Р Е Ш Е Н И Е
Номер …………………. Година 2022
град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на
четиринадесети април година
две хиляди двадесета и втора
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар
Пенка Михайлова
прокурор
Александър Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Н.А.Д.
№ 445 по описа на съда за 2022 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Р.Г.М. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Я.Т. – ВТАК, срещу Решение № 32/10.01.2022 година,
постановено по НАХД № 4015/2021 година по описа на Районен съд - Варна, с което
е ПОТВЪРДЕН Електронен фиш Серия К № *** на ОД на МВР – Варна, с който за нарушение
на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 300.00 (триста) лева на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП. С решението на Районен съд – Варна Р.Г.М. е осъден да
заплати сумата от 80.00 лева на ОД на МВР – Варна, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че издаденият ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Счита, че е нарушена нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН,
както и не са спазени изискванията относно връчването на процесния ЕФ. Оспорват
се предпоставките за санкционирането на нарушителя с ЕФ, а не след съставяне на
АУАН и издаване на НП. Твърди се, че на нарушителя са налагани наказания с
различни ЕФ от процесната дата въз основа на използване на различни системи за
контрол, като се оспорва изправността на използваните АТСС и приспадането на
допустимата грешка при измерването на скоростта. Искането е да се отмени
обжалваното решение на ВРС и да се отмени електронният фиш. С писмена молба по
същество на спора се поддържа искането.
Ответникът – ОД на МВР Варна не ангажира писмен
отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност
на жалбата. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е
от страна, участвала във въззивното съдебно производство, в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК.
Административният съд, съобразявайки посочените в
жалбата касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на
съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на Р.Г.М. срещу Електронен фиш Серия К
№ *** на ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
на М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
От
фактическа страна въззивният съд приел, че нарушението, според електронния фиш,
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ***, като се състои в следното: на 01.04.2021 г. в 14:04
часа, в обл. Варна, общ. Аксаково /извън населено място/ по път втори клас №29
„Б.Б.“, от гр. Варна в посока на движение към гр. Д. на км.8+300м., при
въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, обозначено с пътен знак „В-26“, с
поставена допълнителна табела Т2-1900м, с МПС л.а. „** ** *“ с рег. № **** е било
извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
автомобилът е бил управляван със скорост 91 км./ч., като след приспадане на
допустимата грешка при фиксирането на скоростта при разрешена скорост от 60 км./ч.
е прието, че превишението е с 31 км./ч. Като собственик-ползвател е посочен Р.Г.М..
За да
потвърди процесния електронен фиш, ВРС приел, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
електронният фиш е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и съдържа необходимите реквизити. Направен е извод, че от доказателствата
по делото безспорно се установява извършването на нарушението, което е надлежно
установено с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална и
последваща проверка, като последващата проверка е извършена от акредитирана
лаборатория към ГД НП. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното
място за контрол е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го
полицейският служител, в който изчерпателно са посочени точното място на
контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък
скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и
номерата на първия и последния запис, поради което и тези възражения, че
нарушението не е доказано са неоснователни. Въззивният съд приел, че при
правилно установената фактическа обстановка и правилна квалификация на
нарушението, правилно е определен и размерът на наказанието.
Настоящият
състав на съда намира обжалваното решение на ВРС за правилно. Изводите на
районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. ВРС е извел правилно фактите, установяващи се от
доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство,
за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М., както и за законосъобразност на
определеното наказание глоба като вид и размер.
Не са налице сочените от касатора основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на
обжалваното решение на ВРС. Следва да се остави в сила решението на въззивния
съд, като касационната инстанция препраща към мотивите на въззивната такава (по
аргумент на чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН).
Не се споделя твърдението на касатора,
че въззивния съд не е обсъдил всичките му възражения направени в жалбата.
Напротив всяко едно възражение от въззивната жалба е получило подробен и
мотивиран отговор в решението на въззивния съд.
Същите възражения са направени и в
касационната жалба, и се намират за неоснователни и от настоящия състав.
По своята същност електронният фиш
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени
в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП.
Не съществува изискване в ЗДвП
електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е, че по силата
на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, ЕФ е приравнен на влязло в сила НП, но само относно
правното му действие, като относно неговите реквизити следва да се съблюдава
единствено разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Датата на издаване на един
санкционен акт има значение с оглед съблюдаване спазването на давностните
срокове, в случая от значение за продължителността на
административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не може да се генерира от
съответната система преди датата на констатиране на самото нарушение, а винаги
е последващо извършването на нарушението, следва да се има предвид, че считано
от датата на извършване на нарушението - 01.04.2021 г. до датата на връчване на
ЕФ на касатора – на 10.09.2021 г. не е изтекъл срокът за
административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 11 от ЗАНН във връзка
с чл. 80, ал. 3 и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Неоснователен е доводът на касатора за неправилно
прилагане на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в противоречие с ТР № 1/26.02.2014 г. по
т. д. № 1/13 г. на ВАС. Последното касае разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП,
в редакцията й преди изменението на закона от 2017 г. и е ирелевантно за
настоящият казус. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в редакцията бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г./ ясно е записано, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство
или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Поради времевите предели на
действието на ТР № 1/2014 г. то
не се разпростира за което и да е от измененията и допълненията, които са
извършени след постановяването му досежно процедурата по издаване на електронни
фишове за нарушения, установени и заснети с АТСС, като в стриктно съответствие
с мотивите му се преодоляват неяснотите и празнотите в уредбата на тази
материя, в т. ч. като възможност за използването на мобилни АТСС.
Който и вид тълкуване да се приложи на
тази разпоредба, изводът е един и същ. Законодателят явно е разписал, че в
отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронния фиш. Самото
установяване и заснемане може да бъде извършено в присъствие на контролен
орган.
Електронният фиш има както
установителни, така и санкционни функции, но доколкото съгласно § 6,
т. 63 от ДР на ЗДвП се изготвя от административно-информационна система, в
тази процедура не е предвидено произнасяне на административнонаказващ орган,
поради това не съдържа подпис или обозначение на административен орган. В тази
насока са неприложими и разпоредбите на чл. 36
- чл.
58 от ЗАНН, поради което е правилна и преценката на въззивния съд за
съответствие на процесния ЕФ с изискванията за съдържанието му.
Не се споделя и възражението, че в издадения
ЕФ не е ясно отразено по какъв начин е приспадната допустимата грешка. На първо
място, никъде в ЗДвП не е посочено, че при фиксиране на скоростта на движение
на ППС, наказващия орган е длъжен да приспада 3% от нея. Вярно е, че такава е
наложилата се практика, тъй като такава е допустимата грешка на измерване от
уредите, които се използват от контролните органи за засичане на скоростта. Но
дори и тази грешка е отчетена при издаване на процесния ЕФ. Видно от
разпечатката приложена в административнонаказателната преписка, скоростта с
която е бил засечен да се движи автомобила на М. е била 94 км/ч., а ЕФ е
издаден за превишение с 31 км. /ч., тоест след приспадане на 3% от засечената
скорост, видно и от вписаната като превишена скорост в ЕФ от 91 км./ч.
Неоснователно е твърдението на касатора,
че нарушението е установено и заснето с негодно техническо средство. Съдът
установи, че номерът на техническото средство е надлежно посочен в електронния
фиш, а именно № ***. Същият номер фигурира и в
Протокол № 819р-10368/01.04.21 г. за използване на автоматизирано техническо
средство/ система вид ****и в Протокол
от проверка №7-С-ИСИС/17.02.2021г. на БИМ. В настоящия казус е спазено
изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, въвеждаща изискването за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол, да се попълва протокол. Протоколът е
съставен по Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. и същият е доказателството, посредством което се установява мястото и
времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето
нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените
ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС. На кадрите от
снимковия материал, се вижда ясно номерът на автомобила, описан в електронния
фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на
мобилното средство за видеоконтрол, изключват съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС, тъй като заснемането е осъществено при приближаващ трафик,
съответен на движението на превозното средство на касатора в посока към гр. Д..
Съгласно презумпцията на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, снимковият материал, изготвен
с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Поради което, съдът намира, че нарушението,
свързано с неспазване на ограничение на скоростта и авторството на нарушителя
са безспорно установени и връчването на фиша със значително закъснение не може
да повлияе на тези обстоятелства, каквито твърдения се правят в жалбата.
Съдът не установява
наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, които да обосновават
извод за наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение. Събраните
от ВРС доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.
Както се посочи, изводите
на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, като въззивният съд е извел правилно фактите,
установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.
218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.
Решението на ВРС
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 32/10.01.2022 година,
постановено по НАХД № 4015/2021 година по описа на Районен съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.