№ 83
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507642 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „П.и.“ срещу решение от
21.04.2021 г. по гр.д. №54242/2020 г. на Софийския районен съд, 62 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД „Б.И.“ АД на основание чл.411 КЗ сумата от
8600,00 лв., ведно със законната лихва от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви. Сочи, че
първоинстанционното решение е изцяло в разрез с императивните разпоредби на чл.236 ал.1
т.5 и ал.2 ГПК. Поддържа, че по делото не е установено, че процесното ПТП е настъпило
поради сочената неравност на пътното платно, а е настъпило поради движение с
несъобразена скорост от страна на водача на автомобила, застрахован при ищеца. Твърди и
че размера на заплатените на пострадалите лица обезщетения е завишен. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Неоснователен е доводът на въззивника за нищожност на решението на СРС, тъй
като противоречи на императивните разпоредби на чл.236 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК. Нищожността
на съдебното решение е последица от най-тежкия му порок, който е налице в следните
фактически хипотези: постановено е от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън
правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или толкова
неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването. Всички те
касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда – ТР №1 от 10.02.2012
г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. В случая оспорваното решение на СРС,
ГО, 62 състав, е постановено в писмена форма от надлежен съдебен състав, действащ
еднолично, от лице със съдийска правоспособност, подписало съдебния акт. Неоснователно
е възражението на въззивника, че атакуваното решение не отговаря на изискванията на ГПК
по отношение на съдържанието му – същото съдържа мотиви, макара и кратки, и е ясна
волята на съда по същество на спора.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.74 вр.
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за парична сума, представляваща регресно вземане за изплатени
обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на 03.07.2014
г., настъпило по вина на служители на ответника, изразяващо се в необозначаване и
несигнализиране на дупка на пътното платно на главен път ІІІ-5031. С постановеното по
делото решение първоинстанционният съд е уважил предявения осъдителен иск, като
посочената правна квалификация е по чл.411 КЗ, която разпоредба е неприложима в
настоящата хипотеза. Основанието на чл.270 ал.3 ГПК за обезсилване на решението на
първоинстанционния съд е налице само при разгледан непредявен иск - когато в нарушение
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес решаващият съд се е произнесъл
извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т.е. по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета
на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се позовава, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание, но не и при неправилна правна квалификация. В
случая първоинстанционният съд е разгледал заявените с исковата молба обстоятелства, на
които се основава заявеното регресно искане за присъждане на паричната сума, и е обсъдил
правнорелевантните факти, поради което въззивният съд счита, че следва да се произнесе по
правилността на решението, но при правилната правна квалификация.
Решението е частично неправилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.74 ЗЗД, този, който е изпълнил едно чуждо задължение,
като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора, т.е. в случая
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, изплатил обезщетение на
пострадалите лица, има право на регрес срещу деликвента, респ. срещу възложителя по
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Всеки застраховател дължи да заплати обезщетение на увреденото лице
в пълен размер, доколкото застрахованият при него деликвент дължи такова обезщетение.
Ако застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС причини вреди
другиму, за застрахователя възниква задължение да обезщети тези вреди в пълен размер,
независимо от това дали деликтът е осъществен в съизвършителство или не. Ако този дълг
бъде погасен, застрахователят се суброгира в правата на удовлетворения кредитор /на
2
пострадалото лице/, съгласно изричната разпоредба на чл.74 ЗЗД, като суброгацията е в
размера, съответен на вътрешните отношения, а не на цялата платена сума. Увредените лица
са имали изискуемо вземане срещу ищеца, като погасяването на вземането в цялост
освобождава настоящия ответник от неговото задължение спрямо увредените лица.
В тежест на ищеца е да установи наличието на настъпило събитие – ПТП, вследствие
на виновно и противоправно поведение на лица, за които ответникът отговаря, изразяващо
се в необезопасяване и несигнализиране на дупка на пътното платно, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на задължението си застрахователят да е
изплатил на пострадалите застрахователни обезщетения. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
винаги обективна, има гаранционно-обезпечителен характер и е за чуждо противоправно
поведение.
От представените по делото протокол за оглед на ПТП от 03.07.2014 г. и
постановление за прекратяване на наказателното производство от 31.10.2014 г. на РП -
Гълъбово, се установява, че на 03.07.2014 г. на главен път ІІІ-5031, между с. Разделна,
Община Гълъбово, и гр. Гълъбово, е реализирано ПТП, при което л.а. „Фолксваген Поло“ с
рег. № *****, управляван от Г.В.Г., се е преобърнал.
По делото не е спорно и се установява от представената застрахователна полица
№02114000444479 от 24.01.2014 г., че към датата на процесното ПТП – 03.07.2014 г., между
ищцовото дружество и собственика на л.а. „Фолксваген Поло” с рег. № ***** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
От показанията на свид. Г.Г. се установява, че при излизане от ляв завой е усетила
подскачане и автомобилът е станал неуправляем, след което е влязъл вдясно в канавката,
последвал е удар и се е преобърнал. Свидетелят сочи още, че след това е видяла неголяма,
но дълбока дупка на пътното платно, която не се е виждала.
От приетото заключение на САТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че
процесното ПТП е настъпило поради неравност на пътното платно, като водачът на л.а.
„Фолксваген Поло“, виждайки тази неравност, е отклонила автомобила вляво, за да
заобиколи неравността, при която маневра МПС е преминало през неравност на пътното
платно с дълбочина 15 см., след което е последвало рязко движение на МПС надясно, при
което е настъпила загуба на напречната устойчивост, автомобилът е напуснал платното за
движение в дясно, ударил се е в ската на канавката и преобръщайки се отново на
асфалтовото покритие в лентата си за движение, се е преобърнал на таван близо до
разделителната линия. От заключението се установява още, че скоростта, с която се е
движил автомобилът „Фолксваген Поло“ в района на произшествието, е около 75 км/ч, като
водачът на автомобила е имал възможност да възприеме неравността от разстояние от около
50 м. и при това разстояние, и предприемане на своевременно спиране без отклоняване на
автомобила, същият би намалил скорост до 12 км/ч и преминаването през препятствието не
би довело до напускане на платното за движение. В о.с.з. вещото лице сочи още, че ако
автомобилът се е движел със скорост от около 40 км/ч, е нямало да се получи завъртане и да
се стигне до преобръщането му.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била
налице неравност на пътя – дупка, необозначена по начин, позволяващ избягването и.
Не е спорно между страните по делото, че пътният участък на който е настъпило
процесното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3 ал.2
Закона за пътищата /ЗП/. Съгласно чл.19 ал.1 т.1 и чл.30 ал.1 ЗП, в качеството си на
задължено лице по управлението на пътя, Агенция „П.и.” е задължена да осъществява
поддръжката му в състояние, годно за обичайното и безопасно преминаване на пътни-
превозни средства. В случай на съществуваща опасност, каквито безспорно са дупките по
пътното платно, съгласно чл.13 ал.1 ЗДвП е необходимо съответното място да бъде
3
обозначено със знак или друго средство за сигнализиране, което се установи, че в случая не
е сторено. Отговорността на Агенция „П.и.” следва да се ангажира на плоскостта на чл.49
ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД, тъй като, в качеството си на юридическо лице по смисъла на
ЗАдминистрацията, дейностите по поддръжка и ремонт на поверените и пътища, се
осъществява от нейни служители или други лица, натоварени за изпълнението им, които в
конкретната хипотеза са бездействали и поведението им е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че в конкретния случай причина за
настъпване на произшествието е и поведението на водача на л.а „Фолксваген Поло“, който с
поведението си е нарушил правилата за движение на чл.20 ал.2 ЗДвП, така и бездействието
на служителите на ответника за обезопасяване на процесния пътен участък, т.е. налице е
основание за ангажиране и отговорността на ответника.
Следва да се даде обаче отговор и на въпроса в какъв размер е възникнало
суброгационното вземане. То възниква в размера, в който ответникът отговаря във
вътрешните отношения с другия деликвент. Този размер зависи от два факта – степен на
съпричиняване между деликвентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има
такова. Съдът приема, че степента на съпричиняване е равна – такъв извод може да се
направи от приетия и описан по-горе механизъм на настъпване на събитието, според който
ПТП е настъпило поради наличието на несигнализирана и необозначена дупка на пътното
платно и управлението на автомобила „Фолксваген Поло“ от водача Г.В.Г. с несъобразена с
пътните условия скорост.
Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение
първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта сочените от него лица
са претърпели неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
От представените по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№79/2014 г., епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, амбулаторен лист
№499/13.11.2014 г. и амбулаторен лист №57/26.02.2015 г. се установява, че по повод ПТП
на 03.07.2014 г. при М.Я.К. са установени: Контузия на главата и шията, дисторзия на
шийни мускули, мозъчно сътресение, кръвонасядания по лицето и дясна ръка, охлузвания и
порезни рани по лицето, счупване на шиен прешлен, като на лицето е проведено
медикаментозно лечение в болничното заведение.
От представените по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№78/2014 г. и епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, се установява, че
по повод ПТП на 03.07.2014 г. при Е.Е.К. са установени: Контузия на главата, гръдния кош и
крайниците с лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на дясното коляно,
охлузване на лявото коляно, кръвонасядане по лицето и главата, като на лицето е проведено
медикаментозно лечение в болничното заведение.
От представените по делото съдебномедицинско удостоверение на живо лице
№77/2014 г. и епикриза, издадена от МБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, се установява, че
по повод ПТП на 03.07.2014 г. при М.Е.К. са установени: Контузия на главата с
лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на десния глезен, охлузвания и
кръвонасядания по носа, шията, двата лакътя, гърба и дясното коляно, като на лицето е
4
проведено медикаментозно лечение в болничното заведение.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че при процесното ПТП пострадалите лица са получили следните травматични
уреждания: М.Я.К. - контузия на главата с охлузвания по лицето и подкожен хематом,
контузия на шията с навяхване на шийната мускулатура, мозъчно сътресение, охлузвания на
ръцете и краката, счупване на зъба на втори шиен прешлен, вертебрален синдром на шията,
които увреждания могат да се получат по време на ПТП и които увреждания са довели до
болки и страдания, а възстановителният период е бил около 8 мес.; Е.Е.К. – контузия на
главата с кръвонасядане на лявата слепоочна област, контузия на гръдния кош и крайниците
с охлузване на лявото коляно, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на дясното
коляно, които увреждания могат да се получат по време на ПТП и които увреждания са
довели до болки и страдания, а възстановителният период е бил около 15-20 дни; М.Е.К. -
контузия на главата с кръвонасядане на носа и шията, контузии с кръвонасядания по двата
лакътя, гърба и дясното коляно, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана
по външния глезен на десния крак, които увреждания могат да се получат по време на ПТП
и които увреждания са довели до болки и страдания, а възстановителният период е бил
около 15-20 дни.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП
сочените от ищеца лица са претърпели телесни повреди, вследствие на което за определен
период от време са изпитвали болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти –
интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични
случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението на М.Я.К., отчита обстоятелството,
че травмите са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е
била значителна, че на лицето е проведено само консервативно лечение, а периодът на
възстановяване е със средна продължителност. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП лицето е било на 68 години, т.е. в пенсионна възраст, както и че
прогнозата е напълно благоприятна – лицето е напълно възстановено, доколкото липсват
данни за остатъчна симптоматика. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че
справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 7000,00
лв.
Съдът, при определяне размера на обезщетението на Е.Е.К., отчита обстоятелството,
че травмите са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е
била значителна, че на лицето е проведено само консервативно лечение, а периодът на
възстановяване е с много кратка продължителност. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП лицето е било на 8 години, т.е. касае се за дете, а прогнозата е
напълно благоприятна – лицето е напълно възстановено, доколкото липсват данни за
остатъчна симптоматика. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 800,00 лв.
Съдът, при определяне размера на обезщетението на М.Е.К., отчита обстоятелството,
че травмите са били без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката не е
била значителна, че на лицето е проведено само консервативно лечение, а периодът на
възстановяване е с много кратка продължителност. Съдът отчита и обстоятелството, че към
датата на процесното ПТП лицето е било на 8 години, т.е. касае се за дете, а прогнозата е
напълно благоприятна – лицето е напълно възстановено, доколкото липсват данни за
5
остатъчна симптоматика. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 800,00 лв.
По делото не е спорно и се установява от представените платежни нареждания за
кредитен превод от 22.02.2019 г., че ищцовото дружество е изплатило застрахователни
обезщетения за претърпените от пострадалите от процесното ПТП лица неимуществени
вреди, както следва: на М.Я.К. в размер на сумата от 7000,00 лв.; на Е.Е.К. в размер на
сумата от 800,00 лв. и на М.Е.К. в размер на сумата от 800,00 лв.
Поради изложеното, съдът приема, че със заплащане на увредените лица на
обезщетение в пълен размер, ищецът е погасил дълга, който е имал деликвентът-ответник, и
суброгация настъпва – за такава част от дължимото обезщетение, каквато съответства на
степента на съпричиняване, като, както вече бе посочено по-горе, отговорни за
обезщетяване на вредите в равна степен са водачът, застрахован при ищеца, и ответника.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично
основателен до размера на сумата от 4300,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е искът е уважен за разликата над сумата от 4300,00 лв. до пълния присъден размер от
8600,00 лв., а в останалата част, в която искът е уважен до посочения по-горе размер,
решението следва да бъде потвърдено, но при правилна правна квалификация на иска с
правно основание чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Решението следва да се отмени и в частта, с
която ответникът е осъден да заплати ищеца разноски за разликата над сумата от 772,00 лв.
С оглед с изхода на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78
ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство за
отхвърлената част от иска в размер на сумата от 50,00 лв., представляваща депозит за вещо
лице, и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата
от 86,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 50,00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 50,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20101634 от 21.04.2021 г., постановено по гр.д. №64242/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 62 състав, в частта, в която е уважен предявеният от ЗД „Б.И.” АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, срещу Агенция „П.и.“,
ЕИК ****, адрес: гр. София, пл. ****, осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ за
разликата над сумата от 4300,00 лв. до пълния присъден размер от 8600,00 лв., ведно със
законната лихва от 18.12.2020 г. до окончателното изплащане, и в частта, в която Агенция
„П.и.“, ЕИК ****, адрес: гр. София, пл. ****, е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, разноски за разликата над
сумата от 772,00 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, срещу Агенция „П.и.“, ЕИК ****, адрес: гр. София, пл. ****,
осъдителен иск с правно основание чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от
6
4300,00 лв. до пълния присъден размер от 8600,00 лв., представляваща регресно вземане за
изплатени обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП, осъществено на
03.07.2014 г. на главен път ІІІ-5031, между с. Разделна, Община Гълъбово, и гр. Гълъбово.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, но при правилна правна
квалификация на иска с правно основание чл.74 вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, да заплати на Агенция „П.и.“, ЕИК ****, адрес: гр. София, пл. ****, на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 150,00 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 136,00
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Агенция „П.и.“, ЕИК ****, адрес: гр. София, пл. ****, да заплати на ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7