№ 1280
гр. Варна, 25.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно
гражданско дело № 20243100500427 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:54 часа се явиха:
Молителят И. Д. И., редовно и своевременно призован, представлява се
от адв. Д. Т. с пълномощно по делото.
Кредиторът АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД,
редовно и своевременно призован, не се явява законният представител, не се
представлява.
Свидетелката Н. А. Д. е редовно призована, явява се лично.
АДВ. Т.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба вх. № 19880/05.08.2024г. от
кредитора „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, с която моли да бъде
даден ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за това.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2357/11.06.2024 година.
1
Производството е по реда на чл. 423 ГПК. Постъпило е възражение по
реда на чл. 423 ГПК с вх. № 93262/11.12.2023 г. ВРС – Регистратура,
изпратено чрез куриер на 08.12.2023 г., от И. Д. И., ЕГН:**********, ****,
чрез адв. Д. М. Т., ВАК, с което е поискано приемане на възражение срещу
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3193/01.06.2023 г. издадена по ЧГД № 7009/2023 г. по описа на ВРС в полза на
„Агенция за Събиране на Вземания“ ЕАД.
Молителят излага, че заповедта за изпълнение не му е била връчена
надлежно, като за нея разбрал на 08.11.2023 г., когато в кметството на с.
Констатниново му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело
№1206/2023г. от ЧСИ П. И.а, peг. № 883, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС. Твърди, че по гореописаното
ч.г.д. № 7009/2023 г. по описа на ВРС, никога не бил уведомяван и получавал
каквито и да е документи, книжа, покани за доброволно изпълнение и други.
След справка по ч.г.д. № 7009/2023г. с учудване установил, че е отбелязано, че
заповедта за изпълнение му е връчена при отказа да я получи, което заявява,
че категорично не отговаря на истината. В края на м. юни посещавал няколко
пъти Белгия във връзка с прекратяване на трудовите му правоотношения и
нямало как да откаже да получи документи, при условие, че не е бил в
България в този период. Твърди, че в периода, в който се твърди да са му
връчвани каквито и да е било книжа по образуваното изпълнително
производство, респ. да е правил отказ от връчване, не е пребивавал в страната,
т.е. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р. България.
Твърди, че от няколко години работи в Белгия, за което представя копие от
трудов договор. Във въпросният период отновопребивавал в Белгия, за
уреждане на трудовите му отношения там с цел прекратяване на трудовият му
договор и завръщане окончателно в България.
Заявява, че адресът посочен в издаденият от ВРС изпълнителен лист №
3641/08.08.2023г. по ч.г.д. № 7009/2023 г. – ****, не е негов адрес – нито е
живял и/или пребивавал, нито е бил регистриран някога на такъв адрес.
Съответно, никога не са му връчвани каквито и да е книжа или документи на
този посочен в изпълнителният лист адрес. Нямало данни по делото да е
залепено уведомление на постоянния му адрес по лична карта: ****. Предвид
липсата на каквото и да е връчване на книжа е бил в невъзможност да узнае за
издаването на процесната заповед, да получи съобщенията изпратени до него,
както и да възрази по съответния ред.
Отправя искане до съда, след като установи, че са налице
предпоставките на чл. 423, ал. 1, т.2 от ГПК, да приеме за ненадлежно
връчването на съобщения или книжа по ч.гр.д. № 7009/2023 г. на ВРС, от
които да е узнал за издаването на заповедта за изпълнение, в следствие на
което е бил лишен от възможността да оспори вземането в установените от
закона срокове. Моли да се приеме възражението и на основание чл. 423, ал. 3
от ГПК съдът да спре изпълнението на издадената заповед.
2
АДВ. Т.: Запозната съм с доклада, обективиран в Определение №
2357/11.06.2024 г. Нямаме възражения по доклада. Поддържам възражението
и приложените към него доказателства.
В докладваната молба вх. № 19880/05.08.2024г. „Агенция за Събиране на
Вземания“ ЕАД оспорва изцяло подаденото възражение, като счита, че
извършеното уведомяване за издадената заповед за изпълнение е извършено
законосъобразно и надлежно при спазване на предвидените в процесуалния
закон правила. В случай, че бъде даден ход на делото по същество, моли да не
се приема подаденото възражение по чл. 423 ГПК. Обективирано е искане за
присъждане на разноски.
С оглед изразеното становище на страните, СЪДЪТ намира, че следва
да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 2357/11.06.2024 година, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 2357/11.06.2024 година.
АДВ. Т.: Съобразно дадената ни възможност водя само един от
допуснатите ни свидетели, защото другият е с тежък вирус, който в момента
върлува и не е в състояние да се яви. Предоставям на съда дали ще ни даде
възможност да разпитаме и втори свидетел, или не. Не съм в състояние да
представя доказателства, че е със заболяване. От днес сутринта е с много
силни коремни болки и разстройство, и не е в състояние да се яви.
Оттеглям искането си за допускане на втори свидетел, доколкото не
можахме да го осигурим за днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел, с оглед на
което снема самоличността му, както следва:
Н. А. Д., ЕГН **********, 50 години, българка; българска гражданка;
разведена, неосъждана; без родство и дела със страните; предупредена за
наказателната отговорност по чл.290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СЪДЪТ предявява на свидетелката съобщение, находящо се на л. 36 от
3
ч.гр.д. № 7009/2023г. по описа на ВРС.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. Д.: Познат ми е този документ. Отбелязването върху
съобщението съм го извършила лично аз. Отбелязването, което е изписано на
съобщението е мое. Аз съм го написала.
По принцип точно за този случай нямам спомен. Но съм си направила
една извадка за съответните години, когато е имал да получава съобщения и
въобще призовки по различни дела. Съобщенията, които са от районен съд той
е получил само две. Нито едно не е получил и наистина на два или три пъти
ми каза на съобщенията, че отказва да ги получи, както и от тази година
имаше едно от ЧСИ. Дойде в кметството, погледна го, каза: „Аз нищо не
разбирам от това. Ще се консултирам с адвокатката.“ и така и не дойде да го
получи. Съответно той е запознат и аз съм го върнала и съм го обяснила това в
последното, което е от 2024г. Специално за този повод, щом съм го написала,
наистина е било така. Няколко пъти съм ходила до тях по всички преписки,
които са тук.
Щом съм го написала така, значи е било така. Категорична съм в това,
което съм написала.
Познавам лицето. Живее в село ****. Аз също живея в село ****. През
юни 2023г. го познавах. Познавам го още от ученик. Зная къде живее и лично
винаги аз ходя да връчвам призовки и съобщения. Не е възможно на
отбелязаните дати да не съм ходила на адреса, а да съм го отбелязала. И по
телефона му се обаждам. Казва: „Добре, да, ще дойда.“ и до там.
Отбелязването, че отказва да получи съобщението е към втората дата –
27.06.
Написала съм, че И. отказва да получи съобщението, като съм
-ми
упоменала, че на 27 отказва да получи съобщението.
Нямам спомен от конкретната среща. Аз понеже ходя с колата си,
имаше един момент, когато отказа да получи такова съобщение. Веднъж беше
дошъл в кметството, когато също отказа. Предполагам, че това става пред
дома му.
По други случаи 2-3 пъти ми е отказвал. На няколко пъти съм
разговаряла с баба му, която каза, че той им е казал да не му получават
съобщенията. Каквото нося от съда да не ги получават.
Щом съм написала неговото име и той е отказал – така е било.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на молителя
да зададе въпроси към свидетелката.
На въпроси на АДВ. Т.:
4
СВИД. Д.: Мога да си погледна телефона дали съм му звъняла на
27.06., но мисля, че пред тях беше. След като съм написала, че лицето е на
адреса, значи пред тях съм била, не е по телефона. Не допускам възможност да
напиша, че лицето е на адреса, ако не съм ходила. Когато е по телефона, щях
да напиша, че съм разговаряла по телефона, номерът обикновено изписвам и
си описвам, че лицето е отказало по телефона. Но въпреки всичко си правя
тези задължителните три посещения за месец, залепям им уведомление. И
след това като не дойдат в 14-дневния срок, ги връщам. В случая мисля, че не
съм залепяла уведомление, понеже делото може би е било съвсем скоро или
съм разговаряла с някой от съда, щом съм описала две посещения. Той
всъщност ми е отказал, какво да залепям. При първото посещение не съм
сложила уведомление.
Няма звънец на вратата. Или му звъня по телефона или с колата свиря
отпред докато излезе някой и така. Най-вероятно в случая той е излязъл, щом
той ми е отказал. Няма как да напиша, че И. отказва да го получи, ако е
излязла баба му, дядо му или съпругата му.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. Д.: Констатацията, която съм отразила в съобщението отразява
това, което се е случило. Нямам конкретен спомен точно за този ден. На него
съм осъществявала многократно връчвания на книжа и съобщения.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. Д.: Не си спомням, дали имаше друг в къщата. Не знам дали е
излязъл друг човек. Но пак казвам, след като съм написала, че И. отказва, това
означава, че лично с него съм разговаряла. Ако някой от баба му или дядо му
беше казал, че няма да го получи, това също щях да го отразя в съобщението.
Молителят заяви, че няма повече въпроси към свидетелката, след което
същата беше помолена да остане в съдебната зала до края на съдебното
заседание.
СЪДЪТ уведомява свидетелката, че може да и бъдат изплатени пътни
́
разноски за явяването, при подаване на писмена молба с посочване на банкова
сметка.
СВИД. Д.: Заявявам, че не желая да ми бъдат изплащани разноските за
явяването ми в днешно съдебно заседание.
АДВ. Т.: Моля да ми бъде допусната като свидетелка В. А..
СЪДЪТ ДОПУСКА да бъде разпитана в качеството си на свидетел в
5
днешното съдебно заседание, с оглед на което снема самоличността и, както
́
следва:
В. А. А., ЕГН **********, 28 години, българка; българска гражданка;
омъжена; неосъждана.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на ищеца да
зададе въпроси към свидетелката.
На въпроси на АДВ. Д.:
СВИД. А.: Съпруга съм на И. Д. И..
СЪДЪТ уведомява свидетелката за правото по чл.166, ал.1, т.2 от ГПК,
като в случай, че желае да свидетелства предупреждава същата за
отговорността по чл.290 от НК.
СВИД. А.: Желая да дам показания и обещавам да говоря истината.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалния представител на молителя
да зададе въпроси към свидетелката.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. А.: С И. се познаваме от деца, но отношенията ни станаха по-
сериозни преди около 3-4 години, като той през това време живееше и
работеше в Белгия. Прибираше се рядко тук, така че връзката ни тогава не
беше толкова сериозна. През 2022г. аз забременях. Не беше планирано. При
което той започна да работи в Белгия, започна да пребивава в Белгия по около
месец и да се прибира тук за не повече от десет дни. Седмица – десет дни.
Когато бременността ми напредна, към есента на 2022г. се преместихме да
живеем в **** и съответно там си изкарахме, докато се роди дъщеря ни. Аз
имам още едно детенце от преден брак и отидох там при баба му и дядо му, за
да не съм сама. Съответно когато се роди дъщеричката ни, изкарахме така –
той да ходи в Белгия и да се връща тук за кратко до края на май, при което на
мен наистина ми омръзна вече да съм си самотна майка и мъжът ми да го
няма, да няма кой да ми помага – аз съм с две деца, и му казах, че трябва вече
да се прибере в България. Това беше май 2023г. При началото на юни той
замина за един последен път защото, трябваше да си оправя документи.
Обадиха му се от Белгия институции. Аз не знам там какви са законите и как
стоят нещата, той си знае, но имаше да си прекратява договори мисля, не съм
сигурна какво трябваше да прави, но трябваше да отиде документално да си
приключи нещата. Единствено се върна юни за рождения ден на сина ми. Той
-ти
е на 17 юни. Съответно той е бил в България не-повече от 5 дни общо около
6
-ти
17 юни, да напазаруваме, да организираме рождения ден. На 17.06.2023г.
той беше в България. По два дни преди тази дата и два дни след тази дата е
бил тук. Общо 5 дни беше тука. След това пак замина – на 18-ти или на 19-ти,
с кола пътува. Запали колата и пак замина за там. Общо взето стоя около две
седмици, защото трябваше да се изчакват срокове за документи там. От
началото на месец юли си е в България. От тогава. В края на месец юни 2023г.
И. беше в Белгия. Целия месец го прекара в Белгия, изключая на тези 5 дни, в
които беше тук, за да организираме рождения ден на детето. С кола пътува.
Живеем в **** на адрес: ****. В къщата на първия етаж са бабата и
дядото на И., на втория етаж е нашето семейство– аз, И. и двете деца.
Откакто живея там, никой не е идвал да връчва документи. По друго
дело, пак такова от ЧСИ ответната страна беше написала, че И. забранявана
всички да излизат от къщата. Ответната страна /свидетелката А. посочва
свидетелката Н. А. Д., присъстваща в залата/ понеже тя носи призовките. Аз
не съм я виждала, само знам, че тя носи призовките. Знам от баба му и дядо
му, защото те си живеят на село от години. Те знаят на село кой е пощальон,
кой носи призовки и т.н. Реално аз не съм я виждала визуално. Днес я виждам
за първи път. Но тя по друго дело беше написала, че И. е забранил на всички
да излизаме от къщи и да приемаме писмо вместо него. Това го пишеше върху
документа. Тя го беше дала като обяснение, защото не може да му връчи
писма и като обяснение беше написала, че той ни е забранил да излизаме от
къщи да ги получаваме и че лепи постоянно бележки на къщата, че има писма
за получаване. Само че на нашата къща няма къде да се залепят бележки,
защото имаме метална ограда, през 20 см. метални колчета, няма къде да се
залепи бележка там. И изобщо ние нямаме звънец. Имаме кучета, които като
дойде някой непознат на вратата, те лаят. Абсолютно никой не е идвал да носи
там писма.
Не си спомням миналата година юни месец някой да е посещавал дома
ни и да иска да връчи на И. някакви документи. Аз съм по цял ден с децата на
двора от сутринта до вечерта. Имам си там лятна кухня, готвим. Само на обяд
ги слагам да спят вкъщи. През другото време винаги съм навън. През цялото
време сме на двора с тях. И с баба му и с дядо му също. Те са си там. Не знам
И. да е отказвал да получи документи. Той не е бил тук, първо. Второ - като
има нещо, той отива и си го взима. На никого не е отказвал и никога не е
казвал „Няма да приема“ или „Няма да дойда“ или каквото и да е било.
Мисля, че не е получавал нищо като документи от Кметството. Принципно от
Белгия мисля, че му бяха пратили писмо, беше ходил да си го вземе. Когато
има нещо, той отива да си го взима там, където е доставено. Там откъдето
трябва да си го вземе. Съвсем нормално - просто отива и си го взима, ако има
нещо.
Не знам И. да е отказвал. Дори за лично мое дело беше излязъл и беше
приел мои документи. Той не знаеше какви документи ще приеме. Не знам от
кой ги прие. Бях вътре с децата и на него му се обадиха: „Излез, жена ти има
7
писмо.“ Или „Излез, имате писмо“ нещо такова. Той просто излезе, подписа се
вместо мене и го взе. Възможно е да е от жената от кметството, защото няма
много варианти. Или е пощальонката, или от кметството. Няма кой друг на
село да доставя писма. Това е за всички случаи, в които някой му се е обаждал
да излезе да вземе някакви документи, той е излизал. Защото аз водих
бракоразводно дело и миналата година по време на делата там получавах
документи и съответно като се обадя, че има някой, очакваме документ, или
аз, или той излизаме да ги вземем.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. А.: Бабата и дядото на И. познават свидетелката. Под
„познават“ имам предвид, че знаят коя е. Ние живеем в едно село. Не съм
сигурна точно от колко години живеят там, но не са малко годините. Като
живущи там, те също си получават пенсия от пощата, писма и т.н. просто я
знаят от там. Не че са в близки приятелски отношения или нещо такова.
Просто се познават, защото селото не е голямо. Повечето хора се познават
там.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. А.: Не знам дали жената /говори за свидетелката Н. Д./ работи в
Кметството.
На въпроси на СЪДА:
СВИД. А.: Точната дата, на която се върна И. през юни 2023г. не мога
да кажа. Нито помня като ден какво е било, нито като дата. Защото аз тогава
също водих дела, имах страшно много проблеми с бившия ми мъж, тормоз и
т.н. Малко ми е тъмно, този период. Наистина не помня, коя е била датата,
когато се е върнал.
След заминаването около две седмици стоя в Белгия. За рождения ден
помня, защото беше подготовка, искахме аниматор да поканим на детето с
-ти
любимите му герои, правихме си сами почерпката за гостите. На 17 юни е
това. Ние двамата си бяхме организирали всичко и си бяхме преценили за
пазаруване, за готвене, за аниматори, колко време ще ни трябва. Миналата
година и тази също празнувахме там рождения ден. Но около две седмици го
нямаше след рождения ден на детето, след като замина. Не мога да кажа точна
-ви-ри-ти
дата – 1, 2, 3, като число когато се е върнал. За юли месец имам
предвид. Не мога да кажа точната дата или ден.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. А.: Около две седмици плюс минус ден, два нещо такова. Не е
било повече или по-малко. Не е било месец преди или след това. Толкова
беше. Не е възможно да се е върнал преди началото на юли. Юли месец се
върна, беше в началото на юли. Не го свързвам с нищо това. За дата не мога да
8
кажа. Аз под такъв стрес бях тогава, че не съм запомнила такива неща. Не е
било по-малко от две седмици да е отсъствал. Това, което е в главата ми, много
добре си спомням, че когато замина той ми се беше обадил и ми беше казал, че
има срокове там за прекратяване на някакви документи, защото те имат наем,
имат договорни отношения – всичко е със срокове. Подават се молби и там се
чака. Нямат такива експресни услуги, каквито ги има в България. Много добре
си спомням, той ми беше обяснил тогава по телефона, че ще отнеме време,
докато съответните инстанции си свършат работата, прекратят му
документите и тогава ще може да се прибере, защото преди това няма как да
се върне без всичко да му е прекратено и да му е изрядно. Затова си спомням,
че отне време. Не е било няколко дни. Беше повече.
На въпрос на СЪДА:
-ми
СВИД. А.: На 27 юни съм категорична, че той не е бил в България.
На въпроса на СЪДА: Казахте, че не познавате визуално дамата-
връчител. Сега в залата как я разпознахте, за да кажете, че е тя, която връчва
призовките?
СВИД. А.: По пътя на логиката, нали на документите пише нейните
имена и щом тя е тук значи, че тя връчва документите. Ако не е тя съжалявам,
просто предполагам, че е тя. Не съм я виждала друг път.
Молителят заяви, че няма повече въпроси към свидетелката, след което
същата беше освободена да напусне съдебната зала.
АДВ. Т.: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Т.: Моля да уважите възражението, което сме подали, като
счетете, че са налице предпоставките на чл. 423 за възстановяване срока за
подаване на възражение, доколкото видно от свидетелските показания, които
се събраха първо, че връчителят не е сигурен конкретно за посочената дата,
как точно е извършил връчването. Доколкото самият връчител каза, че има
няколко връчвания по различни, не разбрах, дела или други поводи, и не беше
сигурна на конкретната дата. Това, което установи е само, че щом така е
написала, значи така е било. Но доколкото самата тя каза, че е имало случаи, в
които се обажда и доверителят ми пък отива на място в Кметството да си
9
-ти
получи някакви документи, то няма данни първо, че на 12 е посещаван
адреса. Самата тя каза, че не залепя съобщения. Не знаем какво точно се е
-
случило. Установено ли е лицето на място, не е ли. На конкретната дата – 27
ми
също няма, освен, че е написано, че отказва. Не можа да си спомни дали е
излязъл съответно доверителят ми или не. А пък от показанията на неговата
съпругата става ясно, че той в този период изобщо не е бил в България. В тази
връзка моля, след като установите, че са налице предпоставките на 423 ГПК,
да приемете, че връчването е извършено ненадлежно.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния едномесечен срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:28 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10