РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. София, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208531 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. Д. против наказателно постановление
(НП) № 21-4332-009852/19.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят описва пътната
обстановка и организацията на движение в процесния участък, като счита, че
поведението му като участник в движението не е незаконосъобразно и няма
вина за настъпване на ПТП. Посочва, че деянието не е съставомерно по чл.25,
ал.1 от ЗДвП. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. М., поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като в допълнение оспорва компетентността на актосъставителя и заявява, че
основна предпоставка за настъпване на ПТП са неправилно спрените
1
автомобили.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 23.04.2021 г. жалбоподателят Д. П. Д. управлявал лек автомобил
„Нисан Кашкай“ с рег. № ....... в гр. София, по ул. „Кольо Фичето“, с посока
на движение от ул. „Уста Генчо“ към бул. „Възкресение“. Пред бл. 31Б
водачът предприел маневра заобикаляне на паркиран от ИВ. Г. ХР. на пътното
платно лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ........., при което
реализирал ПТП със същия, в резултат на което на паркираното МПС били
нанесени щети по заден десен калник и задна броня. Свидетелят ИВ. Г. ХР.
възприел настъпилото произшествие, тъй като се намирал в заведение за
хранене в непосредствена близост, като с жалбоподателя Д. не постигнали
съгласие за съставяне на двустранен протокол за ПТП и подали сигнал до
ОПП-СДВР.
На място били изпратени служители на ОПП-СДВР, като въз основа на
попълнените от Д. и Х. декларации бил съставен протокол за ПТП №
1818800/23.04.2021 г., в който били отразени и констатираните щети върху
автомобилите.
Свидетелят П. П. П., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при
ОПП – СДВР, съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 394921/23.04.2021 г. за извършено
нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на Д., който го
подписал, като посочил, че има възражения. Такива постъпили и в ОПП-
СДВР с доводи, идентични с тези в жалбата, инициирала настоящото
производство.
2
Въз основа на така съставения АУАН и като счел възраженията за
неоснователни, началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР
издал НП № 21-4332-009852/19.05.2021 г., с което на основание чл.179, ал.2,
вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. П. Д. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. НП било
връчено на жалбоподателя на 21.05.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите П. П. П., ИВ. Г. ХР. и Р. В. Й., както и от
писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
протокол за ПТП № 1818800/23.04.2021 г., ведно със скица и декларации от
23.04.2021 г., справка картон на водача Д., възражение с вх. № УРИ433200-
46053/27.04.2021 г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121К-
13180/29.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност, заповед № 513з-9192/05.12.2016 г. на директора на СДВР.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели, които
са еднопосочни, последователни, логични и съответни на писмените
доказателства по делото, в това число и на протоколите за ПТП, в които са
отбелязани щетите върху автомобилите. Свидетелят П. няма спомен за
случая, което е житейски логично предвид естеството на работата му. Следва
да се отбележи, че същият не е свидетел-очевидец на вмененото нарушение,
като от показанията му се установява единствено процедурата по съставяне на
АУАН. От показанията на свидетеля Х. се установява механизма на
настъпване на ПТП, а от показанията на свидетеля Й. се извежда пътната
обстановка в процесния участък.
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво
изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният
състав ги кредитира в цялост. Доказателствените източници са еднопосочни,
поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се
отбележи, че жалбоподателят не оспорва реализирането на ПТП с паркирания
автомобил.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
3
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
Съгласно т.1.2 от заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи полицейските органи от ОПП-СДВР, какъвто е и П.П.,
назначен със заповед № 513з-9192/05.12.2016 г. на директора на СДВР, имат
право да съставят актове за устновяване на административни нарушения по
ЗДвП. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за ненадлежно
упълномощаване, тъй като цитираната заповед е издадена от действащ към
този момент министър на вътрешните работи и няма данни същата да е
отменена.
В хода на административнонаказателното производство обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи
отмяна на НП. Съгласно чл. 25 ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Следователно, за да е налице нарушение на чл.25, ал.1
ЗДвП водачът трябва или да не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, преди да извърши маневрата или да я е извърши,
като не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Както в АУАН, така и в НП обаче не са изложени твърдения жалбоподателят
да е осъществил което и да е от изпълнителните деяния на нарушението по
чл. 25 ал. 1 ЗДвП - не се твърди, че Д. не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, преди извършването на маневрата,
4
нито се твърди, че същият не се е съобразил с положението, посоката или
скоростта им на движение. Още повече, че в конкретния случай е ангажирана
отговорността на жалбоподателя за предприемане на маневра, при която е
реализирано ПТП с паркирано МПС, което съответно не се движи след него,
преди него или минава покрай него. Съгласно §6, т.28 от ПР на ЗДвП
„участник в движението“ е всяко лице, което се намира на пътя и със своето
действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са
водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя“.
Категорично спрелият автомобил (паркиран) не може да се приравни на
участник в движението, поради което реализирането на ПТП с него поради
извършване на маневра не може да представлява нарушение на чл. 25, ал.1 от
ЗДвП. Несъответствието между описанието на вмененото на жалбоподателя
нарушение със сочената като нарушена правна норма е накърнило съществено
правото на защита на санкционираното лице.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., за реалното заплащане на които е представил договор за
правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-009852/19.05.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. П. Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
П. Д., ЕГН ********** сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
5
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6