Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 824
гр.Бургас, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 1177 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на “*” ЕООД, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „*”
№82 ет.1, представлявано от *с ЕГН **********, против Наказателно постановление
№ */15.05.2018 г, на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас,
упълномощен със заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на
АНО № ЗЦУ 1582 от 23.12.2015 г., с което за нарушение по чл. 92, ал. 2 от
Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
Делото е било върнато за ново разглеждане с Решение №
384/01.03.2019 г. по КНАХД № 3403/2018 г. по описа на Административен съд-
Бургас.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление,
като твърди, че нарушението е следствие на неправомерните действия на
счетоводителя на дружеството.
В открито съдебно заседание, в което делото е приключило, жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, като в първото съдебно заседание заявява, че поддържа жалбата си.
За Административнонаказващият орган се явява
юрисконсулт Азманов, който моли постановлението да
бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от самото НП, то е връчено на жалбоподателя на 01.08.2018г., а жалбата е депозирана на 06.08.2018г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона
в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 28.06.2017 г бил съставен акт
за установяване на административно нарушение срещу дружеството - жалбоподател.
Отговорността на дружеството била ангажирана за това, че като задължено по ЗКПО
лице не е подало в законоустановения срок - до
31.03.2017 година годишна данъчна декларация по чл.92,ал.1 от ЗКПО за
определяне на годишната облагаема печалба/загуба/ и облагане с годишен
корпоративен данък за календарната 2016 година, през която година била
осъществявана дейност. Нарушението е констатирано в Дирекция „Обслужване",
при ТД на НАП - Бургас при извършена съпоставка на регистрираните юридически
лица и подадените от тях годишни данъчни декларации по чл.92, ал.1 от ЗКПО през 2017 година. Това мотивирало
контролните органи да пристъпят веднага към изготвяне на АУАН, на основание чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като на изпратената до лицето покана, не се отзовал и не
се явил на указаната от АНО дата и час. Производството било спряно, тъй като дружеството не
било намерено след проведено щателно издирване.
Административнонаказващият орган приел
констатациите по акта за доказани, данъчното нарушение посочено в него за
извършено и на 15.05.2018г. издал обжалваното наказателно постановление, с
което наложил имуществена санкция в размер на 500 лева на дружеството, на
основание чл.261, ал.1 от ЗКПО.
Така изложеното се установява от приложените по делото
документи, както и от показанията на актосъставителя,
като доказателствената съвкупност е еднопосочна и безпротиворечива. На практика и страните не спорят по
фактите, които са се осъществили, като представителят на дружеството
жалбоподател не отрича, че декларацията е подадена със закъснение и посочва, че
е била осъществявана дейност за периода, за който се отнася декларацията.
Съдът, с оглед
установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Бургас, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ -
1582/23.12.2015 г. на Министъра на финансите, като са спазени сроковете,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. Тук следва да се посочи, че настоящият състав се
съобразява с изложеното от Административен съд- Бургас относно обстоятелството
дали е било налице щателно издирване, което е било основание за спиране на
производството. Наказателното постановление е
било съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от
закона рамки.
Съгласно
чл.92, ал.1
от ЗКПО
данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия
годишен корпоративен данък. Текстът на ал.2 на чл.92 от същия закон предвижда, че
данъчно задължените лица подават до 31 март на следващата година в съответната
ТД на НАП на данъчно задълженото лице такава декларация и в качеството му на
задължено лице безспорно жалбоподателят има задължение за подаване на годишна
данъчна декларация. Разпоредбата на чл.261, ал.1
от ЗКПО
предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон,
не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно
намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена
санкция в размер от 500 до 3000 лева.
Описаното нарушение се установява
по безспорен начин от събраните гласни и писмени доказателства и по същество не
се оспорва от жалбоподателя. Също така, от заявеното от представителя на
дружеството жалбоподател става ясно, че е извършвана дейност за периода, за
който е следвало да бъде подадена декларацията, поради което случаят не попада
в изменението на ЗКПО, в сила от 01.01.2018 г.,
съгласно което годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не
подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са
осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. При упражняване
на правомощията си по чл.53, ал.1
от ЗАНН
законосъобразно и обосновано административнонаказващият
орган е приел, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение, в качеството му задължено лице по чл.92, ал.1
от ЗКПО,
поради което правилно е санкциониран на основание чл.261, ал.1
от ЗКПО
с имуществена санкция в размер на 500 лева- предвидения в закона минимум.
Основният довод на жалбоподателя
е, че нарушението е налице, поради неправомерните действия на счетоводителя на
дружеството, което по същество представлява искане за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна,
като винаги несъответствието със законовите изисквания се дължи на поведението
на физическо лице, предвид невъзможността на юридическите лица сами да извършват
действия. Предвид на това, обстоятелството, че е налице неправомерно поведение
на физическо лице няма как само по себе си да е аргумент за приложението на чл.
28 ЗАНН, като е необходимо да се установят някакви изключителни обстоятелства,
които са довели допускане на нарушението (или до поведението на съответното
физическо лице). Съдът намира за неоснователен (а на практика същият не е и
доказан), че изключителна причина за нарушението са действията на
счетоводителката, обслужваща дружеството. Нарушителят е търговец, който следва
да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява
задълженията си в срок. В случая, извършеното нарушение е свързано с основни
обществени отношения, които да осигурят своевременното деклариране на правно
значими обстоятелства. Без значение е дали нарушението е допуснато поради
поведението на лице, което се намира в трудовоправни,
или такова, което е в друг вид правоотношения с търговеца във връзка с неговото
счетоводно обслужване, тъй като това засяга единствено вътрешните отношения
между тях, но не води до отпадане на отговорността на търговеца. Касае се
неподадена декларация за 2016 г., която е следвало да бъде подадена до
31.03.2017 г., а видно от представените по настоящото дело писмени
доказателства, сигнал до МВР е бил подаден през юни 2018 г. (като не става ясно
за какво всъщност се отнася сигналът). На първо място, към този период не е
било налице задържане на документация. Освен това, в продължение на повече от
година дружеството явно не е било наясно как се води неговото счетоводство,
което сочи на неполагане на достатъчно грижи от страна на съответните лица за
осъществяване на дейността му. Действително, щом счетоводството е било поверено
на друго лице, то следва да извършва съответните действия, но безспорно и
самият търговец би следвало да следи дали всичко се изпълнява. В този смисъл и
предвид изложените съображения, съдът счита, че не се установяват изключителни
обстоятелства, които да водят до извода за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН на
извършеното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид.
Предвид горното, наказателното
постановление се явява процесуално и материално законосъобразно, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен
съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление Наказателно постановление № */15.05.2018
г, на Директор на „Дирекция Обслужване” в ТД на НАП Бургас, с което за
нарушение по чл. 92, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/, на “*” ЕООД, БУЛСТАТ: *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „*” №82 ет.1, представлявано от *с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева,
на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.