№ 45895
гр. С. 11.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110129976 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е въз основа на молба, подадена от длъжника Т. А. Ч., с
която се иска спиране на изпълнителното производство по изп.д. №
20239240414518 по описа на ЧСИ Галин Костов, рег. № 924, с район на
действие СГС, на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В молбата се излагат съображения, че длъжникът има качеството на
потребител по смисъла на ЗЗП, по отношение на сключените със заявителя
Договор за заем № **** г. и Договор за заем с № **** от 18.04.2022 г. В тази
връзка се излагат съображения, че уговорките по чл. 2.2, б. „н“, чл. 2.6; чл. 2.8;
чл. 2.9; чл. 2.10; чл. 2.11; чл. 2.12; чл. 2.13; чл. 2.14 и чл. 2.17 от цитираните
два договора (с идентично съдържание, с изключение на кредитираната сума)
са нищожни, поради противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди се, че с
оглед съдържанието на чл. 2.17 от договора и представените по делото
документи, не може да се установи от формална страна, дали правилно е
изчислен размерът на вземането. Излагат се съображения, че в чл. 2.2. от
договорите е посочено, че ГПР е в размер на 25 % като включва всички
дължими вноски и суми, уговорени между страните и подписани в
погасителния план, но въпреки това ГПР включва единствено
възнаградителна лихва, но не и сумите дължими от кредитополучателя за
имуществена застраховка на обекта на предмет на обезпечението по чл. 5.65,
както и други такси по договора. По тези причини длъжникът счита, че ГПР
би бил в значително по-висок размер, поради което същият е посочен в
нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради което ДПК се явява недействителен на
осн. чл. 22 ЗПК и претендираната от заявителя възнаградителна лихва, не се
дължи.
Съдът приема, че е сезиран с молба, с която се иска спиране на
изпълнението на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 27.06.2024 г., издадена по настоящото дело в полза на "Ново Финанс"
1
ООД срещу Т. А. Ч. за сумата от 24 943,19 лв., представляваща
възнаградителна лихва по Договор за заем № **** г. за периода 20.069.2023 г.
– 19.04.2024 г., сумата от 976,99 лева, представляваща възнаградителна лихва
по Договор за заем с № **** от 18.04.2022 г., за периода 20.06.2023 г. –
19.04.2024 г., както и държавна такса в размер на 584 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лв. В тази връзка съдът приема, че в л. 1 на
молбата е допусната техническа грешка с посочване на неправилен номер на
изпълнително дело, доколкото в петитума на същата, номерът на
изпълнителното дело е посочен в съответствие с приложените към молбата
писмени доказателства.
Съдът като взе предвид молбата за спиране на изпълнението, депозирана
от длъжника и изложените в същата съображения, намира, че същата е
процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице – длъжник
по заповедта за изпълнение и е подадена в срока за възражение по чл. 414, ал.
2 ГПК. Видно от приложената към молбата покана за доброволно изпълнение
с разписка за връчване по изп. д. № 20249240402176 по описа на ЧСИ Галин
Костов, преписът от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на
07.10.2024 г., а възражението е подадено на 07.11.2024 г., поради което същото
е депозирано в срок.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните
съображения:
В случая, заемополучателят е физическо лице и има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1, от ДР на ЗЗП, поради което същият
следва да се ползва със закрилата на ЗЗП, която се предоставя на
икономически по-слабата страна в сравнение с финансовата институция по
договорите за потребителски кредит.
От съдържанието на сключения Договор за заем № **** г., между „Ново
Финанс“ ООД и длъжника Т. А. Ч. и по–конкретно от текстовете на
цитираните клаузи на договора се установява, че в чл. 2.1. на същия е
уговорено, че размерът на кредита е в размер на сумата от 125 100 лв., която
следва да бъде върната чрез заплащане на 120 бр. месечни анюитетни вноски,
при фиксиран годишен лихвен процент - 25% и ГПР – 25%, т.е. в размера на
ГПР е включена единствено възнаградителната лихва. Към договора е
приложен погасителен план с начало 19.05.2022 г. и падеж на последна
погасителна вноска – 19.04.2032 г., като са посочени в отделни колони
падежната дата, размерът на главницата, на лихвата на вноската по всяко от
тези вземания и техния сбор. В колона № 8 – „Такси и комисионни“, всички
полета имат стойност 0 (нула).
С оглед горното, не се установяват твърденията на ищцата за
подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение съдържание на
договора и/или конкретно на ГПР. Липсват договорки за задължения
възникващи за кредитополучателя, които да водят до увеличаване на
стойността на съответните месечни погасителни вноски и да не са включени в
ГПР по договора и да представляват сигурен разход, свързан с договора за
кредит, поради което на този етап от производството, съдът не констатира
2
нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Действително, в съдържанието на договора са уговорени неустойки,
дължими при забава, при предсрочно погасяване на задължението и при
прекратяване на договора по вина на заемополучателя, но същите от една
страна не са намерили основание в издадената заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК (т.е. не са приложени), а от друга страна не водят до
недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК. На този етап от
производството, искането за спиране не е подкрепено и с писмени
доказателства, които да установяват някоя от предпоставките по чл. 420, ал. 2,
т. 2 или т. 3 ГПК - вземането да се основава на неравноправна клауза или
неправилно да е изчислен размерът му.
Съображенията по Договор за заем с № **** от 18.04.2022 г., за периода
20.06.2023 г. – 19.04.2024 г., са идентични, доколкото съдържанието на двата
договора е такова, с изключение на размера на кредитираната сума, поради
което не следва да бъдат приповтаряни.
Молителят не представя и надлежно обезпечение за кредитора по реда
на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите в размер до една
трета от вземането, съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК.
Съображенията по Договор за заем с № **** от 18.04.2022 г., за периода
20.06.2023 г. – 19.04.2024 г., са идентични, доколкото съдържанието на двата
договора е такова, с изключение на размера на кредитираната сума, поради
което не следва да бъдат приповтаряни.
По изложените съображения, съдът намира, че искането за спиране на
изпълнението по Заповед № 19720/27.06.2024 г., издадена по ч.гр.д. №
29976/2024 г. на СРС, 32 състав е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. А. Ч., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С. кв. ***, ул. „С.“ № 11 за спиране на изпълнението на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
27.06.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 29976/2024 г. на СРС, 32 състав
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на длъжника.
Препис от определението да се връчи на длъжника на посочения в
молбата съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3