№ 30560
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110150694 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание по чл.248 от ГПК и е по молби и
на двете страни – молба от А. Л. Й., ЕГН ********** чрез адв. К. и адв. с с вх.
№ 108512/ 27.03.2025г и от УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт., дружество надлежно
учредено и съществуващо съгласно законодателството на Унгария, с ЕИК
*********, със седалище в София, Летище София чрез пълномощника адв. Р.
А. с вх. № 116986 / 02.04.2025г.
Ищцата желае изменение на решението в частта за разноските като
излага, че такива разноски не се дължат или ако да то в намален размер. Сочи,
че представените от ответника банкови документи и по-конкретно т. нар.
„Нотификации“ не установяват, че е извършено плащане по която и да е от
фактури № **********/01.12.2023 г., № **********/03.11.2023 г., №
**********/05.04.2024г., № **********/01.03.2024г., №
**********/03.01.2024 г. и № **********/05.02.2024 г., като не може да се
приеме като доказателство за плащане и едностранното изявление на
Адвокатско дружество „Боянов и Ко“, че издадените от същото фактури са
погА.и именно с приложените по делото банкови документи, още повече, че
същите не съдържат такава информация, както и че те не са извлечение от
счетоводните книги на ответника или процесуалния му представител, което
установява извършени плащания на адвокатски хонорар. Липсва изявление,
което би могло да се интерпретира като потвърждение за получаването на
парична средства за адвокатска защита или евентуално за нещо друго.
Излага се, че тези „Нотификация“, не установяват, че в полза на АД
„Боянов и Ко“ е изплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство по горепосоченото дело в твърдения от ответника размер. В
случай, че се приема все пак, че такъв е платен се желае да бъде редуциран
като прекомерни.
Ответникът е заявил становище в законовия срок като се излага, че в
срок до приключване на съдебното дирене не се оспорва претенцията за
разноски вкл. и доказателствата, представени в подкрепа на искането на
1
ответника, а е направено само възражение за прекомерност и отделно се
оспорва наведеното възражение като се излага, че такива са извършени и
доказани вкл. и с представеното с молбата извлечение.
С молбата си по чл. 248 от ГПК Уиз еър Унгария ЦРт също навежда, че
ищцата Й. не е доказала разноски в размер на 4829 лв., а е доказан размер само
от 2876,20 лв. – неправилно изчислен съобразно уважените искове, както и се
твърди, че за сумата от 2000 лева не са представени доказателства извън
фактурата и платежното нареждане, които да удостоверяват че банковата
сметка на кредитора е заверена с тази сума, което води до недоказаността им.
Оспорва се и претенцията за „разноски за преводи“ за 876,20 лв. като
недоказана и се моли изменение в тази смисъл.
Исканията и на двете ето е процесуално допустимо – подадено е в
срока по чл.248 от ГПК от легитимирани страни.
По същество исканията са неоснователни като изводите за
действително плащане на адв. възнаграждение от ответника е направен въз
основа на представените доказателства, обсъдени в решението като
отбелязването "REFU" в поле "purpose code / код за предназначение" в
банковите нотификации не води до недоказаност на претенцията. От значение
за доказване на основанието за плащане е отбелязването в графа "основание за
плащане" в същите документи, срещу която графа са посочени номера на
фактури, вкл. и на представените фактури, в които е начислено
претендираното по настоящото дело адв. възнаграждение. Въпросът дали
удостовереното в банковите нотификации плащане е достатъчно да погаси
всички сочени в основанието за плащане задължения по фактури съдът
намира за изяснен от представената счетоводна справка от адвокатското
дружество, което се явява кредитор на плащането и има характер на
признание за извършено плащане по банков път, което обсъдено ведно с
банковите нотификации свидетелства за пълно погасяване на задълженията по
представените фактури. При това искането на ищцата по чл.248 ГПК следва
да се отхвърли.
Съдът счита искането и на ответника също за неоснователно.
Няма основание да се определи адв. възнаграждение по посочения от
ответника начин като съдът няма задължение да прилага нито размерите, нито
правилата, установени за формиране на размера на адв. възнаграждение, вкл.
и правилото по чл.2, ал.5 от НМРАВ (сегашно наименование "Наредба за
възнаграждения за адвокатска работа") съгласно и Решение на СЕС по дело С-
2
438/ 2022г.
При произнасянето си по разноските с решението съдът е отчел
правната и фактическа сложност на делото, както и процесуалните усилия на
адвоката на ответната страна, които са значителни по обем, в какъвто обем са
и положените от процесуалния представител на ищеца процесуални усилия и
затова съдът е определил тези сравнително близки до размер разноски, което
дава основание на съда да остави молбите с основания по чл.248 от ГПК без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молби с основание по чл.248 от ГПК на А. Л. Й., ЕГН
********** чрез адв. К. и адв. с с вх. № 108512/ 27.03.2025г и от „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ Црт., с ЕИК *********, със седалище в София, Летище София
чрез пълномощника адв. Р. А. с вх. № 116986 / 02.04.2025г. за изменение на
Решение с № 4203/ 12.03.2025г по гр.дело с № 50694/ 2023г в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3