Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 125
гр. Пловдив, 11.08. 2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора РУМЕН БОЕВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №273/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 33 от НПК.
С присъда №3/18.02.2020г., постановена по НОХД № 142/2019г. по описа на Районен съд- гр.Раднево подс. М.А.И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Осъденият М.А.И. е подал искане до ВКС на РБ за възобновяване на делото на основание чл.423 ал.1 НПК, което е било оставено без уважение с Решение №93/23.06.2020г. по н.д.№321/2020г. по описа на ВКС, I н.о. и делото е било изпратено на Апелативен съд- Пловдив за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК- за явната несправедливост на наложеното наказание.
Представителят на АП-Пловдив предлага искането за възобновяване да се остави без уважение като неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и преценявайки основателността на искането за възобновяване на наказателното дело, приема следното:
По касационното основание на чл.348 ал.1 т.3 НПК, за което делото е върнато за произнасяне на Пловдивския апелативен съд, искането за възобновяване се явява неоснователно. Районният съд е изложил законосъобразни съображения относно вида и размера на наказанието, което М.А.И. следва да понесе за извършеното престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Правилно санкцията е отмерена при условията на чл.54 от НК, в случая нито от фактическа, нито от правна страна може да става дума за приложението на чл.55 от НК и въпреки, че съдът не е отчел каквито и да е смекчаващи отговорността обстоятелства, на практика е индивидуализирал наказанието при превес на такива в размер близък до предвидения от закона минимум. По този начин подс.И. дори е бил премиран с обема на наказателната отговорност за извършеното квалифицирано престъпление по чл.170 ал.2 вр. ал.1 НК на фона на десетте му предишни осъждания дотогава. И според настоящата инстанция, такова по вид и размер наказание е съответно на степента на обществена опасност на престъплението в конкретния случай, на личната степен на обществена опасност на дееца /безспорно завишена/ и криминалното му минало, на подбудите за извършването му и на тежестта на вината на осъдения, поради което пълноценно могат да се постигнат всички цели по чл.36 от НК. Следователно, наложеното на подс.М.А.И. е съответно на извършеното престъпление и не се налага намаляването му, защото не е явно несправедливо по арг. от чл.348 ал.5 от НПК, поради което и с оглед на изложеното, ПАС
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М.А.И. за възобновяване на НОХД № 142/2019г. по описа на Районен съд- гр.Раднево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.