Решение по дело №3388/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 369
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20197050703388
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№…………

 

Гр. Варна,                     2020 година

 

В името на народа

 

Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янка Ганчева

ЧЛЕНОВЕ:    Дарина Рачева

            Даниела Недева

при участието на прокурора Александър А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева касационно административнонаказателно дело № 3388 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Зенон 2018“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 1941/30.10.2019 г. на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 4006 по описа на съда за 2019 г., с което е изменено Наказателно постановление № 448429-F495443/15.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Националната агенция за приходите, като наложеното на дружеството на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС административно наказание „имуществена санкция“ е намалено от 700 на 500 лева.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. По-конкретно дружеството не оспорва констатираната разлика между разчетената от фискалното устройство касова наличност и фактическата наличност, но твърди, че се касае за лични средства на сервитьорките, т.нар. бакшиш от предходния ден, който не е бил отделен от оборота. Счита, че дори да се приеме, че сумата неправомерно не е отразена като служебно въведена, то тя представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, установяваща се от липсата на предходни нарушения от същия вид и изобщо на данъчното законодателство. Позовава се на ниския размер на невъведената служебно сума и съотношението й с регистрирания оборот, което според него обосновава установена добра организация на работа. Моли за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът в производството, Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на касационната жалба, моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна по съображения, различни от изложените в нея.

Предмет на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление № 448429-F495443/15.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на дружеството за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева.

От доказателствата по делото, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършена на 23.06.2019 г. проверка от служители на НАП в кафе-бар „П “ в гр. Варна, ж.к. „****“, пазар В , обект № **, стопанисван от дружеството, било установено, че разчетената касова наличност в обекта е 161,20 лева, фактическата наличност е 210,42 лева, сумата на наличните парични средства в началото на деня е 0 лева и не са регистрирани служебно въведени и изведени суми. Предвид разликата в размер на 48,50 лева е прието, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да регистрира чрез операцията „служебно въведени суми“ промяната на касовата наличност в размер на 48,50 лева. Според обясненията, дадени в описа на паричните средства, става въпрос за невъведени пари в касата в началото на работния ден.

При така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за установяване на нарушението и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, при спазване на регламентираните в ЗАНН срокове и са законосъобразни от формална страна. Приема, че нарушението е описано точно и ясно от фактическа страна в акта и в постановлението, описани са обстоятелствата, при които е извършено, както и констатациите на проверяващите, посочени са доказателствата, които го подкрепят. Приема, че в началото на наказателното постановление е посочена грешно сумата 100 лева разлика, но в изричните мотиви на административнонаказващия орган е посочена правилно реалната неотразена сума от 48,50 лева, което не е ограничило правото на защита на дружеството. По приложението на материалния закон посочва, че касовият апарат в обекта е имал възможност за въвеждане и извеждане служебно на суми, но оборотните средства в размер на 48,50 лева не са били служебно въведени, което правилно е прието за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., за което се носи отговорност по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Счита, че за квалифицирането на фактите не е релевантно твърдението, че сумата е събраният бакшиш на сервитьорите от предходния ден, което противоречи на обясненията на материално-отговорното лице, дадени при проверката. Обсъдил е доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН и е приел, че обществената опасност на деянието не се различава от обичайната за съответното нарушение и не се влияе от размера на невъведената сума. По размера на наложената санкция посочва, че доколкото става въпрос за първо нарушение и са констатирани само смекчаващи отговорността обстоятелства, необосновано и несъразмерно е наложеното наказание в размер над минимума, като е изменил наказателното постановление в частта на санкцията, привеждайки я до минималната предвидена в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

 

Касационният състав възприема констатациите на районния съд от фактическа страна, но не и правните му изводи относно липсата на допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Безспорно от събраните доказателства се установява, че регистрираните във фискалното устройство обороти за деня са 161,92 лева, а наличните в касата парични средства са 210,42 лева. Относно разликата от 48,50 лева в описа на паричните средства служител на дружеството е посочил, че става въпрос за сложени допълнително стотинки поради нуждата им сутрин, които са пропуснати да бъдат отбелязани. В същото време в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че дружеството не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 100 лева, а констатациите, описани в акта, са, че е не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 48,50 лева, разчетени като касова наличност във ФУ, разчетената касова наличност е 161,20 лева, фактическата наличност е 210,42 лева, а разликата въз основа на изведен междинен отчет е 48,50 лева. Същите констатации за разчетена касова наличност 161,20 лева и фактическа наличност 210,42 лева са възпроизведени и в наказателното постановление, като установената разлика е определена в размер на 48,50 лева.

Предвид тези съществени разлики в действителните констатации от проверката и констатациите, описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, касационният състав намира, че е налице несъответствие между повдигнатото административнонаказателно обвинение и нарушението, за което е наложена санкция. Така в АУАН едновременно се твърди, че промяната на касовата наличност е в размер на 100 лева, както и че е в размер на 48,50 лева, които обаче са разчетени като касова наличност (а санкцията се следва за невъвеждането им, което се установява чрез неразчитането им в касовия апарат).

Както се установява чрез проста аритметична операция, налице е и несъответствие между действителната разлика между разчетената и действителната наличност, посочени съответно и в АУАН, и в НП в размер на 161,20 лева и на 210,42 лева. Тази разлика не е 48,50 лева, която сума е приета за предмет на нарушението, а е 49,22 лева, за каквато невъведена служебно сума не е повдигнато обвинение и съответно не е наложена санкция. Това препятства да се установи същинското твърдение на актосъставителя и на административнонаказващия орган за неотразената служебно сума – 48,50 лева, колкото е изписано с числа, или 49,22 лева, колкото е реалната разлика.

Независимо дали тези несъответствия се дължат на неправилно пренасяне или преписване в АУАН и в НП на обстоятелства, които са отразени правилно в констативния акт от проверката, такива несъответствия не могат да се толерират с мотива, че правото на защита на дружеството не е било ограничено, тъй като то се е защитавало срещу констатациите за неотразена сума в размер на 48,50 лева.

Точното и ясно описание на нарушението и съответствието между твърденията на актосъставителя и административнонаказващия орган е съществено изискване за законосъобразност на административнонаказателната дейност. Несъответствията, които в случая са няколко и касаят не само неотразената сума, но и разчетената касова наличност, не само нарушават правото на защита на привлеченото към отговорност лице, но и препятстват идентификацията на нарушението с оглед зачитане на принципа ne bis in idem. Тези нарушения не могат да бъдат санирани на етапа на съдебното обжалване, което е следвало да бъде констатирано от районния съд със съответстващите последици.

Предвид това, касационният състав приема, че допуснатото в административнонаказателното производство съществено нарушение на процесуални норми е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление и на изменящото го решение на районния съд.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен състав,

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1941/30.10.2019 г. на Варненски районен съд, ХV състав, постановено по н.а.х.д. № 4006 по описа на съда за 2019 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 448429-F495443/15.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Централно управление на Националната агенция за приходите, с което на „Зенон 2018“ ООД – гр. Варна, ЕИК ***, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                                            Членове:        1.

 

                                                                                                          2.