РЕШЕНИЕ № 1419
гр. Пловдив, 08.11.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, IХ-ти гр. състав, в
закрито заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Велина
Дублекова въззивно гражданско дело № 2483/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във връзка с
чл.435, ал.1 от ГПК и е образувано по жалба, от „Краго“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Източен, ул. „Дамян
Балабанов“ № 6, представлявано от К. В. Г., подадена чрез пълномощник адв. С.И.,
съдебен адрес ***, офис **.
С Постановление на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително
дело № 20138210401336 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив „Краго“ ЕООД, ЕИК *********,
е конституирано в качеството на взискател по изпълнителното дело срещу
„Трансрент“ ЕООД, ЕИК *********, до размера на сумата от общо 186 225,17
лв. и в качеството на взискател срещу длъжниците В.К.Г., ЕГН **********, и М.З.Н.,
ЕГН **********, до размера на 1 % за всеки един от тях от платеното вземане, а
именно срещу всеки за сумата от 8 443,91 лв., като е оставена без уважение
молбата на „Краго“ ЕООД за конституиране в качеството на взискател срещу
„Трансрент“ ЕООД за сумата над 186 225,17 лв. до посочения в молбата
размер от 96 % от платеното вземане и за конституирането му в качеството на
взискател срещу „Диаз“ ЕООД, ЕИК *********.
Постановлението се обжалва в частта, с което е
оставено без уважение молбата на жалбоподателя за конституиране в качеството на
взискател срещу „Трансрент“ ЕООД за сумата над 186 225,17 лв. до посочения
в молбата размер от 96 % от платеното вземане. С жалбата се релевират оплаквания за неправилност на
отказа на съдебния изпълнител да конституира жалбоподателят в качеството
взискател срещу „Трансрент“ ЕООД до посочения в молбата размер от 96 % от
платеното вземане, като се иска отмяна на постановлението в обжалваната му част
и връщане на делото на съдебния изпълнител за извършване на действия по
конституирането на жалбоподателя като взискател срещу „Трансрент“ ЕООД до
посочения пълен размер от 96 % от платеното вземане.
Преписи от частната жалба са връчени на длъжниците
„Трансрент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Полковник Бонев“ № 15, В.К.Г.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.З.Н., ЕГН **********, с адрес ***, които в
законоустановения срок са изразили писмено становище, съгласно което намират
жалбата за основателна, по аргументи изложени в подадените отговори, и
депозират искане за нейното уважаване.
Постъпили са мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Петко Илиев, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че съдебният изпълнител не е компетентен
да установява вътрешните материални правоотношения между солидарните длъжници,
а е длъжен да приложи презумпцията на чл.127 ЗЗД, която урежда отговорността на
солидарните длъжници, като представянето на писмени доказателства е без правно
значение.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Жалбоподателят има качеството на взискател по изпълнително
дело № 20138210401336 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив.
С обжалвано постановление
съдебният изпълнител е конституирал „Краго“ ЕООД като взискател по делото
спрямо длъжника „Трансрент“ ЕООД до размера на сумата от общо 186 225,17
лв., като е отказал да уважи искането за конституиране за сумата над
186 225,17 лв. до посочения в молбата размер от 96 % от платеното вземане,
за което жалбоподателят е уведомен на 30.08.2016 г.
Постановлението се обжалва
в отхвърлителната му част, като жалбата е подадена на 31.08.2016 г.
Предвид изложеното
по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна
страна - взискател, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.1 ГПК, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
жалбата е основателна, по следните съображения:
Изпълнително дело №
20138210401336 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, е образувано по
молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, на основание
изпълнител лист, издаден на 28.08.2013 г. по ч. гр. д. № 13643/ 2013 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, за сумите от 282 400 евро – главница,
55 948,57 евро – просрочена редовна лихва, начислена за периода 15.09.2010
г. – 21.08.2013 г., 3 390,40 евро – просрочени комисионни за управление,
дължими на 15.06.2011 г., 15.06.2012 г. и 17.06.2013 г., законна лихва върху
просрочената главница, считано подаване на заявлението – 22.08.2013 г. до
окончателното изплащане и 22 905,59 лв. (14 965,59 лв. +
7 940,00 лв.) – разноски в заповедното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, против солидарно задължените длъжници Трансрент“
ЕООД с ЕИК *********, „Краго“ ЕООД с ЕИК *********, В.К.Г. с ЕГН **********, и М.З.Н. с ЕГН **********.
Съгласно посоченото в
молбата на взискателя „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, вх. № (по описа на ЧСИ
Петко Илиев) 32842/ 29.10.2013 г., след снабдяването с изпълнителния лист
длъжниците са погасили доброволно част от главницата в размер на 35 000
евро, поради което взискателят търси принудително изпълнение за главница в
размер на 247 000 евро, като по отношение на останалите суми – така както
са описани в изпълнителния лист.
Вземанията на взискателя
произтичат от Договор за инвестиционен банков кредит № 50565/ 27.06.2008 г.,
сключен между банката и длъжниците „Трансрент“ ЕООД, в качеството на
кредитополучател, и „Краго“ ЕООД, В.К.Г. и М. З. Н., в качеството им на
солидарно задължени с кредитополучателя длъжници, по силата на който договор
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 285 000
евро.
С допълнително
споразумение № 1/ 26.11.2014 г. към Договор за инвестиционен банков кредит №
50565/ 27.06.2008 г. в задълженията на „Трансрент“ ЕООД встъпва като солидарен
длъжник и „Диаз“ ЕООД, ЕИК *********.
С молба, вх. № (по описа
на ЧСИ Петко Илиев) 29322/ 14.10.2015 г., взискателят „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД уведомява съдебния изпълнител, че вземанията на банката по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, са
погасени изцяло, като платец е длъжникът „Краго“ ЕООД в качеството му на
солидарен длъжник. Приложено е и Удостоверение, изх. № (на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД) 98195/ 13.10.2015 г.,
за това, че „Краго“ ЕООД с ЕИК ********* е извършил плащания по Заповед № 8504
за незабавно изпълнение от 27.08.2013 г. и Изпълнителен лист от 28.08.2013 г.,
издадени по ч. гр. д. № 13643/ 2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в общ
размер на сумите от 405 207,85 евро главница и 28 976,44 лв. разноски
за принудително събиране, с което всички вземания на банката, произтичащи от
Договор за инвестиционен банков кредит № 50565/ 27.06.2008 г. и измененията към
него са погасени.
С молба, вх. № (по описа
на ЧСИ Петко Илиев) 30390/ 22.10.2015 г., до съдебния изпълнител, уточнена с
молба, вх. № (по описа на ЧСИ Петко Илиев) 22975/ 25.07.2016 г., „Краго“ ЕООД е
поискал да встъпи в правата на удовлетворения кредитор „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, както следва: по отношение на длъжника „Трансрент“ ЕООД в
размер на 96 % от погасеното вземане, а по отношение на длъжниците В.К.Г., М. З. Н. и „ДИАЗ“ ЕООД в размер на от
по 1 % от погасеното вземане. Към молбата са приложени писмени доказателства за
извършено изцяло погасяване на дълга към кредитора „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, както и Споразумение за разпределяне на солидарната отговорност по договор
за инвестиционен банков кредит № 50565/ 27.06.2008 г., сключено на 27.06.2008
г. между солидарните длъжници „Трансрент“ ЕООД, „Краго“ ЕООД, В.К.Г. и М. З. Н.
и анекс към споразумението, сключен на 26.11.2014 г. между посочените страни и
„Диаз“ ЕООД.
От приложените по
изпълнителното дело Споразумение за разпределяне на солидарната отговорност по
договор за инвестиционен банков кредит № 50565/ 27.06.2008 г., сключено на
27.06.2008 г. между солидарните длъжници „Трансрент“ ЕООД, „Краго“ ЕООД, В.К.Г.
и М. З. Н. и анекс към споразумението, сключен на 26.11.2014 г. между
посочените страни и „Диаз“ ЕООД, се установява, че Трансрент“ ЕООД, „Краго“
ЕООД, В.К.Г., М. З. Н. и „Диаз“ ЕООД, в качеството им на солидарни длъжници по
договор за инвестиционен банков кредит № 50565/ 27.06.2008 г., са договорили,
че при неизпълнение на договора за кредит от кредитополучателя „Трансрент“ ЕООД
и съответно ангажиране на отговорността на солидарните длъжници „Краго“ ЕООД, В.К.Г.,
М. З. Н. и „Диаз“ ЕООД, то отговорността за изплащане на дълга се разпределя
между тях в следното процентно съотношение: „Трансрент“ ЕООД – 96 % и „Краго“
ЕООД, В.К.Г., М. З. Н. и „Диаз“ ЕООД – по 1 %.
Съгласно разпоредбата на
чл.429, ал.1 ГПК солидарният длъжник, който е изплатил дълга, може да иска
изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист,
като плащането се установява с писмени доказателства. Следователно при наличен
изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя, и при безспорно установено
посредством писмени доказателства плащане на целия дълг от един от солидарните
съдлъжници, съдебният изпълнител следва да конституира платилият длъжник в
качеството на кредитор спрямо останалите солидарни длъжници, срещу които е
издаден изпълнителния лист, като платилият солидарен длъжник се суброгира в
правата на удовлетворения кредитор по отношение на останалите солидарни
длъжници до размера на носената от всеки един от тях отговорност, поради което
на следващо място, при прилагане на разпоредбата на чл.429 ГПК, съдебният
изпълнител следва да установи обема на отговорност на всеки един от солидарните
длъжници. В отношенията им с кредитора всеки от солидарните длъжници дължи
всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения солидарните длъжници могат
да договорят по между си различен обем на задълженост от общия дълг, като
разпределят отговорността по между си в различно процентно съотношение, поради
което и само се предполага, че те дължат по равно, като установената в чл.127,
ал.1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници е оборима и оборването не е абсолютно задължително да се
осъществява само и единствено в рамките на воден исков процес, още повече, че
съгласно прието с ТР 59/ 1974 г. на ОСГК на ВС възможността за встъпване в
правата на кредитора въз основа на издадения изпълнителен лист обосновава
липсата на правен интерес от провеждане на общия исков процес за реализиране на
вземането. В случай на суброгиране в правата на удовлетворения кредитор при
условията на чл.429 ГПК оборването на презумпцията следва да се осъществи в
рамките на изпълнителното производство, като платилият солидарен длъжник, който
твърди наличие на уговорки между солидарните длъжници за разпределена по между
им в различен от презумирания обем задълженост, следва да установи посредством
писмени доказателства тези обстоятелства – да установи наличието на договорка
между солидарните длъжници за разпределена по между им в различен от
презумирания обем задълженост.
От законовите разпоредби
не следва, че съдебният изпълнител е длъжен при всички случаи да прилага
презумпцията на чл.127, ал.1 ЗЗД. Напротив, съдебният изпълнител е длъжен да
приложи презумпцията само ако от отношенията между страните не следва друго,
т.е. ако страните не са уговорили във вътрешните си отношения разпределяне на
дълга в различно съотношение. Ако обаче солидарните длъжници са уговорили във
вътрешните си отношения разпределяне на дълга в различно съотношение, съдебният
изпълнител при представяне на съответните писмени доказателства е длъжен да
съобрази тяхната воля за разпределяне на отговорността по между им в съответния
уговорен по отношение на всеки един от солидарните длъжници размер от общия дълг,
за който са се задължили да отговарят солидарно.
В настоящия случай от
представените писмени доказателства – споразумение за разпределяне на дълга и
анекс към него, се установява, че солидарните длъжници са договорили в отношенията по между си различен обем на
отговорност по дълга и съответно при това положение не се прилага презумпцията
на чл.127, ал.1 ЗЗД, а договореното между страните. При което положение отказът
на съдебния изпълнител да уважи искането за конституиране на „Краго“ ЕООД в
качеството на взискател срещу „Трансрент“ ЕООД за сумата над 186 225,17
лв. до посочения в молбата размер от 96 % от платеното вземане се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а изпълнителното дело да
бъде върнато на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия
по него.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително
дело № 20138210401336 по описа на ЧСИ Петко
Илиев с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, в частта, с което е
оставено без уважение искането, направено от „Краго“ ЕООД, ЕИК ********* за
конституиране в качеството на взискател срещу „Трансрент“ ЕООД за сумата над
186 225,17 лв. до посочения в молбата размер от 96 % от платеното вземане.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20138210401336 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 824,
район на действие Окръжен съд Пловдив, на съдебния изпълнител за извършване на
действия по конституиране на „Краго“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството на
взискател срещу „Трансрент“ ЕООД за сумата над 186 225,17 лв. до посочения
в молбата размер от 96 % от платеното вземане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.