Р Е Ш Е Н И Е
№ 6 26.01.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на
секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на
прокурор Марияна Сиракова от КОП
като разгледа
докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 272 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.217
от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв. В.Дот САК като пълномокник на „Б.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, р-н С., кв.“С.“,
бул.“К.М.Л.“ №***, офис ** със законен представител управителя Е. Й. П. и съдебен адрес:*** обжалва
решението по а.н.д.№214/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира основанието по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с несъставомерност на деянието поради отсъствие на качеството
на дружеството като субект на нарушение по чл.81а от ЗНЗ и маловажност на
случая. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП, евентуално – за намаляване
на санкцията до законоустановения минимум.
В с.з. касаторът не се представлява.
Представителят на ответната Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ – Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата, т.к. не е налице соченото касационно
основание за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно и
обосновано.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект
с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна по евентуалното искане. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №10-0000983/20.01.2020г.
на директора на ДИТ – Кюстендил, с което на „Б.“ ООД за нарушение на чл.74е,
ал.2, т.1 във вр. с чл.74л, ал.4 и чл.74е, ал.3 от ЗНЗ на основание чл.81а,
ал.2 от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 21.10.2019г. при
извършена проверка от св.В. от ДИТ – Кюстендил по повод писмо изх.№ДОК
19009218/27.08.2019г. от ИА „ГИТ“ за проверки на ПОВР, фигуриращи в списък,
изпратен от АЗ за неизпълнени задължения по ЗНЗ, проверяващата е констатирала,
че санкционираното дружество фигурира под №45 в списъка за неизпълнени задължения по чл.74е, ал.2,
т.1 от ЗНЗ и има регистрация като лице по §1, т.17 от ДР на КТ.
С оглед така установените фактически
обстоятелства по делото съдът е формирал правен извод за компетентност на АНО,
спазване на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние. Според съда,
към момента на проверката дружеството има качеството на ПОВР и като такова не е
предприело действия по погасяване на задълженията си към НАП и общината до 30.06.2019г.
Съдът е приел законосъобразност на наложената имуществена санкция в условията
на повторност по приложимия санкционен състав в законоустановения минимален
размер поради влязло в сила НП №10-000850/20.03.2019г. По посочените правни
доводи съдът е потвърдил НП и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН е
присъдил в полза на ДИТ – Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Решението обаче, преценено
за съответствие с материалния закон, е неправилно във връзка с преценката за
законосъобразност на размера на имуществената санкция. Съображенията за това са
следните:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.85, ал.5 от ЗНЗ за разкриване на обективната
истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и
достоверни доказателства е извел правилен извод за съставомерност и доказаност
на нарушението.
Страните не спорят и от приложените по делото на районния съд писмени
доказателствени средства, показанията на св.В.и св.М. и заключението на вещо
лице Р.И.съдът правилно е установил, че дружеството има регистрация в АЗ по
реда на глава осма „а“ от ЗНЗ. Регистрацията на дружеството налага задължение
на същото през целия период на регистрация да отговаря на условията по чл.74е,
ал.2 във вр. с ал.3 от ЗНЗ. В конкретния случай това ще рече да няма парични
задължения към държавата или към общината по см. на чл.162, ал.2 от ДОПК,
установени с влязъл в сила с акт на компетентен орган, извън изключенията в
правната норма. Отсъствието на условието по чл.74е, ал.2, т.1 от ЗНЗ е предмет
на служебно установяване от АЗ до 30 юни всяка година, видно от регламентацията
по чл.74л, ал.4 от ЗНЗ. Приложените към писмото на зам.изпълнителния директор
на АЗ от 16.08.2019г. писмени доказателства установяват нарушение на
задължението по чл.74е, ал.2, т.1 от ЗНЗ към 30.06.2019г. Дружеството като
регистрирано ДОВР е имало задължения към НАП, които не са погасени. Деянието
нарушава изискванията на глава осма „а“ от ЗНЗ по см. на чл.81а от ЗНЗ.
Неправилно касаторът възразява за отсъствие на качеството субект на
отговорността по легалната дефиниция на §1, т.17 от ДР на КТ във вр. с
препращането от §1, т.39 от ДР на ЗНЗ. Регистрацията на дружеството като ПОВР и
липсата на прекратяване на регистрацията към датата на нарушението налагат
извод за качеството субект на отговорността по чл.81а от ЗНЗ. Дружеството
фигурира като ПОВР в регистъра на АЗ и не е с прекратена или спряна търговска
дейност, независимо от начина на осъществяването й като регистрирано по ЗДДС
лице или с прекратена регистрация по ЗДДС. Обстоятелството, че през процесния
период на 2019г. не е наемало лица по трудово правоотношение не го
дисквалифицира като ПОВР, т.к. вложеният смисъл в законовата дефиниция по §1,
т.17 от ДР на КТ предполага потенциалната възможност за сключване на трудов
договор и престиране на работна сила по него, а не наличие на такъв във всеки
един момент от регистрацията. Тълкуването в обратен смисъл, би означавало възлагане
в тежест на АЗ да проверява и това обстоятелство, което обаче не фигурира
измежду условията по чл.74е, ал.2 от ЗНЗ, не е вменено като задължение по
чл.74е, ал.3 от ЗНЗ и не се включва в обхвата на служебната проверка по чл.74л,
ал.4 от ЗНЗ.
Неправилна обаче е преценката на съда за законосъобразност на наложената
имуществена санкция. Видно от съдържанието на НП и неговите приложения, посоченото
НП №10-0000850/20.03.2019г. не е във връзка с обосноваване волята на АНО за
налагане на санкцията в условията на повторност по втората хипотеза на чл.82а,
ал.2 от ЗНЗ. Дружеството е санкционирано за извършено нарушение по първата
хипотеза на приложимия санкционен състав, поради което наложената за деянието
санкция е в нейния максимален законов размер от 2500лв. Като такава обаче
същата е незаконосъобразна по критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2
от ЗАНН. Посоченото НП не може да се счете за отегчаващо обстоятелство, макар и
издадено за същото по вид нарушение, т.к. в следствие съдебното му оспорване и
проверката за допустимост на жалбата, е влязло в законна сила на 15.01.2020г.
Това ще рече, че към 30.06.2019г. същото не е могло със задължителна за
страните сила да обоснове законосъобразно установено предходно противоправно
деяние. Отделно от това, липсата на осъществена търговска дейност след
16.10.2018г. и сключени договори по осигуряване на временна работа, по които да
има реализиран търговски приход представляват смегчаващи отговорността
обстоятелства, които налагат определяне и налагане на санкцията в законовия
минимум от 1000лв. във връзка с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Изложеното налага на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК решението на
районния съд да се отмени и вместо него на основание чл.222, ал.1 от АПК,
решавайки спора по същество, касационният съд да измени НП, намалявайки размера
на наложената санкция от 2500лв. на 1000лв.
По деловодните разноски пред районния съд:
Решаването на делото по същество и изменянето на НП налага преразглеждане
на въпроса за деловодните разноски по правилото на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН.
Въпреки частичното уважаване на жалбата срещу НП, дружеството-жалбоподател
няма право на деловодни разноски, т.к. същите са поискани, но липсва доказване
на тяхното реално извършване. По делото на районния съд са представени
пълномощни и договор за правна защита и съдействие от 14.02.2020г. с договорено възнаграждение в
размер на 800лв., платимо по банков път, като няма депозирано доказателство за
банков превод на сумата.
Поради частичното отхвърляне на жалбата /в частта за исканата отмяна на НП/
ответната страна има право на юрисконсултско възнаграждение. С оглед характера
на делото, основа за изчисляване е минималното възнаграждение по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ от 80лв. Съобразно уважената сума за
имуществена санкция /от 1000лв./ дължимото възнаграждение е в размер на 32лв.
Това е сумата, която дружеството дължи след отмяна на решението на районния съд
и решаването на делото по същество от касационния съд.
Разноските за вещото лице са изплатени от бюджета на съда. Предвид изхода
от делото, същите не следва да се възлагат в тежест на страните.
По деловодните разноски пред касационната инстанция:
Съдът не присъжда деловодни разноски за касатора, т.к. такива не са
поискани и липсват представени доказателство за тяхното извършване.
С оглед изхода от спора /уважаване на евентуалното искане в касационната
жалба/ ответната страна няма право на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №260031/18.09.2020г. по а.н.д. №214/2020г. на РС - Кюстендил и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
НП №10-0000983/20.01.2020г. на директора на ДИТ – Кюстендил, с което на „Б.“ ООД за нарушение
на чл.74е, ал.2, т.1 във вр. с чл.74л, ал.4 и чл.74е, ал.3 от ЗНЗ на основание чл.81а,
ал.2 от ЗНЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията на 1000лв.
/хиляда лева/.
ОСЪЖДА „Б.“ ООД да заплати на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ – ГР.КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение
в производството пред районния съд в размер на 32лв. /тридесет и два лева/.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.