№ 106
гр. София, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100605844 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда № 443 от 13.10.2016 г., постановена по НОХД № 13477/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 133-ти състав, подсъдимият Н. А. П. е
признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3 т. 4, вр. чл. 194, ал. 1
от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на 6 / шест/ месеца
лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. На основание чл.59
ал.1 и 2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
НПК с постановление на прокурор, както и времето, през което спрямо него е била взета
мярка за неотклонение „Домашен арест”, а именно от 06.07.2022г. до 07.07.2022г. и от
14.07.2022г. до 08.12.2022г. , като един ден задържане и домашен арест се зачита за един ден
лишаване от свобода. С присъдата, на основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил Н. А. П. да
заплати на гражданския ищец О. И. И. сумата от 422,50 лв. /четиристотен двадесет и два
лева и петдесет стотинки/ представляваща размера на уважения граждански иск, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 06.05.2022г. до окончателното изплащане на
сумата. Съдът е осъдил подсъдимият Н. А. П. да заплати в полза на СРС държавна такса в
размер на 50 лв. за уважения граждански иск, както и на основание чл.189 ал.3 от НПК
осъдил подсъдимият да заплати разноските по делото, от които 905,80 лв. по сметка на
СДВР и 450 лв. по сметка на СРС.
Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, с оплакване за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Иска
се изменение на присъдата в частта относно размера на наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от свобода, като същото бъде определено в размер 1/една/година
лишаване от свобода. Според доводите в протеста размера на наложеното с присъдата
наказание лишаване от свобода е в несъответствие с предвидените в НК цели на
наказанието, както и със степента на обществена опасност на дееца и други отегчаващи
1
отговорността му обстоятелства.
Срещу присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. Г. С., в качеството
и на повереник на гражданския ищец и частен обвинител О. И. И.. В нея се моли
постановената присъда да бъде изменена в частта с наложеното наказание, като последното
бъде увеличено. Иска се и изменение на присъдата в частта за разноските, като подсъдимият
бъде осъден да заплати и разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител
за адвокатско възнаграждение на повереника си. В допълнение към жалбата се излагат
допълнителни съображение по отношение на увеличаване на размера на наложеното на
подсъдимия наказания лишаване от свобода, основани на целите на наказанието и наличието
на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Постановената от СРС присъда се обжалва от адв.П. Ч. – защитник на подсъдимия Н.
А. П., с искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по
обвинението за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.194 ал.1 от НК. Алтернативно
се иска връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, респ.
намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. В допълнение към
въззивната жалба са развити доводи, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано по
явен и несъмнен начин, че липсват свидетели-очевидци, дактилоскопни следи, не са
намерени и иззети от подсъдимия вещи, предмет на престъплението. Поддържа, че с оглед
генералната и специалната превенция на подсъдимия следва да се наложи наказание
лишаване от свобода в минималния, предвиден в закона размер.
В протеста и в двете въззивни жалби няма искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста и моли да бъде
увеличено наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца лишаване от свобода на една
година лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК бъде
отложено за изпитателен срок от 3/три/ години. Допълнително аргументира искането в
протеста в предвиденото в санкцията на чл.195 ал.1 от НК наказание в размер от 1 до 10
години лишаване от свобода. Счита, че след като с присъдата си СРС е определил размера на
наказанието при условията на чл.54 от НК и не е приложил л.55 от НК, няма основание да се
определи размера на наказанието лишаване от свобода под минимума от 1/една/ година
лишаване от свобода.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител в съдебно заседание се
присъединява към позицията на прокурора по отношение на доводите за увеличаване на
размера на наказанието лишаване от свобода, но счита, че същото следва да бъде изтърпяно
ефективно, с оглед тежестта на престъплението и наличието на други досъдебни
производства срещу подсъдимия. Моли за изменение на присъдата и в частта на разноските,
като се присъдят разноски за заплатен на повереника адвокатски хонорар.
Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и счита, че подсъдимият
следва да бъде оправдан, тъй като липсват безспорни и категорични доказателства за
авторството на деянието, както и за време, място и начин на извършването му. Подсъдимият
се присъединява към позицията на защитника си, а в последната си дума моли да бъде
оправдан.
Въззивният съд, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на
страните и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка.
Без да променя съществено изводите на районния съд, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н. А. П.., ЕГН **********, е роден на **** г. в гр. София, не е женен, с
висше образование, работи в „Аквапартньор” ЕООД като консултант и е неосъждан.
Постоянният му адрес е в гр. ****, а настоящия адрес в гр. София, ул. ****. Липсват лоши
характеристични данни според полицейския инспектор, обслужващ територията, в която е
настоящия му адрес. Пострадалият О. И. И. живеел в недвижим имот, представляващ къща,
находяща се в с. Панчарево, обл. София, в.з. „Градище“, ул. „****. Къщата се е охранявала
2
от фирма „СОТ 161“ посредством монтирана сигнално- охранителна техника СОТ и била
снабдена с камери за видео наблюдение, посредством които имотът могъл да се наблюдава в
реално време чрез приложение, инсталирано на мобилен телефонен апарат. На 02.05.2022 г.
свид. О. И. и съпругата му заминали на почивка и къщата останала празна.
На 06.05.2022 г. около 21:25 часа подс. Н. А. П. се намирал в с. Панчарево обл.
София, в.з. „Градище“, ул. „Младежка“ пред номер 7. Подсъдимият се убедил, че къщата на
св. И. била празна и решил да се облагодетелства по неправомерен начин, като проникне в
имота и отнеме ценни вещи. В изпълнение на намерението си подс. П. влязъл в двора на
къщата и забелязал дървена стълба, която подпрял на фасадата на къщата в близост до
терасата на втория етаж. Покатерил с епо стълбата и по този начин, успял да се качи на
терасата на втория етаж на сградата. Подс. П. рещил да проникне в помещението, което било
спалня, като за целта разбил стъклопакета на вратата на терасата. При счупване на
стъклопакета, подсъдимият се порязал и по рамката на разбитата врата попаднала негова
кръв. Подс. П. влязъл в стаята, включил осветлението и решил да провери съдържанието им.
Свидетелят О. И. И. съхранявал в тези шкафове, свои лични вещи, включваши множество
официални символи, плакети и награди, които му били връчвани, през годините преди да се
пенсионира по различни поводи във връзка с изпълняваната от него служда. В чекмеджетата
свидетелят И. съхранявал и ключове от друг негов имот, както и ключ от находящата се там
каса. Подсъдимият Н. П. отворил шкафовете, в които се намирали кутии, съдържащи
различни ордени и медали. Подсъдимият взел символ от директора по операциите на ЦРУ за
заслуги на стойност 80 /осемдесет/ лв., 1 брой орден за „Вярна служба под знамената“
първа степен под формата на позлатен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 120 лв ,
1 брой орден за „Вярна служба под знамената“ – 2 -ра степен във формата на сребърен кръст
с кръстосани саби и шлем на стойност 90 лв , 1 брой орден за „Вярна служба под знамената“
– 3 -та степен във формата на сребърен кръст с кръстосани саби и шлем на стойност 80 лв,,
като за целта ги извадил от кутиите им и ги прибрал в раницата си. Докато изваждал и
прибирал вещите си на свидетеля И., подсъдимият забелязал връзка ключове, състоящи се
от 2 броя секретни ключа на стойност 3,50 лева, 1 брой касов ключ на стойност 10,50 лева,
1 брой ключ за каса тип „сгъваемо ножче“ със секретен накрайник на стойност 24,50 лева и
1 брой секретен ключ марка “Abloy” на стойност 10,50 лв. Подсъдимият взел ключовете и
също ги прибрал в раницата си, след което излязъл от дома на свидетеля И., по начина по
който влязъл, след което напуснал имота.
Видно от заключението на назначената, изготвена и приета в хода на съдебното
следствие съдебно-оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи към
момента на осъществяване на деянието е в размер на 422,50 лв /четиристотен двадесет и два
лева и петдесет стотинки/.
Видно от заключението на назначената, изготвена и приета в хода на съдебното
следствие съдебно-медицинска експертиза, извършена по метода на ДНК профилиране,
оставеният биологичен материал по рамката на разбитата врата се доказва, че е човешка
кръв и същата принадлежи на подс. Н. А. П..
При тази фактическа обстановка СРС е приел, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК във
вр. с чл.194 ал.1 от НК. От субективна страна СРС е приел, че подсъдимият е осъществил
престъплението при форма на вината пряк умисъл.
Настоящата инстанция споделя фактическите констатации, направени от СРС. Срещу
установяванията по фактите няма доводи както в протеста, така и в двете въззивния жалби –
на подсъдимия и на частния обвинител и граждански ищец.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен, прецизен и внимателен анализ на
доказателствената съвкупност по делото и правилно е установил фактическата обстановка,
като именно с оглед последното СГС формира изводите си от фактическа страна, без да
променя съществено тези на първоинстанционния съд. Фактическите констатации на
проверяваната инстанция са обосновани и почиват на правилен анализ на доказателствения
материал.
Въззивният съдебен състав намира изводите на СРС от правна страна за правилни,
съответни на установената по делото фактическа обстановка. Правилно
3
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК във вр. с чл.194 ал.1 от НК. Правилно е прието наличието на
квалифициращите признаци по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК, а именно извършване на
престъплението чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
доколкото за проникване в чуждото жилище подсъдимият е счупил стъклото на вратата на
терасата на стая/ спалня/, намираще се на втория етаж на къщата, а за да достигне до втория
етаж подсъдимият е използвал дървена стълба, която правилно СРС е определил като
техническа средство по смисъла на чл.195 ал.1 т.4 от НК. Противно на доводите в
допълнението към жалбата на защитника на подсъдимия безспорно са установени времето,
мястото и начина на отнемане на вещите, предмет на престъплението, вкл. и часа на
извършването му, вследствие на постъпил в СОТ сигнал за проникване в охраняем обект.
Споделят се изводите на СРС и по отношение на авторството на извършеното престъпление,
установено по явен и несъмнен начин от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, извършена по метода на ДНК профилиране с обект на изследване – биологичен
материал, иззет от външната страна на рамка на алуминиевата врата на спалнята на втория
етаж на къщата. В съответствие с доказателствата по делото и правилата за тяхната оценка
са и изводите на СРС за липсата на друга възможност, начин и причина за оставянето на
биологичен материал от подсъдимия там, несвързан с извършеното престъпление, което
доказателства, в съвкупност със свидетелските показания и заключението на
видеотехническата експертиза обосновано е прието, като част от верига от косвени
доказателства водещи в своята съвкупност до единствения и безпротиворечив извод, че
именно подсъдимият е извършител на престъплението за което е признат за виновен. Тези
изводи на районния съд са правилни, като при изследването не са допуснати логически
грешки.
Правилни са изводите на СРС и по отношение на субективната съставомерност на
извършеното деяние, изведени въз основа на начина и средствата за извършване на
престъплението, намерението на подсъдимия да отнема чужди движими вещи от врадението
на собственика им и установи върху тях своя фактическа власт, като за осъществяването на
това намерения е счупил стъкло на прозорец и използвал стълба за достъп до втори етаж на
жилището на гражданския ище, частен обвинител и пострадал от престъплението.
По отношение на вида и размера на наказанието СРС правилно е посочил, че
санкцията на чл.195 ал.1 от НК предвижда наказание в размер от 1/една/ до 10/десет/ години
лишаване от свобода. При правилно отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства,
които бележат значителен превес над установеното само едно отегчаващо отговорността
обстоятелства, каквото е наличието на два квалифициращи признака от състава на
престъплението по чл.195 ал.1 от НК, първоинстанционния съд правилно е определил
наличието на значителен превес на точно посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Споделят се изводите на СРС и че
при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства наказанието лишаване
от свобода следва да бъде определено в размер близък до минималния. От друга страна,
настоящата инстанция приема, че размера на наказанието лишаване от свобода от 6/шест/
месеца е определен от СРС в нарушение на нормата на чл.54 от НК във вр. с чл.195 ал.1 т.3 и
т.4 от НК. При наличие на законово определен минимум на наказанието лишаване от
свобода и липса на предпоставките за приложението на чл.55 от НК, както и при
определянето му с първоинстанционната присъда на основание чл.54 от НК, в нарушение на
закона СРС е определил наказанието в размер по-нисък от минимума от 1/една/ година
лишаване от свобода. В тази част присъдата на СРС подлежи на изменение, като на
подсъдимия, за престъплението по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК вр. с чл.195 ал.1 от НК се
определи наказание от 1/една/ година лишаване от свобода. При наличие на предпоставките
по чл.66 от НК, както и за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК и най-вече за
поправянето и превъзпитанието на дееца, не се налага неговото ефективно изтърпяване.
Налице са предпоставките за отлагане на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
за срок от 3 години, който срок, както правилно е съобразено и от първата инстанция, ще
съдейства за постигане на целите на специалната и генерална превенция. Настоящия
съдебен състав намира за неоснователна жалбата на частния обвинител по отношение на
необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено
на подсъдимия. Касае се за мъж, на сравнително зряла възраст, който е неосъждан до
4
момента на извършване на деянието, за което е признат за виновен с обжалваната присъда,
като наличието на образувани срещу него други досъдебни производства, не може да бъде
отчетено като обстоятелство, което увеличава степента на обществена опасност на дееца и
обосновава ефективно изтърпяване на наказанието. Не е такова обстоятелство и степента на
обществена опасност на извършване на престъплението, доколкото същата е отчетена при
определяне на тежестта на предвиденото за престъплението наказание.
Независимо, че изтърпяването на наказанието е отложено, на основание чл.66 от НК,
настоящата инстанция, намира че правилно от страна на СРС с присъдата, на основание
чл.59 от НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с
постановление на прокурора, както и времето, през което същият е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест”.
Въззивната инстанция намира за неоснователна жалбата на гражданския ищец и
частен обвинител по отношение на разноските по делото. Съгласно чл.189 ал.3 от НПК
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските,направени от гражданския ищец и частен обвините, ако са направили такова
искане. Вярно е, че пред СРС са представени доказателства за направени разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение на повереника в размер на 2250 лв / две хиляди
двеста и петдесет лева/, но нито в молбата за конституиране на пострадалия като граждански
ищец, нито устно, в проведените съдебни заседания по делото, е направено искане от
гражданския ищец и частен обвинител чрез повереника му или лично, за присъждане на
разноски. Представената разписка за заплатено адвокатско възнаграждение на повереника на
гражданския ищец и частен обвинител доказва направени разноски, но не съдържа искане за
заплащането им, както изисква чл.189 ал.3 от НПК. Поради това, жалбата на гражданския
ищец и частен обвинител за изменение на присъдата в тази й част се явява неоснователна.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка
на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира непълнота
на доказателствата, необоснованост или допуснати съществени процесуални нарушения,
налагащи отмяната на първоинстанционната присъда, поради което и при наличието на
съответен протест от прокурора и жалба от частния обвинител същата следва да бъде
изменена единствено в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от
свобода за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с чл.195 ал.1 от НК, а в останалата й
част - потвърдена като правилна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и чл. 337 ал. 2, т.1 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 443/13.10.2023 г. постановена по НОХД № 13477/2022 г., по
описа на СРС, НО, 133-ти състав, като на основание чл.54 ал.1 НК УВЕЛИЧАВА размера на
наложеното наказание на подсъдимия Н. А. П. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.4 вр. с
чл.194 ал.1 от НК от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода на 1 /една/ година лишаване от
свобода.
ПОТВЪЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5