Р Е Ш Е Н И Е
гр. Варна, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4837 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на допускане.
Производството е образувано по предявен от ищеца М.В. К., ЕГН ********** срещу ответника К.Т.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на следния съсобствен между страните недвижим имот, а
именно:
АПАРТАМЕНТ
№ 40, съставляващ самостоятелен обект - жилище, с идентификатор 10135.2559.112.3.13 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на АГКК, с адм. Адрес: гр. В., на 1 ниво, с площ от 105.50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при граници на самостоятелния обект обекти с идентификатори: на същия етаж- 10135.2559.112.3.14, под обекта-10135. 2559. 112.3.10, над обекта-10135.2559.112.3.16, а съгласно документи за собственост: изток-зелени площи, юг - жилища от ул. „ХХХХ” ХХ,
горе-апартамент 43, долу-апартамент 37, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 40 с площ 4.08 кв.м, с граници съгласно документ за собственост: изток - изба № 43, запад - избен коридор, север - укритие, юг— избен коридор, горе - жилища, както и припадащите се 1.2056% ид. части от общите части на сградата, съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ 10135.2559.112, целия с площ от 3668 кв.м при граници на поземления имот: ПИ 10135.2559.143, 10135.2559.113,
10135.2559.108 и 10135.2559.111, придобит при равни квоти за съделителите сългасно нот.акт №7, т.1, рег.№228, дело №6 от 2015 г. на нотариус Павлина Симеонова, рег.№335 от регистъра на НК.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищцата твърди
в исковата си молба, че
с
ответника
са
съсобственици
на
процесния
недвижим
имот,
придобит
от
тях
чрез
договор
за
покупко-продажба,
сключен
с
нот.акт рег.№228,
т.1,
№7
от
21.01.2015 г. на
нотариус
рег.№335,
вписан
в
СВ
с
вх.рег.№1091,
акт
183, т.4 от
21.01.2015 г. и
се
притежава
при
равни
части
в
индивидуална
собственост,
тъй
като
и
двамата
не
са
имали
сключени
бракове.
Към датата
на
договора
те
са
били
във
фактическо
съжителство.
През 2016 г.
ответникът
е
лишил
ищцата
от
достъп
до
имота
и
оттогава
го
използва
изцяло
лично
или
чрез
отдаване
под
наем
на
трети
лица.
Към момента
имотът
се
ползва
от
наематели
на
ответника.
Ответникът отказва
доброволното
прекратяване
на
съсобствеността.
Тъй като
ищцата
е
лишена
от
възможността
да
ползва
имота,
претендира
от
ответника
заплащане
на
350 лв.
месечно срещу
ползването
на
имота
в
размер
на
средния
пазарен
наем
до
окончателото
извършване
на
делбата.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Последният оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на истината. Заявява, че с ищцата
М.К.
са
започнали
връзка
през
2007 г.,
като
първоначално
заживяли
в
жилище
на
ответника,
находящо
се
в
кв.
„ХХХХ”. Към
края
на
2008 г. се
преместили
в
жилище,
собственост
на
нейните
родители,
представляващо
етаж
от
къща.
Твърди, че
няколко
години
по-късно
със
собствени
средства
направил
много
сериозен
ремонт,
за
да
могат
да
живеят
там
заедно
с
децата.
През
ноември
2009 г. се
родило
първото
им
дете
Р.,
а
през
2012 г. второто
им
дете
В.
Твърди,
че
ищцата
през
целия
този
период
не
е
работила,
като
до
януари
2015 г. ищецът
изцяло
издържал
нея
и
децата.
Твърди,
че
през
периода
1999 г. - 2007 г.
работил
в
круизна
компания,
където
бил
много
добре
заплатен
и
успял
да
спести
значителни
средства
в
долари,
които
се
равнявали
на
около
300 000 лева.
През 2014 г.
решил
да
инвестира
част от тези
пари
в
закупуване
на
жилище,
като
искал
по
1/4 ид.ч.
от закупения
имот
да
бъде
записана
на
двете
деца.
Харесал процесното
жилище,
като
продажната
цена
била
64 000 евро.
Твърди, че
малко
преди
изповядването
на
сделката
ищцата
му
казала,
че
децата
били
много
малки
и
било
по-добре
имотът
да
бъде
прехвърлен
на
тяхно
име
след
3-4 години.
За да
е
сигурна
ищцата,
че
ответникът
ще
изпълни
обещанието
си
и
да
има
част
за
децата
му
казала,
че
следва
да
е
вписана
тя
в
нотариалния
акт
като
тяхна
майка
и
гарант
на
техните
дялове.
Твърди, че
помежду
им
била
постигната
устна
уговорка
ищцата
да
прехвърли
след
около
3-4 години по
1/4 ид.ч.
от процесния
имот
на
децата.
Посочва, че
при
тази
договорка
и
за
да
бъде
ищцата
сигурна,
че
децата
ще
имат
дял
от
закупувания
от
него
апартамент,
ответникът
се
съгласил
да
бъде
вписана
и
ищцата
в
нотариалния
акт
за
1/2 ид.ч.
от закупувания
недвижим
имот.
Твърди,
че
и
двамата
имали
ясното
съзнание,
че
закупеният
апартамент
е
заплатен
само
и
единствено
със
средства
на
ответника
и
ищцата
няма
принос
в
тях,
като
и
че
макар
да
е
обявена
за
купувач,
ищцата
е
участвала
с
парични
средства
в
закупуването
и
не
е
заплащала
половината
от
продажната
цена.
Посочва, че
през
лятото
на
2018 г. отношенията
между
страните
се
развалили
и
ищцата
поискала
ответникът
да
напусне
жилището,
в
което
живеели.
Твърди,
че няколко
пъти
я
помолил
да
изпълни
обещанието
си
и
прехвърли
частта
си
на
децата
съобразно
уговорките
им,
но
тя
категорично
отказвала.
Прави възражение
относно
съсобствеността,
като
счита
че
придобивната
сделка
в
частта,
с
която
ищцата
е
придобила
1/2 ид.ч.
от имота
е
привидна
и
се
явява
нищожна
в
тази
си
част
на
основание
чл.26
ал.2
пр.
последно от
ЗЗД.
Оспорва
твърдението
на
ищцата,
че
от
2016 г. я
е
лишил
от
достъп
до
имота,
като
твърди,
че
ищцата
е
получавала
наема
при
отдаване
на
имота
на
трети
лица.
Съдът,
като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представения по делото (л.4) НА №7, т.I, рег. №228, дело №6/2015 г. на нотариус при ВРС – Павлина Симеонова, С. В. В. продава на М.В. К. и К.Т.К. при равни квоти собствеността върху следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в сграда с №3 в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. В. с площ от 3668 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: 10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: АПАРТАМЕНТ №40 /четиридесет/, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, пет, девет, точка, едно, едно, две, точка, три, точка, едно, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с административен
адрес: гр. В. на 1 /едно/ ниво с площ от 105,50 кв.
м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре при граници на самостоятелния
обект съгласно схема №15-4637-08.01.2015
г. на СГКК – Варна: на същия етаж: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за собственост: изток – изба №43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056% идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, срещу цена в размер на 64 000 евро.
По делото е представено Удостоверение за данъчна оценка на имота, от което е видно, че данъчната оценка на процесния имот възлиза на 85624,60 лв. (л.6)
Представена е и схема №15-171447-26.02.2019 г. на процесния самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.13.(л.7)
От приложената към доказателствения материал по делото декларация от К.К., представена при закупуване на процесния недвижим имот, се установява, че същият под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК е декларирал, че половината от паричните средства, в размер на 32000 евро държи за М. К., а другата половина от 32000 евро са лични спестявания (л.167).
Представен е предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.12.2014 г. между С. В. В., в качеството ѝ на продавач и от М. К. и К.К., в качеството им на купувачи, по силата на който продавачът се задължава в срок до 26.01.2015 г. да се снабди с необходимите документи и да сключи окончателен договор за покупко-продажба, с който да прехвърли ПРИ РАВНИ КВОТИ на купувачите или на посочено от тях трето лице собствеността върху процесния недвижим имот при цена от 64000 евро. (л.159).
На л. 168 от делото е представена Декларация по чл. 4, ал.7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от ЗМИП и от М.К., в която е декларирала, че сумата от 32000 евро, представлява лични спестявания.
От представеното на л. 171 Удостоверение за родените от майката деца, се вижда че М.В. К. е майка на децата Р. К. К., ЕГН ********** и В. К.К., ЕГН ***********.
Представена е и трудова книжка на М. К., от която се установява, че ищцата в периода от 20.05.2002 г. до 16.10.2002 г., от 07.05.2003 г. до 25.09.2003 г. 01.05.2004 г. до 14.12.2011 г. е работила като стюардеса при работодател „БИ ЕЙЧ ЕЪР“ ООД; в периода от 07.02.2012 г. до 21.02.2012 г. и от 06.01.2014 г. до 19.01.2015 г. е работила за работодател „ЛИННА 09“ ЕООД като технически сътрудник (л.172-175).
Представена е и Служебна книжка, от която се установява, че ищцата М. К. в периода от 19.01.2015 г. до момента работи като Директор на дирекция Обща администрация в Район Аспарухово на Община Варна л. 176-178).
Представени са по делото извлечения за наличностите и движенията по банковите сметки на името на К.К. (л.23-88). Обобщаването на информацията по същите е било предмет на допусната и изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., от която се установява, че сметките на ответника К.Т.К. са захранвани основно от самия него. В периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2007 г. той е захранил валутната си сметка в USD със средства в размер на 161 715.80 USD. Една част от тези средства са изтеглени, а друга част в размер на 109 815.90 USD или 167 433 лв. са вложени в различни депозити в различни сметки за различни периоди в различни банки. В резултат на което е реализирал допълнителен доход от лихви в размер на 32 416 лв. в периода до 2015г., постъпили в съответните разплащателни и депозитни сметки на ответника. К.К. е вложил част от спестяванията си в „КТБ“ АД. След фалита на Банката на 04.12.2014г. на ответника е изплатен от Фонда за гарантиране на влоговете в Банките максималният гарантиран размер на влоговете в размер на 196 000 лв. Съгласно данните в Автоматизираната система за изплащане на ФГВБ (АСИ), К.Т.К. се е разпоредил лично с пълния гарантиран размер на влоговете си на 04.12.2014г. в бакна „СИ Банк“ ЕАД, клон Варна, офис Чайка. Една част от средствата в размер на 99 000 лв. са постъпили в сметка на ответника в „ПИБ“ АД на 04.12.2014г., друга част в размер на 67 000 лв. са постъпили на 04.12.2014г. в сметката на ответника в „ОББ“ АД, а останалите 30 000 лв. е оставил на срочен депозит в „СИ Банк“ АД. Със средствата от сметката в „ОББ“ АД на 29.12.2014г. е заплатен депозит за покупка на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. В. в размер на 12 500 лв. На 21.01.2015г. от сметката на ответника в „ПИБ“ АД е прехвърлена сумата от 80 000 лв. в сметката му в „ОББ“ АД. На същата дата 21.01.2015г. е заплатена сумата в размер на 101 923.23 лв. за покупката на апартамент 40. Сметките на ответника са захранвани и от други физически лица със суми в размер общо на 46 652.51 лв., като ищцата М. К. е захранила сметка на ответника със сумата в размер на 400,00 лв. на 13.10.2009 г.
На л.8 от делото е приложена и нотариална покана рег. №204, том 1, Акт 19 от 23.01.2019 г. от М.В. К. до К.Т.К., връчена му срещу разписка на 24.01.2019 г., с която М. К. оттегля пълномощията, дадени на К.К. с пълномощно рег. №6814/20.10.2008 г. и го кани в седмодневен срок от получаване на поканата да ѝ предостави ключ от процесното жилище, както и да освободи половината от него, като в случай на неизпълнение е поканен да заплаща по 350,00 лв. месечно.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 04.04.2015 г., сключен между К.Т.К. - Наемодател и Р. С. Г. - Наемател, по силата на който е предоставен за временно и възмездно ползване процесния апартамент при наемна цена от 700,00 лв. месечно и договор за наем от 23.06.2016 г., сключен между К.Т.К. – Наемодател и О. А. А. – наемател, по силата на който е отдаден под наем процесният недвижим имот за срок от една година при месечна наемна цена от 650,00 лв. и договор за гаранция към него.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Д. С. се установява,
че
същият е домоуправител етажна стобственост с административен адрес:
гр.
В. Познава К.К. откакто купили
апартамента, а ищцата видял февруари, когато го потърсила
като домоуправител. Свидетелят излага,
че в момента никой
не живее в апартамент
40. Плащания към етажната собственост се извършвали от квартирантите. Отначало в апартамент
40 живеел О. с още две момичета,
едното от които се казвало Ц. Напуснали лятото на 2019 г. След тях живеело в апартамента момче на име Б.
или Б. Той дал на свидетеля последната такса от името на
К..
Тези пари събирали
за ремонт на етажната собственост. К. казал,
че наемателят ще ги даде
от наема. Парите, които наемателят дал били около 200 лева, за което домоуправителят му дал ордер. Б. или Б. живял до края на ноември
2019 г.
в апартамента. К. още когато купили апартамента му казал,
че няма да живее в него, а ще го дава под наем. М. видял
за първи път март 2020 г., когато го
потърсила за информация дали апартаментът се полза като споделила, че се разделят с К. и не е взимала наем за апартамента.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля О. М. А. Същият заявява, че познава М.К.
и К.К. от началото на
лятото, май или юни 2016 г., когато наел апартамента с други хора, за което има договор. Ц., Ц.
му била съквартирантка,
заедно с Р. Живели там до миналата година
началото на май месец
2019 г. Наемът бил 650.00 лева. М.
я познава като съпругата на К.. От началото първият наем бил платен лично на нея в
брой. От тогава не е плащал наем на М., но понеже тримата се редували не знае дали някой друг ѝ е плащал наем лично на нея. Миналата година (2019) М. посетила апартамента без предупреждение. Било вечерта,
ответникът я поканил вътре. Тя поискала копие от договора за наем. Снимала договора и накарала свидетеля да подпише на обикновен лист, че
той е О. -
наемател на този имот
и живее там,
както било написано в договора и
свидетелят го написал,
понеже било вярно. След това с М. се
чули няколко пъти, посетила го и на работното му
място в ресторант „Фратели“, в
Ч. Тя обяснила,
че поводът е, че вече
водят дела с К. и
иска да свидетелства в нейна
полза, като искала
да каже, че
не я познава. Всички наеми
са давани в брой.
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза на вещото лице инж. Р.П.,
от която се установява,
че средният месечен пазарен наем за делбения имот е в размер на 580,00 лв.
От така изложената фактическа обстановка,
в съответствие с приложимите към спора правни норми,
съдът стигна до следните правни изводи:
В производството по допускането на делбата е необходимо да се установи съществува ли съсобственост между страните по отношение на претендираните имоти и в случай,
че съдът установи,
че такава е възникнала,
следва да се произнесе за това между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата,
както и каква е частта на всеки съделител
– чл.
344, ал.1
от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че процесния недвижим имот е придобит от страните при равни квоти чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в НА №7, т.I,
рег. №228, дело №6/2015 г. на
нотариус при ВРС – Павлина Симеонова.
Недоказани останаха възраженията на ответника,
че действителната воля на страните била той да придобие имотът в съсобственост с двете си деца,
а майката била записана в акта,
като гарант,
че ответникът ще изпълни обещанието си да им прехвърли имота,
когато пораснат,
като малко преди изповядването на сделката,
казала,
че те са твърде малки,
за да го придобият и следва след
3-4 години да им се прехвърли.
Тези твърдения на ответника освен,
че противоречат на събрания по делото доказателствен материал,
а именно факта,
че страните са записани като купувачи не само в окончателния договор,
но и в предварителния такъв,
който е сключен повече от месец преди окончателния,
а непосредствено преди него,
но и на правната и житейска логика.
Ако ищцата е искала да защити интересите на децата,
като гарантира те да придобият недвижимия имот не би предлагала да не го придобиват,
доколкото винаги е в интерес на децата да придобият недвижим имот.
Соченият предтекст,
че децата били твърде малки и следвало след 3-4 години да им се прехвърли имотът също е лишен от правна логика,
доколкото след
3-4 години,
считано от датата на продажбата
– 21.01.2015 г.,
или към 2019 година детето Р. е щяло да бъде 10-11 години, а детето В. на 7-8 години, т.е. и двете все още са щели да бъдат малолетни и с напълно недееспособни. Или не е щяла да настъпи никаква промяна правния им статус, която да е мотива за придобиването на имота не лично от децата, а от тяхната майка.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ.
Поради изложеното съдът намира,
че процесният имот е съсобствен на страните при равни квоти,
поради което искът на ищцата следва да бъде уважен като бъде допуснат до делба процесният имот,
при квоти
½ ид.
част за ищцата и ½ ид. част за ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.2 от ГПК в решението по допускане на делбата,
или по-късно,
ако всички наследници не ползват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плаща на другите срещу ползването.
От ищцата е отправено искане за постановяване на привременни мерки по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, като ответникът бъде осъден да ѝ заплаща по 350,00 лв. срещу ползването на имота,
което ответникът е оспорил като неоснователно с твърдението,
че не той, а ищцата ползва имота.
По така направеното искане съдът намира същото за основателно до размера от 290,00 лв., с оглед заключението на вещото лице,
което е дало цена на месечния наем на делбения имот в размер на 580,00 лв. и определените от съда квоти в съсобствеността.
Този си извод съдът прави от целокупния събран по делото доказателствен материал.
На първо място от свидетелските показания безспорно се установи,
че ищцата М. К. не е виждана в имота от закупуването му чак до първите месеци на 2019 г., когато се разделила с ответника,
не е събирала наем от имота
(с изключение на първия),
а наемът е бил заплащан на ответника от наемателите.
Същото се подкрепя и от представения договор за наем,
от който е видно,
че е сключен само от страна на ответника с наемателя О. А. Поради което съдът намира за безспорно установено,
че ответникът е разполагал с ключ от процесния имот,
като е ползвал изцяло общата вещ. След отправената му нотариална покана,
получена от него на 24.01.2019 г., ответникът не е осигурил ключ и достъп до имота на ищцата,
за което съдът съди от липсата на събрани доказателства за противното.
Или ищцата доказа по безспорен начин,
че е лишена от ползването на общата вещ, че за ползването и на нейната част ответникът ѝ дължи обезщетение в размер на месечния пазарен наем за нейната част,
доколкото по делото не се събраха доказателства имотът към момента да се отдава под наем.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.344, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот,
намиращ се в сграда
с №3 в поземлен имот с идентификатор 10135.2559.112 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна,
община Варна, област Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр.
В. с площ
от 3668 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: комплексно застрояване, при съседни поземлени имоти: 10135.2559.143, 10135.2559.113, 10135.2559.108, 10135.2559.111, а именно: АПАРТАМЕНТ №40 /четиридесет/, съставляващ самостоятелен обект – жилище апартамент с идентификатор 10135.2559.112.3.13 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, пет, девет, точка, едно, едно, две, точка, три, точка, едно, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област Варна одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния Директор на
АГКК, с административен адрес: гр. В. на 1 /едно/ ниво с площ от
105,50 кв. м, състоящ се
от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре
при граници на самостоятелния обект съгласно схема №15-4637-08.01.2015 г. на СГКК
– Варна: на същия етаж:
самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.14, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2559.112.3.10, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.112.3.16, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 с площ от 4,08 кв.м с граници съгласно документ за собственост: изток – изба №43, запад – избен коридор, север – укритие, юг – избен коридор, горе – жилища, както и припадащите се 1,2056% идеални части от общите части на сградата, в която се намира самостоятелният обект и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата между съделителите М.В. К., ЕГН ********** и К.Т.К., ЕГН ********** и при квоти ½ ид. част за М.В. К., ЕГН ********** и ½ ид. част за К.Т.К.,
ЕГН **********, на основание чл.34 от ЗС.
ОСЪЖДА
К.Т.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на М.В. К., ЕГН ********** обезщетение за ползването на притежаваната от ищцата М.В. К., ЕГН ********** ½ ид. част от АПАРТАМЕНТ № 40, съставляващ самостоятелен обект - жилище, с идентификатор 10135.2559.112.3.13 по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на АГКК, с адм. Адрес: гр. В., на 1 ниво, с площ от 105.50 кв.м, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, дрешник и входно антре, при граници на самостоятелния обект обекти с идентификатори: на същия етаж- 10135.2559.112.3.14, под обекта-10135. 2559. 112.3.10, над обекта-10135.2559.112.3.16, а съгласно документи за собственост: изток-зелени площи, юг - жилища от ул. „Басанович” 26, горе-апартамент 43, долу-апартамент 37, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 40 с площ 4.08 кв.м, с граници съгласно документ за собственост: изток - изба № 43, запад - избен коридор, север - укритие, юг— избен коридор, горе - жилища, както и припадащите се 1.2056% ид. части от общите части на сградата, съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ 10135.2559.112, целия с площ от 3668 кв.м при граници на поземления имот: ПИ 10135.2559.143, 10135.2559.113,
10135.2559.108 и 10135.2559.111, придобит
при равни квоти за съделителите сългасно нот.акт №7, т.1, рег.№228, дело №6 от 2015 г. на нотариус Павлина Симеонова, рег.№335 от регистъра на НК в размер на 290,00 (двеста и деветдесет) лв. месечно, считано от решението за допускане на делбата до окончателното ѝ извършване, на осн. чл. 344, ал. 2 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над сумата
290,00 лв.
до пълния претендиран размер
350,00 лв.
РЕШЕНИЕТО в частта по
искането по чл.344, ал.2 от ГПК, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните, а в останалата част подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: