Решение по дело №953/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5281/15.12.2017г.

Гр.Варна,15.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на седемнадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 953 по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С исковата молба (предявена на 23.01.2017 г.) ищецът по делото К. Ц. Ц., ЕГН **********, в качеството му на Управител на Етажната собственост на сграда, в режим на етажна собственост, която сграда е с административен адрес: гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № *, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна – П. Т. Т., със съдебен адрес:***, офис 1 е предявил ПРОТИВ ответника И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, специален положителен установителен иск, със следното искане: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.К.И. дължи на ищцовата страна вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/19.12.2016 г. в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева) представляващи сбор от 200 лева (двеста лева) – дължима вноска за фонд „Ремонт” и 50,00 лева представляваща вноска за заплащане на възнаграждение на управител и касиер за месец юни 2016 год., ведно със законната лихва  върху главницата в размер на 11,32 лева, за периода от 21.06.2016 г. до 30.11.2016 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението ( 14.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните правно релевантни фактически твърдения:Сочи се, че ищецът в качеството му на Управител на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ул. „* *“ № *, по решение на ЕС, депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, против длъжника (ответник в исковото производство) за исковите суми, така както са посочени и по-горе и по основание и размери. Твърди се, че с Разпореждане № 1457/19.12.2016 г. по частно гр.дело № 478/2016 по описа на РС Т. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/19.12.2016 г. с която на И.К.И. било заповядано да заплати на ищцовата страна исковите суми, ведно със сумата от 427,00 лева сторените от заявителя съдебно - деловодни разноски по частното дело. В срока по чл. 414 ГПК, релевира ищецът длъжникът бил депозирал възражение с вх.номер 2974/27.12.2016 г., с което изложил, че не дължи изпълнение на вземането по така издадената Заповед № 307/19.12.2016 г. С разпореждане № 1508/28.12.2016 г. на заявителя била указана възможността да предяви установителен иск относно вземането, обективирано в издадената Заповед. Предвид изложеното и в указания срок, ищецът предявява специалния положителен установителен иск, като с горните фактически твърдения аргументира правният си интерес от търсената защита.Допълнително в исковата молба са релевирани твърдения затова, че по силата на нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * по описа за 2010година на нот.П. П., с вх.рег. № * от * г., акт № *, том ХХХ, дело № */* на АВ СВ Варна, И.К.И. бил придобил  правото на собственост върху апартамент, находящ се в същата сграда във Варна, която сграда била в режим на ЕС. Пояснено е, че съгласно Удостоверение № 143/31.5.2016 г. за регистрация и въвеждане в експлоатация издадено от Главния архитект при О. В., сградата била въведена в експлоатация.

Сочи се, че на 25.5.2016 г., на видно място в общите части на същата сграда, била залепена покана за свикване на ОС на ЕС за 05.06.2016 г. от 17.00 часа. На 05.06.2016 г. ОС на ЕС вземало Решения, описани в точки 2 и 3 от изготвения протокол а именно да бъдат събирани ежемесечно суми в размер на 200,00 лева, представляваща дължима от всеки апартамент в сградата в режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, кв. „*” , ул. „* *“ № * вноска за учредения фонд „Ремонт” и сумата от 50,00 лева за заплащане на възнаграждение на управител и касиер. ОС, сочи в исковата молба ищцовата страна, било взело Решение, че горепосочените суми са дължими от всеки апартамент, находящ се в сградата в режим на ЕС, до 20-то число на месеца, като първата вноска в общ размер на 250 лева била дължима до 20.06.2016 г.

Твърди се, че на 06.06.2016 г.,в присъствието на свидетели, протоколът с така взетите решения на 05.06.2016 г. бил разгласен на всички етажни собственици, чрез залепяне на видно място в общите части на сградата, находяща се в гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № *. Релевира се още, че към момента взетите Решения на ОС на 05.06.2016 г. били влезли в сила, поради липсата на обжалване по реда на чл. 40 ЗУЕС в предвидения затова срок. Въпреки изложеното по –горе, сочи ищцовата страна И.К.И. отказвал за извърши доброволно плащане на определените вноски от ОС на ЕС и въпреки проведени разговори за доброволно уреждане на спора между страните а и с цел процесуална икономия било депозирано заявление по чл. 410 ГПК и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, въпреки което и до момента длъжникът отказвал да заплати дължимите се суми. С оглед изложеното по-горе ищецът е обосновал правният си интерес от избраната форма на искова защита и обективирал доказателствени искания .Обективирано е искане за присъждане на разноските, сторени от ищцовата страна.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор. На първо място ответникът, чрез процесуалният му представител адв. Т. С. *** намира иска за недопустим: Релевирани са твърдения затова, че ищецът не е легитимно избран управител на ЕС, поради което и съгласно чл. 41 ЗУЕС нямал правото да предяви иска.На второ място ответникът намира предявения иск за изцяло неоснователен. Твърди се, че не е налице правно основание за възникване на оспорваното материално право –предмет на положителния установителен иск, доколкото приложения към исковата молба Протокол от 5.6.2016 г. бил нищожен. За ответника не съществувало валидно задължение за заплащане на процесната сума от 250,00 лева, поради това, че не бил осъществен фактическия състав, от който подобно вземане би възникнало. Ответникът оспорва становището на ищеца, че на 05.06.2016 г. било проведено ОС на ЕС, на което са взети решенията, сочи от ищеца. Оспорва се от ответника, както по съдържание, така и по автентичност приложения към исковата молба Протокол от 05.06.2016г. за проведено ОС на собствениците на етажната собственост. Твърди се, че оспорения протокол бил документ и с невярно съдържание, съставен за целите на настоящото производство, не произвеждал  сочените от ищеца правни последици. С оглед тези основни твърдения ответникът оспорва иска и по основание и по размер, считайки че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На следващо място в отговора на искова молба ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основава исковата молба а именно: Сочи се и от ответната страна, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * по описа за *година  на нот. П.П.  - нотариус с рег.№ 224, с район на действие ВРС, ответникът И.К.И. бил купил от „*” АД самостоятелен обект с идентификатор № * в сграда, изградена на етап „завършен груб строеж”, находяща се на ул. „* *“ № * в квартал „*”, район „П.”, град Варна със застроена площ от 81,66 кв.м., както и 10,60 кв.м. идеални части, равняващи се на 6.9256 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху Поземления имот, в който сградата е построена. Пояснено е, че едва с Удостоверение № 143/31.05.2016г., издадено от О. В. на основание чл. 177 от ЗУТ жилищната сграда била въведена в експлоатация. В тази връзка ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС а именно, че при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части. Когато общото събрание не е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или ползвател. В ЗУЕС, възразява ответникът не се съдържала легална дефиниция за момента на възникване на етажната собственост, но изхождайки от параграф 1, т.1 от ДР на ЗУЕС, легалната дефиниция на „самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост”, а именно такъв със самостоятелно функционално предназначение, както и от задължителното изискване на чл. 44 от ЗУЕС за вписване на етажната собственост в Публичния регистър на съответната община, не би могло (според ответника) да се говори за възникнала такава, без да била завършена самата сграда, камо ли да има законно проведени общи събрания и валидни решения от тях. За всяко събрание преди датата 31.05.2016г. възразява ответникът, можело да се говори „като за събиране на собствениците и взимане на общо решение в техен интерес”, но не и за валидно проведено общо събрание по смисъла на ЗУЕС (съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС). С оглед на гореизложеното, обобщава ответникът се извеждал изводът, че още към датата на поканата за Общо събрание, която се твърди да е разлепена на 20.05.2016г. К. Ц. не  бил управител на ЕС на сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, квартал „*”, ул. „* *“ № *. Поканата е несвоевременно изготвена на посочената от ищеца дата - 20.05.2016 г., т.е. преди въвеждането на сградата в експлоатация на 31.05.2016 г. в нарушение на чл. 12, ал. 6 и чл. 21, ал. 4 от ЗУЕС. Доказателства за инициатива на собственици, които притежават 20 на сто идеални части от общите части, за свикване на общо събрание, твърди ответникът не били посочени от ищеца а дори и такава да съществували, инициативата за свикване на ОС на ЕС,според ответника, би била несвоевременна, като извършена преди въвеждането на сградата в експлоатация.Както бе посочено и по-горе ответникът оспорва Констативен протокол от 20.05.2016 г., по съдържание по отношение на твърдението, че покана за общо събрание е била разлепена. Ответникът оспорва Констативен протокол от 20.05.2016 г. да е съставен от собственици, които притежават 20 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. Оспорва се и факта, че протоколът е подписан от управител на ЕС, защото към тази дата нямало валидно избран, легитимен управител на ЕС. (Неясно било кои са лицата, които свикват общото събрание и са присъствали на съставянето на констативния протокол, както и от кого са положени подписи на този протокол; не бил налице никакъв индивидуализиращ признак на лицата, подписали Констативен протокол от 20.05.2016 г.)Оспорва се от ответника изцяло Покана за общо събрание от 20.05.2016г., приложена към исковата молба. Покана с подобно съдържание и дневен ред се твърди, че не била отправяна към етажните собственици и не била залепяна на 20.05.2016 г., както и не била поставена на видно място в посочения от ЗУЕС срок - не по-късно от 7 дни от датата на събранието. Освен това, поканата била съставена в нарушение на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС (съгласно който датата и часът на поставянето задължително се отбелязвали върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол). Приложената от ищеца покана съставлявала документ с невярно съдържание, създаден за целите на настоящото производство. Лицето, подписало поканата,релевира ответникът, било обозначено като управител, а към 20.05.2016 г. нововъзникналата етажна собственост не била избрала управител. В самото решение от ОС на ЕС се сочи, че общото събрание е свикано чрез индивидуално връчване и разлепяне на покана до собствениците, което не отговаряло на обективната истина. Освен правните аргументи наведени по-горе, ответникът намира, че: „противно на всякаква житейска логика в новопостроена сграда, каквато била процесната да се вземе решение за фонд „Ремонт” да се определя ежемесечна вноска от 200 лв., която се дължи от всеки един апартамент.В тази връзка се подчертава, че минималната определена от чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС вноска била в размер на един процент от минималната работна заплата за страната или 4,60 лв. към настоящия момент и 4,20 лв. към 05.06.2016г. Твърди се на следващото място от ответника, че не съществувала банкова сметка ***, открита на името на управителя на ЕС на ул. „* *“ № *, каквато чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС изисквал, по която да се набират средства във фонд „Ремонт”, както и че никой от собствениците на ЕС не превеждал ежемесечно по 200 лв. за този фонд. Не на последно място ответникът твърди, че книга на етажната собственост по смисъла на чл. 7 от ЗУЕС на ЕС на гр. Варна, квартал „*”, ул. „* *“ № * не съществува както и че никой от етажните собственици не заплащал сумата от 250 лв.месечно, така както били определени. Общо събрание на нововъзникналата на 31.05.2016 г. Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, квартал „*”, ул. „* *“ № *, възразява ответникът било  проведено, но при напълно различни обстоятелства, от твърдяните с исковата молба, а именно при друг дневен ред като били взети съответно решения, различни от твърдяните от ищеца. Твърди се, че към 05.06.2016г. дъщерята на ответника живяла в неговия апартамент, находящ се на адрес във Варна  на ул. „* *“ № * в квартал „*”, район „П.” а И.И. бил уведомен от дъщеря си, че на 03.06.2016г.- 2 дни преди проведеното събрание, че била залепена бележка на таблото във входа, в която било съобщено, че ще се проведе събрание на собствениците. На тази бележка, твърди ответникът, не е бил упоменат дневен ред или решения, които подлежат на обсъждане, а единствено и само датата и часът на предстоящото събрание. Релевира се, че Покана за това събрание не била залепяна на таблото, не била и индивидуално представяна на собствениците.На следващо място в отговора на искова молба се сочи, че ответникът И.И. присъствал на ОС на ЕС, проведено на 05.06.2013г.; взето било единствено решение по чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС, а именно етажните собственици, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти да правят за поддържане на общите части на етажната собственост ежемесечни вноски в размер на 10 лв. за разходи за управление и поддържане по смисъла на пар. 11 от ДР на ЗУЕС и никога не било вземано решение (поне до подаване на исковата молба) за заплащане на суми от 250 лв.месечно. Релевира се още, че ЕС нямала избран управител, т.к. липсвало изпълнение на задължението по чл.46 ЗУЕС.

В срока по чл. 131 ГПК е оспорено съдържанието на Протокол за проведено общо събрание от05.06.2016г., като се твърди, че същият представлявал документ, създаден за целите на настоящото производство и документ с невярно съдържание. Твърди се, че липсвал установения в чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС кворум за провеждане на Общо събрание а съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУЕС, участието на пълномощник се отразявало в протокола на общото събрание като копие от пълномощното се прилагало към него. Твърди се от ответника, че лицата Р. Б. К., Г. Т. Т., П. Т. П. и К. Й. К., макар и да  били собственици на самостоятелни обекти в сградата, не били присъствали на провеждано на 05.06.2016г. ОС на ЕС. , като в приложения от ищеца протокол липсвал списък с подписи на присъствалите лица, каквото било изискването на чл.16 от ЗУЕС. Оспорва се и автентичността на протокола досежно положените подписи: Събрание с посочените дневен ред, взети решения и присъствали лица, твърди ответникът, че не се било състояло.В условията на евентуалност ответникът счита, че ако протоколът от ОС на ЕС от 05.06.2016г. от външна страна е автентичен, то по своето съдържание той не отговарял на истината.В подкрепа на този  извод ответникът се спира върху тежестта на доказване и цитира задължителна съдебна практика. Не на последно по степен на важност място в отговора на искова молба ответникът релевира, че протоколът от ОС на ЕС и взетите Решения не били оповестени в 7-дневен срок от провеждането, съгласно изискването на чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС. Оспорва се Констативен протокол от 06.06.2016г. по съдържание по отношение на факта, че протокол от проведено общо събрание бил разлепен на видно място в общите части на 06.06.2016г. Оспорва се факта, че протоколът е подписан от управител на ЕС, защото към тази дата нямало валидно избран, легитимен управител на ЕС а било неясно от кого били положени подписи на този протокол (а и членовете на общото събрание били лишени от възможността, дадена им в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС да оспорят съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения.Относно нищожността на Протокол за проведено общо събрание на етажната собственост на 05.06.2016г. ответникът се спира на разпоредбата на чл. 40 ЗУЕС като приема, че нищожността може да се релевира безсрочно в настоящия случай, независимо от ограниченията на ЗУЕС. Ето защо и в съответствие с цитирана относима и задължителна практика на ВКС, ответникът по пътя на възражението сочи, че Протокол от 05.06.201бг. на ОC на ЕС и обективираните в него решения, не може да обуславя валидно възникнало вземане на етажната собственост към ответника, поради своята нищожност. В конкретния случай не били налице нито успоредни волеизявления на законоустановения брой лица още по-малко имало цел, оправдаваща събиране от собствениците ежемесечно по сума, равняваща се на почти половината от минималната работна заплата за страната за фонд „Ремонт” без да били планирани каквито и да било ремонтни дейности в новопостроената сграда. Законът уреждал специална процедура за вземането на тези решения, като регламентирала начина на свикване,, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност а спазването на тези правила било основание за действителността на решението. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 39/19.02.2013г. по гр.д.№ 657/2012г., ВКС, I г.о.) в случаите: „когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната. собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК”. Следователно, прави извод ответникът  нямал предмет на иска по чл. 40 ал.1 ЗУЕС а предвид липсата на предмет, искът за отмяна на несъществуващите решения, посочени в приложения към исковата молба протокол на ОС на ЕС, взети на непроведено събрание, би бил недопустим, поради което и ответникът прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за нищожност на Протокол за проведено общо събрание на ЕС от 05.06.2016г. с посочените решения.С оглед на гореизложеното, се желае предявеният специален положителен установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, вкл. и искането за разноски. Обективирано е искане за присъждане на сторените от ответника разноски, вкл. и за процесуално представителство. В подкрепа на твърденията и възраженията си ответникът е направил доказателствени искания:

В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 17.11.2017 год. ищцовата страна,чрез адвокат Т. счита ,че предявеният иск е основателен и доказан, поради което желае уважаването на исковата претенция ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В същото съдебно заседание ответната страна по спора, представлявана от адвокат С. желае съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждането на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В последното открито съдебно заседание адв.С. е направила и възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

Двете страни по спора, в рамките на предоставения им от съда срок съответно на 23-ти и 30-ти ноември 2017 г. са представели подробни писмени защити по същество на спора .

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :

От приобщеното по настоящото исково производство частно гражданско дело № 478/ 2016 год. по описа на Районен съд гр.Т. безспорно се установява и изяснява, че на дата 14.12.2016 г. ЕС на сграда , находяща се на адрес гр.Варна, кв.*, ул. * * № *, представлявана от К. Ц. Ц. , чрез адв.П. Т. от ВАК е депозирала Заявление по чл. 410 ГПК за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника  И.К.И., ЕГН **********, с адрес *** . Видно от материалите по заповедното производство, въз основа на ясно формулираното по основание и размер искане на заявителя по частно гр.дело № 478/2016 РС Т., с Разпореждане № 1457/19.12.2016г. е приел,че заявлението отговоря на формалните и съдържателни изисквания на закона, поради което е било разпоредено издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение (л.28, 29 от частното дело ).

Не е спорно и от материалите по заповедното производство се установява, че РС Т. по вече цитираното частно гр.дело е издал Заповед № 307 за изпълнение на парично задължение по чл. 412 ГПК от 19.12.2016 г., по силата на която е заповядал : длъжникът И.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, като длъжник  по дължима вноска във Фонд Ремонт и вноска за възнаграждение на управител и касиер за месец юни 2016 година ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес гр.Варна,кв.*, ул.* * № *, със законен представител К. Ц. Ц. следните суми : 250,00 лева (двеста и петдесет лева ) явяваща се главница по дължима вноска за фонд Ремонт и вноска на възнаграждение на управител и касиер за месец юни 2016 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.12.2016 год. до окончателното изплащане на цялата сума, лихва в размер на 11,32 лева ( единадесет лева и тридесет и две стотинки) – натрупана за периода от 21.0.2016 г. до 30.11.2016 година, както и сторените по делото разноски платената държавна такса в размер на 27,00 лева ( двадесет и седем лева ) и 400,00 лева ( четиристотин лева ) за адвокатски хонорар .

От приобщените по делото на лист 35 – 45 писмени доказателства се установява и изяснява безспорно,че длъжникът по заповедното производство в рамките на преклузивния срок е депозирал Възражение по чл. 414 ГПК ,дадени са били указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането и в рамките на срока е бил предявен установителния иск , като са представени доказателства и пред заповедния съд за предявяването на иска .

С оглед така изложеното  по-горе се налага правният извод,че специалният установителен иск е предявен в рамките на преклузивния срок ,поради което е и процесуално допустим .Възраженията на ответната страна за липса на активна легитимация за предявяване на иска не обуславят недопустимост на производството по предявения пред ВРС иск а касаят основателността и доказаността на иска, в който смисъл съдът вече се е произнесъл още при насрочване на производството по делото .

С предявеният специален положителен установителен иск ищцовата страна цели да установи и докаже ,че оспореното от длъжника по заповедното производство съществува  в размерите цитирани в заповедта за изпълнение на парично задължение и на визираните в същата основания.

Спорът между страните се свежда до това дали ответникът ( длъжник в заповедното производство ) дължи на ищовата страна исковите суми от 250 лева   и 11,32 лева на твърдяното от ищцовата страна основание, налице ли е годно правно основание на което ищцовата страна претендира тези суми от ответника.

Видно от материалите по делото – двете страни по спора са на взаимоизключващи се правни позиции относно дължимостта и изискуемостта на паричните вземания.

За да даде правилен правен отговор на въпроса съществува ли в полза на ищцовата страна оспореното в заповедното производство парично вземане съдът следва да съобрази събрания по делото писмен доказателствен материал и заключенията по допуснатите съдебно графологични експертизи .

От съвкупния и поотделен анализ на ангажираните по делото писмени доказателства се установява и изяснява, че на дата 25.08.2010 г. пред нотариус П. П. е била изповядана по надлежния ред правна сделка  -покупко продажба,обективирана в нотариална форма.Горният факт се изяснява и установява от приобщеното по делото на лист 55 , 56 ( том І-ви от делото ) заверено за вярност с оригинала копие  на Нотариален акт № * , том *, рег.№ *, дело № */* .( акт вписан в АВ СВ  на дата 26.08.2010 г. ). От обективираното в неоспорения от страните нотариален акт се установява ,че на посочената дата * АД – гр.Бяла , чрез пълномощника си  М. К. С. е продало на : Й. В. Й., А. К. Б., Ж. Г. Д., К. Ц. Ц. , И.К.И. , М. М. М.  и Р. Б. К. при следните квоти : 7,69 % ид.ч. за Й. Й. , 33,33% ид.ч. за А. Б., 15,38 % ид.ч. за Ж. Д. , 10,26 % ид.ч. за К. Ц. , 12,82 % ид.ч. за И.И., 10,26 % ид.ч. за М. М. , 10,26 % ид.ч. за Р. К. , собствените си недвижими имоти , придобити въз основа на учредено  право на строеж и реализирано строителство, намиращи се на приземния етаж в жилищна сграда , ( изградена на етап груб строеж ) с идентификатор * , находяща се на административен адрес гр.Варна, ул. * * № * ,в квартал *, гр. Варна,  О. В., обл.Варна  а именно : 1). МАГАЗИН № * с идентификатор *, състоящ се от зала продажби, склад , битово помещение, санитарен възел и застроена площ от 56,39 кв.м. ( при посочени граници в нотариалния акт ) ; както и 7,48 % идеални части равняващи се на 4,8847 % идеални части от общите части на сградата и от правото  на строеж върху поземления имот, в който същата е построена , представляващ ПИ с идентификатор * съгласно схема издадена от СГКК Варна (по документ за собственост представляващ УПИ № * ) и 2 ). МАГАЗИН № * с идентификатор *.* състоящ се от зала продажби, склад, битово помещение, санитарен възел със застроена площ от 46,39 кв.м. ( при граници посочени в нотариалния акт ) както и 6,15 % ид.части , равняващи се на 4,0185 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който същата е построена, представляващ ПИ с идентификатор * съгласно схема, издадена от СГКК Варна (по документ за собственост представляващ УПИ № * ) - общо за сумата  от 100 923,80 лева, която сума е вписано в нотариалния акт, че е била напълно заплатена от купувачите преди подписването на нотариалния акт .

Установено е по делото, че на 15.05.2009 г.в гр.Варна е била изповядана пред нотариус П.П. безвъзмездна правна сделка обективирана в нотариален акт № *, т. *, рег. № *, дело № * г. ( л.103 – 104 ).Въз основа на цитираната сделка се изяснява, че Т. П. И. и С. К. И. са дарили на дъщеря си Г. Т. Т. собствените си недвижими имоти, находящи се в процесната жилищна сграда а именно 1). АПАРТАМЕНТ * № * с идентификатор *.*. разположен на първия етаж в жилищната страда с идентификатор * със застроена площ от 71,53 кв.м. ( описан и по граници подробно в нотариалния акт ) както и 9,67 % идеални части, равняващи се на 6,3183 % от общите части на сградата и от правото на строеж и 2). СКЛАД № * с идентификатор *.21 разположен на сутеренен етаж в жилищната сграда, с идентификатор *. със застроена площ от 6,24 кв.м. , при граници посочени в нотариалния акт както и 0,25 кв.м. идеални части , равняващи се на 0,1620 % от общите части на сградата и от правото на строеж .

Изяснено е по делото въз основа на приобщеното на листи 105 и 106 от делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том *, рег. № * , дело № * / * по описа на нотариус Е. Д., че на дата 1.12.2009г.е била изповядана възмездна сделка покупко –продажба , обективирана в цитирания нотариален акт ( акт вписан в АВ СВ  на дата 1.12.2009 г. ). Въз основа на копието на цитирания нотариален акт се установява, че * АД е продало на Ц. И. К. и Р. Б. К. следните недвижими имоти, собственост на дружеството находящи се в гр.Варна, кв.*, ул. * * № *  в поземлен имот с идентификатор * с площ от 750 кв.м.  а именно 1.АТЕЛИЕ *  № * на приземен етаж , съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *.*. , попадащ в сграда № * в горепосочения поземлен имот , с площ от 51,90 кв. м.  състоящо се от коридор,кухненски бокс, санитарен възел, два броя офиси ,при граници посочени в нотариалния  акт  , както и 6,73 % кв.м. идеални части, равняващи се  на 4,3953% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 2.) СКЛАД №  * ,съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *.20 , попадащ в сграда № 4 в същия поземлен имот,  с площ  от 6,35 кв.м. и граници посочени в нотариалния акт  ведно със 0,25 % ид.ч.  равняващи се  на 0,1655% идеални части от общите части на сградата и от правото за строеж за цена  от 22 000 евро , която цена е записано в нотариалния акт,че ще бъде платена на купувача след отпускане на банковия кредит (посочен в акта )и учредяване на договорна ипотека.

Въз основа на следващото приобщено по делото на лист 107, 108 по делото писмено доказателство – заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко - продажба № *, том * , рег. № * , дело № */* г. по описа на нотариус П. П. се установява по делото , че АД * е продало на Е. Н. Л. собствения си недвижим имот а именно АТЕЛИЕ * № *, с идентификатор *.*., разположено в същата процесна сграда със застроена площ от 52,38 кв.м. и граници посочен и в нотариалния акт ведно с 6,46 кв.м. ид.ч., равняващи се на 4,2220 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който същата е построена представляващ ПИ с идентификатор * за сумата от 41 000 лева, платени напълно от купувача.

Установява се от приобщеното на л.109, 110 по делото заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покпуко - продажба на недвижим имот № *, том *, рег. № *, дело № * / * г. по описа на нотариус П.П. , че на 2.4.2009 г. „* „ АД е продало на А. К. Б. собствените си недвижими имоти с административен адрес гр.Варна, кв.*, ул. „ * * „ № * а именно : 1). АПАРТАМЕНТ № *, № * с идентификатор *.*., разположен на първия етаж в жилищната сграда , със застроена площ от 66,83 кв.м. , при граници посочени в нотариалния акт както и 8,68 % кв.м. идеални части равняващи се на 5,6678 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж  върху поземления имот, в който е построена сградата ,представляващ ПИ с идентификатор *  и 2).СКЛАД № * с идентификатор *.* , разположен на сутеренен етаж със застроена площ от 2,76 кв.м. , при граници посочени в нотариалния акт , ведно със 0,11 % кв.м. ид.ч., равняващи се на 0,0719 % идеални части от сграсага и от правото на строеж върху поземления имот , в който  същата е построена, представляващ ПИ  с идентификатор *  за общо сумата от 45 081,70 лева, която сума видно от нотариалния акт е била платена напълно от купувача на продавача преди подписване на договора .

Видно от приобщения на листи 111,112  в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том * рег.№ * , дело № * / *г. по описа на нот .О.Ш.,на 8.12.2014г. по надлежния ред е била изповядана в гр.Варна друга правна сделка покупко –продажба .От отразеното в неоспорения от страните нотариален акт се установява ,че на посочената дата Д. Б. Б. и Н. Б. Б.,чрез пълномощника си Г. Д. Д. са продали на К. Й. К.  следните свои собствени недвижими имоти, придобити чрез дарение и по наследство : 1).АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор *.*. находящ се в процесната сграда, на етаж първи, с площ от 66,83 кв.м. с описани граници в нотариалния акт, както и 5,6678 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота , в който е построена сградата с идентификатор * и 2).САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – СКЛАД № * с идентификатор *.* с площ от 2,76 кв.м. при граници посочени в нотариалния акт  както и 0,0719 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор * за продажна цена от 15 000 евро, равни на 29 337,45 лева от които 5 000 лева щели да бъдат преведени по банков път а останалата част от 10 000 евро е вписано в нотариалния акт ,че  е щяло да бъдат преведени по банков път в деня на подписване на нотариалния акт, след подписването на акта

Приложено по делото е заверено за вярност с оригинала копие на Споразумение,сключено между * АД и собственици на изграждаща се жилищна сграда на адрес гр.Варна, ул. *.* № * от 25.08.2010 г., приобщено на листи 121 – 123 от делото. От същото споразумение се констатира, че на посочената дата АД * и лицата Й. Й., Ж. Д., К. Ц., И.И., М. М. и Р. К. са се споразумели писмено в седим отделни раздела относно обезпечаване довършването на строителството на сградата и осигуряване на финансирането за довършването й и приемането й с разрешение за ползване .Съгласно раздел І на цитираното споразумение „*” АД прехвърля в собственост и в полза на всички съсобственици в жилищната сграда собствените си недвижими имоти находящи се в същата сграда придобити въз основа на учредено право на строеж и реализирано строителство, намиращи се на приземния етаж  в жилищната сграда ( изградена на етап завършен груб строеж и частично реализирани довършителни работи ) с идентификатор *. находяща се на административен адрес ул.” * * „ № 387  а именно МАГАЗИН * с идентификатор * със застроена площ от 56,39 кв.м . ,както и 7,48 % идеални части , равняващи се на 4,8847% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и МАГАЗИН № * с идентификатор *.18 с площ от 46,39 кв.м. , ведно със 6,15 % ид.ч. , равняващи се на 4,0185 % идеални части от общите части на сградата .Съгласно раздел ІІ от същото споразумение страните са се били договорили  в действителните им отношения сумата от 100 928,80 лева ,посочена  като цена на придобиване на акта за прехвърляне на собствеността чрез продажба, че не е заплатена и не подлежи на заплащане от страна на собствениците на * АД а в следващия раздел ІІІ е разписано, че с извършеното прехвърляне на собствеността върху описаните по-горе обекти се прекратяват всички отношения  между „*” АД и собствениците на отделни обекти в жилищната сграда, произтичащи от договорите за изпълнение на строителството от „* ” АД .

Извън описаните по-горе писмени доказателства, за пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е приобщено на л. 543 – ти от том ІІ-ри официално извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти.

Въз основа на цитираното по-горе извлечение от кадастралния регистър и описаните по-горе писмени доказателства се установява и изяснява,че сградата находяща се в гр.Варна,кв.* , ул. * * № * е била построена от строител * АД който от своя страна е прехвърлил правото на собственост върху собствените си два апартамента апартамент 1 и 2 на съсобствениците в сградата и с това са били уредени отношенията между строителя и съсобствениците , визирани подробно във самото споразумение съставено по повод извършването и довършването на строителството .

Отделно от горното от титулите за собственост цитирани по –горе и от справката от кадастралния регистър за имот с идентификатор * (имота върху който е построена процесната сграда ) се установява ,че в КККР са вписани като носители на вещни права на собственост върху самостоятелни обекти в сградата следните лица – за имот * – с площ от 52,38 кв.м. Е. Н. Л., за имот * с площ от 51,9 кв.м. Ц. И. К.,  за имот * с площ от 71,53 кв.м. Т. П. И., за имот  * с площ от 69,93 кв.м. П. Т. П., за имот * с площ от 56,87 кв.м. Г. Л. Д.,  за имот * с площ от 66,83 кв.м. К. Й. К.,  за имот № * с площ от 76,2 кв.м. Д. А. П. ,за имот * с площ от 72,87 кв.м. Д. А. И., за имот * с площ от 56,87 кв.м. * АД , за имот * с площ от 69,92 кв.м.* АД ,за имот * с площ от 73,71 кв.м. * АД ,за имот * с площ от 72,92 кв.м. А. К. Б./ Н. Б. Б. , за имот * с площ от 48,76 кв.м. Й. М. П. за имот * с площ от 64,03 кв.м. М. М. М., за имот * с площ от 36,16 кв.м. Т. П. И./ А. П. И.; за имот * с площ от 81,66 кв.м. И.К.И. ; за имот * с площ от 56,39 кв.м. * АД / И.К.И.; за имот * с площ от 46,39 кв.м. * АД / И.К.И.; за имот * с площ от 6,71 кв.м. А. К. Б. / Н. Б. Б., за имот * с площ от 6,35 кв.м. * АД; за имот * с площ от 6,24 кв.м. Т. П. И. , за имот * с площ от 6,31 кв.м. П. Т. П. , за имот *  с площ от 2,74 кв.м. Г. Л. Д., за имот * с площ от 2,76 кв.м. К. Й. К. , за имот № * с площ от 6,26 кв.м. Д. А. П., за имот *  с площ от 6,36 кв.м. Д. А. И. , за имот * с площ 5,82 кв.м. „*” АД , за имот  * с площ от 5,22 кв.м. „*” АД ,за имот * с площ от 5,24 кв.м. Й. М. П. и за имот * с площ от 3,86 кв.-м. * АД .

Допълнително по делото е приобщено на лист 452 –ри удостоверение за сключен гр.брак от което се изяснява, че Г. Д. Д.  на * г. е сключил гр.брак с Д. Б. Б..

Приобщено по делото допълнително  на лист 453 е заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт  № * , том * ,рег. № * , дело */ * на нотариус П.П. от което става ясно, че на дата 15.5.2009 г. пред нотариус П. е  била изповядана възмедна правна сделка покупко -продажба обективирана в цитирания нотариален акт, акт вписан по надлежния ред в АВ СВ Варна .От отразеното в нотариалния акт се изяснява, че  Т. П.  И. и С. К. И.  са дарили на сина си П. Т. П.  апартамент № * № * , находящ се в процесната сграда с площ от 69,93 кв.м. както  и 9,89 кв.м. идеални части  от общите части на сградата и от правото на строеж  и СКЛАД № * ( в същата сграда ) с площ  от 6,31 кв.м. ведно с 0,25 кв.м. ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж  равняващи се  на 0,1637% ид.ч. от общите части  на сградата и от правото на строеж .

От приложения на лист 455 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на нот. акт № * , том*, рег.№ *,дело № */*  на нотариус  П.П. се установява ,че на 27.06.2012 г. в гр.Варна, Г. Ж. Х. и Г. Х. Х. са продали  на Г. Д. Д. собствените си придобити  в режим на СИО имоти , находящи се в процесната сграда – апартамент № * с площ от 56,87 кв.м. и 7,69 кв.м. ид. ч. равняващи се на 5,0224% ид.ч. от общите части на сградата и от правото  на строеж  и СКЛАД № *  с площ от 2,74 кв.м. и 0,11 % ид.ч. ,равняващи се на 0,0710 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена от общо 35 000 лева,която цена е била платена от купувача на продавачите по банков път.

Приобщения в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том *,рег. № *,дело *, от * по описа на нот. П. П. удостоверява и доказва факта на извършване на дата 15.5.2009 г. на безвъзмездна правна сделка – дарение . Видно от отразеното на л. 458, 459 от делото ,на посочената дата А. П. И. и С. М. И. са дарили  на дъщеря си  Д. А.  П. собствените си недвижими имоти ,придобити в процесната сграда а именно – АПАРТАМЕНТ №* № * с площ от 76,20 кв.м. и 10,30 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж – равняващи  се на 6,7310 % ид.ч. , както и СКЛАД № * със застроена площ от 6,26 кв.м.  и 0,25  ид. ч., равняващи се на 0,1629% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата.

Видно от приобщения на лист 460,461 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт №*, том *, рег. № * , дело *  от *  г. на нотариус П.П.  на дата 15.5.2009 г. А. П. И. и С. М. И. са дарили на дъщеря си Д. А. И. собствените си недвижими имоти в същата сграда  а именно АПАРТАМЕНТ №  *  № * със застроена площ от 72,92 кв.м. както  и 10,35 кв.м. ид.ч. , равняващи се на 6,7662 % ид.ч. от общите части на сградата .  и СКЛАД № * със застроена площ от 6,36 кв.м.ид.ч. равняващи се на 0,1654 % ид.ч. от общите части на сградата .

Приобщения на листи 462 , 463 ,също в заверено за вярност с оригинала копие нотариален акт № * , том * ,рег. № * , дело №  * от * по описа на нотариус П. П. удостоверява факта ,че на 18.09.2009 г. в гр. Варна * АД  е продало на Ж. Г. Д. собствените си недвижими имоти в сградата находяща се на ул. *.* № * във Варна а именно АПАРТАМЕНТ №  * № * със застроена площ  от 56,87 кв.м. и 76,84 кв.м. ид.ч. равняващи се на 5,1246 % ид.ч. от общите части  на сградата и от правото на строеж  както и СКЛАД № * със застроена  площ от 5,82 кв.м. и 0,23  кв.м.ид.ч., равняващи се на 0,1516 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена  от 33182,74 лв..

От приобщеното на листи 464- 6 заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № * , том *, рег. № * , дело */* по описа на нот.О. доказва факта, че на 25.5.2009г. в гр.Варна  * АД е продало на Д. Й. И. и И. Д. И. правото на собственост върху  следния обект ( в съща процесна сграда )- АПАРТАМЕНТ № * № * със застроена площ от 69,02 кв. м. ведно с 5,9735 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж като и СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ № * със застроена площ от 5,22 кв.м.ведно със 0,1360 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху същата за продажна цена от общо 56 000 евро .

Констатира се от приобщеното на лист 467,заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт № *, том *, рег. № * , дело № *от * г. по описа на нотариус Е.Д., че на 18.05.2009 г. в гр.Варна * АД е продало на К. Ц. Ц. следния недвижим имот , в същата процесна сграда – АПАРТАМЕНТ * № * със застроена площ от 9,87 кв.м. , равняващи се на 6,4457 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена от общо 48 175 евро .

От приобщеното на листи 469 – 473 заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко - продажба № *, том * , рег.№ *, дело № *, от * г. на нотариус К. И. се установява и доказва факта, че на дата 08.12.2014 г. в град Варна Н. Б. Б. и Д. Б. Б. ( действащи чрез пълномощника си Ц. И. К. ) са продали на Ц. И. К. следните свои собствени недвижими имоти в процесната сграда : АПАРТАМЕНТ  * № * със застроена площ  от  72,92 кв.м. и 10,25 кв.м. ид.ч.,равняващи се на 6,6986% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ; СКЛАД № * със застроена площ от 6,71 кв.м. ведно със 0,27 кв.м. , равняващи се на 0,1741 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж ; като едновременно с това Н. Б. Б. и Д. Б. Б., действаща чрез пълномощника си Г. Д. Д. за запазили ( учредили ) в полза на И. П. И. и З. П. И. вещното право на пожизнено, безвъмездно ползване върху всички продавани подробно описани по-горе недвижими имоти , което същите да осъществяват заедно и поотделно всеки един от тях докато са живи.

Приобщеното на лист 474 – ти заверено за вярност с оригинала копие на удостоверение за сключен граждански брак удостоверява твърдяния от ищцовата страна факт, че Р. Б. К. е бил сключил граждански брак  на дата *.*.* година с Ц. И. И. .

От приобщения на лист 475 , 476 в заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за покупко – продажба № *, том № *, дело * от * г. по описа на нотариус П. П. се установява ,че на 25.08.2010 г. в гр.Варна е била извършена по надлежния ред друга възмездна правна сделка с недвижим имот в процесната сграда. От отразеното в нотариалния акт се изяснява, че на посочената дата „*” АД е продало на Й. В. Й. АПАРТАМЕНТ № * № * със застроена площ от 48, 76 кв.м. ,както и 6,60 кв.м. равняващи се на 4,3060 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото  на строеж и  САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – СКЛАД № * със застроена площ от 5,24 кв.м. и 0,21 кв.м. ид.ч. равняващи се на 0,1360% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж за продажна цена  от 37  986 лева-.

Приобщената на листи  от 478 до 509 ( том ІІ ) справка за самостоятелни обекти в сградата ,находяща се в гр.Варна , кв.*, ул.* * № *  на АВ СВ Вана отразява всички извършени промени в собствеността върху самостоятелните обекти в процесната сграда  за които са приложени по делото и цитираните и по-горе титули за собственост .

Извън описаните по –горе писмени доказателства от които безспорно се установяват твърденията на ищцовата страна, че ответникът по иска е съсобственик в спорната сграда,притежаващ вещно право на собственост по делото са ангажирани и писмени доказателства относно наличието или липсата на регистрирана Етажна собственост .

Приобщеното по делото на лист 189 – ти ( том І –ви от делото ) Удостоверение издадено от Кмета на Р-н „ П. „ съгласно Заповед № 18/28.1.2016 г. удостоверява факта,че е налице регистрация  на собствениците по чл. 46 ” а „ от ЗУЕС . Видно от отразеното в Удостоверението район П. О. В. е удостоверил, че въз основа на подадено заявление за регистрация на сдружение на собствениците с входящ номер * / * г. от К. Ц. Ц., в качеството му  на управител на сдружение на собствениците „ Етажна собственост на сграда ,находяща се на адрес : гр.Варна,квартал * , ул.* * № *, в гр.Варна, район П. , кв.* , ул. * * * „ и приложенията , които са неразделна част от заявлението , след извършена проверка за спазване на изискванията на ЗУЕС , на основание чл. 29 и чл. 45, ал.3 от ЗУЕС  в публичния регистър на сдруженията на собствениците  в Район П. О. В. на 05.02.2016 г.е било вписано сдружение на собствениците с регистрационен входящ номер * със следните данни :

1.Наименование – Етажна собственост на сграда ,находяща се на адрес : Гр.Варна, квартал *, улица * * № *, гр.Варна, район П. ,кв.*, ул.* * № * ; 2.Адрес на управление *** ;3. Предмет на дейност : 3.1. Усвояване на средства от фондовете  на ЕС и/или от държавния или общинския бюджет ,безвъзмездна помощ и субсидии и / или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост ; 3.2.други дейности , свързани  с управлението на общите части  на етажната собственост , включително и да усвоява средствата  от други източници на финансиране , различни от тези по т.3. 1. 4.Създадено е било безсрочно  ; 5. Представени идеални части от етажната собственост : 86,7305 ; 6. Управител – К. Ц. Ц. – гр.Варна, ул.* * № * ; 7. Начин на представителство – от управителя .

Или от изложеното по –горе се установява ,че считано от дата 5.2.2016 г., въз осова на Заявление от 26.1.2016 г. е било регистрирано Сдружение на собствениците по реда на чл.46 „ А „ ЗУЕС .

Приобщено по делото на листи от 217 до 217 на том първи от делото е и заварено за вярност с оригинала копие на цялата преписка на О. В., район „П.” съставена по повод регистриране на сдружението на собствениците в процесната сграда .От самото придружително писмо безспорно се констатира факта, че  в Район П. О. В. не е постъпвало Уведомление  по чл.46 Б ЗУЕС  за органите  на управление на ЕС по ЗУЕС КАКТО и ПРОТОКОЛ от проведено ОС на собствениците за избор на управител / управителен съвет на самостоятелни обекти  в сграда , в режим на етажна собственост с адрес : Гр.Варна,кв.*, ул. * * №* .

Сред цитираните по-горе документи е приложено и копие  на две отделни сметки открити при „*“АД и „У.Б.”  АД за които ответникът е твърдял ,че лицето Кр.Ц. не е могло да оперира с тях от името на етажната собственост или сдружение на с граждани. Именно по повод стореното оспорване по делото са събрани и допълнителни данни от посочените две банки. Приобщеното на листи 310 и сл. от том І на делото уведомително писмо на „*“ АД удостоверява факта, че посочената банкова сметка ***нев на основание Наредба 3 на БНБ и закрита на 16.8.2011 г. като към сметката  е нямало други лица освен титуляра които да оперират със същата .Приложено и движение по сметката .

Приложено е на л.306 по делото и уведомително писмо от Б. У.Б. АД от което се установява, че сметката открита при тази Б. е с титуляр Н. Л., открита на дата 11.12.2014 г.  като стандартен многофакторен спестовен влог на името на Н.Л. ,като в описанието на сметката е било посочено „ Съвместна Н. Л. К. Ц. „ и е приложено  извлечение от три страници от същата сметка.

За установяване и доказване на основанието на иска ищцовата страна е представила в оригинал приобщените по делото (находящи се на последна корица на том І-ви) оригинали на документи а именно : Покана за ОБЩО СЪБРАНИЕ съгласно чл.13 ЗУЕС от дата 20.5.2016 г . Покана за общо събрание съгласно чл.13 ЗУЕС от 20.5.2016 г.; Констативен протокол от дата 20.5.2016 г.; протокол от проведено Общо събрание ( ОС ) на собствениците на етажната собственост – Гр.Варна, кв.*, ул. * * № * ( 4 стр. ) и ръкописно изписан присъствен лист ведно с проекто протокол от събранието, както и констативен протокол от 6.6.2016 г. – приложени в първата папка. Втората папка в оригинал е надписана „ Книга на етажната собственост в жилищната сграда в режим на ЕС, намираща се в обл. Варна, О. В., гр.Варна, ул. * * № *, ж.к.*, заведена на 01.09.2016 г. Третата папка в оригинал е с надпис касова книга и паричен баланс на ЕС на ул. * * № * от 2010 до 2016 г.

Приобщените по делото в оригинал а и в копия писмени доказателства са оспорени от ответника своевременно, като по повод оспорването на истинността на документите е било открито производство по реда на 193 ГПК .

По делото е допусната и приобщена съдено - криминалистическа експертиза, заключението по която е приобщено  н листи от  521-ви до  541-ви на том ІІ-ри .

От категоричното заключение на вещото лице експерт графолог Ц.М.Ц. безспорно се установява и изяснява че от извършеното от експерта изследване на подписите в представения в оригинал Протокол от Общо събрание от 18.04.2014 г., проведено от 20.00 часа при наличие на кворум се е установило ,че подписът на ред № 1 положен от името на К. Ц. Ц. е изпълнен от К. Ц. Ц.,с ЕГН ********** ;подписът на ред № 2 , положен от името на К. Ц. Ц. е изпълнен от К. Ц. Ц.,с ЕГН **********, подписът на ред № 3 , положен от името на Н. А. Л. е изпълнен от Н. А. Л.  с ЕГН **********;подписът на ред № 4 положен от името на Р. Б. К., НЕ Е изпълнен от Р. Б. К. с ЕГН ********** ; подписът на ред № 5, положен от името на Г. Т. Т. е изпълнен от Г. Т. Т. с ЕГН ********** ; подписът на ред № 6 положен от  името на П. Т. П. е изпълнен от П. Т. П., ЕГН ********** ; подписът на ред № 8 положен от името на Н. Б. Б. е изпълнен от Н. Б. Б. , ЕГН ********** ; подписът на ред № 10  положен от името на Ж. Г. Д. НЕ Е изпълнен от Ж. Г. Д. с ЕГН ********** ; подписът под ред № 11 положен от името на И. Д. И. НЕ Е изпълнен от И. Д. И. с ЕГН *********** ; подписът на ред № 12 положен от името на К. Ц. Ц., е изпълнен от К. Ц. Ц. , ЕГН **********; подписът на ред № 15  положен от името на М. М. М. НЕ Е изпълнен от М. М. М. с ЕГН ********** ; подписът на ред № 18 положен от името на И.К.И. НЕ Е изпълнен от И.К.И., ЕГН ********** .

Подписът за „ Председател на Общото събрание – К. Ц. – в края на протокола е изпълнен от К. Ц. Ц. с ЕГН **********  както и че подписът  от името на Протоколчик на Общото събрание ( Н. Л.)НЕ Е изпълнен от Н. А. Л. , ЕГН ********** .

По делото е приобщено на листи от 352 – ри до 432 –ри основното заключение по допусната основна съдебно графологична експертиза, възложена на вещото лице Ц.М.Ц. .

Безспорно от заключението на вещото лице се установява и изяснява кои от подписите са автентични и кои не от всички оспорени документи от ответната страна . С оглед създаване на яснота относно авторството на подписите и множеството оспорвания, настоящият състав намира за необходимо да се спре върху подробното заключение на вещото лице , приобщено по делото на страници от 385- та до 391 –ва .

По отношение на оспорения оригинал на присъствен лист на собствениците  към ОС от 5.6.2016 г.  безспорно се установява ,че подписите под номера от 1 до 11 – положени съответно от Г. Д. Д., К. Ц. Ц., Г. Л. Д., Д. А. И. , Д.  А. П. , Е. Н. Л. , С. К. И. , С. К. И. , К. Й. К., Р. Б. К. , Ц. И. К. са автентични –положени от лицата сочени като техни автори .

Спорният по делото въпрос дали е възможно да се даде отговор дали по едно и също абсолютно време  са били изписани  имената , положени подписите и изписан текста преди имената и да се посочи и времето и по възможност и датата  на отделните действия и поредността е решен от вещото лице по ясен начин, че няма методика по която да се даде такъв отговор .

Дадено и ясното заключение , че поради липса на методика  не е възможно  и да се отговори и на въпроса дали има следи от добавяния и вписвания на текст  след датата на полагане на подписите . Видно от заключението на в.л.Ц.Ц.  в т. 4 – не са налице признаци за антидатиране  на присъствения лист от 5.6.2016 г-,  т.к. липсвал силен блясък и наситеност на химикалната  паста , характерни за близко врече  на полагане на същите .

Безспорно от същото заключение ( т. 6) се установява,че  ръкописният текст Присъствен  лист на собствениците към общо събрание от 05.06.2016 г. е изписан именно от К. Ц. Ц. .

В раздел ІІ от заключението си вещото лице експерт- графолог  дава  и отговори  по следните точки :

1.В протокола за проведено Общо събрание на собствениците   на етажната собственост от 05.06.2016 г. – оригинал, подписът за председател е изпълнен от К. Ц. Ц. ( с вече посочено ЕГН ) а подписът за протоколчик на ОС от Д. А. П. , ЕГН ********** .

2. В Констативен протокол от 20.5.2016 г.-оригинал, в.л.Ц. заключава, че подписите за Е. Л.а , П. Т. П. , Г. Т. Т. и К. Ц. Ц. са изпълнени от лицата посочени като техни автори .

3. В представените за изследване две покани – за общо събрание от 20.5.2016 г. ( показани на снимки 26, 27, 30 и 31 ) –в.л.заключава,че подписите от името на К. Ц. – управител са изпълнени от именно от Кр.Ц. .-

4. В представения за изследване Констативен протокол от 06.06.2016 г., подписът за първи свидетел, заключава вещото лице,от името на Е. Н. Л. е изпълнен от същата , подписът за втори свидетел от името на П. П. е изпълнен от П. Т. П.; подписът за трети свидетел от името  на Г. Т. Т. е изпълнен от същата и подписът за Управител  е изпълнен от К. Ц. Ц. .

В раздел ІІІ на СГЕ в.л.Ц.Ц. дава отговори на въпросите дали подписите в оспорения Протокол от проведено общо събрание на собствениците на ЕС от 5.6.2016 г. представен от ищеца с молба от 05.06.2017 г. и Протокол о за проведено Общо събрание на собствениците на ЕС от 5.6.2016 г. , представен от ищеца в съдебно заседание  от 2.6.2017 год.се е установило следното :

В Протокола от проведено ОС на ЕС  от 5.6.2016г  представен от ищеца с Молба от 5.6.2017 т. подписът за Председател  на ОС е изпълнен от К. Ц. и подписът за Протоколчик е изпълнен от Д.П. . Подписът , положен за Председател на ОС  в Протокола за проведено ОС на ЕС от 5.6.2016 г., представен от ищеца с Молба от 5.6.2017 г. и подписът положен за председател на ОС в Протокола  от проведено ОС на собствениците на ЕС  от 5.6.22016 г., представен от ищеца в съдебно заседание от 2.6.2017 г., заключава вещото лице  са изпълнени от едно и също  лице – К. Ц. . Поради липса на условия за провеждане  на такова  изследване, липса на пресечни линии , липса на методика , не е възможно според вещото лице да се установи  в каква последователност са подписани  двата документа .

          В раздел  ІV на СГЕ вещото лице графолог дава отговори и на други поставени му въпроси, имащи значение  за правилното разрешаване на спора между страните а именно : В раздел четвърти от заключението  си – л 389 от делото вещото лице е  дало заключение по изследваните оригинали  на Констативен протокол  от 20.5.2016 , Покана за общо събрание от 20.5.2016 и Констативен протокол от 6.6.2016 г., представени веднъж с исковата  молба  и втори път в съдебно заседание  от 2.6.2017 г. :

          Видно от т.1 на раздел Четвърти на СГЕ веещото лице дава категоричните отговори , че подписите  върху Констативните  протоколи и поканата са автентични съответно изпълнени от лицата посочени като техни автори а именно  Е. Н. Л., П. Т. П. , Г. Т. Т. , К. Ц. Ц. ,

          Видно от т.2 на същия раздел ІV на СГЕ в.л. дава отговор, че подписът положен за управител в КП от 20.6.2016 , Покана за ОС от 20.5.2016 и КП от 6.6.2016 г. – представени веднъж с исковата молба и втори път в съдебно заседание от 2.6.2017 са изпълнени от К. Ц..Поради липсата на условия  за провеждане на такова изследване, липса на пресечни линии , липса на методика , в.л. дава отговор ,че не е възможно да се установи  в каква последователност са подписани двата документа .

          В следващия раздел V на СГЕ вещото лице дава отговор и въпросите кои от подписите са положени от лицата сочени като техни автори в изследваните  оригинали на Протокол от 22.4.2014 г., присъствен лист към протокола. Видно от 390 от делото в.л. дава заключение че подписът за председател е изпълнен от К. Ц. , подписът от името на К. Ц. е изпълнен от същия , подписът от Кр.Ц. е изпълнен от същия ,снимки 53 - 55, Подписът от името на Н. Л. е изпълнен от същия, подписът от името на Г. Т. е изпълнен от същата, подписът от името на П. П. е изпълнен от същия, подписът от името на Н. Б. е изпълнен от същия, подписът от името на Н. Б. е изпълнен от същия .

          Подписите от имената на изброените по-долу лица , обаче НЕ СА били изпълнени от лицата посочени като техни автори а именно :

          В протокола  от 22.04.2014 г.( присъствен лист  към протокола )

          подписът от името на Р. Б. К. ( сн. 57) НЕ Е изпълнен от Р. Б. К. ;

          подписът от името на Ж. Г. Д. ( сн. 61 ) НЕ Е изпълнен от същото лице и вероятно е бил изпълнен от И. Д. Л. с ЕГН **********

          подписът  от името на И. Д. И. ( сн. 62) НЕ Е изпълнен  от същото лице .

          подписът от името на М. М. М. ( сн. 65 ) НЕ Е изпълнен от същото лице както и

          подписът от името на Т. П. И. ( сн. 66 ) също НЕ Е изпълнен от лицето ,посочено за негов автор .

          Извън описаните по-горе писмени доказателства по делото са събрани и гласни доказателства.

          Видно от листи 328  ми и следващи от том І-ви на делото , на дата 15.9.2017 г. са били разпитани в откритото съдебно заседание водените от двете страни свидетели .

          Разпитан в качество на свидетел е бил А. Л. – воден от ищцовата страна .Същият свидетел е заявил, че е контрольор на процесната сграда и обяснил, че е бил избран за такъв от ОС на ЕС и че няма имот в процесната сграда а майка му се казвала Е. Л..На конкретно поставен въпрос свидетеля не отрича ,че няма как да помни датата 5.6.2016 г., но твърди  че на 30.5.2016 г. сградата се сдобила с АКТ № 16 а необходимостта от провеждане на общо събрание  била наложена поради редица функции които трябвало да бъдат решени на този дневен ред , както и повече точки от дневния ред били по предложение на св.Л. . Трябвало да бъде създаден и фонд Ремонт, твърди свидетелят,на точно тази дата ( т.е. датата на общото събрание). Св.Л. обяснява пред съда, че строежът на  сградата започвал след фалита на фирма *  -която строяла  сградата- около 2008 година , като по груби спомени на свидетеля  сградата била започвана, спирана  и това довело до необходимост от създаване на фонд Ремонт.

          Касателно общото събрание от 5.6.2016 г. св.Л. заявява  че ответникът И. бил там с още един човек. И.И. ,обяснява свидетеля, не живеел в  апартамент в сградата  в о обособена част, която била тавански склад и поради това според Закон, твърди свидетеля  ответникът нямал право да живее в тавански  склад .И.И. ,според същия свидетел ,обитавал въпросния тавански склад още преди издаването на акт № 16  като поддържал контакти с управителя на сградата за Общите събрания . На въпросното  събрание ,твърди отново свидетеля И.И. не бил от началото до края, като преди края на същото И. заедно с придружаващият  го напуснали събранието . Придружаващият И. бил мъж на средна  възраст – негов адвокат. По повод задълженията на И. като съкооператор в сградата свидетелят категорично твърди, че до сега И. не бил плащал средства за общите части . Отделно от изложеното по-горе св.Л. твърди ,че за спорното ОС  самият той залепил поканата  за общото събрание  и че И.И. отказал да подпише  присъствения лист за събранието.В останалата си част от показанията същият свидетел обяснява че събранието се е провело при кворум и че на това събрание се обсъждала и таксата за покриване на елементарните нужди на кооперацията  като до тогава И. знаел за такса от 10 лева която имало периоди в които била плащана но не от И. а от дъщеря му. На въпросното събрание  било решено от всички съкооператори таксата  Ремонт да стане 200 лева за да се поддържа и нормала  каса и фонд на сградата . Тази такса от 200 лева обяснява свидетеля се събирала от Касиера  на кооперацията  надлежно като  след всяко вземане  се издавал ордер срещу подпис и това се завеждало и в касовата книга на кооперацията . Касиер на ЕС ,твърди свидетелят по повод изложеното по-горе била неговата майка Е. а в момента Р. К., като уточнява ,че за събранието той съставил протокола чисто технически а официално избран протоколчик бил Д.П. .

          В същото открито заседание е разпитан свидетел М. Д.,работещ като адвокат при АК Варна  от 2008 г. Съдът намира,че показанията на свидетеля Д. не следва да бъдат обсъждани в пълнота поради разпоредбата на чл.172 ГПК  а именно : Установено е от показанията на св.Д., че същият е бил адвокат на И.И. по повод гражданско дело във ВОС което обуславя извода,че свидетелят е пристрастен тъй като е защитавал ответника по друго дело . Отделно от горното при внимателен прочит на протокола от откритото съдебно заседание в което е разпитан св.Д. се установява,че св.Д. не е присъствал пряко на събранието, както самият той казва : „ Ад лично не съм влизал във входа на блока, И. ми беше споделил , че дъщеря му го е уведомила или някое друго лице му се е обадило за събранието  на 5.6.2016 г., не съм сигурен … „.Т.е. налице е и второ правно основание съдът да не обсъжда и кредитира показанията на св.Д. – липсата на преки и непосредствени наблюдения върху състоялото се общо събрание .

          В същото открито съдебно заседание е разпитан и воденият от ответника свидетел Д. К. . Същата свидетелка твърди, че живее в апартамент № * в процесната сграда и че апартаментът е на баща й И.И. . Т.е. свидетелката К. съдът намира,че дори и да желае да дава показания то същите не могат да се ценят като обективни поради два факта : първият че самата тя живее в процесната кооперация поради което и има интерес от разрешаване на спора по начин по който това да бъде в нейна полза  и вторият основен факт – че е дъщеря на ответника , факт който я прави достатъчно пристрастна за да не се кредитират и ценят въобще показанията й .

Предвид така установеното от фактическата обстановка, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА :

Предявеният от  ищцовата страна специален положителен установителен иск е с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.с чл.415, ал. ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, заявен при наличие на правен интерес – установяване със СПН съществуването на оспореното в заповедното производство парично вземане.Искът е предявен пред РС Варна от Кр.Ц. в качеството му на Управител на сграда в режим на ЕС ,поради което и процесуално допустим.За допустимостта на иска съдът съди не от доказателствата по делото а от факта,че заповедното производство заведено пред РС Т. и исковото производство заведено пред РС Варна са инициирани от една и съща страна с едно и също искане, като и заявлението и исковата молба почиват на едно и също основание.Ето защо и искът като предявен от страната депозирала заявлението по чл. 410 ГПК е процесуално допустим и са налице предпоставките за разглеждането на специалния положителен  установителен иск по същество .

Въпреки,че по делото ответникът не е направил възражение в срока по чл.131 ГПК , съдът намира за необходимо да подчертае преди да се произнесе по същество на спора,че исковото производство инициирано пред РС Варна следва да бъде разгледано именно от сезирания съд .Това е така защото ответникът И. не е направил отвод за местна  неподсъдност на спора в рамките на преклузивния срок с което и местната компетентност на РС Варна е санирана .

Поради допустимостта на иска съдът следва да разгледа спора по същество.

Приемайки иска за допустим, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки, съдът намира,че следва да се произнесе по същество на спора.

Предмет на установителния иск е паричното вземане оспорено от длъжника в  заповедното производство –ответник в исковото . Ищцовата страна е сезирала РС Варна с иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ,като искът е предявен от К. Ц. Ц., ЕГН **********, в качеството му на Управител на Етажната собственост на сграда, в режим на етажна собственост, която сграда е с административен адрес: гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № *, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна – П. Т. Т., със съдебен адрес:***, офис 1 е предявил ПРОТИВ ответника И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** с искане: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че И.К.И. дължи на ищцовата страна вземане, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/19.12.2016 г. в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева) представляващи сбор от 200 лева (двеста лева) – дължима вноска за фонд „Ремонт” и 50,00 лева представляваща вноска за заплащане на възнаграждение на управител и касиер за месец юни 2016 год., ведно със законната лихва  върху главницата в размер на 11,32 лева, за периода от 21.06.2016 г. до 30.11.2016 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Т.е. видно е от петитума на иска и релевираните твърдения в исковата молба и уточинтелната молба , че ищцовата страна желае със СПН да бъде установено съществуването в нейна полза на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/19.12.2016 г. по заповедното производство водено пред РС Т..

При така предявеният специален положителен установителен иск следва да бъде посочено, че с окончателния доклад по делото съдът е разпределил тежестта на доказване между страните ( посочена  и в Определението по чл.140-146 ГПК).

От съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства, заключенията на вещото лице Ц.Ц. и гласните доказателства които съдът кредитира – допуснатите гласни доказателства в полза на ищцовата страна се извежда извода, че ищцовата страна е установила и доказала и основанието и размера на предявения иск .

Безспорно по делото е установено и доказано,че ответникът по иска И.И. е станал носител на вещно право на собственост върху самостоятелен обект в жилищната сграда находяща се в Гр.Варна,Кв.*, ул.* * № * още през 2010 година .

Както бе посочено и по-горе спорът между ищцовата и ответната страна започва още от въпроса дали К. Ц. има качеството Управител на сграда в режим на ЕС , респективно притежава ли правото да предявява иска против ответника .

Според настоящия състав от анализа на писмените доказателства цитирани и по-горе се налага извода,че К. Ц. Ц. в изпълнение на нормата на чл. 41 ЗУЕС е придобил по надлежния ред изборното качество Управител на ЕС . В подкрепа на този правен извод са и представените оригинали  на Протоколи от процесното ОС на ЕС от дата 5.6.2016 г., както и протоколите от 18.4.2014 г. и 22.4.2014 г. от които се установява и доказва твърдението на Кр.Ц. ,че именно той е бил избран по надлежния ред за управител на процесната сграда .

Вторият спорен по делото въпрос ,възникнал в хода на самото производство, на който съдът следва да даде отговор е дали ответникът разполага с потестативното право  да оспорва съдържанията на взетите  Решения на ОС на ЕС в частност на Решенията обективирани в Протокола от ОС на ЕС  от 5.6.2016 г. В тази връзка резонно ищцовата страна, представлявана от адвокат Т. се спира на актуалната съдебна практика ,която впрочем независимо от измененията в ДВ бр. 86 /2017 съдът зачита и споделя напълно . Както в хода на производството по делото, така и в писмената си защита адв.Т. акцентира върху мотивите залегнали в Решение №  8/ 24.2.2015 г. на ВКС  по гр.д. № 4294/2014 г. на Първо Г.О. ГК  и Решение № 410/ 9.2.2016 г. по гр.д. № 6522/2015 г. на РС Варна 43-ти състав, Решение №999 /  18.7.2016 г.на ОС Варна по в.гр.д. № 844/ 2016  и Определение № 89 /22.05.2017г. на ВКС  по ч.гр.д.№  1464/2017 г. по описа на Първо Гражданско отделение на ВКС .

Безспорно от цитирана съдебна практика на касационната инстанция се налага правния извод,че следва да бъде направено ясно разграничение между исковете за отмяна на Решение на ОС на ЕС и възражението или иска за нищожност на взетите Решения. В този смисъл практиката на ВКС препраща и към общата разпоредба на чл.26 ЗЗД в която са уредени отделните фактически състави на недействителност в частност нищожност и по – конкретно нищожността на взетите Решения от ОС на ЕС поради противоречие със закона .

При систематичния анализ на цитираната съдебна практика ( приложена и по делото ), материалите по делото , самата искова молба и отговора на искова молба се налага извода,че в действителност ответникът Ив.И. е релевирал възражения за недействителност – нищожност на взетите от ОС на ЕС Решения от дата 5.6.2016 г.Процесуалните представители на ответника принципно правилно подчертават, че инвокираната от тях нищожност може да бъде направена безсрочно като едновременно с това и се позовават не на друг материален закон а именно на ЗУЕС . В контекста на изложеното за да се даде правилен и обоснован отговор на въпроса дали ответникът своевременно е заявил възраженията си за нищожност на взетите от ОС на ЕС Решения от дата 5.6.2016 г. следва да бъдат съпоставени правните твърдения на двете страни, действащата материална база и актуалната съдебна практика на касационната инстанция. Настоящият състав намира,че в конкретния казус не е налице изключението на чл. 3 от ЗУЕС, съобразно твърденията и на двете страни по спора (т.к.видно от доказателствата по делото сградата не състои от само три самостоятелни обекта ), а възражението за нищожността на Решението на Общо събрание на етажните собственици покрива характеристиките на установителения иск , с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. І-во от ЗЗД .Като бе посочено и подчертано и по-горе Върховния касационен съд намира, че ЗУЕС допуска разграничаване на иска за отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на ЕС; и иска за прогласяване на нищожността на взетото решение. Решението на ОС е незаконосъобразно тогава, когато: ОС е свикано и/или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС; и/или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11, чл.17 или чл. 33 ЗУЕС.В този случай,съдебната практика приема, че се предявява иск за отмяна на незаконосъобразното решение на ОС на ЕС, който иск е конститутивен. Неговата правна квалификация е в чл. 40 ЗУЕС.Законът предвижда, че потестативното право се упражнява пред съд, а искът следва да е съобразен с изискванията за: специална процесуална легитимация на ищеца (чл. 40, ал. 1 ЗУЕС);преклузивен срок за упражняване на потестативното право пред съд (чл. 40, ал. 2 ЗУЕС)- т.е. случай идентичен с настоящия казус,т.к. искът с правно основание чл.40 ЗУЕС не се твърди дори да е предявяван . ВКС приема, че Решението на ОС на ЕС е нищожно тогава, когато:редът на ЗУЕС е изключен, защото етажна собственост не съществува или дори да съществува,е налице отклонението от чл. 2 или изключението от чл. 3 ЗУЕС; ОСЕС е упражнило правомощие, каквото от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС не произтича; или липсва (не е взето) решение на ОС, въпреки че така е отразено в протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕСВ този случай, както и в настоящият оспорващият има възможността да се защити като предяви иск за прогласяване на нищожността на решението на ОСЕС, който иск е установителен. Неговата правна квалификация е в чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или в чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. За този извод е достатъчно да се изтъкне, че решението на ОС е с характеристика на многостранна правна сделка. Въпреки че специалният закон урежда иск за отмяна на незаконните решения (тези, които не са съобразени с изискванията на ЗУЕС).

Ето защо, при липса на изключението на чл.2 и/или чл.3 ЗУЕС съдът извежда извода, че независимо от сторените своевременни оспорвания на действителността на взетите Решения на ОС на ЕС ,възраженията на ответника са се оказали преклудирани ,поради което и не следва да бъдат разглеждани по същество. За пълнота на мотивите следва да бъде подчертано, че ответникът след като е получил преписа от искова молба ( а дори и по-рано – след като е получил и самата Заповед за изпълнение на парично задължение ) е могъл да предяви установителен иск за прогласяване на нищожността на Решенията на ОС на ЕС ,което не се твърди да е сторил.С оглед горното, при наличието на специалния,приложим в конкретния казус закон – ЗУЕС и при липса на предявен иск с правно осн. чл. 26 ЗЗД възраженията на ответника за недействителност на Решенията на ОС на ЕС не следва да се разглеждат по същество.

По отношение на основателността на иска, въз основа на всички описани по - горе писмени доказателства съдът прави извода,че ищецът е установил и доказал по несъмнен начин, че сградата находяща се в гр.Варна, кв.*, ул.* * № * е сграда  в режим на етажна собственост съгласно Закона за управление на етажната собственост ( ЗУЕС ). Както от писмените доказателства по делото , така и от гласните се установява и изяснява,че още през 2010 година сградата , когато е била строена от „ * „ АД е придобила режим на сграда в етажна собственост и съгласно нормите на ЗУЕС етажната собственост е възникнала ех lege , респективно и режимът на ЕС по ЗУЕС се прилага  спрямо процесната сграда по силата на закона .

Ето защо при събраните по делото безспорни писмени доказателства като титлите за собственост цитирани по-горе и справката от АВ СВ се налага извода,че след като процесната сграда се състои от повече от три самостоятелни обекта за нея режимът , който се прилага е не друг а визираният в ЗУЕС .

Настоящият състав намира за установено и доказано по делото че съгласно нормата на чл.11 , ал.1 т. 7 от цитирания ЗУЕС  общото събрание на етажната собственост има правомощието да определя размера на паричните вноски във фонд Ремонт и обновяване . От приложените по делото писмени доказателства представени от ищцовата страна и в заверени копия и в оригинали  се установява и доказва твърдението на управителя на ЕС Кр.Ц. че на дата 20 май 2016 г. на таблото за съобщения и на входната врата на сградата  са били залепени покани  за провеждане на оспореното от ответника общо събрание от дата 5.6.2016 г. В подкрепа на този извод са оригиналите на представените от ищцовата страна документи и свидетелските показания на контрольора на етажната собственост.

Установено е по делото че залепянето на поканите е бил съставен констативен протокол от 20.5.2016 г., който КП също е представен по делото , подписан от управителя на ЕС и от трима свидетели .

Отделно от изложеното по-горе следва да бъде подчертано, че оспорването  на констативния протокол не е проведено успешно от ответника, тъй като от заключението по графологичната експертиза, което съдът кредитира напълно и като обективно и като компетентно дадено се установява, че и оспорените покани и констативни протоколи са автентични документи – подписани от лицата сочени като техни автори .

Не на последно място по степен на важност следва да бъде подчертано,че от приобщения по делото присъствен лист  от дата 5.6.2016 г.се установи и доказана ,че именно на дата 5.6.2016 г. , датата на която ищцовата страна твърди че е проведено ОС на ЕС  са били взети решенията  за избор на управител на ЕС  а именно К. Ц. , създаване на Фонд Ремонт и определяне на вноска за фонда  от 200 лева месечно , дължима до 20 –то число на месеца  считано от 20.6.2016г. и определяне на ежемесечна вноска от 50 ет лева за заплащане на касиер и управител също дължима в посочения срок и падеж .

За взетите решения свидетелства както присъствения лист, така и събраните в полза на ищцовата страна писмени доказателства вкл. и заключението на в.л. Ц.Ц. .

Изяснено и установено е по делото , че разгласяването на взетите решения на ОС на ЕС е било извършено надлежно като за целта е съставен констативен протокол от 6.6.2016 г., подписан от управителя на ЕС Кр.Ц.

В обобщение следва само да  бъде посочено, че въз онова на всички ангажирани по делото писмени доказателства се установи  и доказа и основанието и размера на предявения иск ,поради което и искът следва да бъде уважен в пълнота . Установено и доказано е редовното свикване на събранието, провеждането му при необходимия кворум ,вземането на решенията и оповостяването им . Фактът, че ответникът по иска е присъствал в началото на събранието и не е останал до края не прави решенията незаконосъобразни и или нищожни . Ето защо ,след като ответникът не участвал в тежестите по поддържане и управление на общите части на сградата следва да бъде прието, че дължи на ЕС вноските за управление на тези части, така както ищцовата страна е твърдяла от момента на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК пред РС Т. .

За пълнота на мотивите съдът намира,че въпреки извършените графологични експертизи оспорванията на ответника на частните документи не са се оказали успешни, тъй като безспорно е установено че почти всички подписи са полагани от лицата сочени като техни автори . Самия характер на документите ,наличието на общо десет измежду всички изследвани подписи които не принадлежат на лицата сочени като техни автори не прави документите неавтентични . Това е така ,тъй като при разпита си вещо лице Ц.Ц. ( л. 509 от делото ) дава обяснение кои лица са положили подписи вместо лицата сочени като техни автори , като се установява че това са лицата  С. И. и И. Л. – т.е. лица които са дали сами образци от подписите си на вещото лице и въз основа на документите по делото вещото лице е стигнало до този извод.

 

 

 

Т.е.с оглед изложеното по-горе настоящият състав приема,че след като ищцовата страна е установила и доказала и основанието и размера на иска си то искът следва изцяло да бъде уважен именно по начина по който е предявен .При лиса  дори и на твърдения ,че ответникът е престанал да се намира в забава  по см. на чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът приема,че законната лихва върху главното вземане предвид акцесорния характер на това вземане е дължима именно от датата на иницииране на заповедното производство което съгласно непротиворечивата съдебна практика поставя началото на изискуемостта на това вземане.По идентичен начин стои въпроса и претендираната мораторна лихва, чийто размер може да бъде проверен и посредством АПИС изчислителни системи а и при липса на оспорване на този размер от 11,32 лева съдът не излага мотиви дали размерът на мораторната лихва следва да бъде в по-малък размер от претендирания .

При този изход на спора и съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищцовата страна сторените по делото съдебно деловодни разноски както в заповедното така и в исковото производства.

Видно от материалите по заповедното производство – ч. гр.д. № 478/2016 г. по описа на РС Т. заповедният съд е присъдил в полза на заявителя реално сторените разноски а именно сумата от 27 лева за внесена държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар .

Видно от списъка по чл. 80 ГПК , приложен на лист 552 по делото ищцовата страна претендира следните разходи : сумата от 27 лв. и 400 лв. разноски в заповедното производство; сумата от 77 лв. за платена д.т. по исковото производство , 25 лева за 4 броя съдебни удостоверения, 10 лева за такса към О. В. за сдобиване с препис от акт за гр.брак, 202 лева депозит за вещо  лице, 152 лева доплатен депозит за вещо лице ведно с преводна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение  по исковото производство – или общо разходи  по заповедното и по исковото производство от 1 693 ,00 лева . Видно от доказателствата по делото ищцовата страна е представила доказателства за вида и размера на всеки разход ( вкл. приложени на листи от 553 до 561 ) поради което и съдът следва да присъди всички сторени по делото съдебно деловодни разноски в полза на ищцовата страна .

На последно място съдът дължи произнасяне и по възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар , претендиран от ищцовата страна. Хонорарът заплатен от ищцовата страна към адв.Т. в заповедното производство е 400 лева а в исковото 800 лева.За да прецени съдът дали възражението е основателно или не намира на първо място че следва да се води от разпоредбите на Наредба №1 / 2004 . В тази връзка в действителност миниума за процесуално представителство може да се приеме че е равен на 300 лева а въпросът дали хонорарът е прекомерен следва да бъде решен не само на база математически изчисления съгласно чл. 7 от Наредба №1/ 2004 а действителната фактическа и правна сложност на делото и предприетите от ищцовата страна и извършени процесуални действия по защитата на ищеца  както в заповедното производство , така и в исковото производство . На първо място следва да бъде посочено ,че считано от дата 14.12.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до датата  на последното открито съдебно заседание пред РС Варна- 17.11.2017 г. – т.е. почти цяла година процесуалният представител на ищцовата страна е предприел различни , нееднократни процесуални действия по защита на интересите на своя доверител който факт сам по себе си обуславя извод,че процесуалният представител на ищеца активно е защитавал интересите на управителя на етажната собственост . На второ място при прочит на делото ще бъде установено, че и обема на делото, изследваните факти , съобразената съдебна практика от процесуалните представители и на двете страни имат такъв характер, който ни най-малко не би могъл да определи казуса като отличаващ се с липса на фактическа и или правна сложност.И на трето място при сравнение на претедираните от двете страни адвокатски хонорари ще бъде установено ,че разликата в исковото производство между платените хонорари от ищеца и от ответника към процесуалните им представители се изразява в точно 200 лева в повече за ищцовата страна .Съобразявайки всичко изложено по-горе съдът намира,че възражението с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК макар и сторено своевременно не следва да бъде уважавано , тъй като не се явява основателно а за основателността следва да се съди от фактическата и правна сложност на казуса, каквато съдът приема,че в случая е налице .

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните –ищцовата страна - К. Ц. Ц., ЕГН **********, действащ в качеството му на Управител на Етажната собственост на сграда, в режим на етажна собственост, която сграда е с административен адрес: гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № * и ответника И.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че ответникът И.К.И., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на ищцовата страна - Етажната собственост на сграда, в режим на етажна собственост, която сграда е с административен адрес: гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № * ,представлявана от Управителя К. Ц. Ц., ЕГН **********, ВЗЕМАНЕ, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 307/19.12.2016 г. в размер на 250,00 лева (двеста и петдесет лева) представляващи сбор от 200 лева (двеста лева) – дължима вноска за фонд „Ремонт” и 50,00 лева представляваща вноска за заплащане на възнаграждение на управител и касиер за месец юни 2016 год., ведно със законната лихва  върху главницата в размер на 11,32 лева, за периода от 21.06.2016 г. до 30.11.2016 г., както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 14.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

ОСЪЖДА И.К.И., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на сграда, в режим на етажна собственост, която сграда е с административен адрес: гр. Варна, кв. „*”, ул. „* *“ № *,представлявана от Управителя К. Ц. Ц., ЕГН ********** СУМАТА от общо 1 693 ,00 лева ( хиляда шестстотин деветдесет и три лева ) – представляваща сбора от сторените от ищцовата страна съдебно деловодни разноски и в исковото и в заповедното производство ( от които сумата от 27 лева за внесена държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар по заповедното производство -  ч. гр.д. № 478/2016 г. по описа на РС Т. ), на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от връчването му страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: