№ 284
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212985 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Е. Д. с ЕГН **********, против наказателно
постановление (НП) № 376263/2020 от 13.03.2020 г., издадено от Кр.Д.Кр., в
качеството му на заместник кмет на Столична община, с което за нарушение
на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на
територията на Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от
НРУПОГТТСО й е наложено административно наказание „глоба” в размер на
50 лева.
Недоволна от НП е останала жалбоподателят, която обжалва същото,
като не оспорва, че е пътувала в посоченото превозно средство на посочената
дата, но твърди, че контрольорът, след като я е свалил от превозното
средство, директно е преминал към съставяне на АУАН без да предложи да
закупи карта за еднократно пътуване, продавана от него. Моли за отмяна на
НП или намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява лично.
Поддържа жалбата и моли за отмяна на НП със съображението, изложено в
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
изразява становище по същество на спора.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 26.02.2020 г. свид. И. О. Б., на длъжност „контрольор по редовността
на пътниците“ в „Център за градска мобилност” ЕАД гр. София, бил на
работа и изпълнявал служебните си задължения заедно с колегите му Г. М. и
Ив.Ст.. В 14.30 часа извършвали проверка на пътниците от автобус № 84 с
инв. № 3401, като след спирка „София Тех Парк“ в посока хотел „Плиска“,
район Цариградско шосе, Б. установил, че жалб. М. Е. Д. пътува в автобуса
без редовен превозен документ. Свид. Б., в присъствието на колегата му Г. М.,
съставил на жалб. Д. акт за установяване на административно нарушение с
бланков номер № 0376263 от 26.02.2020 г., в който като нарушение описал
това, че на 26.02.2020 г. в 14.30 ч. М. Е. Д. пътува в автобус № 84 с инв. №
3401 без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за еднократно
пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците. Посочено е,
че нарушението е констатирано след спирка „София Тех Парк“ в посока
хотел „Плиска“, район Цариградско шосе. Описаното в АУАН нарушение Б.
квалифицирал като такова 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал.
1 от НРУПОГТСО. АУАН бил предявен на нарушителя, която отказала да го
подпише, което било удостоверено с подписа на втори свидетел – Ив.Ст..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, жалбоподателят не подала писмени
възражения. Въз основа на съставения АУАН Кр.Д.Кр., в качеството му на
заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № СОА20-
РД09-1062 от 13.01.2020 г. на кмета на Столична община, издал обжалваното
наказателно постановление № 376263/2020 от 13.03.2020 г., в което са
възпроизведени фактическите констатации по акта, като за нарушение на чл.
18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община (НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на
М. Е. Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни –
показанията на свидетеля Б. – актосъставител, както и писмените такива,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на горепосочения доказателствен материал се установяват по
несъмнен и еднопосочен начин всички факти, включени в предмета на
доказване – чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, така както са приети от съда.
Съдът кредитира показанията на свид. Б., тъй като същите са логични,
незаинтересовани и в унисон с останалите писмени доказателства. Следва да
се отбележи обаче, че свид. Б. в показанията си не заявява да е предлагал на
жалб. Д. да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по
редовността на пътниците, поради което съдът намери това обстоятелство за
недоказано в производството.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по
2
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (доколкото липсват данни за датата на връчване на НП),
срещу подлежащо на обжалване НП.
По приложението на процесуалния закон:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
– арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН (в производството по чл. 59
- 63 от ЗАНН районният съд действа като въззивна инстанция, тъй като НП,
макар и да представлява акт на изпълнителната власт, разкрива
характеристиките и на юрисдикционен акт – с него се решава въпросът
относно наличието на правонарушение, неговия автор и отговорността, която
следва да понесе извършителя).
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира съгласно чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313 - 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Същевременно обаче съдът констатира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати груби съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН не отговаря на изискването на чл. 42, т. 4 и 5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН описанието на нарушението е толкова лаконично, че може да се
приравни на липса на такова, а същевременно са цитирани като нарушени
множество разпоредби от наредбата, отнасящи се до най-различни
обстоятелства, като по този начин на практика липсва посочване на
нарушената законова разпоредба. Същите пороци са пренесени и в
издаденото НП, което е издадено в протИ.речие на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, като отново липсва описание на нарушението, същото дори е още по-
лаконично.
И в АУАН, и в НП като нарушение единствено е описано, че Д. на
посочената дата и час в гр. София в А-84 с инвент. № 3401, е констатирано
след спирка „София Тех Парк“ в посока хотел „Плиска“, район Цариградско
шосе, че пътува без редовен превозен документ и отказва да закупи карта за
еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците.
Същевременно като нарушени разпоредби са посочени чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3,
вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата, които касаят различни
задължения на пътника, а именно: да притежават редовен превозен документ,
да го представят за проверка на контролните органи, както и предписание за
поведение при констатирано нарушение. Чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата гласи,
че пътниците са длъжни да предоставят превозния си документ на
контролните органи за проверка, а пътуващите с персонализирани карти да
показват документ за самоличност при поискване. В случая хем се твърди, че
жалбоподателят е пътувала без редовен превозен документ, хем й се вменява
задължение да го представи за проверка на контролните органи. Отделно от
изложеното в текстовата квалификация е описано едно нарушение, а цифрово
са вменени три – по чл. 18, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Наредбата, които всъщност са
3
взаимоизключващи се. По този начин за жалбоподателя е невъзможно да
разбере колко и кои нарушения му се вменяват, съответно да ангажира
адекватно защитата си. Ако са вменени повече от едно нарушения, има и
нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото е определено едно наказание и не
става ясно за кое точно нарушение е определеното наказание и защо.
Описанието на нарушението е изключително лаконично както в АУАН,
така и в НП, като дори не става ясно в какво превозно средство е пътувала
жалб. Р. (в НП е посочено е А-84, в АУАН – авт. 84). Свид. Б. не заявява да е
предлагал на жалб. Д. да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от
контрольор по редовността на пътниците, поради което съдът намери това
обстоятелство за недоказано в производството, т. е. не е осъществен състава
на вмененото нарушението, доколкото едва с отказа на пътуващия да закупи
такава карта е осъществено нарушението от обективна страна.
С оглед множеството констатирани съществени процесуални нарушения
при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели да накърняване правото на
защита на санкционираното лице, както и поради недоказаност на
нарушението, то НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно.
Липсват искания за присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП наказателно постановление (НП) № 376263/2020 от
13.03.2020 г., издадено от Кр.Д.Кр., в качеството му на заместник кмет на
Столична община, с което за нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(НРУПОГТТСО), на основание чл. 49 от НРУПОГТТСО на М. Е. Д., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4