№ 580
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. П.а
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20223100900049 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове на В. Н.
Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.**** № 5, представляван от адв. Т. и
адв. Н. (ЕАД И. Т. - ВАК), със служ. адрес: гр. София, ул. Г.С. Раковски №23
ет.1 ап.1, предявени срещу ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК
*********, гр. София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ № 47 А, чрез юрк. З. и Д.
с електронен адрес за сигурно електронно връчване чрез ССЕВ, за заплащане
на справедливо обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за
претърпени вреди от ПТП, причинено на 16.07.2020 г. в гр. Варна от водач –
застрахован за управление на л.а. „Мерцедес Е200“ с ДКН ****, както следва:
1.остатък от 78 000 лв.(над изплатен размер от 40 000) като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания поради комбинирано телесно увреждане (множество наранявания
на глава, черепна база, ребра, прешлени, гръден кош, бял дроб, наложителна
поредица от животоспасяващи операции и хирургични интервенции и
продължаваща рехабилитация за възстановяване на намалена
трудоспособност), емоционален стрес и болезнен спомен от преживяното
ПТП и психически дискомфорт поради драстичната промяна на начина на
живот на личността
2. 20 981 лв като обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в платени разходи за медицински стоки и услуги по проведено
лечение
както и законната лихва върху тези главници, считано от дата на
увреждането на 16.07.20г до окончателно изплащане на претендираните суми
1
по конкретизирана банкова сметка на пълномощник на пострадалото лице.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Н. е основал претенцията си на
твърдения, че водачът Д. П. С. застрахован за управление на МПС с л.а.
„Мерцедес Е200“ с ДКН **** към 16.07.2020г.за риск „гражданска
отговорност” е предизвикал ПТП на посочената дата на пътя към кв. „***" в
кръстовище между бул. „Първи май" в гр. Варна и улица без име. При удара
ищецът получил единадесет средни телесни повреди. че телесните
увреждания са били диагностицирани непосредствено след ПТП в МБАЛ
„Света Анна – Варна“, където е бил приет по спешност за поредица от
животоспасяващи операции в неврохирургия, гръдна хирургия (от 17.07.20 г.
до 06.08.20 г.), а след това усложненото лечение продължило с две нови
операции в неврохирургия на УМБАЛ Сърце и мозък гр. Плевен в периода
15-29.12.20 г. и 14-18.07.21, като при това лечение пациентът заплатил общо
20 981 лв. за различни медицински изделия и консумативи. След болничния
престой му било назначавано домашно лечение и рехабилитации, които
продължават и до настоящия момент, като временната нетрудоспособност
прераснала в трайна до 50% неработоспособност, установена с решение на
ТЕЛК от 13.07.21г. за период от 2 години. Нова операция през 17-22.1.2021г.
била извършена в същата клиника за отстраняване на вътрегръбначения
абсцес и гранулом. Сочи, че уврежданията променили драстично живота му,
като болките му са ежедневни, постоянно приема медикаменти, щади се при
движения, които не може да извършва в пълен обем, не се справя с физически
действия и не може да се труди и да получава доходи. Допълнително посочва
и появилите се симптоми на психическа травма – спял неспокойно, сънувал
инцидента и изпитва на моменти панически страх при пътуване в автомобил.
Счита телесното и психическото си травмиране за непоправимо, като излага и
твърдения за ограниченията в общуването, които си налага поради
притеснения и срам от влошен от белезите от уврежданията външен вид – не
ходи на любимите си места, не посещава плаж, избягва срещи с приятели,
загубил емоционалната връзка с интимна приятелка.
Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност
са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната
застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива
компенсация.
Ответникът оспорва продължителността на възстановителния процес от
телесните увреждания и усложненията при лечението, налагащи разходите,
направени от ищеца. Оспорва размера на поискания паричен еквивалент над
80 000 лв., признати от застрахователя преди редукция, като счита горницата
за несъобразена с критериите за справедливо обезщетяване на
неимуществени вреди от този характер.
Насрещно ответникът твърди, че процесният пътен инцидент не е
настъпил само поради действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че
ищецът като участник в ПТП също е нарушил правила за движението, като е
2
бил под въздействие на алкохол или наркотици и не е осигурил предимството
при преминаването през кръстовището на движещ се по булеварда друг
автомобил и така е създал опасна предпоставка за сблъсъка. Твърди, че
поведението му като водач на МПС не е съобразено с изискване за използване
на обезопасителни средства при пътуване в автомобил (предпазен колан за
водач на предна лява седалка), което обективно е допринесло в значителна
степен за завишеният интензитет на самите увреждания и продължителността
на страданията на увредения. Твърди, че това обстоятелство е признато от
самия пострадал пред разследващите органи.
Фактите по съпричиняването са оспорени от представителя на ищеца,
който насрещно сочи, че липсата на алкохол в кръвта на водача е потвърдена
с химически анализ, а сама по себе си неупотребата на колана, дори и това
поведение да се установи, не винаги е пряко обуславяща уврежданията и
значението на предпазното му действие следва да се отчита за конкретния
случай.
Извън общото оспорване на тежестта на телесни увреждания на ищеца,
няма изрично обосновано самостоятелно оспорване на твърденията по
претенцията за имуществените вреди като разходи по лечение на
заболяванията.
По отношение на акцесорната претенция за лихва ищецът се позовава
на забавата на делинквент от момента на увреждането. Самостоятелно
оспорване на това искане ответникът предприема, като се позовава на
специално уреден в закона срок за разглеждане на претенция от уведомен
застраховател, като счита, че не дължи лихва за забава до изтичане на този
срок. Фактите, имащи значение за евентуална забава на застрахователя са
посочени като безспорно установени действия на насрещните страни по
предварителното извънсъдебно рекламационно производство.
В съдебно заседание страните изпращат представители.
По същество, като представител на ищеца адв. Н. пледира за уважаване
на доказаната претенция в цялост. Обосновава пораждане на отговорността на
застрахователя за вреди, установени категорично от събраните експертизи.
Акцентира, че според събраната първоначална САТЕ при движение на водача
с допустимата скорост от 50 км., пътното произшествие не би настъпило. С
доводи за установени от вещите лица посока и интензитет на въздействие на
удара върху тялото на ищеца по начин, който не би могъл да бъде осуетен
дори и при ползван обезопасителен колан, моли за отричане на
съпричиняване и определяне и присъждане на пълен размер на обезщетението
за доказаните вреди. Допълнително обосновава претендирания размер на
обезщетението с настъпилата трайна неработоспособност и невъзможност да
се издържа с доходи от заеманата до датата на произшествието длъжност.
Представя подробни писмени бележки, в които доразвива правните си
доводи.
3
По същество пълномощникът на ответника юкр. З. излага съображения
за доказано съпричиняване на водача, който е навлязъл на път с предимство
без да съобрази поведението на останалите водачи и същевременно без
поставен предпазен колан. В депозираните писмени бележки процесуалният
представител на страната акцентира, че с изплатеното обезщетение в размер
на 40 000 лева са покрити претендираните обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, след отчитане на съпричиняване от 50%.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение, признато въз основа на полицa BG/26/120000091835,
сключена за покритие на гражданска отговорност, валидна до 07.01.2021г. на
автомобилист за управление на МПС л.а. „Мерцедес Е200“ с ДКН **** и
оповестена в публичен регистър като действаща към датата на
застрахователното събитие 16.07.2020г.
Няма спор и по пораждането на отговорността на застрахован водач,
като механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилите
средни телесни повреди с противоправното поведение на водача Д. П. С. са
установени безспорно по влязло в сила решение по НОХД№ 2566/2021 г. по
описа на ВРС, с което подсъдимият е бил освободен от наказателна
отговорност с прилагане на административно наказание за това, че на
16.07.2020 г. навлязъл равномерно в посока към кв. „***", със около 95 км.ч.
в кръстовище между бул. „Първи май" в гр. Варна с улица без име, водеща
към плажната алея, през което в същия момент преминавал и лек автомобил
„Сеат" с per. номер ****, управляван от пострадалия. Тъй като се движел
равномерно или с леко ускорение до скорост 25.16 км/ч, този водач не могъл
да довърши безопасно преминаването поради настъпилия силен удар между
двата автомобила, съответно попаднал в предна дясна част на автомобила на
пострадалия. От удара този автомобил се плъзнал дъговидно до бордюра на
разделителния остров между платната, където се ударил повторно с предна
странична лява част, отклонил се надясно и пресякъл косо лентата за
движение по булеварда, отклонил се отново около разделителна линия и се
установил в покой почти успоредно на оста на пътя, където бил намерен при
огледа на запазено автопроизшествие. При това движение, тялото на водача
Н. понесло удари, довели до 4 средни телесни повреди (счупване на 5-то и 7-
мо десни ребра и на 8-мо ляво ребро, което обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период от около 2-5-3 месеца; травма на гръдния
кош, която се усложнила с развитие на пневмоторакс /въздух в дясната
плеврална кухина/ клинично проявен с отслабено до липсващо дишане в
дясната белодробна основа, което определяло разстройство на здравето
временно опасно за живота; контузия на белите дробове, обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота; счупване в областта на
телата на 7-ми и 8-ми гръдни прешлени и счупване на напречните израстъци
4
на 6,7,8 и 9-ти гръдни прешлени, които обусловили трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 6-7 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес и други несъставомерни леки телесни
увреждания.
Решението, с което деецът е признат за виновен за инкриминираното
деяние, като е освободен от наказателна отговорност има значение на
присъда, задължителна за граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). За това и в настоящото
производство е изключена преценката на съда относно осъществяване на
деянието, неговата противоправност, както и относно вината на дееца.
Естеството и видът на понесените от ищеца телесни увреждания
представляват част от състава на инкриминираното деяние, за която е
ангажирана наказателната отговорност на водача, поради което съдът намира,
че на осн. чл. 300 ГПК се явява обвързан от решението на наказателния съд и
касателно факта и вида на настъпилите увреждания. Допустимо е обаче
доказване на други вреди, извън установените в наказателното производство.
За установяване на интензитета и последиците от така констатирани от
наказателния съд увреждания - счупване на 5-то и 7-мо десни ребра и на 8-мо
ляво ребро; травма на гръдния кош, усложнена с развитие на пневмоторакс,
контузия на белите дробове, счупване в областта на телата на 7-ми и 8-ми
гръдни прешлени и счупване на напречните израстъци на 6,7,8 и 9-ти гръдни
прешлени- по делото са назначение съдебно медицински експертизи и са
събрани гласни показания.
От заключението на първоначалната СМЕ, кредитирано като обективно
и компетентно дадено се установява, че инцидентът причинил счупване на
5,6, и7 –ми десни ребра и 8- мо ляво ребро, от които 5-то ребро със
значително разместване на фрагментите, контузия на бели дробове
двустранно и тежка комбинирана травма на меки тъкани и кости на ниво 6- 9
ти гръдни прешлени, която е предопределила трайно затруднение в
движението на снагата. Проведените оперативни лечения за фиксация на
гръдните прешлени не са възстановили нормалната конфигурация и механика
на гръбначния стълб, поради което предстоят следващи операции. Установява
се оформена гърбица, дължаща се на травмата на гръбначния стълб,
квалифицирано от експерта като обезобразяване на цялото тяло.
Първоначалната СМЕ е констатирала, че за поддържане на изправено
положение пострадалият придържа с ръце тялото си. Ако състоянието на
пострадалия остане такова, затрудненията в движенията на снагата ще
останат завинаги.
Експертите по двете медицински експертизи / първоначална и
повторна/са коментирали епикризите от болнични лечения в МБАЛ „Света
Анна – Варна“ и УМБАЛ “Сърце и мозък” в гр.Плевен, където са извършени
общо седем оперативни интервенции за поставяне на протези и фиксиране на
гръбначния стълб, вкл. последно проведената ма 17.01.2022г. наложителна
5
операция за овладяване на настъпил възпалителен процес -абцес, който
отново е резултат от травмата на гръбначния стълб. Вещото лице по
повторната експертиза е коментирало и проведена на 30.08.2022 г. операция
за смяна на металната синтезна конструкция с такава, която обхваща по-
голяма част от гръбначния стълб. И двете вещи лица са категорични, че
развиващите се във връзка с фрактурите неврологични и възпалителни
изменения са пряка последица от травмата. Така констатираните травми дават
основание на двамата експерта да приемат, че пострадалият е търпял и
продължава да търпи значителни болки и ограничения на движението,
включително невъзможност за извършване на елементарни физически
дейност - бързо ходене, вдигане на тежести и т.н( т. 4 от повторната СМЕ).
Наложителен е ежедневен прием на болкоуспокояващи и други медикаменти.
Предвид тежестта на увредата вещите лица не дават прогнози за резултата от
последващи оперативни лечения, но при всички случаи едно евентуално
възстановяване би отнело години. При проведен клиничен преглед от вещото
лице, изготвило повторната СМЕ е констатирана голяма рана по задната
повърхност на гръдния кош, в дъното на която се установяват винтове, като
същите са видни с просто око.
Според двете вещи лица останалите травми - счупването на ребра,
контузия на бели дробове, счупване на основата на черепа без разместване на
фрагменти са отшумели в рамките на 3 месеца, без констатиране на трайни
последици, вкл. без контузия на мозъка. Допълнително вещото лице по
повторната експертиза е уточнило, че възстановяване на контузията на белите
дробове е активно подпомогнато от медицински мероприятия с дренаж на
плевралната кухина и противовъзпалителна терапия. Травмата на белия дроб
двукратно е имала застрашаващ живот на пострадалия характер.
Вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза
заключава, че психичното състояние на Н. след инцидента се определя от
тежките травми и последствията от тях. Предвид продължителността на
лечението и бавното възстановяване при ищеца са се появили депресивни
преживявания за непълноценности и песимизъм по отношение на
възстановяването му. Многократните интервенции имат съществен принос за
тежките депресивно мисли. Пред вещото лице пострадалият е споделил за
ограничаване на контактите си след инцидента, породено от нежелание да
говори за случилото се. Експертът заключава, че медикаментозна терапия не
се налага, тъй като няма данни за психично разстройство в същинския смисъл
на думата.
От показанията на свидетеля М.Д.М., които съдът кредитира при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелят живее на съпружески
начала с пострадалото лице, но същевременно съдът отчита показанията като
източник на непосредствени впечатления се установява, че инцидентът
съществено в променил житейския ритъм на Н.. След първата операция
състоянието му било изключително тежко. Тогава е имало моменти, в които
не могъл да се храни. Операциите следвали една след друга, а след тях
6
започвало възпаление. Свидетелката полагала непрекъснати грижи за него.
Преди произшествието ищецът бил деен човек, а след това станал затворен,
не искал да излиза, тъй като се срамувал от вида си. Свидетелят дава пример,
че не иска да отиде на плаж. Болките му били постоянни и го изнервяли.
Изпитвал срам за това, че не може да помага на семейството си. Свидетелят
споделя, че В. не е загубил надежда за възстановяването си, но не се усеща
оздравял.
Свидетелят С.С.К., майка на първия свидетел М.М., чиито показания
съдът отново кредитира съгл. чл. 172 от ГПК, споделя, че освен операциите за
фиксиране на гръбначния стълб, В. е преживял и допълнителни интервенции
за отстраняване на инфекцията вследствие на непоносимостта към
конструкцията. След първата операция за период от около 2- 3 месеца той бил
прикован на легло, а болката била толкова силна, че карала пострадалия да се
тресе. Физически болки били ежедневни, което налагало непрекъснат прием
на болкоуспокояващи. Медикаментите от своя страна предизвиквали
допълнителни нежелани реакции. Съобщава за васкулит, при който краката
на пострадалия станали червени. Същевременно Н. отказал да се храни и
загубил мускулна маса, което пък на свой ред довело до невъзможност да
оптимално прикрепяте на протезата. В емоционален план, освен тежките
моменти, свързани с лечението, ищецът трудно приемал, че не може да
полага адекватни грижи за семейството.
Така събраните доказателства са основа за определяне на справедливия
размер на обезщетяване на неимуществените вреди. Справедливата репарация
на вредите съгласно чл. 52 от ЗЗД предполага цялостна преценка на
конкретните обективни обстоятелства – вида и характера на телесните
увреждания, и последиците от тях за пострадалото лице, проявяващи се като
физически,психически, и емоционални сътресения и неудобства за
увреденото лице. Наред с това съдът счита, че като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и икономическата
конюнктура, а и съответните нива на застрахователно покритие към
относимия за определяне на обезщетенията, момент. Възраженията на
ответника по размер на обезщетението могат да се обобщят като общо
оспорване на тежестта на уврежданията.
Без съмнение всички събрани по делото доказателства сочат, че
следствие на ПТП ищецът е претърпял множество сериозни травматични
увреждания, част от които довели до временна опасност за живота му, като и
понастоящем пълно възстановяване не може да се прогнозира, макар и
възможността за това да не се отрича с категоричност. Установява се, че след
инцидента съществено е ограничена свободата на движение на тялото на
ищеца, които се затруднява при извършване на елементарни движения –
бързо ходене, вдигане на тежести. Изправеността на стоежа на пострадалия е
осигурена от поставени импланти в гръбначния стълб, като неговата
фиксация и понастоящем не е приключила. Макар интервенциите,
пострадалият понася дъговидно изкривяване на гръбначния стълб/
7
практически има гърбица/, което води до цялостно загрозяване на тялото.
Тези изменения по-скоро са с траен характер. Към това следва да се добавят
съпътстващите операции за отстраняване на възпалението от протезирането и
нежеланите странични реакции от прием на медикаменти, чието отражение
на психическото състояние на пострадалия е несъмнено. Безспорно тежките
увреждания са се отразили по необратим характер на цялостната житейски и
емоционална сфера на пострадалия. В. Н. е млад мъж и разцвета на силите си,
който преди инцидента е работел, издържал е семейството си, включително
малкото си дете. Произшествието е довело до прекъсване на обичайния
житейски ход на събитията и вместо да може да бъде опора на семейството
си, грижите за него самия са станали ангажимент на близките му.
Изслушаната СПЕ и събраните гласни доказателствата сочат, че В. тежко
приема положението си и изпитва срам от невъзможността си да помага на
човека до себе си. Като единствен източник на депресивните периоди СПЕ
сочи травмата и продължаващото лечение. Образност на връзка вещото лице
придава с обяснението, че ако в даден момент травмата изчезне “по магичен
начин”, много бързо ищецът би възстановил предходния си психологичен
статус.
Като се има предвид тежестта на уврежданията, продължителния
период на общо възстановяване, невъзможността за пълно възстановяване,
цялостно загрозяване на тялото, предстоящите нови интервенции, степента на
инвалидност определена с решение на ТЕЛК – 50%, и от друга страна
лимитите на застрахователните обезщетения съдът счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 280 000 лева.
Имуществените вреди се съизмерват с претърпени загуби и пропуснати
ползи. По делото е представен талон за медицинско изделие за средна
транспедикулна стабилизация - 8 винта, издаден от лекар в клиника по
Неврохирургия и фактура N 42214/27.02.2020 г. за закупено медицинско
изделие съгласно талон за сумата от 6911, 00 лева/л. 95 и л. 96/, фактура N
42213/27.02.2020г. за закупено медицински изделие съгласно талон за сумата
от 1680 лева /л. 97/; фактура N 5544/29.12.2020г. за закупено медицински
изделие - меш за заместване + 2 бр тапи и сет за сумата от 7100 лева/л. 100/;
фактура N 5545/29.12.2020г. за закупено медицински изделие за извършена
медицинска услуга- средна транспедикуларна стабилизация на стойност 5290,
00 лева/л. 101/. От заключението на първоначалната СМЕ, което в тази си
част не е оспорено от ответника, обективираните във фактурите разходи са
относими към лечението на настъпилите увреждания. Доколкото ответникът
не е релевирал конкретни възражения по отношение основанието и размера
на вредите, съдът намира, че ищецът е доказал понесени имуществени вреди
под формата на разходи за лечение в размер на сумата 20981 лева.
След преценка за паричния еквивалент на понесените неимуществени
вреди, респективно за претърпяната имуществена загуба, съдът следва да се
произнесе по въведеното своевременно от ответника правопогасяващо
възражение за съпричиняване. В случая доводът за съпричиняване е основан
8
на твърденията за употреба от страна на ищеца на алкохол или наркотици,
нарушаване на правила за движението чрез неосигуряване на предимство на
движещия се на път с предимство причинител на вредата/ застрахован водач/
и непоставяне на обезопасителен колан по време на произшествието.
За да се произнесе по възражението за съпричиняване, съдът без да
преразглежда установения от наказателния съд механизъм на събитието,
разглежда поведението на пострадалия в хода на инцидента.
От заключението на първоначалната САТЕ, изготвена от вещото лице
М. Т. се установява, че водачът на л. а. ”Сеат” при потеглянето му от знак
“Стоп” е възприел идващия от дясно автомобил ”Мерцедес”. Според вещото
лице водачът предвид тъмната част на денонощието и страничния ъгъл, през
който гледа, не би могъл да има база за вярна и адекватна преценка относно
скоростта, с която се е движел другия автомобил. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че е налице позиция на автомобила при потеглянето, която е
много вероятно да е негова мъртва закона. Допълнително усложняващ
фактор, влияещ на видимостта на водача на л.а.”Сеат” в момента, в който
автомобилът е подхождал към средата на кръстовището е намиращата се в
зоната, разделяща двете платна растителност с височина 1, 2 метра.
Установява се зона, в която и лек автомобил „Сеат“ и л.а. „Мерцедес“ губят
видимостта един към друг. Експертът опроверга твърденията на ищеца, че
последният е намалил скоростта в средата на кръстовището, за да се огледа.
Предвид скоростта на движение на л. а. ”Сеат” от 25 км/ ч, счита, че водачът
му не е намалил скоростта в средата на кръстовището, за да се огледа. Ако е
спрял в началото на лявата лента на пътя в посока “***”, би следвало да има
видимост. Но ако е предприел преминаването без намерението да спре и да
се огледа, не е имал време да възприеме другия автомобил. С оглед на
горното заключава, че водачът е имал възможност да предотврати удара, ако
е предприел пълно спиране в средата на кръстовището.
Вещото лице допуска, че ако към момента на потегляне на л.а. “Сеат” от
знака и навлизането му в кръстовището, л.а.”Мерцедес” се е движел с
допустимата скорост от 50 км. ч., водачът на първия автомобил вероятно би
преминал безопасно през кръстовището. Дистанцията от мястото на
потегляне на л.а.“Сеат“ до мястото на удара е около 18, 5 м, а за пълното
безопасно преминаване са необходими общо 25- 30 м, поради което от
значение за преминаването са ускорението/ динамиката на л.а.”Сеат”( който
параметър не е известен на експертизата).
От заключението на първоначалната комплексна САТМЕ и обясненията
на вещите лица в съдебно заседание предпазният колан на водача на
л.а.”Сеат” не е бил поставен в момента на произшествието. Този извод
основават на протокола за ПТП, удостоверяващ, че предпазният колан е
открит в прибрано положение Съобразявайки посоката на удара, вещите лица
заключват, че първоначално тялото на пострадалия се е придвижило рязко в
дясно, после назад, а в последствие напред и на ляво като е продължило
9
движението си в предната част на пасажерския отсек. Травматичните
увреждания на пострадалия са резултат от силно и внезапно сгъване на тялото
в гръдния отдел в посока напред и удар на гръдния кош в детайлите на
автомобила. Правилно поставения обезопасителен колан би ограничил
хаотичното движение в пасажерския сектор. Възпиращото действие на колана
би ограничило първия удар. След него обаче, тялото би излязло от колана и
последващите движения не могат да се ограничат. Единствено е възможно
възпиращо движение на колана в пояса, при което вероятно/ но не
сигурно/коланът би задържал тялото малко повече време на седалката.
Предвид силата на удара нараняванията могат да се получат не само при
първия, но и при последващите удари/ при които обезопасително действие на
колана вече е преодоляно/.
В съдебно заседание уточняват, че предназначението на триточковия
инерционен предпазен колан е да бъде задействан и да задържи тялото на
водача към седалката само при фронтален удар, но не и при страничен такъв .
При поставен колан и задържането на седалището е възможно придвижване
на тялото напред и настъпване на удар в главата, което е по- неблагоприятен
вариант.
Повторната КСАТМЕ сочи, че предпазният колан би ограничил или
забавил евентуалното движение на тялото на пострадалия в пасажерския
сектор предимно в предно- задно направление. Уточнява се, че предпазният
колан разсейва силата, която тялото поема при инцидента и я разпределя по
цялото тяло. Първото движение на тялото би било удържано от предпазния
колан. С оглед направлението на удара травмите на водача в лявата част на
тялото е вероятно да не се получат или да са значително по -леки, тъй като
предпазният колан минава през лятото рамо към десния хълбок и ограничава
значително движението в направление ляво-напред и в обратна посока. След
първия удар обаче, дори при поставен колан, при връщането на тялото назад
в обратна посока може да се получи изхлузване на пътника.Същевременно от
техническа гледна точка области от тялото, които биха се предпазили от
травми при правилно поставен колан в случая не са констатирани
наранявания. Вещите лица считат, че основното увреждане - счупване в
областта на гръбначния стълб, не се е получило при първия, а при
последващите удари. Възможно е тази травма да е настъпила дори при
последния етап от динамиката на произшествието. В тази връзка вещите лица
считат, че предпазният колан не може да се разглежда като абсолютно
предпазно средство, но във всички случаи поставянето му би довело до
погасяване на част от кинетичната енергия, а оттам до удари с по-нисък
интензитет. В зависимости от удара, погасяването на кинетична енергия от
предпазния колан е различна. Ако ударът от дясно на ляво(както е в случая)
ще се погаси по-голяма част, тъй като тялото отскача по посока на удара, а
той е от дясно на ляво. Предпазния колана във всички случаи би имал
възпиращо въздействие, тъй като при веднъж увредена анатомична структура,
вече много по-лесно може да се травмира повторно и при значително по-
10
малка сила.
Съобразно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. За основателност
на възражението за съпричиняване е необходимо да се установи както
противоправно поведение на пострадалия, така и че със същото, съобразно
конкретните обстоятелства, пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредите, т.е. поведението му да е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. Според съдебна трайната практика релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Тоест не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди.
В случая първото от твърденията, с които ответникът обосновава
съпричиняване, а именно употреба на наркотични вещества и алкохол остана
недоказано по делото. Липсват както преки, така и косвени доказателства за
неправомерна употреба на субстанции.
На следващо място от заключението на изслушаната по делото САТЕ и
обясненията на ищеца, дадени по досъдебното производство (л. 52 от
ДП284/2020 по описа на СПП-ОД на МВР), които в частта си, с която се
признават неизгодни за страната факти се ползват с материална
доказателствена сила, се установява, че още преди да навлезе в
кръстовището В. Н. е възприел приближаващите от дясно автомобили и
въпреки това не е предприел редукция на скоростта или спиране в средата на
кръстовището, за да осигури предимство на движещите се на път с
предимство превозни средства. Убедеността на ищеца, че приближаващият
автомобил се намира на достатъчно разстояние не е била основана на никакви
обективни данни. Според вещото лице по САТЕ водачът въобще не би могъл
да разчита на такива. Безспорно се установява от заключението ще ищецът е
имал възможност да предотврати произшествието, ако е предприел пълно
спиране в средата на кръстовището. Съдът намира, че ищецът е предприел
пресичане на булеварда без да се съобрази с движението на автомобилите в
нарушение на общото правило за движение (чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДвп) и
конкретното изискване за включване в движението на пътно платно със
скорост, позволяваща пропускане на участниците, движещи се на път с
предимство (чл. 47 и чл. 50 от ЗДвП). Макар безспорно превишената скорост
на движение на другия участник в произшествието (почти два пъти над
допустимата), ищецът е разполагал с обективна възможност да предотврати
произшествието. Този извод не се опровергава от обстоятелството, че в
средата на кръстовището е имало растителност. Ограничението на видимостта
от растителността би било релевантно само ищецът не бе възприел
11
движещите се от дясно автомобили още преди да потегли от знака “Стоп”.
Установява се още, че водачът на л.а.“Сеат” е започнал движението си през
пътното платно без намерение да спре на кръстовището, защото в противен
случай според обяснението на вещото лице М. Т. в съдебно заседание,
водачът би имал време за реакция. С това си решение водачът на л.а. “Сеат “ е
игнорирал задължението си за движение със скорост, позволяваща му при
необходимост да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство- чл. 47 от ЗДвП. Вероятността произшествието да (не) настъпи,
ако водачът на л.а.“Мерцедес“ е спазил ограничението на скоростта не може
отрече съпричиняването. Отговорността на водача вече е преценена и
ангажирана в наказателния процес. Той безспорно има принос за инцидента.
Съществен в настоящия процес е приносът на увредения.
На следващо място и двете комплекси експертизи по делото
заключават, че по време на произшествието водачът на л.а. ”Сеат” не е носил
обезопасителен колан, съгл. изискването на чл. 137а от ЗДвП.
В действителност никой от експертите не е могъл да направи прогноза
за вида и интензитета на уврежданията, ако такъв колан е бил поставен.
Относно възможните последици при поставен обезопасителен колан
съдът кредитира като по-мотивирано второто комплексно заключение.
Вещите лица, изготвили това заключение не са се задоволи единствено да
посочат, че коланът има възпиращо действие само при удар с пряко
направление, а са обосновали предпазното значението на колана да поема,
възпира и разсейва кинетичната енергия от ударите. С оглед на това
заключение съдът намира, че при поставен обезопасителен колан, ищецът би
понесъл по -малко на брой и по-ниски по интензитет удари. На база на това
заключение съдът приема, че увреждането на гръбначния стълб е настъпило
при последващите удари, а не при първия удар. Поставеният колан би
ограничил броя на ударите, доколкото тялото на пострадалия би било
задържано от колана поне при първия удар. Шансът при поставен колан да
настъпи травма в по-важни органи ( главата) не е доказан по делото.
Невъзможността за прогноза на нараняванията при поставен колан не може да
доведе до игнориране на нарушението. Да се легитимира пропускът за
осигуряването на собствената безопасност с невъзможността да се предвидят
евентуалните вреди при поставен колан, би означавало да се игнорира
изначално изискването на ЗДвП.
С оглед на изложеното и като съобрази, че ищецът е извършил повече
от едно нарушение на правилата за движение, намира, че приносът му за
увредата следва да се определи на 60%, съответно с този процент да се
намали справедливия размер на неимуществените вреди и установения размер
на имуществените.
След редукция на размера на вреди с приетия процент на
съпричиняване, размерът на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 112 000 лева, а този за репарация на
12
имуществените вреди - на 8392,40 лева
По отнасянето на заплатеното по извънсъдебен ред обезщетение към
установения размер на вредите:
Страните не спорят, че в полза на ищеца е заплатено обезщетение в
размер на 40 000 лева, като е спорно спрямо кое задължение плащането има
погасителен ефект.
Условията и поредността за погасяване на еднородни задължения са
уредени по диспозитивен ред от разпоредбите на чл.76, ал.1 и по чл.76, ал.2
ЗЗД. Съгласно ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по
чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. Този извод е мотивиран със защитавания от
правило на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД интерес на длъжника, който при липса на
нарочна уговорка е легитимиран да извърши концентрация по отношение на
прихващането на изпълнението.
В случая задълженията за рапариране на имуществените и
неимуществени вреди са парични и са от един и същ род. Доколкото
страните по възникналото след настъпване на застрахователното събитие
гаранционно правоотношение не са договорили друго, съдът при преценката
си за прихващане на изпълнението следва да зачете избора на застрахования
ищец да погаси неимуществените вреди с получената извънсъдебно сума от
40 000 лева.
С оглед на тези констатации след приспадане на погашението, искът за
неимуществени вреди се явява доказан до размер на сумата от 72 000 лева. До
този размер претенцията следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до
претендираните 78 000 лева. Искът за репарация на имуществените вреди се
явява основателен до размер на сумата от 8392,40 лева.
По отношение на лихвата за забава:
Отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска
отговорност“ е функционално обусловена от тази на застрахования водач.
Тъй като делинквентът носи отговорност за последиците от забавата за
изплащане на обезщетение за вредите, застрахователят също отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице (чл. 429, ал.2, т. 2 от КЗ). Макар и
обусловена от отговорността на делинквента, отговорността на
застрахователя за изтеклите мораторни лихви с оглед разпоредбата на чл. 429,
ал.3 от КЗ обхваща само периода от уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В разпоредбата
на чл. 497, ал. 1 КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от двете дати:
13
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. Тази норма обаче касае
собствената забава на застрахователя по повод определяне и изплащане на
застрахователното обезщетение и тя не е свързана със забава на
застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност на
застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са
причинени вредите /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО и
решение по т.д. № 2466/2018г. на ВКС, ТО.
В случая ответният застраховател не се е позовал на обстоятелства,
изключващи забавата му. Видно от известие за доставяне (л. 8) пострадалото
лице е отправило до застрахователя претенция, която е получена от ответника
на 13.10.2021г. Към искането са били приложени решение по НОХД N
2566/2021г. протокол за ПТП, епикризи, експертно решение на ТЕЛК, с които
страната обосновава размера на вредите. Посочените доказателства в своята
съвкупност са достатъчни за определяне на застрахователно обезщетение
съгласно чл.106, ал.3 и чл.496, ал.3, т.2 от КЗ. Няма данни да са били искани
допълнително доказателства. Следователно застрахователят е могъл да се
произнесе в 15 дневния срок от сезирането. С изтичането на този срок
ответникът ще изпадне в забава за заплащане на застрахователното
обезщетение или от 03.11.2021г. Независимо, че за периода от 13.10.2021г. от
до 03.11.2021г. застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 от КЗ, за този
период той дължи законна лихва за забава върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ , доколкото лихвите, прибавени към обезщетението, не
надхвърлят застрахователната сума. Следователно законната лихва следва да
бъде определена считано от 13.10.2021г., като се отхвърли искането за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането.
Горните съображения касаят както неимуществените, така и
имуществените вреди, доколкото липсва законово правило, което да даде
основание за диференциран подход при двата вида обезщетения.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 3215,69 лв и разноски за вещи лица в
размер на 243,66 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват сторените по
делото разноски за процесуално представителство и СПЕ съразмерно
уважената част от иска или 3110,72 лв. На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищецът носи отговорност за сторените от ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска в размер на 284,51 лв.
Мотивиран от горното, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК *********, гр.
София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47 А ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, гр. ул.**** 5 на осн, на осн. чл. 432 вр. чл.493 ал.1
т.1 КЗ вр. чл.45 и 52 ЗЗД и чл. 497 ал.1 т.1 КЗ обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност“ за претърпени вреди от ПТП, причинено на
16.07.2020г в гр. Варна от водач – застрахован за управление на л.а.
„Мерцедес Е200“ с ДКН ****, както следва:
остатък от 72 000лв. / седемдесет и две хиляди лева/(над изплатен
размер от 40 000) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради комбинирано телесно
увреждане (множество наранявания на глава, черепна база, ребра,
прешлени, гръден кош, бял дроб, наложителна поредица от
животоспасяващи операции и хирургични интервенции и продължаваща
рехабилитация за възстановяване на намалена трудоспособност),
емоционален стрес и болезнен спомен от преживяното ПТП и
психически дискомфорт поради драстичната промяна на начина на
живот на личността, ведно със законната лихва върху тази сума считано
от датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя –
13.10.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 72000 лева до
претеднираните 78000 лева и за периода от 16.07.2020г. до 12.10.2021г.
8392.40 лева/ осем хиляди триста деветдесет и два лева и 40 ст./ ,
представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди,
изразяващи се в платени разходи за медицински стоки и услуги по
проведено лечение -закупена на 27.07.2020 г. медицинска стока “средна
транспедикулна стабилизация - 8 винта”; закупено на 27.02.2020 г.
медицинско изделие по фактура 42213/27.07.2020; за закупено на
29.12.2020г. медицински изделие - “меш за заместване + 2 бр тапи и сет
и “сет за вебтебропластика с костен цимент за възстановяване на
счупено тяло на прешлен”; за закупено на 29.12.2020 г. медицинско
изделие за извършена медицинска услуга- средна транспедикуларна
стабилизация(6 винта) за перкутанна хирургия, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на писмената
15
претенция пред застрахователя – 13.10.2021г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди за разликата над 8392,40 лева до претендираните 20 981 лева и за
периода от 16.07.2020 г. до 12.10.2021г.
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК *********, гр.
София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ№ 47 А ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC CECBBGSF, IBAN
BG25 CECB 9790 31C8 7843 00, следните суми: 3215,69 лв. /три хиляди
двеста и петнадесет лева и 69 ст./, представляваща дължима по делото
държавна такса по основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от
ГПК и 243,66 лв. /двеста четиридесет и три лева и 66 ст./ представляваща
авансирани от бюджета разходи за допусната експертиза по основателна
претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД , че следва
да представи на съда доказателства за заплащане на присъдена сума, като при
пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на решението, в полза на
бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като в него
допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОСЪЖДА ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК *********, гр.
София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47 А ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Н., ЕГН
********** от гр. Варна, гр. Варна, ул.**** 5 сумата от 3110,72 лв./ три
хиляди сто и десет лева и 72 ст./, представляваща сторените по делото
разноски за процесуално представителство и експертиза, на осн.чл. 78,ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** от гр. Варна, ул.**** 5 ДА
ЗАПЛАТИ на ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД ЕИК *********, гр.
София, бул. ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ 47 А ДА ЗАПЛАТИ на сумата от 284,5
лв./ двеста осемдесет и четири лева и 50 ст/, представляваща разноски по
делото за експертизи и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с решението
могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка, открита в
„Централна кооперативна банка“ АД: IBAN ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
16
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17