№ 561
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И. П. Г.ев
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от И. П. Г.ев Гражданско дело № 20251800100264
по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация
чл. 439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ю. С. П. срещу Г.
Д. М..
Ищецът твърди, че не дължи на ответника сумата в размер на 26000 лв.
(двадесет и шест хиляди лева) по изпълнителен лист, издаден на 06.07.2016 г.
по в.гр.д. № 815/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд. 4-ти състав,
както и че не му дължи сумата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева) по
изпълнителен лист, издаден на 24.04.2017 г. по гр.д. № 785/2014 г. по описа на
Софийски окръжен съд, поради изтекла погасителна давност. В хронологичен
порядък описва фактическите обстоятелства, довели до издаването на тези два
изпълнителни листа. Посочва извършените изпълнителни действия. Заявява,
че ЧСИ Ренета Милчева Василева е уведомила страните по изпълнително
дело № 20168530400203 по описа на ЧСИ Александър Дачев, че е получила
същото и го е завела под № 20237900402605, като освен това им е указала, че
от последното извършено изпълнително действие (налагане на запор на
банкови сметки), са изминали повече от две години, поради което същото
следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Указала е
на взискателя, че има възможност да изтегли изпълнителния лист и да
образува ново изпълнително дело. С изрична писмена молба с вх. №
60285/06.12.2023 г., депозирана по изпълнително дело № 20237900402605 по
описа на ЧСИ Ренета Милчева Василева, взискателят бил поискал връщането
на оригинала на изпълнителния лист, намиращ се по делото, както и да му
бъде издадено удостоверение за размера на събраните суми и на дълга към
датата на подаване на молбата. Изпълнителните листове били върнати на
взискателя на 06.12.2023г., като след тази дата той не е образувал друго
изпълнително дело срещу П. за принудително изпълнение на тези вземания.
Ищецът подчертава, че последното валидно изпълнително действие било
1
извършено на 28.10.2019 г., поради което до настоящия момент няма
обстоятелства, водещи до прекъсване на давността. Позовава се на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тьлк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Прави извод, че вземанията, обективирани в издадените на 06.07.2016 г.
по в.гр.д. № 815/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, и на 24.04.2017
г. по гр.д. № 785/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, изпълнителни
листове, следва да се считат за погасени поради изтекъл давностен срок.
Моли съда да признае за установено на основание чл.439 във вр. с чл.124. ал.1
от ГПК, че ищецът Ю. С. П. не дължи на ответника Г. Д. М. сумата в размер на
26 000,00 лв. (двадесет и шест хиляди лева), предмет на изпълнителен лист,
издаден на 06.07.2016 г. по в.гр.д. № 815/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, 4-ти състав, поради изтекла погасителна давност, както и че
не му дължи сумата в размер на 2 000,00 лв. (две хиляди лева), предмет на
изпълнителен лист, издаден на 24.04.2017 г. по гр.д. № 785/2014 г. по описа на
Софийския окръжен съд поради изтекла погасителна давност. Претендира
разноски.
На ответника е бил връчен препис от исковата молба с доказателствата,
и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор. С него
ответникът счита предявения иск за допустим и основателен, като го признава
изрично. Заявява, че не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства.
Счита, че не е давал повод за завеждане на делото, откъдето прави извод, че в
негова тежест не следва да се присъждат разноски.
В открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. ищецът, чрез адв. Д.,
поддържа исковата молба, както и искането си за прекратяване на съдебното
дирене. Моли съда да постанови решение при признание на иска. Представя
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание на 23.10.2025 г. ответникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са
налице предпоставките за съществуването и надлежното упражняване правото
на иск.
Налице са и предпоставките по чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК и няма пречки
по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК, а именно: признанието на иска е валидно,
като признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а страната може да се разпорежда с него, видно от представеното
пълномощно за адв. Т., включително с правата по чл. 34 ал. 3 от ГПК (л. 27 от
делото).
По така изложените съображения предявеният иск не следва да се
разглежда по същество, а да се постанови решение съобразно признанието.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, каквито се
установиха в размер на 1120 лв. – държавна такса (л. 18 от делото) и
адвокатско възнаграждение в размер на 4320 лв. съобразно договора за правна
защита и съдействие (л. 17 от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че не следва да се уважава
претенцията на ищеца за присъждане на разноски. Наистина, разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК регламентира хипотеза, в която разноските по делото се
понасят от ищеца и не се възлагат в тежест на ответника. За настъпването на
правните последици по този нормативен текст, обаче, е необходимо
2
кумулативното настъпване на две предпоставки – признание на иска от страна
на ответника и недаване на повод за завеждане на делото. В случая не е налице
втората предпоставка, поради следните съображения.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
ответникът има срещу ищеца два валидно издадени изпълнителни листа за
процесните вземания от 26000 лв. и 2000лв. Не се спори още, че
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, както и че изпълнителните листове са върнати на взискателя (ответник в
настоящото производство) на 06.12.2023г. (л. 14 от делото). Няма данни, той
да е образувал ново изпълнително производство, по което да е предприемал
изпълнителни действия, но независимо от това горните обстоятелства налагат
извод, че към датата на предявяване на иска е разполагал с изпълнителен
титул за процесните вземания. При това следва да се има предвид, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемция“ не
изключва принудителното изпълнение, доколкото към датата на сезирането на
съда с иска по чл. 439 от ГПК съществува възможността, въз основа на
получените от взискателя и намиращи се в негово държане изпълнителни
листове да се образува ново изпълнително дело, вкл. след изтичане на
погасителната давност за вземането, доколкото съгласно чл. 120 от ЗЗД
давността не се прилага служебно. След изтичане на давностния срок
вземането продължава да съществува и ако длъжникът плати, това плащане не
е без основание (арг. от чл. 118 от ЗЗД). Правната сфера на ищеца - длъжник е
накърнена, след като в полза на кредитора - ответник съществува
изпълнителен титул, а следователно – и потенциална възможност, въз основа
на същия да образува ново изпълнително производство, доколкото
прекратяването на предходното такова по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
защитава длъжника от ново принудително изпълнение. В този случай
длъжникът може да се защити само чрез иск срещу взискателя по чл. 439 от
ГПК като сезирането на съда с отрицателния установителен иск е условие за
зачитане на последиците на погасителната давност. Съответно, налице е повод
за образуване на настоящото производство за оспорване на вземането по
исков ред. Поради това признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи
ответника от отговорността за разноски В същия смисъл е и съдебната
практика - Определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г. на I т.
о. ТК на ВКС, Определение № 60360/08.11.2021 г. по ч. гр. д. № 4112/2021 г.
на I. г. о. ГК на ВКС.
В сходен смисъл е и Определение № 1220 от 05.12.2023 г. на ВКС по
ч.т.д. № 1809/2023 г., съобразно което, когато сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се противопостави само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи
изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.
Следователно, независимо от липсата на образувано ново изпълнително
производство, самото наличие на изпълнителен титул в полза на ответника
винаги поражда субективно право за длъжника да поиска по исков ред да се
отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност, причина за
съдебното предявяване на което е именно поведението на кредитора.
Поради това съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат
3
присъдени направените от него разноски в производството.
Същевременно, ответникът не е направил възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар, поради което същият следва да се
присъди в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. С. П. не дължи на Г. Д. М.
сумата 26000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), предмет на изпълнителен
лист, издаден на 06.07.2016 г. по в.гр.д. № 815/2016 г. на Софийския
апелативен съд, както и сумата 2000 лв. (две хиляди лева), предмет на
изпълнителен лист, издаден на 24.04.2017 г. по гр.д. № 785/2014 г. на
Софийския окръжен съд, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Г. Д. М. с ЕГН ********** да заплати на Ю. С. П. с ЕГН
********** разноски в производството в размер на 5440 лв.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните по делото преписи от решението.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4