290 от НК, когато лицето се отрече пред
надлежния орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата или
решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за
това. Ясно е посочено в мотивите на районния съд относно обвинението по чл.
290,ал.1 от НК, че съгласно чл. 292,ал.1,т.1 от НК за престъпление по чл. 290
от НК наказуемостта отпада, когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе
си в престъпление и че в случая М., ако беше казал истината, безспорно би
обвинил себе си в престъпление и то точно за това престъпление е обвинен по
делото, така че специално в случая тази опасност (да бъде обвинен) за М. дори
се е реализирала и това, че е оправдан, не дерогира приложението на тази
разпоредба, като именно с оглед на основание чл. 292,ал.1,т.1 от НК М. е
оправдан по така повдигнатото му обвинение. Ясно е посочено в решението на
окръжния съд, че правилно районният съд е приел, че ако се приеме тезата на
държавното обвинение, то съгласно разпоредбата на чл. 292,ал.1,т.1 от НК следва
да отпадне наказуемостта на подсъдимия, като е посочено още, че поставяйки се в
положение да каже истината, която според разследващите и държавното обвинение
се изразява в това, че той е подписал договора за наем и е съставил неистински
документ, то следва, че при депозиране на подобни показания ще следва да обвини
себе си в престъпление, а именно такава хипотеза на лъжесвидетелстване е
обявена за ненаказуема от законодателя в разпоредбата на чл. 292,ал.1,т.1 от НК
и затова според въззивния съд цялостната конструкция на обвинението се явява
несъстоятелна. С оглед на това неоснователно жалбоподателят претендира
причината за обвинението по чл. 290,ал.1 от НК да се дължи на изключителна вина
на ищеца (поведение, при което той, след като е извършил престъпление по чл.
290,ал.1 от НК, сам се е отрекъл от своето лъжливо свидетелстване до влизане на
присъдата в сила), поради което да е следвало съдът да приложи разпоредбата на
чл. 5,ал.1 от ЗОДОВ и да отхвърли иска срещу П. Всъщност, с оглед приетото от
двете съдебни инстанции, при повдигнатото срещу М. обвинение за посоченото
престъпление по чл. 309,ал.1 от НК повдигането в случая и на обвинението за
престъплението по чл. 290,ал.1 от НК е очевидно неоснователно с оглед нормата
на чл. 292,ал.1,т.1 от НК, поради което и не би следвало въобще да бъде
повдигнато. Следва още да се отбележи относно повдигането и поддържането на
обвинението по чл. 309,ал.1 от НК, че и двете съдебни инстанции в наказателното
производство при оправдаването на М. са приели, че съставът на чл. 309,ал.1 от НК освен съставянето на неистински документ включва и втори елемент, а именно
да се употреби вече съставеният документ, за да се докаже, че съществува или не
съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правно отношение, защото простото съставяне на неистински частен документ
не е съставомерно и не представлява престъпление, а в случая тази част от
обвинението е останала недоказана – конкретно кога, къде и пред кой точно М. е
употребил документа, за да докаже, че съществува правното отношение договор за
наем. След като П. не е установила наличието на този втори елемент от
фактическия състав на престъплението по чл. 309,ал.1 от НК, то обвинението е
незаконно и това е основание за оправдаването на М., независимо дали е бил или
не е бил налице (в случая не е бил налице с оглед приетото от окръжния съд като
въззивна инстанция въз основа на заключението на съдебно-почерковата експертиза
от 24.03.2019 г.) и първият елемент от състава на това престъпление. С оглед на
това също следва да се посочи, че неоснователно жалбоподателят счита, че не
следва да се ангажира отговорност на П., защото обвинението по чл. 309,ал.1 от НК е повдигнато въз основа на заключението на графологичната експертиза,
изготвено в хода на досъдебното производство и ако не бе повдигнато обвинение
от наблюдаващия прокурор той е щял да наруши закона, защото при достатъчно
доказателства не е изпълнил задължението си и не е повдигнал обвинение. Правилен е следователно изводът на окръжния
съд, че е налице основание за ангажиране на отговорност на П. НА Р.Б.при
условията на чл.2,ал.1,т.2, предл.1 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Относно твърдените от ищеца обстоятелства за претърпени неимуществени
вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство, в хода на което
той е обвинен в извършване на две престъпления, по които две обвинения той е
бил оправдан от съда, ищецът Б.М. е ангажирал и са събрани от окръжния съд
гласни и писмени доказателства. Безспорно е, че по начало наличието на
отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на
продължилото в период от 24.11.2016 г. до 21.05.2019 г. (две години и половина)
наказателно производство е обичайно, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и по начало не се
нуждае от специално доказване. Безспорно е, че в хода на цялото производство М.
не се е признавал за виновен. Несъмнено е, че провеждането на наказателното
производство е причинило твърдените от М. тревоги, стрес и притеснения. Конкретни
обстоятелства относно преживяванията на ищцата се установяват от показанията на
разпитания от окръжния съд в съдебното заседание на 27.01.2019 г. по искане на
ищеца свидетел С. Б.М., син на ищеца. Видно
от показанията този свидетел, поради проблемите по това дело за фалшивите документи
видимо личало притеснението на баща му, през цялото време бил изнервен,
мнителен, постоянно се карал със съпругата и сина си, като че ли не бил на себе
си, след заминаването в Л. се налагало баща му да се връща доста често в Б.
заради делото, което затруднявало работата му, защото трябвало да обяснява защо
се налага да се връща в Б. и се срамувал, баща му се притеснявал при кацане на
летищата в Б., че го следят, че са го нарочили за нещо, никога преди това не е
имал отношение с П. и п., баща му не бил спокоен, чувствал се ощетен и
претеснен, че няма право да докаже невинността си, баща му заминал за А. 6-7
месеца преди свидетеля, който заминал през м. септември на 2018 г. Видно от
приложеното НОХД 2083/2018 г. на РС-Пловдив, по делото са проведени съдебни
заседания, на които М. е присъствал, на 29.05.2018 г., 28.06.2018 г., 4.09.2018
г., 22.10.2018 г., а по делото пред окръжния съд са проведени съдебни
заседания, на които М. е присъствал, на 14.03.2019 г. и на 9.04.2019 г. Видно
от справката от ОД на МВР-П., Сектор „Б. д. з. с.“ от 5.02.2020 г., приета като
писмено доказателства в съдебното заседание на 24.02.2020 г. на окръжния съд, М.
е влизал в Б. на дати, близки до датите на съдебните заседания, 18.10.2018 г.,
13.03.2019 г. и 8.04.2019 г. Установяват се следователно от показанията на
свидетеля С. М. и от посочената справка конкретните обстоятелства относно
начина, по който ищецът е преживял времето на провеждането на наказателното
производство, а именно с притеснение, стрес и страх, напускане на обичайния
ритъм на живот и работа извън страната поради пътуванията за явяване по делото,
като конкретни проявления при ищеца на
отрицателните преживявания, които обичайно и несъмнено настъпват при обвинение
в престъпление за всяко едно лице. Неоснователно е затова оплакването на
жалбоподателя, че показанията на този свидетел не могат да бъдат обективни и не
са подкрепени с никакви други доказателства. Правилна е преценката на окръжния
съд, че при воденето на наказателното производство за двете престъпления срещу М.,
приключило с оправдаването му, са му причинени болки и страдания с неимуществен
характер, за които вреди му се дължи обезщетение от П. по реда на чл. 4,ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 52 от ЗЗД, вр. §1 от заключителните разпоредби на ЗОДОВ.
Относно преценката за размера на
дължимото обезщетение от значение са разумната продължителност на наказателното
производство две години и половина (от 24.11.2016 г. до 21.05.2019 г.), вида на
наложената мярка за неотклонение „Подписка“, най-леката такава, липсата на задържане в арест, тежестта на двете
обвинения, които не са тежки по смисъла на чл. 93,т.7 от НК и затова не
предизвикват притеснения от предвидени значителни
наказания, търпенето на неудобства с оглед отсъствие от работа, пътуване и
притеснения при участието на М. в шестте съдебни заседания по делото. Наказателното
производство е образувано на 24.11.2016 г., като М. е привлечен като обвиняем и
му е взета мярка за неотклонение с постановление от 25.04.2017 г., дотогава
процесуалните действия спрямо него са провеждани в качеството му на свидетел,
след което той е разпитан като обвиняем в рамките на ДП на само 25.04.2017
г. В рамките на съдебното производство
той е участвал в общо шест съдебни заседания. В случая М. не е бил отделян от
близките си и от нормалната за него работна и социална среда, могъл е да работи
и е работил, могъл е да влиза и излиза от страната, за да живее и работи в А.,
могъл е свободно да осъществява и поддържа социални контакти и да организира
живота си. Негативните преживявания на М. не се установява да са били повлияни в
насока на намаляване на интензитета им от предходен негов опит, свързан с други
наказателни производства, тъй като той не е бил осъждан и няма данни спрямо
него да има предходни наказателни процедури. Не се установява за М. да са
настъпили последици, засягащи здравословното му състояние. Не се установява
наказателното производство да е повлияло на общественото положение на ищеца или
да е довело до разрушаване на връзките му с близки и познати. Преценявайки така
установените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че именно размерът от
3 000 лв. е съответен на изискването на 52 от ЗЗД. Няма основания да се
счита, че този размер е завишен и че не е съобразен с обществено-икономическите
условия в страната.
Установява се при тези
обстоятелства, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, решението на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваните негови части.
От страна на ответника по жалбата
се претендира за присъждане на разноски за настоящото въззивно производство.
Видно от договора за правна защита и съдействие от м.юни на 2020 г., такива са
направени за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., поради
което тази сума следва да бъде присъдена в полза на ответника по жалбата и в
тежест на жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 387, постановено на 24.03.2020 г. по гр.д. 2379/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, В
ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдена П. НА Р.Б.-гр.С. да заплати на Б.С.М. сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.309,
ал.1 от НК и чл.290 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда №… от …г. по НОХД № …/…г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ведно
със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на депозиране на исковата молба 11.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да
му заплати сумата 143 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за производството по делото.
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.-гр.С., бул.“В.“… да
заплати на Б.С.М., ЕГН ********** *** сумата 500 лв. – направени разноски за
въззивното производство по спора пред Апелативен съд-Пловдив за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)