Р Е Ш Е Н И
Е
№
260534
28.10.2020 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
първи октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Мирослава Енчева
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 179 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *********, офис - *********, представлявано
поотделно от *********, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт *********, против
В.В.П. с ЕГН **********, с адрес: *** постоянен и настоящ адрес:***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3323/05.09.2019 г. по ч.гр.д. №
7347/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата общо от 2
478.28 лв., представляваща неплатено парично задължение по договор за заем
CrediNet № 8012-00021095 от 09.08.2018
г., ведно с договор за допълнителни услуги от 09.08.2018г., сключени между
длъжника и кредитодателя „М.К.” АД, което вземане кредитодателят е прехвърлил
на настоящия кредитор-цесионер „Агенция за събиране на вземания” ЕАД съгласно
Приложение № 1 от 10.12.2018 г. по договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.01.2015г., от която сумата от 1 200 лв.,
представляваща главница по договора за заем, сумата от 180. 72 лв.,
представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от падежа на
първата неплатена погасителна вноска– 09.09.2018 г. до датата на последната
вноска по погасителен план – 09.08.2019 г., сумата от 1 051.20 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от падежа на първата неплатена вноска– 09.09.2018 г. до датата на
последната вноска– 08.09.2018 г., сумата от 26. 32 лв., представляващи
мораторна лихва за забава по договора за заем за периода от 09.09.2018 г. до
29.08.2019 г. и сумата от 20. 04 лв., представляващи мораторна лихва за забава
по договор за допълнителни услуги за периода от 09.09.2018 г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 30.08.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на търсените
суми се основават на твърдения за съществувало облигационно правоотношение по
горния договор за паричен заем, съгласно който “М.К.” АД е предоставило на
ответницата сумата от 1 200 лева, като договорът бил сключен от разстояние
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, съобразно уговорките по който
са останали дължими търсените в настоящото производство суми, които били
цедирани на ищцовото дружество с гореописания договор за цесия, за което
длъжникът бил надлежно уведомен с получаването на исковата молба и приложенията
към нея.
Правното основание на предявените искове
е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба, като същата не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба, изложените в същата факти и обстоятелства и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3323/05.09.2019
г. по ч.гр.д. № 7347/2019 г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено
длъжникът - ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото
производство суми. Длъжникът не е бил открит
по постоянния и настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на
същия, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и
обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
С
договор за заем CrediNet № 8012-00021095
от 09.08.2018 г.,сключен между ответницата и „М.К.“ ЕАД с ЕИК ********* по реда
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, последното
й е предоставило в заем сумата от 1 200 лв. Съгласно договора сумата
подлежи на връщане на 12 месечни вноски, с падеж на 9-то число, от по 115. 06
лв. или общо на сумата от 1 380. 72
лв. Уговорено е и плащането на еднократна такса от 84 лв., която е удържана от
представената сума. Уговореният лихвен процент е в размер на 26. 72 %, а
годишният процент на разходите е фиксиран в размер на 50 %. Крайният падеж по
договора е 09.08.2019 г.Съобразно уговорките между страните по договора кредитът
се усвоява в брой в касите на Изипей. От изисканите данни в тази насока се
установява, че сумата е предадена на ответницата в брой на 09.08.2018 г., като
същата се е подписала за удостоверяването на това обстоятелство.
С
договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediNet № 8012-00021095 от 09.08.2018 г. „М.К.“ ЕАД
предоставя на клиента –ответницата, пакет от допълнителни услуги: безплатно
усвояване на сумата в офис на дружеството или чрез клоновете на Изипей; безплатно
внасяне на вноска директно в офис на дружеството; предоговаряне и разсрочване
на заема; разглеждане до минути на искане за кредит; преференциално обслужване
и право на участие в специални промоции. Насрещното задължение на ответницата
за така предоставените услуги е в размер на 1 051.20 лева, платимо на 12
месечни вноски, с падеж на 9-то число, от по 87. 60 лв.
Представен
е и сключеният между ищеца и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ООД рамков
договор за цесия от 16.11.2015 г., приложение № 6 към него, и анекси към него от 11.12.2015 г., 16.12.2015
г., 22.01.2018 г., 14.01.2019 г. , като съгласно препис –извлечение от
приложение № 1 към договора са прехвърлени и вземанията на ответницата по
договора за заем.
Цедентът
е упълномощил ищеца-цесионер да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото, като в тази
връзка е изпратено уведомително писмо до длъжника – ответник, като същото е
получено от упълномощен представител – ****.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за
което е задължен да уведоми длъжника.
При
това съдът намира, че в случая е налице валиден договор за цесия, съгласно
който „М.К.“ ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по процесния договор за
паричен заем. Същевременно съдът намира, че е налице редовно уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията, тъй като първоначалният
кредитор – цедент е упълномощил цесионера да стори това, като са налице изрични
пълномощни в този смисъл и уведомление, приложено към исковата молба което
връчено на упълномощен представител на кредитополучателя – ****.
Получаването на отпуснатия заем в размер
на 1 116 лева /след приспадане на такса от 84 лева/ се потвърждава от сключения между страните
договор. При това и по отношение на дължимостта на търсените суми, съдът
намира, че процесният договор е за потребителски кредит, както е видно от
неговото съдържание и това на общите условия към него. Съответно за него са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В тази връзка
се дължими с оглед на уговорките между страните връщането на главницата от
1 200 лв., сумата от 180. 72 лв., представляваща договорна лихва по
договора за заем за периода от падежа на първата неплатена погасителна вноска–
09.09.2018 г. до датата на последната вноска по погасителен план – 09.08.2019
г., и сумата от 26. 32лв., представляващи мораторна лихва за забава по договора
за заем за периода от 09.09.2018 г. до 29.08.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.08.2019
г. до окончателното изплащане на
вземането, тъй като по делото не са представените доказателства за изпълнение
на поетите задължения от страна на ответницата, като липсват твърдения и
доказателства въобще да са извършване плащания по договора.
По отношение на останалите претенции
съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърелни. Този извод се налага, тъй
като уговорените допълнителни услуги създават някаква неясна възможност
клиентът да получи някаква допълнителна услуга, като не я ясно обаче за какво
се дължи точно – безплатно усвояване на сумата в офис на дружеството или чрез
клоновете на Изипей; безплатно внасяне на вноска директно в офис на
дружеството; предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути на
искане за кредит и преференциално обслужване и право на участие в специални
промоции. Цитираните възможности обаче един вид предвиждат заплащането на
възнаграждение за нещо, което изначално се предлага от търговеца. Дори и това
да не е така липсват данни ответникът да се е възползвал от тях, за да дължи
заплащането на възнаграждение за това и то в размер близък до предоставения му
финансов ресурс. Така или иначе тълкуването на клаузите относно така
уговорените допълнителни услуги обосновава извода, че се заобикаля
ограничението на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, тъй
като при предоставен заем от 1 166 лв. се дължи такса за допълнителни
услуги в почти идентичен размер. Възнаграждението за тези допълнителни услуги е възнаграждение
по самия договор за кредит, което съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора
ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и всъщност с
тях той надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
поради което на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата,
която предвижда възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз съдът служебно следи за наличието на
нищожни клаузи в потребителски договор. Такива и съгласно действаща национална
нормативна уредба съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител /чл. 7, ал. 3 от ГПК/, като уговорките по
договора за допълнителни услуги безспорно съставляват такива, тъй като
категорично са уговорки във вреда на потребителя, не отговарят на изискването
за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, който следва да заплати
необосновано високо възнаграждение за едни хипотетични услуги, чиято стойност
не би могла да възлезе в търсения от търговеца размер. Ето защо съдът намира,
че исковете досежно сумата от 1 051. 20 лв., представляваща главница, дължима
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от падежа
на първата неплатена вноска– 09.09.2018 г. до датата на последната вноска–
08.09.2018г., сумата от 20. 04 лв., представляващи мораторна лихва за забава по
договор за допълнителни услуги за периода от 09.09.2018г. до 29.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 30.08.2019 г., следва да бъдат отхвърлени.
При
този изход и с оглед претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски следва да се осъди на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
да му заплати сумата от 170. 56 лв.,
съобразно уважената част от исковете. При определянето им съдът взе предвид
разноски за заплатена държавна такса от 200. 43 лв. и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и
с оглед степента на фактическа и правна сложност на делото.
При
това се налага извода, че се дължат и част от направените в заповедното
производство разноски в размер на 56. 53 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При
това общата дължима сума за разноските от страна на ответника е в размер на 227.
09 лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че В.В.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *********, офис - *********, представлявано поотделно от *********, част от сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3323/05.09.2019 г. по ч.гр.д. №
7347/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата общо от 1 407. 04 лв., представляваща
неплатено парично задължение по договор за заем CrediNet № 8012-00021095 от 09.08.2018 г., сключен между
В.В.П. и „М.К.“ ЕАД с ЕИК ********* по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, от която 1 200
лв. – главница, 180. 72 лв. - договорна лихва за периода от падежа на първата
неплатена погасителна вноска– 09.09.2018 г., до датата на последната вноска по
погасителен план – 09.08.2019 г., и сумата
от 26. 32 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 09.09.2018 г. до
29.08.2019 г., които вземания са цедирани на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД съгласно приложение № 1 от 10.12.2018 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението– 30.08.2019г., до окончателното й изплащане,
като отхвърля исковете относно
сумата от 1 051. 20 лв., представляваща главница, дължима за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediNet № 8012-00021095 от 09.08.2018 г., за периода от
падежа на първата неплатена вноска– 09.09.2018 г., до датата на последната
вноска– 08.09.2018г., сумата от 20. 04 лв., представляваща мораторна лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 09.09.2018 г. до
29.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2019 г.
Осъжда
В.В.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*********, офис - *********, представлявано поотделно от *********, сумата от 227. 09 лв. /двеста двадесет
и седем лева и 9 ст./ за направените по делото разноски, от които 56. 53 лв. по ч.гр.д. № 7347/2019 г. и 170. 56 лв.
по гр.д. № 179/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.