Р Е Ш Е Н И Е
Номер …………………. Година 2022 град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд девети касационен състав
на четиринадесети
април година
две хиляди двадесета и втора
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Станислава Стоева
секретар Пенка
Михайлова
прокурор Александър
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Н.А.Д. №
336 по описа на съда за 2022 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна
жалба на „Мели Транс“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК *******депозирана чрез пълномощник –
адв. И.Г., срещу Решение № 1179 от 23.12.2021 г. по АНД № 20213110204925/2021
г. на Варненски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0000612/14.06.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”- Варна, с което на касатора е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева, на основание чл.96г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвтПр/.
Касаторът по подробно изложени съображения, оспорва
решението на районния съд с твърдения за незаконосъобразност поради неправилно
отразена фактическа обстановка и неправилно приложен материален закон. Конкретно
сочи неизяснена фактическа обстановка, доколкото не е установено
обстоятелството какъв е бил конкретния вид на извършения превоз – обществен или
за собствена сметка. Изтъква, че изискването на Наредба 36/2006г. на МТ е в
пряко противоречие с Директива 2006/126/ЕО, за което Европейската комисия е
изпратила официално писмо до България, че е приела по-строги минимални
стандарти за психическа годност на българските професионални водачи, което ги
поставя в по-неблагоприятно и дискриминационно положение спрямо водачите от
останалите страни членки. Извежда извод, че Европейската комисия счита, че
удостоверение за психологическа годност, което се изисква за професионалните
водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, като това
решение е официално и публично достъпно, като още на 15.07.2021г. е оповестено
на официалния сайт на комисията. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго, с което НП да се отмени, като претендира присъждана на сторените
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Прави се искане в условията
на алтернативност, в случай че е претендирано юрисконсултско възнаграждение то
да бъде редуцирано съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съответстващо на минимално определения размер по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Ответникът
по касация, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Счита, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, е доказано от
обективна и субективна страна. Счита, че не е налице противоречие между националното законодателство и
общностното право. В АУАН и НП ясно е посочен вида на извършения превоз -
международен превоз на товари, което се установява и от приложената по делото
СМR. Счита
решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, и моли същото да се
потвърди като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява мнение за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК,
приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да се произнесе по спора ВРС е приел от фактическа
страна, че през месец февруари 2021 год. служители на РД „АА“ Варна, сред които
св. Г., приключили извършена комплексна проверка на въззивното дружество „Мели
Транс“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че на 10.09.2020 г. в гр.
Варна, превозвачът "Мели Транс" ЕООД, притежаващ лиценз за извършване
на международен автомобилен превоз на товари № 12427/01.10.2014г., е допуснал
до управление товарен автомобил марка «***», кат. №3 с рег. № ****, с който е
извършен международен превоз на товари, видно от тахографски лист, от водача С.К.С.,
ЕГН **********, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност
по смисъла на чл. 152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Водача С. бил без валидно удостоверение
за психологическа годност за периода 05.09.2020г. - 20.10.2020г. При тези
констатации на 18.02.2021г. св. Г. съставил срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на
извършване на нарушението и посочил правната му квалификация по чл.96г, ал. 1,
пр.2 от ЗАвтПр. Актът бил предявен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения, В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили
писмени възражения срещу АУАН. На 14.06.2021 год., въз основа на съставения акт
АНО издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта и на основание чл.96г, ал. 1, пр.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Установявайки горното, въззивния съд е потвърдил
оспореното пред него наказателно постановление, като приел, че Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, като при провеждането на АНП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по чл.34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че в АУАН и НП са посочени достатъчно
данни - включително на кои изисквания не отговаря водачът /за психологическа
годност/, които дават яснота и пълнота относно съставомерните признаци на
административното нарушение за което е ангажирана отговорността на "Мели
Транс" ЕООД, а именно затова, че е допуснат международен превоз на товари
на 10.09.2020г. без водачът да притежава валидно удостоверение за
психологическа годност и в този смисъл същият не е отговарял на изискванията за
психологическа годност.
С оглед императивно
определения размер, предвиден в санкционната норма, въззивният съд не се произнесъл
по въпроса за индивидуализацията на наказанието и предвид забраната по чл. 27,
ал.5 от ЗАНН.
Оспореното решение е законосъобразно.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло
споделя мотивите на Районен съд Варна, досежно наличието на извършено нарушение
и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Като неоснователно следва да бъде отклонено
възражението на касационния жалбоподател за неправилно отразена фактическа
обстановка поради непосочване на конкретния вид превоз осъществен от
дружеството-касатор. И в АУАН и в НП е индивидуализирано конкретното неправомерно поведение – допускането до
управление на товарен автомобил, с който е извършен международен превоз на
товари от водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност,
тъй като не притежава валидно удостоверение за такава годност. Вярно е, че в обстоятелствената част на НП не е посочено изрично дали превоза е
обществен или за собствена сметка, но ясно е посочено, че се касае за
международен обществен превоз на товари, цитирана е международната
товарителница, която се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на
товари с превозни средства срещу заплащане. Дружеството касатор осъществява
именно международен превоз на товари, като притежаващо нарочен
лиценз за извършване на такъв, дружеството е представило и приложените по
преписката документи, вкл. СМR, което налага извода, че за превозвача е ясен
вида на извършвания от него превоз.
Не могат да бъдат споделени и касационните възражения
относно противоречието на общностното право и националното законодателство. Директива
2006/126/ЕО касае единствено въпросите по издаване и подновяване на
свидетелства за управление на МПС, създаването на унифициран образец и
взаимното признаване на правоспособността между държавите-членки. След като
предметът на правната уредба е различен, не е налице колизия. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл.5 от Приложение ІІІ на Директива 2006/126/ЕО, който
предвижда, че „Стандартите, установени от държавите-членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да
бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение.“
Съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтПр, лицензираните превозвачи
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз
на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална
възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по
чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Задължението е въведено за дружествата - лицензирани превозвачи, установени на
територията на РБългария.
Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно
свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в
ЗДвП, видно от § 35, т. 3 от последния, доказателство за наличие на съответствие
на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници
или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление
на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава
и периодично след това. А съгласно чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни
средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, както и на председателите на изпитни комисии.
В резултат от горните нормативни изисквания е приета
Наредба № 36/10.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за
придобиване на правоспоспособност за управление на МПС и т. н. Съгласно чл. 1,
ал. 1, т. 4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията
и редът за провеждане на психологическите изследвания на: 4. водачите на
автомобили за обществен превоз на пътници или товари; А според чл. 1, ал. 2 от
Наредбата, изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се
извършват и извън случаите по ал. 1 при постъпване на работа или при други
случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка
със задължението на лицензираните превозвачи по чл. 7а ал. 2 от ЗАвтПр да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
За превозвачите, установени на територията на РБ, се
прилагат изискванията на Директива № 2006/126/ЕО по начина, по който е
транспонирана в националното законодателство, вкл. и за установеното задължение
лицензираните превозвачи да ползват за осъществяване на дейността си само водачи,
разполагащи с удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на чл.
152, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДвП и Наредба № 36/2006 г.
Превозвачът е длъжен да осъществява превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Доказването на
психологическата годност на водачите, наети от лицензираните превозвачи на
територията на РБ, която психологическа годност е извън визираните в
съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО минималните стандарти за физическа и умствена
годност, се извършва с представянето на удостоверение за психологическа
годност, издадено при условия и ред, определи от министъра на транспорта и
съобщенията (чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП). Фактите еднопосочно сочат, че се
касае за извършване от наказаното лице-превозвач на международен превоз на
товари, който е осъществен от нает по трудов договор водач, за който обаче не
се доказва да има валидно удостоверение за психологическа годност към момента
на извършване на превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да осъществи
въпросния международен превоз на 10.09.2020 г. Изискванията за притежаване на
такъв документ от водач, който бива допуснат да извършва международни превози
на товари от лицензиран за това превозвач, какъвто е наказаният субект, се
съдържат именно във визирания в АУАН и НП за нарушен текст на чл. 7а ал. 2 пр.3
от ЗАвтПр.
Преценявайки доказателствата въззивният съд е формирал
верния извод, че шофьорът, извършил превоза за дружеството на 10.09.2020 г. е бил
без валидно удостоверение за психологическа годност. Последното с категоричност
потвърждава крайния решаващ извод за консумиран състав на нарушение на чл.7а
ал.2 пр.3 от ЗАвтПр, което е следвало да не бъде допускано от лицензирания
превозвач, чиято отговорност в случая е обективна и е ангажирана по специалния
чл.96г ал.1 от ЗАвтПр. Последният представлява предвиден в закон (по арг. от чл.10
от ЗАНН) случай на допустителство и е от категорията на продължените нарушения
като се осъществява чрез бездействие, посредством допускането от превозвача да
бъде извършван международен превоз на товари от водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Настоящият състав, при служебната проверка от чл.218
ал.2 от АПК, установи, че оспореният съдебен акт е валиден, постановен е в
допустим процес и е съответен на материалния закон. Правилно районният съд е
издирил приложимата в случая санкционна материалноправна разпоредба на чл.96г
ал.1 пр.2 от ЗАвтПр, чиито субект на нарушение е превозвачът, с каквото
качество поначало участва в административнонаказателното производство
касаторът. Предвид абсолютния законоустановен размер на наказанието същото се
явява справедливо наложено при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното
решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в
жалбата касационни основания.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна
на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
следва да осъди дружеството да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.
първо от АПК, вр. чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, Административен съд – гр.
Варна, Девети касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1179 от 23.12.2021 г. по АНД № 20213110204925/2021 г. на Варненски районен съд,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000612/14.06.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”-Варна, с което на
„Мели транс“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева, на
основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтПр.
ОСЪЖДА „Мели транс“ ЕООД, ЕИК *******адрес гр. Варна, ж.к. „В.В.“
бл. ***, вх.*, ет. *, ап. ** представлявано от М.Ю.А.да заплати на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.