Р
Е Ш Е Н И Е
…/22.7.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 14 състав, в открито съдебно заседание на 18 юни 2019 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 15825 по опис на съда за 2018 година.
Предявени са
кумулативно съединени искове с пр.осн.чл. 127,
ал.2 ЗЗД, вр.чл.32, ал.2 СК и чл.86 ЗЗД от ищец Г.Т.Г. с ЕГН ********** *** срещу ответник З.Ц. Паласинова
с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 884.10 лева, представляваща погасената
от ищеца след фактическата раздяла на съпрузите ½
част от дължимите суми по договор за потребителски
кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД №
1802282316143411/06.03.2018 г., заплатени през периода 20.04.2018 г. - 22.10.2018 г., съгласно погасителния план
към договора за всеки месец от периода
на погасяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че със същият договор на страните като солидарни длъжници по време на
брака им е отпуснат заем в размер на 18051.25 лева за задоволяване нуждите на
семейството. Срокът за връщане на заема
е 20.3.2025 г. Заемът е изтеглен за задоволяване нуждите на семейството от здравословен, битов и финансов
характер, като страните са погасили с част от сумата от получения банков
заем свои стари задължения. Бракът на
страните е прекратен с решение № 3355 от 17.07.2018 г. по гр. дело № 5668/2018 г., 34 състав на Варненски районен съд, влязло в законна
сила на 18.09.2018 г. Същите са във фактическа
раздяла от 28.03.2018 г. когато ищецът е напуснал
квартирата, в която е живял до този момент със семейството си. Между
ищеца и бившата му съпруга З. Паласинова е имало
уговорка че ищецът Г.Г. ще заплаща изцяло кредита, а тя ще поеме сама издръжката на
непълнолетното им дете. След консултация с адвокат разбрал, че това не може да
бъде обективирано като споразумение за развода им.
Тъй като страните не постигнали съгласие за прекратяването на брака им със
споразумение и за уреждане на въпроса с изплащането на кредита, ищецът поканил
ответницата да заплаща нейният дял от задължението към банката, но
тя отказала категорично.
Към момента ищецът плаща
месечна издръжка на детето си в размер на 200 лева, по 150.00 лева месечно
вноска за заем към ВКС към „ВиК - Варна" ООД, теглен на 28.11.2017 г. /по време на
брака на страните, както и е платил изцяло ежемесечните вноски на процесния кредит до 20.10.2018 г. Твърди, че
за същия договор за кредит отговарят двамата съпрузи и за периода след фактическата им раздяла е
погасявал заплащал задълженията към банката
със средства от трудовите му възнаграждения, поради което да се счита, че същите са заплатени с
лично имущество, а не с общи средства на съпрузите. Твърди, че кредитът е изтеглен за задоволяване само на нужди на семейството и е ползван от цялото
семейство, както и предхождащите го кредити. Твърди, че бившата му съпруга знае за неговото
съществуване, както и за предхождащите
го, рефинансирани такива. Ответницата не му е възстановила никаква част от заплатените от него суми, поради което за
ищеца е налице правен интерес от
завеждане на иска.
Моли за
постановяване на решение с което
ответницата бъде осъдена да му
заплати сумата 884.10 лева, представляваща погасената от ищеца след фактическата раздяла на съпрузите ½ част от сумите,
посочени в погасителния план на процесния договор за
всеки месец от периода на погасяване, заплатени през периода 20.04.2018 г. - 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Молбата в
частта за заплащане на обезщетение за забава за периода 20.4.2018 г. –
22.10.2018 г. не се поддържа съгласно молба от 02.11.2018 г. Ищецът
моли за осъждане на ответницата да му
заплати разноски за производството.
Ответницата е представил отговор в срока по чл.131 ГПК. Счита, че предявеният иск е
недопустим тъй като в нормата по чл.127 ал.2 от ЗЗД, законодателят поставя
условието да е платено от страна на ищеца повече от дължимото от него по
кредита, за който предявява регресния иск.
Основанието да търси част от платеното от страна на ищеца, без да е изплатил повече от своята част от
дължимото по кредита е нарушение на принципа на неоснователното обогатяване.
Моли за прекратяване на производството. В условие на допустимост на иска,
ответницата счита, че същият е неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Възраженията срещу иска са следните:
С отпуснатите средства по
договор за потребителски кредит № 1802282316143411/06.03.2018 г.,
сключен с Райфайзенбанк за сумата от 18051.25 /осемнадесет хиляди петдесет и един
лева и 25 стотинки/ лева, не са използвани
за задоволяване на нуждите на семейството. Цялата сума отпусната по
кредита е била преведена по лична банкова сметка *** Г.Т.Г.. Видно от Договора
за кредит, същия е отпуснат на 06.03.2018 г. Към този
момент отношенията на съпрузите
са били обтегнати. Независимо, че
договорът е подписан от ответницата, тя счита, че същият е нищожен поради липса
на съгласие от нейна страна, за
сключването му тъй като, изразеното от нея съгласие
било в резултат на натиск от страна на
ищеца, а именно на всяка цена тя да
отиде в банката и да подпише договора за
кредит. Предвид факта, че всички средства са постъпили в негова лична сметка,
същите не са послужили за задоволяване на нуждите на семейството, тъй като на 28.03.2018г., ищецът е напуснал семейното жилище, от когато съпрузите са
във фактическа раздяла. По същата
причина няма как ответницата да се е обогатила от получените от ищеца средства,
поради което счита, че липсват основания за ангажирането на отговорността й
като солидарен длъжник. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните чрез процесуални
представители поддържат становищата си.
Предявен
е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във връзка с чл.
32, ал. 2 от СК.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и въз
основа на Закона намира за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор, че страните са бивши съпрузи и
бракът им е прекратен с влязло в сила
решение № 3355/17.07.2018 год., постановено по гр. дело
№ 5668/2018 г. по описа на РС Варна, 34 състав.
Оспорват
се твърденията,
изложени в молбата, че отпуснатите с договора за кредит суми са
използвани за задоволяване нуждите на семейството, като се твърди, че същите са
постъпили по лична сметка на ищеца, след което той е напуснал семейното жилище
и е използвал сумата от кредита само за лични нужди.
Исковата молба
е подадена след
прекратяване на съпружеската имуществена общност, поради което
искът за отговорността на задълженията за нужди на семейството по чл. 32 от
СК е допустим.
От приложения договор за потребителски кредит
№ 1802282316143411 от 06.03.2018 г. се установява, че на посочената дата
страните по делото Г.Т.Г. като кредитополучател и З.Ц.Г. като солидарен длъжник
при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД са получили от кредитора „Райфайзенбанк
България“ ЕАД целеви паричен заем в размер на 18051.25 лева, който ще се
използва за рефинансиране на кредит и потребителски нужди. Същият договор влиза
в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване 20.03.2025
г. Посочено е, че сумата по кредита ще се преведе еднократно по сметка на
кредитополучателя Г.Т.Г.. Страните са подписали
погасителен план, който е неразделна част към договора.
С договор за потребителски
кредит № 1607211859695411 от 27.07.2016 г. страните по делото Г.Т.Г. като
кредитополучател и З.Ц.Г. като солидарен длъжник при условията на чл.121 и сл.
от ЗЗД са получили от кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД целеви паричен заем
в размер на 12324.00 лева, който ще се използва за рефинансиране на кредит и
потребителски нужди. Същият договор влиза в сила от датата на подписването му и
е с краен срок на погасяване 20.07.2022 г. Посочено е, че сумата по кредита ще
се преведе еднократно по сметка на кредитополучателя Г.Т.Г.. Страните са подписали погасителен план, който
е неразделна част към договора.
Бракът на страните е прекратен с
влязло в сила решение № 3355/17.07.2018 год., постановено по гр. дело
№ 5668/2018 г. по описа на РС Варна, 34 състав. Двата цитирани по-горе договори
за кредит са сключени по време на брака на страните.
От извлечение от сметка с титуляр ищецът Г.Т.Г.
се установява, че са извършвани вноски
за погасяване на задължения по кредит съгласно погасителния план към договора
от 06.03.2018 г.
От служебна бележка изх.№ 35/02.05.2018 г.,
издадена от председателя на управителния съвет на „Взаимоспомагателна каса ВиК-Варна“ се установява, че Г.Т.Г. е изтеглил кредит от
3600.00 лева на 28.11.2017 г., с падеж 28.11.2019 г. и месечна удръжка 150.00
лева.
Ищецът е изпратил
до ответницата покана чрез „Телепоща“ с искане да му
възстанови в 7-дневен срок половината от изплатените суми за погасяване на
задълженията по договора за кледит от 28.03.2018 г.,
както и да заплаща половината от ежемесечните погасителни вноски, дължими в
полза на банката.
От извлечение от сметка, издадено
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 20.03.2019 г. се установява, че по сметка IBAN *** Г.Т.Г. с ЕГН ********** е
преведена сумата 18051.25 лева по договор за кредит от 06.03.2018 г., сключен
между титуляра
на сметката и банката. От същата сметка са преведени суми в размер на 9535.41
лева за погасяване на кредит по договор от 27.07.2016 г., отпуснат на лицето
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в размер на
6500.00 лева за предсрочно погасяване на
задължения по договор за кредит в „Уникредит
Булбанк“ АД листи 52-53 от делото.
От извлечение от сметка, издадено
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 11.04.2019 г. се установява, че по сметка IBAN *** Г.Т.Г. с ЕГН ********** са
отразени постъпления с наредител „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ и с основания заплата и аванс на титуляра.
Банката удостоверява, че ежемесечно, на падежната дата на кредита се
осъществява служебно прехвърляне на средства за погасяване на месечна вноска,
която включва главница и лихва, от сметка BG26RZBB91551007285822 към сметката, обслужваща кредита BG11RZBB91551007275228, както следва: 20.04.2018 г. – погашение в размер на 285.59 лева, 21.05.2018
г. – погашение в размер на 252.60 лева, 20.06.2018 г. – погашение в размер на
252.60 лева, 20.07.2018 г. – погашение в размер на 206.50 лева, 27.07.2018 г. –
погашение в размер на 46.23 лева, 20.08.2018 г. – погашение в размер на 252.60
лева, 20.09.2018 г. – погашение в размер на 252.60 лева, 22.10.2018 г. –
погашение в размер на 252.60 лева.
От удостоверение, издадено от „Уникредит Булбанк“ АД и приложено на листи 86-87 от делото се установява, че е
нареден паричен превод в размер на
6500.00 лева по сметка BG91UNCR70001522276468 на дата 07.03.2018 г. с основание „предср.пог.на кр.“ И наредител
Г.Т.Г..
По искане на ищеца са събрани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Величка Пеева Г. и Сотиряна Пеева Кирова. Г. е майка на ищеца, а Кирова е
негова леля. Показанията на двете съдът цени съгласно разпоредбата на чл.172 ГПК.
Свидетелката Г. разказва
пред съда: „Г. и З. се ожениха преди около 10 год. Сега внучето ми е на 10 год.
значи те същата година се ожениха. Юни месец направихме сватба, а то се роди
месец ноември. Те се разведоха миналата година. Аз разбрах, че имат финансови
проблеми преди две-три години, когато Г. започва да идва да ми иска пари в
заем. До две години на детето З. беше в майчински. След това няколко години не
работи и вече от три-четири години, когато тя започна да работи и когато аз
разбрах за нейните здравословни проблеми. Тя има няколко онкологични операции,
вадене на бучки тук в гр. Варна, лечение след това. Четири пъти ходиха в гр.
Плевен с преспиване, с леката кола, при професор, срещу заплащане. Последния
път имаше операция. Гошо дойде и каза: „Майко дай ми 1000 лв., защото нямаме
пари!“ и аз му казах: „Сега нямам, ела на другия ден!“. Ходих, изтеглих парите,
обади ми се вечерта и каза: „Отказвам се майко! Няма да вземам пари от теб! Ние
ще си платим операцията сами!“ Това ми каза Г.. Това беше може би преди две
години. Каза, че те ще си намерят начин да си платят. Иначе е идвал да взема
пари. Казва: „Детето е болно майко, а нямаме пари за антибиотици!“ Давала съм
му по 100 лв. Аз имам двама сина. И двамата работят на едно място. Две снахи
имам и те работиха. Чудех се, защо Г. няма пари, но го отдавах за това, че
много пари отиваха за операциите. Те ми казаха, че ще теглят заем за
операцията. Може би от три години двамата ми сина работят във ВиК. Г. взема около 720 лв. чисто и ваучери за храна в
размер на 60 лв. Живееха в кв. Владиславово на
квартира, за която плащаше 220 лв. Ние така си споделяме в семейството кой,
колко ток има. През зимата те плащаха по 250 лв., 260 лв., 270 лв., докато
нашия ток беше по 100 лв., защото ние си правим икономия и аз се чудех защо
имат толкова много ток. Чудехме се защо не правят икономия. Тя работи от три
години и нещо, защото не приемаха детето в детската градина. Тя получаваше
около 600 лв. Семейството се издържаше от заплатите на тях двамата. От време –
навреме аз им помагах с по 100 лв., но последната година почти нямаха пари и
той почти всеки месец идваше да иска заем от по 50 лв., по 100 лв. То едно нещо
когато искаш да го направиш трябва да имаш финанси. Примерно, един от рождените
дни на детето го празнуваха по три пъти. Аз даже казах на Г.: „Какво правите
вие?“. Един път го празнуваха в тях, в квартирата, един път с родителите на З.
в гр. Долен Чифлик и един път тя с приятелки.
Гошо каза: „Какво да направя?“. Аз не знаех, че ще се развеждат. Когато
се разведоха Г. остана с всички задължения. Последните четири години на З.
последните й два телефона ги изплаща Г.. Когато се разведоха през месец април, Г.
още три месеца плащаше най-новия й телефон, защото той беше взет към неговата
сметка и не можеше да не го плаща. Той го изплати. Преди около три години и
половина, когато решиха да си купуват кола, тогава научих за първия им кредит.
Аз не знаех, че те непрекъснато са рефинансирали кредитите. Това нещо не го
знаехме ние с мъжа ми, а не го знаеха и родителите на З.. Сами си ги теглиха и
сами си ги харчеха. Когато си дойде Г. в нас аз го попитах, какви са тези
сметки и какви са тези кредити и той ми каза, че имал два кредита от „УниКредит Булбанк“ ЕАД. Тегли един кредит и съответно се
погасяват и на З. и на Г. кредит. Теглят единия, погасяват стария. За Тихомир,
внучето ми, за първия учебен ден около 1000 лв. са изхарчили за да започне той
училище. Всяка година по около 500 лв. се дават и това са доходи от тях, но и
ние сме помагали.
От показанията на същата свидетелка се
установява, че в момента синът й работи
в Германия, заминал защото има
заеми и тук не може да ги изплаща. Негов братовчед му помогнал да си намери работа. Автомобилът бил закупен преди около три години и половина за 3500 лева.
Той нямал луксозни допълнения и
екстри, в момента е паркиран пред дома на
родителите на Г. и не е в
движение. Когато били семейство синът й
и снаха й пътували почти през
седмица до гр. Долен чифлик, където живеят родителите на снаха й. През зимата синът
й от кв. Владиславово
Г. ходел да взема З. от работа. Когато
били семейство Г. и З. изтеглили 1000
лева кредит за да платят за операциите на З..
Свидетелката Сотирянка Кирова разказва:
„През тези години имаха финансови проблеми дотолкова, че той е идвал при мен и
аз съм му давала заеми по 50-100 лв., след което на аванс или на заплата ми ги
е връщал. За да идва за заеми може би заплатата не им е стигала, защото през
целия си семеен живот те бяха на квартира, с плащане на битови сметки,
телефони, ток, което с две заплати трудно се покрива. Знам, че З. имаше
онкологични заболявания. Четири пъти са ходили до гр. Плевен на лекар. Тук имаха ходения по доктори.
Налагало се е да се правят разходи за тези неща, защото както знаем „Здравна
каса“ не поема почти нищо по тези прегледи или поема минимална част. Моите
впечатления са, че те всяка седмица си ходеха до гр. Долен Чифлик и това е
свързано със средства. Моите родители също живеят на 30-40 км от нас, но аз не съм си позволявала да си
ходя всяка седмица, защото е свързано със средства. По развлечения са ходили и Г.
ми е споделял, че са водили детето на кино, на „Мак Доналдс“.
Знам, че Г. е теглил кредит за колата. Знам, че е теглил и друг кредит за
погасяване на стари кредити. Към момента тези кредити Г. ги изплаща. Сега Г. е
в Германия. След прекратяването на брака знам, че той изплаща някакъв телефон,
който беше на съпругата му. Имаше заем към ВСК към предприятието, където
работеше. Този кредит от ВСК или е доиздължен или има
още малка част за доиздължаване. Знае от Г., че са си
плащали за прегледите на З..
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл.121, ал. 1 от ЗЗД солидарност между двама или
повече длъжници възниква по силата
на закона или по уговорка
между страните. От договорите за
кредит е видно, че всички те
са сключени от страните по делото и ответницата е страна по тях в качеството й на
солидарен длъжник при условията на чл.121 и сл. от ЗЗД. В случая във всеки от
двата договора от 27.7.2016 г. и от 06.3.2018 г. е налице изрична уговорка между страните по тях за възникване
на солидарност по поетите от
ищеца задължения по
всеки от договорите за
кредит, поради което е възникнала договорна солидарна отговорност между страните относно поетото от
кредитополучателя
задължение по договора за кредит от
27.7.2016 г. и по договора за кредит от 06.3.2018 г.
Солидарността може да
възникне и по силата на Закона на основание нормата на чл. 32, ал.
2 СК, в случай че задължението бъде поето от единия
съпруг за задоволяване на нужди на семейството, какъвто е настоящият случай.
От
събраните писмени доказателства, а именно извлечения от сметка, издадени от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД и от „Уникредит Булбанк“
АД, описани по-горе се установи, че по договора за кредит от 06.03.2018 г. по
сметката на кредитополучателя Г.Т.Г. IBAN ***ата 18051.25 лева, като от същата сметка са преведени суми в размер на 9535.41
лева за погасяване на кредит по договор от 27.07.2016 г., отпуснат на лицето
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в размер на
6500.00 лева за предсрочно погасяване на
задължения по договор за кредит в „Уникредит
Булбанк“ АД. По разплащателната сметка на ищеца в „Райфайзенбанк България“ ЕАД IBAN ***тъпления с наредител „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ – работодател и с основания „заплата“ и „аванс“ на титуляра. Ежемесечно на падежната дата на кредита се
осъществява служебно прехвърляне на средства за погасяване на месечна вноска,
която включва главница и лихва от сметка BG26RZBB91551007285822 към сметката, обслужваща кредита BG11RZBB91551007275228, както следва: 20.04.2018 г. – погашение в размер на 285.59 лева,
21.05.2018 г. – погашение в размер на 252.60 лева, 20.06.2018 г. – погашение в
размер на 252.60 лева, 20.07.2018 г. – погашение в размер на 206.50 лева,
27.07.2018 г. – погашение в размер на 46.23 лева, 20.08.2018 г. – погашение в
размер на 252.60 лева, 20.09.2018 г. – погашение в размер на 252.60 лева,
22.10.2018 г. – погашение в размер на 252.60 лева. Общо наредените суми за
погасяване на 7 месечни вноски по договора за кредит на падежа за периода от
20.04.2018 г. до 22.10.2018 г. включително са в размер на 1801.32 лева, а половината от тази сума е 900.66
лева. Съгласно погасителния план към договора за кредит от 06.03.2018 г.
задължението за периода от 20.04.2018 г. до
22.10.2018 г. включително за 7 погасителни вноски, всяка от които в размер на 252.60
лева, включваща главница и лихва е
1768.20 лева, а половината от тази сума
е 884.10 лева. Същата сума съответства на заявената искова претенция.
Бракът
на страните по делото - ищецът, който е кредитополучател по цитираните договори
за кредит и ответницата, която е солидарнен длъжник при условията на чл.121 и сл ЗЗД е прекратен с
влязло в сила решение
№ 3355 от 17.07.2018 год. Същият е прекратен
след подписване на договора за кредит от 27.7.2016 г. и след подписване
на договора за кредит от 06.3.2018 г. От доказателствата по делото се установи, че
вноските с настъпил падеж към датата на подаване на исковата молба са общо 7 /седем/
и същите са заплатени изцяло от ищеца като сумата е наредена от разплащателната
му сметка за трудово възнаграждение по
сметката, обслужваща кредита. Посочени са размер, основание за превода, наредител и лице в чиято полза се извършва. плащането. От същите доказателства се
установи, че с част от отпуснатия заем с договора за кредит от 06.3.2018 г. е
погасено предсрочно задължението по изтегленият по време на брака на страните
договор за кредит от 27.7.2016 г. чрез плащане
на погасителни вноски от ищеца и съответно рефинансиране за остатъка чрез усвояване
на новия кредит от 06.3.2018 г. В случаите когато по време на брака единият
съпруг е поел парично задължение по банков кредит
за да погаси
с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата
съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били
поети за задоволяване на общи семейни нужди,
следва да се приеме, че новото парично
задължение по банковия кредит също е поето
за общи нужди
на двамата съпрузи за погасяване
на техните общи задължения за задоволяване на нуждите на семейството,
поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС с Решение № 24 от
23.04.2013 г. по гр.д. №
308/2012 г., ІV ГО, постановено в производство
по чл. 290, ал.3 от
ГПК в редакцията преди
ДВ бр.86 от 2017 г. В случая
установеното рефинансиране
на дължимия остатък от първия
кредит от 27.7.2016 г. с последващия
кредит от 06.3.2018 г. води до извод, че
задълженията по действащият към
датата на прекратяването на гр.брак на страните
договор за кредит са били поети от съпрузите за задоволяване
на нуждите на
семейството на каквито твърдения се основава исковата молба. В този смисъл са и показанията
на разпитаните свидетели.
Косвено
доказателство е и обстоятелството, че страните след сключването
на брака си са живяли на квартира и са се издържали от доходи от заплати, обезщетения по КТ и
кредити, като са имали разходи за ел.енергия, лечение, празнуване на лични
празници, посещение на родителите на ответницата, които живеят извън Варна,
закупили са лек автомобил.
Възражението на ответницата в
отговора за липса на съгласие от нейна страна при подписване на договора е
недоказано, а и тя не твърди, че подписът не е нейн
или, че договорът е подписан при грешка, измама или заплашване. Всички тези основания представляват основания за унищожаемост на договора, но не и основания по чл.26 ЗЗД.
Останалите възражения, че сумите от получения кредит са използвани от ищеца за негови лични нужди
също са останали недоказани, а възраженията, че той не е плащал дължимата
издръжка в полза на непълнолетното дете
на страните са предмет на друго производство по ГПК.
По делото няма преки доказателства, че съпругът
е изразходвал
усвоената сума от кредита от
06.3.2018 г. изцяло за негови лични нужди,
които не са свързани със
семейството. От
изложеното съдът приема, че изтегленият
кредит на
06.3.2018 г. в размер на 18051.25 лева е послужил
за задоволяване на нуждите на
семейството, поради което поетото задължение към банката от ответницата З. Паласинова е възникнало по силата на подписания от нея договор. В случая може да се приеме, че
такова пасивно солидарно
задължение е възникнало и
на основание чл. 32, ал.
2 СК.
Към 17.7.2018 г. когато е прекратен бракът на страните Г.Г. и З.
Паласинова, последната се е задължила солидарно с нейния съпруг за цялото задължение по договора за кредит от
06.3.2018 г. в размер на 18051.25 лева. След прекратяването
на брака между страните, ищецът е погасил изцяло
7 /седем/ вноски с настъпил падеж съгласно
погасителния план за периода от 20.04.2018 г. до 22.10.2018 г. Нормата на чл. 32, ал. 2 от СК сочи, че съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети за задоволяването на нуждите на
семейството. Както се посочи по-горе възраженията в отговора, че сумата от кредита
е използвана от ищеца за негови лични нужди са останали недоказани. В
този смисъл не са събрани доказателства, оборващи доказателствената
сила на събраните такива в подкрепа на твърденията в молбата.
Дефиниция за това какво представлява понятието “нужди на семейството” е дадена от ВКС с решение № 293/19.11.2013г., постановено
по гр.д. № 3267/2013г. на Трето ГО на ВКС, съгласно което нужди на
семейството са всички общи
нужди на всички членове на семейството, свързани
не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди като доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода,
електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими
за съвместния живот вкл. за
оправданите лични нужди на членовете
на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ по аргумент от чл.13, чл.14 и чл.17 на СК. Счита се,
че всичко закупено от съпрузите
по време на брака с посочената
цел е за нуждите на семейството. Съгласно установената съдебна
практика в решение №293/19.11. 2013 г. по
гр.д. №3267/2013 г. на ВКС
ІІІ г.о., решение № 211/23.07.2012 г. по гр.д.№177/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др./ в тежест на
оспорващия съпруг е да докаже, че
твърдените разходи не са извършени
или че удовлетворената
нужда не е семейна. Ако той
не направи това, следва да
се приеме, че сумата е разходвана
за семейни нужди. Когато едно
парично задължение е поето от единия
съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на
законовата презумпция, че взетата в заем
сума се използва
за задоволяване нуждите на семейството.
Предвид това, че вещите, удовлетворяващи
нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това,
на чие име
са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни,
независимо дали са поети от
единия от съпрузите. Когато един от солидарните
длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване
на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови
нарушеното имуществено равновесие - в този смисъл решение
№ 342/04.01.2013 г. по гр.д.№ 1358/11 г. на ВКС, IV г.о. При рефинансиране на стар дълг, средствата
от който са послужили за
задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение по банковия
кредит несъмнено и във всички случаи
също е поето за общи нужди
на двамата съпрузи, т.е. за
задоволяване на нужди на семейството,
поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него - решение
№24/23.04.2013 г. по гр.д.№308/2012 г. на ВКС/.
Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго
от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от
тях по равно. В хода на производството не се представиха
доказателства за това, че процесната сума в размер на 884.10 лева представляваща ½ от задължението
за процесния периода е платена от солидарния длъжник З. Паласинова, поради което съдът приема, че предявеният
иск е основателен и доказан по размер и като такъв следва
да бъде уважен изцяло.
По въпроса за разноските:
При този изход на
спора ответницата дължи на ищеца разноски за производството в размер на 374.00
лева съгласно представени списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ и
защита от 22.10.2018 г.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Ц.
Паласинова с ЕГН ********** да заплати на
Г.Т.Г. с ЕГН ********** *** сумата 884.10 /осемстотин осемдесет и четири лева и
10 ст./ лева, представляваща платената от Г.Г. на кредитора „Райфайзенбанк
България“ ЕАД част от задължението на солидарания длъжник З.Паласинова по седем
вноски с настъпил падеж за периода 20.04.2018 г. - 22.10.2018 г. вкл. по договор за потребителски кредит № 1802282316143411 от 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на молбата 23.10.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.
127, ал.2 ЗЗД,
вр.чл.32, ал.2 СК и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА З.Ц. Паласинова с ЕГН **********
да заплати на Г.Т.Г.
с ЕГН ********** разноски за производството в размер на 374 /триста
седемдесет и четири/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: