РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Плевен, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Цветанка Дачева, и в присъствието на прокурора
Иван Шарков, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №97
по описа за 2023 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 284 от ЗИНЗС.
Производството е образувано въз основа на искова молба с
вх.№689/02.02.2023 г. (подадена първоначално на 13.04.2022 г. до РС Плевен и
изпратена по подсъдност), предявена от Р.И.Д./С. ЕГН**********, лишен от
свобода Затвора София, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
уточнена с молба от 30.11.2022 г. подадена от адв. Й. (лист 48 от гр.д.
№2081/2022 г. по описа на РС Плевен) за присъждане на обезщетение в размер на
20000 /двадесет хиляди/ лв. за нематериални вреди – психически тормоз,
причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Затвора
Белене, изразяващи се в незаконосъобразно съставяне на телеграма до ГДИН, че
ищецът не се е завърнал в срока на прекъсване на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в периода 01.12.2017 г. – 05.12.2017 г., поради което Д.
е бил обявен за държавно издирване.
Изложени са твърдения, че на 01.12.2017 г. ищецът е изведен
от вътрешно отделение на УМБАЛ „Александровска“ в гр.София и е настанен в
СБАЛЛС - Затвора София до 05.12.2017 г., когато с линейка и медицинско лице е
конвоиран до Затвора Белене.
Твърди се, че от това, че е бил обявен за общодържавно
издирване в посочения период, на ищеца са причинени неимуществени вреди:
психически тормоз, гавра с човешкото достойнство. Тези морални страдания според
ищеца подлежат на обезщетяване със сума в размер на 20 000 лв.
Ищецът моли да се уважат исканията му.
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от
назначения по реда на ЗПП процесуален представител адв. П.Й.. Поддържа иска.
Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София, редовно призован, се представлява от ю.к. П.. Депозиран е отговор по
исковата молба, с който се оспорва предявения иск. Претендира се възстановяване
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява
становище за неоснователност на предявения иск.
Предметът на делото и ответникът се определят от ищеца в
исковата молба.
Съдът е обвързан от твърдения на ищеца при определяне
предмета на делото. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154, ал.1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, и твърденията на ищеца,
намира за установено следното от фактическа страна по конкретния спор:
Всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От твърденията в исковата молба се установява, че искането
се основава на вреди, които се твърди, че са причинени от действие на служители
на ответника от Затвора Белене, изразяващо се в подаване на телеграма за обявяване
на ищеца за издирване, поради това, че същият не се е върнал след прекъсване
изпълнението на наказанието и постановен отказ на прокуратурата да продължи
срока на прекъсването.
По делото е представена административната преписка.
От данните по делото се установява, че изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода, наложено на ищеца, е било прекъснато от ОП –
Плевен за предходен период от три месеца от 30.08.2017 г. до 30.11.2017 г.
На 28.11.2017 г. ОП – Плевен е постановила отказ да продължи
прекъсването на изпълнението на наказанието (лист 16 и сл.). Няма доказателства
постановлението да е обжалвано пред Апелативна прокуратура Велико Търново.
Въз основа на тези обстоятелства, на 30.11.2017 г.
прекъсването е изтекло и ищецът е бил задължен да се яви в Затвора Белене да
продължи да изтърпява наказанието.
Безспорно е по делото, че на тази дата ищецът не се е явил в
Затвора Белене.
На 30.11.2017 г. е издадена телеграма №3932, с която Р.И.С.
е обявен за издирване, като е посочено, че на 30.11.2017 г. не се е завърнал от
прекъсване на наказанието. Посочено е къде се намира С. – в УМБАЛ
„Александровска“ в гр.София.
Въз основа на това на 01.12.2017 г. С. е конвоиран от УМБАЛ
„Александровска“ гр.София до СБАЛЛС гр. София, където е бил настанен от
01.12.2017 г. до 04.12.2017 г., когато е напуснал по свое желание срещу подпис
(лист 29). По делото е приложена медицинска документация от престоя му в
болничното заведение.
Безспорно е доказано по делото, че ищецът не се е завърнал на
30.11.2017 г. в Затвора Белене при изтичане на прекъсването на изпълнението на
наказанието. На 01.12.2017 г. същият е преведен в СБАЛЛС, където е проведено
лечение и от където е изписан срещу подпис, т.е. по негово желание.
С изтичане срока на прекъсването, ищецът е бил задължен да
се върне в Затвора Белене за продължаване на изтърпяване на наказанието. При
неизпълнение от негова страна на това задължение и изричен отказ на ОП – Плевен
да продължи прекъсването, служителите на Затвора Белене са били длъжни незабавно
да уведомят главния директор на ГДИН за възникналата ситуация (чл.325 от
ППЗИНЗС) и да вземат мерки – в случая да го обявят за издирване, като уведомят
органите по чл. 326, ал. 2 от ППЗИНЗС. Това
става с издадената телеграма.
В тази случай органите на ГДИН действат в условията на
обвързана компетентност и нямат право на преценка. При доказано наличие на
условията за това, те са били длъжни да уведомят съответните органи за
издирване на лицето, което не се е завърнало след прекъсване. За подчертаване незабавността
на тази процедура са издавани няколко разпореждания от главен директор на ГДИН
през годините (лист 21 и 22), издадена е и изрична заповед в този смисъл
№Л-2271/3 от 08.08.2016 г. на Главен директор на ГДИН (лист 19).
За да се ангажира отговорността на ответника на основание
чл. 284 във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1
от ЗОДОВ, следва да се установят елементите от фактическия състав на посочената
разпоредба – незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган,
спрямо лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“, претърпяна от ищеца
вреда и причинна връзка между действията и бездействията и вредите.
За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в
настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни
предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално
причинени нематериални вреди по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“, причинени чрез действия или бездействия на административен орган,
като вредите трябва да са в пряка и непосредствена причинна връзка с
незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган по
изпълнение на наказанията, т.е. тези вреди да са закономерно настъпваща последица
от действията и бездействията. Съдът следва да съобрази и презумпцията въведена
с чл.284, ал. 5 от ЗИНЗС. Вредата представлява накърняване на имуществото на
правните субекти или на техните неимуществени блага. Неимуществените вреди
представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия,
изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.
Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.
128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“ се създават условия за опазване на физическото и психическото
здраве на лишените от свобода.
Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на
лишените от свобода е Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Медицинското обслужване се
осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение,
разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.
5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ.
Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно
установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ е да създаде условия за опазване на
физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание, като
осигури условия за предоставяне на медицинска грижа.
Съгласно чл. 447 от НК прекъсването на изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е възможно при тежко заболяване на осъдения,
до оздравяването му. Материално компетентен орган е окръжният прокурор по
местоизтърпяването на наказанието (чл. 448, ал. 1 от НК).
Съдът счита, че за издаване на процесната телеграма за
обявяване на ищеца за издирване са били налице материално правните
предпоставки, поради което обявяването му за издирване, задържането му,
привеждането му от УМБАЛ „Александровска“ в СБАЛЛС гр.София и лечението му в
периода 01.12.2017 г. – 04.12.2017 г., както и конвоирането му с линейка на
05.12.2017 г. в Затвора Белене, не са незаконосъобразни действия или
бездействия на органи на ответника. Не е налице и незаконосъобразен
административен акт, който да е бил отменен и който да е причинил твърдените,
но недоказани от ищеца вреди.
Прекъсването не е продължено от ОП – Плевен, от деня на
изтичането на срока ищецът е бил в неизпълнение на задължението да се върне за
изтърпяване на наказанието, а органите на ГДИН са били задължени незабавно да
информират органите по чл. 325 и чл. 326 от ППЗИНЗС за предприемане на
издирвателни действия и задържане на ищеца. Не се представиха доказателства при
издирването и задържането на ищеца да са допуснати нарушения. Напротив, след
задържането същият е бил настанен в СБАЛЛС гр. София, от където е изписан по
негово настояване срещу подпис на 04.1.22017 г., след което е конвоиран с
линейка до Затвора Белене. Т.е. по време на издирването и задържането са му
осигурени всички условия за опазване на здравето му, съгласно изискванията на
чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС.
С оглед изложеното, не са доказани елементите на
отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС – не е налице незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на органи на ответника, не са налице причинени нематериални
вреди на ищеца в претендираните размери, които да са пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника.
По делото няма никакви доказателства ищецът да е бил лишен
от медицинска помощ в процесния период като последица от издаването на
телеграма за издирването му, нито да е претърпял каквито и да било други нематериални вреди.
Същият по свое желание срещу подпис е напуснал СБАЛЛС.
От доказателствата по делото е видно, че ответникът ГДИН,
като лице по чл. 12 от ЗИНЗС, е осигурил на ищеца материални условия за
осигуряване на медицинско обслужване на лишените от свобода в СБАЛЛС гр.София.
Не са налице законовите предпоставки за уважаване на
предявения иск /чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС във вр с чл. 203, ал.2 от АПК във вр. с
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ/.
Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът е бил освободен от задължение по чл. 83, ал. 2 от ГПК
в производството по иска (лист 32 от приложената преписка по гр.д. № 2081/2022
г. по описа на Районен съд - Плевен), поради което не може да бъде уважено
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС във вр. с
чл. 203 от АПК във вр.с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 172 от АПК, чл. 286,
ал. 2 от ЗИНЗС Плевенски административен съд, десети административен състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба с вх.№689/02.02.2023
г. от Р.И.Д./С. ЕГН**********, лишен от свобода Затвора София, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, уточнена с молба от 30.11.2022 г., за
присъждане на обезщетение в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лв. за
нематериални вреди – психически тормоз, причинени от незаконосъобразни действия
и бездействия на служители на Затвора Белене, изразяващи се в незаконосъобразно
съставяне на телеграма до ГДИН, че ищецът не се е завърнал след срока на
прекъсване на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, поради което
ищецът е бил обявен за държавно издирване в периода 01.12.2017 г. – 05.12.2017
г.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмСПл пред касационен
административен състав на Плевенски административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Плевен.
Административен
съдия: