РЕШЕНИЕ
№ 1723
гр. П., 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИОВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330202922 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 7675/28.04.2022г. на
**** ,,Контрол по републиканската пътна мрежа‘‘ към дирекция ,,Анализ на
риска и оперативен контрол‘‘ при Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ с което
на АЛ. ЮМ. Х. с ЕГН: ********** е било наложено административно
наказание ,,имуществена санкция‘‘ в размер от 4000 лева за извършено от
него нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,А‘‘ пр. 2 от Закона за пътищата
във вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят Х., чрез *** адв. Ч. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че връченият
му АУАН бил нечетлив. Налице било погрешно описание на нарушението.
Измерените отклонения не били особено сериозни и не биха могли да
повишат риска относно безопасността на движението. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно
заседание изпрати представител ****А.. Претендира разноски.
1
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното: Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично
основателна.
Съдът споделя изцяло възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, а именно:
На 01.04.2022г. около 10:04 часа на път II-56 км 90+300 м след разклона
за с. В. в гр. Р. – гр. П., жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на
товари /пшеница/ със съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси марка Волво
модел ФХ с рег. № ***** и полуремарке с 3 оси с рег. № ****, като в процеса
на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на
пшеница без разрешение за дейности с рамките на специалното ползване на
пътищата /разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС. При направеното измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1308/18/5 м било констатирано
следното: измереното натоварване на задвижващата 2-ра единична ос на ППС
било 12385 кг при максимално допустимо натоварване на оста 11500 кг,
съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква ,,А‘‘ от Наредбата, като превишаването било с
885 кг; при измерено разстояние между осите 1.36 метра, сумата от
натоварването на ос /на тройната ос/ на полуремаркето е 31695 кг при
максимално допустимо натоварване на тройната ос 24000 кг, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 3, буква ,,Б‘‘ от Наредбата, като превишаването е с 7695 кг. Съгласно
чл. 3, т. 2 от Наредбата при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, ППС е тежко. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,,А‘‘
пр. 2 от Закона за пътищата, във вр. чл. 8, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 пр.
1 от Наредбата за максимално допустимите норми по раздел II движението на
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително/.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Д.З.,
който потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите
2
събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Въз основа на измерените параметри е формиран извод, че процесното
ППС е тежко по смисъл на чл. 3, т. 2 от същата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква "а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). За така измерените параметри на
ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ
валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от същата. В конкретния
случай е възможно да се представи единствено разрешително, доколкото
превишаването на тройната ос е с 7695 кг. Максимално допустимата маса е
24000 кг, като е възможно, ако отклонението е до 30% /което е 31200 кг/ ППС
да се движи със заплатена пътна такса. Водачът е следвало да провери и да се
убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават
максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност
от специално ползване на пътищата, но не го е сторил.
При това положение е прието, че към момента на проверката А.Х. е
осъществил движение на тежко пътно превозно средство без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на
раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т.
1 от Наредбата. Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в
спорното НП.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС носят лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл.
15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат
задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в
АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на разрешително по образец. Според нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.
25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази нормативна
регламентация следва извода, че субект на нарушението и респективно субект
на административно-наказателна отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП може
да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства без надлежно разрешение – т.е. кръгът на субектите
на това нарушение не се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС и превозвачите по см. на § 1, т. 5 от Закона за автомобилните
превози. Още повече, че самата административно-наказателна разпоредба на
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП предвижда налагането на санкция на лицата, които
извършат или наредят да бъдат извършено движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, която отговорност е различна и отделна
от тази на лицата, фактически осъществяващи движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС в нарушение на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.
В случая ангажирането на отговорността на жалбоподателя от правна страна е
обосновано с нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от
ЗП, като в случая е управлявал тежко ППС без издадено разрешение от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване
на пътищата. При това положение следва да се приеме, че А.Х. като лице, на
което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 от
ЗП, управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешително може да
4
бъде субект на нарушението и съответно на административно-наказателна
отговорност по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ, според която във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят
акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Според чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства.
В случая няма спор, че процесното пътно превозно средство е тежко по
смисъла на чл. 3, т. 2 във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г., според която допустимото максимално
натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по
всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите
маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, е за: сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на
моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1, 3 m
включително до 1, 8 m - 18 t (19 t).
Според чл. 8, ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на
извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14,
ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по Раздел II.
Съответно, според чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.,
извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат
след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
5
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина -
до 22 м. Както се посочи, допустимото съобразно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от
Раздел ІІ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г., максимално натоварване на ос е
24 000 кг., а в случая измереното на място е било 31 695 кг. Превишаване на
стойността от 19, 00, т. с 30 %, означава 31 200 кг, с една дума казано
измереното на място натоварване от 31,695 кг, надхвърля 30%, поради което
правилото на чл. 8, ал. 5, във връзка с чл. 14, ал. 3, във връзка с 7, ал. 1, т. 5, б.
"в" от Раздел ІІ на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е неприложимо. Казано с
други думи, процесното пътно превозно средство с разстояние между осите
от 1, 36 м. на двойната задвижваща ос на МПС е било възможно да се движи
за дейности от специалното ползване на пътищата, в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия, само при наличието на надлежно
издадено разрешение, но не и след заплащане само на дължимата такса.
Движението на процесното тежко пътно превозно средство без разрешение е в
противоречие с материалното правило за поведение, възведено в чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. "а" от Закона за пътищата и е обявено за административно нарушение
с нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В тази насока е Решение № 1933 от 29.10.2020 г. на АдмС - П. по к. а. н.
д. № 1605/2020 г.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението
е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
процесното наказателно постановление против З., което е изцяло съобразено
с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В случая наказващият орган е наложил глоба в размер от 4000 лв. която
е над определения в закона минимум, който е в размер от 1000 лв. и
максимален размер от 5000 лв., която се явява несъразмерно тежка.
По делото няма доказателства за други такива нарушения на
жалбоподателя по влезли в сила административни актове за ангажиране на
неговата отговорност, като и самият наказващ орган е посочил, че
нарушението е извършено за първи път.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде
намален размерът на наложеното наказание до предвидения в закона
6
минимум от 1000 лв., който размер се явява справедлив и отговарящ на
обществената опасност на извършеното нарушение и на
дееца.
Неоснователно се явява наведеното възражение за това, че процесните
везна и ролетка не са били техническо годни. Съдът изиска от въззиваемата
страна да представи доказателства в тази насока, като постъпи копие от
Заявление за вписване на везната, като изрично беше посочено, че сайта на
производителя на ролетка е посочено, че същата е
сертифицирана.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения. Коментираните по-горе
смекчаващи обстоятелства са значими за индивидуализацията на наказанието
и налагането на глобата в минимален размер, но не могат да обусловят
освобождаване на нарушителя от отговорност. От друга страна накърнените
обществени отношения са с особена важност , доколкото надвишаването на
нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС повишава рисковете за повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че
съставеният на място АУАН против жалбоподателя е бил нечетлив,
доколкото същият в него е записал, че няма възражения.
При извършената служебна проверка не се откриха съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното НП
По разноските:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните в административно-
наказателното производство имат право на разноски. В конкретния случай са
представени доказателства за извършени от жалбоподателя разноски в размер
от 500 лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото размерът на глобата на
беше намален от 4000 лева на 1000 лева, то в полза на жалбоподателя следва
да се присъди сумата в размер от 375 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото. От друга страна в полза на
въззиваемата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер от 100 лева, което с оглед уваженият материален интерес по делото да
остане в размер от 25 лв.
7
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 7675/28.04.2022г. на ****
,,Контрол по републиканската пътна мрежа‘‘ към дирекция ,,Анализ на риска
и оперативен контрол‘‘ при Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ издадено
против АЛ. ЮМ. Х. с ЕГН: ********** в санкционната част, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието ,,глоба‘‘ от 4000 /четири хиляди/ лева
на 1000 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘ да заплати на АЛ. ЮМ. Х. с
ЕГН: ********** сумата в размер от 375 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА АЛ. ЮМ. Х. с ЕГН: ********** да заплати на Агенция ,,Пътна
инфраструктура‘‘ сумата в размер от 25 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - П. по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8