№ 12813
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от Е. Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110141610 по описа за 2022 година
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 44, т. 3, вр. с чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс
(СК) за прекратяване на брак, съединен с небрачни актове по чл. 322 ГПК вр. чл. 127, ал. 2
СК – за упражняване на родителските права; за издръжка - чл. 143, ал. 2 СК; чл. 53 СК чл. 56
СК за ползване на семейното жилище, чл. 57, ал.2 СК.
Ищцата Б. Ч. Г. твърди, че с ответника Р. Г. Г. са сключили граждански брак на 26.08.2017г.,
като от брака имат едно ненавършило пълнолетие дете-Деян Р.ов Г., роден на 05.08.2018г.
Сочи, че бракът им е дълбоко и непоправимо – съпрузите са отчуждени и отношенията
помежду им са охладН.. По изложените съображения иска от съда да прекрати брака поради
дълбокото му и непоправимо разстройство. Претендира упражняването на родителските
права върху детето да се предоставят на майката, като на бащата се определи разширен
режим на лични контакти, посочен в исковата молба. Претендира месечна издръжка в
размер на 1000 лв., считано от предявяване на исковата молба-01.08.2022г. до настъпване на
обстоятелства, които налагат изменение или прекратяване на издръжката ведно със
законната лихва от момента на забавата до окончателното й заплащане. Претендира
ползване на семейното жилище. Претендира възстановяване на предбрачното име
Корсемова.
С предявения в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба, ответникът не възразява
срещу прекратяването на брака. Посочва, че бракът е непоправимо разстроен. Оспорва
предявените небрачни претенции за упражняване на родителските права, определяне на
режим на лични контакти на бащата с детето, както и искът за издръжка.
Твърди, че по време на брака е полагал необходимите грижи за семейството си. Страните са
1
закупили недвижим имот по време на брака чрез банков кредит, чиито вноски изплаща
съпругът. Твърди, че живеят в жилището от месец май 2022г. Дотогава са живели при
родителите на ответника.
Предявява искове за упражняване на родителските права върху детето, определяне на режим
на лични контакти на детето с майката. Претендира месечна издръжка в размер на 500 лв.,
считано от предявяване на насрещния иск до настъпване на обстоятелства,които налагат
изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от момента на
забавата до окончателното й заплащане. Претендира ползване на семейното жилище.
В условията на евентуалност, претендира заплащане на месечен наем за ползването на
семейното жилище в размер на 500 лв. от съпругата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Столична
община, район Средец, се установява, че страните са сключили граждански брак на
26.08.2017г. в гр. София.
От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Столична община,
район Слатина, се установява, че по време на брака, на 05.08.2018г,. се е родило общото на
страните дете-Деян Р.ов Г..
От представен Нотариален Акт №19, том IV, дело 528/2021г., е видно, че недвижим имот-
гр. София, район „Люлин“, ж.к. „Люлин“, бл.706, вх. Д, ет. 10, ап.64, е придобит от Б. Ч. Г.
и Р. Г. Г. на 19.03.2021г., по време на брака.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП Люлин, според който грижи за детето се
полагат от двамата му родители.
Бащата е заявил месечен доход от 7000 лв., а майката доход от 3450 лв. Детето посещава
детска градина. Посочено е, че в интерес на детето е да общува и с двамата си родители.
Съгласно изготвената по делото повторна експертиза, която съдът кредитира, месечният
наем e в размер на 903,00 лв.
От изслушаната и приета съдебнопсихологична експертиза, която съдът намира за
компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите по делото доказателства се
установява, че и двамата родители притежават необходимите качества за отглеждането на
детето.Майката е комуникативна. При нея липсва емоционална лабилност и притежава
добър самоконтрол. Бащата e в добро психическо здраве. Не се откриват следи от употреба
на ПАВ. Същият притежава самоконтрол и може да се справя с екстремни и травматични
преживявания. Детето е еднакво привързано и към двамата си родители. Не е налице
родителско отчуждение на Деян към някой от родителите.
Според експерта, в интерес на детето е и двамата родители да полагат грижи за детето.
Срещите с неотглеждащия родител да са чести.
От показанията на св.Читакова се установява, че страните са във фактическа раздяла от
2
месец декември 2022г. Детето живее заедно със своята майка в жилището, в което е живяло
семейството. Б. работи в ИТ сектора. Поема разходи за детето. В останалата част съдът не
кредитира показанията на свидетеля, тъй като в едната част не са конкретизирани и не се
подкрепят от останалите по делото доказателства, а в другата част пресъздават чужди
впечатления.
От показанията на св. Гиргинов се установява, че страните са във фактическа раздяла от
месец декември 2022г. Съпругата живее заедно с детето в семейното жилище, като
ответникът няма достъп до апартамента, тъй като ключалката е сменена. Бащата редовно е
взимал детето от детска градина. През месец август 2022г. Р. е водил детето на море. Бащата
има желание да вижда детето по-често. Ответникът работи в „СААБ“, изцяло от дома си.
Лично изслушана ищцата по чл. 59, ал. 6 СК заявява, че не желае да продължава брака си с
ответника. Посочва, че желае тя да упражнява родителските права, като на него да му бъде
определен режим на лични контакти с детето.
Лично изслушан ответникът по чл. 59, ал.6 СК заявява, че желае родителските права върху
Деян да се упражняват от него. Посочва, че майката се опитва да ограничава контакта му с
детето. Майката има нов партньор. Р. Г. заявява, че от раждането си не се е отделял от
детето и иска да участва пълноценно в живота му.
При така установената фактическата обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като съдът се произнася по вината за разстройството на брака, ако
някоя от страните е поискала това (чл. 49, ал. 3 СК).
В настоящия случай страните не са поискали произнасяне по въпроса за вината, поради
което и съдът не разглежда този въпрос.
От анализа на събраните по делото доказателства се установи, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен. Това е така, тъй като брачната връзка е изчерпана от
съдържание. Съпрузите са във фактическа раздяла от месец декември 2022г. и двамата нямат
намерение за запазване на брака. Посочените обстоятелства в своята съвкупност дават
основание да се направи изводът, че бракът между страните е дълбоко и непоправим
разстроен и съществува само формално. Дълбоко е това разстройство на брака, при което
между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а брачната връзка съществува само
формално и в нея няма това социално, правно, икономическо, духовно и емоционално
съдържание, каквото изисква законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не
може да се преодолее и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е
налице, когато съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва
възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната
привързаност, уважение, доверие между съпрузите, данни за което има и по настоящото
дело. Съдът намира, че разстройството на брака е непреодолимо и безвъзвратно установено
по отношение на страните по настоящото дело, поради което същият следва да бъде
3
прекратен. Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният
иск за развод е основателен.
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК.
С оглед доказателствата по делото/свидетелските показания и писмени документи/, както и
изрично заявеното желание и на майката да отглежда детето си, съдът намира, че в интерес
на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка,
където да е и неговото местоживеене.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
В конкретния случай се установи, че и двамата родители се грижат за детето и притежават
необходимия родителски капацитет. При определяне кой да бъде носител на родителските
права, съдът държи сметка и за ниската възраст на детето. Деян е на четири години и след
фактическата раздяла е отглеждан от своята майка, която задоволява нуждите му.
Обстоятелството, че към настоящия момент родителските права се предоставят на майката,
не е пречка при промяна на обстоятелствата, в това число и порастване на детето, да се
изменят и мерките относно упражняването на родителските права.
За да се определи режим на лични контакти на бащата с детето, съдът взима предвид
установеното от експерта, че режимът трябва да е близък до така нареченото споделено
родителство. Това означава, че подходящият режим трябва да регламентира виждания с
преспиване не само през почивните дни, но и през седмицата. Бащата е родител и той трябва
да участва активно в живота на своето дете- да го води и взима от детска градина,
впоследствие от училище, да познава учителите и възпитателите му, за да може да адекватно
да полага грижи за сина си.
Ето защо в интерес на детето е да се постанови режимът, посочен в диспозитива на
решението.
4
Относно иска по чл. 143, ал. 2 от СК
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца, съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай, родителските права върху детето се предоставят за упражняване от
майката, която ще полага преимуществено грижи за тях. Детето посещава детска градина и
допълнителни занятия по английски език, които се заплащат. При определяне размера на
издръжката съдът съобразява, както дохода на бащата/7000 лв. на месец/, така и времето,
през което детето ще е при своя баща, съгласно съдебноустановения режим. Ето защо СРС
намира, че издръжката, която е в състояние да осигури нормални условия на развитие на
детето, е в размер на 1200лв. При това положение съдът приема, като съобразява факта, че
родителите полагат основни грижи за детето си /виж т.7 ППВС 5/16.11.70 г./ и като взе
предвид нуждите му съобразно възрастта му, и като съобрази, че ответникът е в
трудоспособна възраст и същият реализира доход от 7000 лв. месечно, приема че същият
следва да заплаща месечна издръжка в размер от 700,00 лева, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Относно семейното жилище.
Ищцата отправя искане след прекратяване на брака семейното жилище в гр. София, район
„Люлин“, ж.к. „Люлин“, бл.706, вх. Д, ет. 10, ап.64, да остане за ползване от съпругата.
В конкретния случай жилището е собственост на двамата съпрузи. Съпрузите са в силно
влошени отношения и не могат да ползват заедно семейното жилище, което предполага
5
възлагане ползването му само на единия от тях.
Предвид обстоятелството, че съдът предоставя упражняването на родителските права върху
детето на майката, то намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на
ищцата.
Направеното от ответника възражение в отговора на исковата молба, че жилището, за което
ищцата е поискала от съда да й предостави ползването му, не е семейно жилище, е
неоснователно.
Съгласно §1 от ДР на СК: „Семейно жилище по смисъла на този кодекс е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.“
В конкретния случай се установи, че семейството е живяло от месец май 2022г. в
горепосоченото жилище. Ето защо апартаментът, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“,бл.706, вх. Д, ет.10 представлява семейно жилище поп смисъла на цитираната
разпоредба.
По направеното искане за заплащане на месечен наем от съпругата за ползването на
семейното жилище, съдът намира следното:
Установи се по делото, че жилището е собственост на двамата съпрузи.
Като бездялова общност, съпружеската имуществена общност предполага, при нейното
прекратяване, равни дялове на бившите съпрузи. Ето защо за ползваната на другия съпруг
идеална част, съпругът комуто е предоставено ползването на семейното жилище дължи
заплащане на наем. В настоящия случай при определяне на наемната цена се взима предвид
и частта, която ползва детето. Ето защо съпругата ще дължи наем за ползваната от нея ¼
идеална част от цялото жилище.
С оглед опредЕ.та от вещото наемна цена, съдът определя размер на наем дължим от
съпругата в размер на 225,75 лв. месечно, като искът следва да бъде отхвърлен за горницата
над 221,25 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.
Месечният наем следва да се заплаща, считано от влизане в сила на решението за ползването
на семейното жилище.
Установи се, че съпругата е променила фамилното си име от Корсемова на Г.. Ето защо
следва да се уважи искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата.
По разноските:
На основание чл. 6, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК съдът намира, че следва да бъде опредЕ. държавна такса в размер на 50 лв. по иска
за развод, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена поравно.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на съда държавна
такса върху опредЕ.та издръжка в размер на 1008 лв.
Ищцата Б. Ч. Г. следва да заплати в полза на съда, на основание чл. 69,ал.1, т.5 ГПК,
6
държавна такса в размер на 108,36 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак, сключен на
26.08.2017г. в гр. София, между Р. Г. Г., ЕГН:********** и Б. Ч. Г., ЕГН:**********, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Деян Р.ов Г.,
ЕГН:********** на неговата майка Б. Ч. Г., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето Деян Р.ов Г.,
ЕГН:********** да бъде при неговата майка Б. Ч. Г., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Деян Р.ов Г., ЕГН:********** с бащата
Р. Г. Г., ЕГН:**********, както следва:
Всяка първа седмица на месеца от понеделник от 18 часа/или приключване на занятия в
детската градина или училище / до петък до 18 часа с преспиване.
всяка четна втора и четвърта седмица от годината с преспиване от 18.00 часа в петък до
18.00 часа в неделя, като този режим се осъществява в рамките на учебната година, но не
касае официалните празници и пролетните, летните и коледните ваканции на детето;
- по време на пролетната ваканция, опредЕ. от МОН, когато тя не съвпада с
Великденските празници (в случай, че пролетната ваканция включва дните, определени за
Великденски празници през съответната година, прилага се режима относно тези празници)-
за първата половина на тази ваканция през четни години, а през нечетни - за втората
половина;
-през лятото/лятната ваканция/ за 30 дни, по време през което майката не е в платен
годишен отпуск, осъществявани в тридесет дни, разделени на два пъти по 15 дни с
преспиване, като майката има задължение да посочи дните на платения си годишен отпуск
до 31.05;
- всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18.00 часа на 23 декември до
18 часа на 26 декември, както и за неработните дни по случай 3 март, 6 май и 6 септември;
- всяка четна година за неработните дни по случай 22 септември, за Новогодишните
празници, считано от 18 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата нечетна
година, както и за Великденските празници, от 10 часа на Разпети петък до 18 часа на
Светлия понеделник;
Двамата родители прекарват заедно рождения ден на детето.
Всяка година за рождения ден на бащата от 10 часа на 24 май до 18 часа на същия ден.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК и чл. 146 СК Р. Г. Г., ЕГН:********** да заплаща
на Деян Р.ов Г., ЕГН:**********, действащ чрез своята майка Б. Ч. Г., ЕГН:**********
7
месечна издръжка в размер на 700 лв., считано от 01.08.2022г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва от момента на забавата на
всяко месечно плащане до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 700 лв. до пълния предявен размер от 1000 лв.
Постановява на основание чл. 53 СК Б. Ч. Г., ЕГН:********** да възстанови предбрачното
фамилно име Корсемова.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56 СК ползването на семейното жилище, находящо се гр.
София, ж.к.“ Люлин“ 7, бл. 706, вх. Б, ет. 10 на съпругата Б. Ч. Г., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал.2 СК Б. Ч. Г., ЕГН:********** да заплаща на Р. Г. Г.,
ЕГН:********** месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се гр. София,
ж.к. „Люлин“ 7, бл. 706, вх. Б, ет. 10 , в размер на 225, 75 лв., считано от влизане в сила на
решението в частта относно ползването на семейното жилище до настъпване на промяна в
обстоятелствата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 225,75 лв. до пълния предявен
размер от 500 лв.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК и чл. 68, ал.1, т.5 ГПК Б. Ч. Г.,
ЕГН:********** по сметка на СРС държавна такса в размер на 133,36 лв.
ОСЪЖДА основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК и чл. 78, ал.6 ГПК Р. Г. Г., ЕГН:**********
по сметка на СРС окончателна държавна такса в размер на 1033 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред СГС, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8