Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 307
гр. Севлиево, 25.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря И. Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 375/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от И. М. Д.,
с ЕГН
**********,***. Груп" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, ***, представлявано от С.И.Ц.- управител.
Ищцата твърди, че на 12.03.2019 г. получила с
куриерска служба в пощенската си кутия покана за плащане от ответното
дружество. С тази покана за плащане ищцата била поканена да заплати на
ответника сумата в размер на 326,39 лв. по партида № *********, като в същата
било посочено, че ответника е кредитор в резултат на извършена цесия между „Мобилтел"
ЕАД /А1/ и „С.Г.Груп" ООД. В поканата не било посочено на какво основание
се дължи тази сума, като се упоменавало „предходно писмо" изпратено от
ответника до ищцата за „уведомяване" за споменатата цесия, което обаче
ищцата отрича да е получавала. От посоченото в поканата за ищцата не ставало
ясно на какво основание се претендира тази сума от ответника, не били посочени:
дата на фактурата, от какъв договор произтича, за кой период, падеж и др..
Ищцата била уведомена, че при неплащане на сумата в указания срок – 7 дни от датата на получаване на поканата,
ответника ще „започне процедура по образуване на гражданско дело.".
Уведомена била, че тези действия ще увеличат задължението с направени разходи
за адвокатски хонорари, съдебни такси, такси за съдебни изпълнители и др.. До
12.03.2019 г. И.М.Д. по никакъв начин не била информирана, че дължи суми на
„Мобилтел" ЕАД /А1/ като същата не знаела да има неплатени задължения към
това дружество. Ищцата не била получавала уведомление за прехвърляне на вземане
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Мобилтел" ЕАД /А1/ и незнаела да е имала
неплатени фактури във връзка с някакво договорно отношение с „Мобилтел"
ЕАД /А1/. От получената покана не ставало ясно каква е датата на неплатените
според ответното дружество фактури, номер на фактурите и каква е била падежната
им дата на плащане, за какви услуги е това неплатено задължение, което
ответника сочел в уведомителното писмо до ищцата. До изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента за извършената
цесия, цедентът оставал титуляр на вземането спрямо него. Съгласно чл. 99, ал.
3 ЗЗД, за да породи действие сключеният между цедента „Мобилтел" ЕАД /А1/
и цесионера - „С.Г. Груп" ООД договор за прехвърляне на вземане от
„Мобилтел" ЕАД /А1/ на „С.Г.Груп" ООД, цесията трябвало да бъде
съобщена на длъжника от предишния кредитор. Ищецът отричал тази цесия да му е
съобщавана от цедента „Мобилтел" ЕАД /А 1/. Счита, че за него се породил
правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Целта била да
бъде установено по отношение „С. Г. Груп" ООД, че ищцата не дължи сумата
от 326,39 лв., тъй като първо - цесията следвало да й бъде съобщена от
„Мобилтел" ЕАД /А1/, а това не било направено, поради което същата нямала
действие спрямо нея, и второ - претендираното от ответника вземане с покана за
плащане следвало да е погасено по давност още преди прехвърлянето му на
ответника, на която давност ищцата се позовава. Нуждата от защита чрез
установителен иск се свързвала с наличието на спор - в конкретния случай
претендиране на отричано от ищеца право. Изпратеното от ответника и получено от
ищеца писмо - покана за плащане в случая представлявала извънсъдебната покана
за плащане. Именно отричането на тази възможност от ищеца обуславяло наличието
на правен спор, а с това и правен интерес от предявяване на иск. С
разрешаването на спора със сила на присъдено нещо щяло да се внесе яснота и
определеност в материалноправните отношения между страните, изключвала се
възможността за бъдеща защита на правото на кредитора пред правозащитни
органи. С подаване на иск ищцата целяла
да се защити от бъдещи действия от страна на ответника, с цел събиране на
претендираното към него вземане по съдебен ред, в които производства /предимно
по чл. 410 и чл. 417 ГПК/ рискувала да не бъде уведомена надлежно, да изпусне
срок за възражение и така ответника в един бъдещ момент да се снабди с
изпълнителен лист, да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител и така
ищцата да трябва да плати сума, която не дължи и в пъти по-голяма от 326,39
лв.. В подкрепа на допустимостта на иска следвало да се изтъкне също така, че
няма изрични нормативни ограничения за начина, по който следва (или е възможно)
да се упражни правото на длъжника да се позове на изтекла давност. Така например,
в разпоредбите на ЗЗД се сочело единствено, че давността не се прилага
служебно, но не се ограничавали начините, по които правоимащото лице може да я
релевира. Поради това и доколкото нормативна забрана се въвеждала винаги
изрично, липсата на такава по отношение на този вид искове обуславяла тяхната
принципна допустимост, а въпросите, дали за ищцата е налице правен интерес от
иска и дали съответното право е въобще погасяемо по давност, били предмет на
конкретна преценка във всеки отделен случай, а в конкретния случай спорното
право (вземане) било облигационно и поради това можело да бъде погасено по
давност, а ищцата имала правен интерес от предявяване на такъв иск. Наистина,
ответникът не предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключвало възможността
за позоваване на изтекла давност, още повече, че в поканата си до ищцата
заявявал своето намерение да го направи. Решаващо за възникване на правен спор
и за наличие на правен интерес било извънсъдебното оспорване, респ.
претендиране, на субективно право. Следвало да се отрече становището, че
отрицателният установителен иск е допустим само в изрично предвидените от
закона случаи, доколкото такова ограничение било предвидено само по отношение
на факти и разширителното му прилагане щяло да доведе до недопустимо
ограничаване на гарантираното от основния закон право на защита при накърняване
на субективните права на гражданите. Моли, делото да бъде разгледано от PC -
Севлиево при прилагане на привилегията на чл. 113 ГПК. Ответника посочвал, че
задължението на ищцата произтича от договорно отношение с „Мобилтел" ЕАД
/А1/, по което ищцата се явявала „потребител". От това следвало, че същата
има право да предяви иска по постоянния си адрес. Иска постановяване на решение, с което да се
признае за установено между ищцата и ответника, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 326,39 лева, по партида № *********, тъй като цесията е следвало да й
бъде съобщена от дружеството, с което е била в договорни отношения -
„Мобилтел" ЕАД /А1/, а това не било направено, поради което същата няма
действие спрямо нея, и защото претендираното от ответника с покана за плащане
било погасено по давност, на която давност ищцата се позовава. Претендира
разноски.
В едномесечен срок
от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим. „С.Г.Груп" ООД не
оспорвало, че вземане в размер на 86,00 лева, което придобило спрямо И.М.Д., произтичащо от
договор за далекосъобщителна услуга от „МОБИЛТЕЛ" АД, било погасено по
давност. Напротив, дружеството не било правило каквото и да е по отношение на
процесното вземане. Представители на дружеството не се били свързвали с г-жа Д.,
на последната не била пращана покана за плащане, а единствено уведомление за
цесия. Не били предприемани действия за събиране на вземането чрез предявяване
на иск или подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Затова,
за И.Д. липсвал правен интерес от водене на дело. Дружеството не било отправяло
каквито и да било претенции. Изрично оспорва, че представители на ответното
дружество са търсили ищцата по телефона, както твърди последната, напротив,
единствено ищцата позвънила един път на контактните телефони на дружеството, в
хода на който разговор била уведомена за размера и произхода на прехвърленото
вземане. По никакъв повод представители на ответното дружество не търсили
ищцата по телефона. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
отрицателния установителен иск с предмет несъществуване на вземане спрямо
ищцата било наличие на правен интерес. Такъв в случая липсвал. Не се
обосновавал правен интерес с представено доказателство - уведомление за цесия,
с което бил уведомен ищеца за прехвърляне на вземане. Ответникът дори не
претендирал изпълнение на вземането, чието несъществуване се искало да се
признае за установено. Дори да се приеме, че „С.Г.Груп" ООД изпратило
уведомление за първия договор за цесия до ищцата това не обуславяло правен
интерес от водене на дело. Доколкото кредиторът имал право да иска плащане на
задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в
полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не
можели да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за
недължимост на вземането. При тази фактическа обстановка единственият
законосъобразен извод бил за недопустимост на предявения иск, а оттам и на
постановеното решение. Това било така, защото за ищеца липсвал правен интерес
от установяване със сила на пресъдено нещо, че не дължи сума на лице, което
нито я претендира, нито разполага с притезателно право спрямо И.Д.. В условията
на евентуалност, в случай, че иска е допустим,
моли за постановяване на решение при признание на иска и осъждане И.Д. да плати
разноските по делото. Дружеството не твърдяло, че има вземане спрямо И.Д., нито
оспорвало твърдението, че индивидуализираното в исковата молба вземане, предмет
на делото, е погасено по давност. Ответникът признавал, че няма вземане спрямо
ищцата както и, че то е погасено по давност, но правел искане за присъждане на
разноските по делото, доколкото не дал повод за завеждане на делото. При
действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не можел да
предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът имал интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче можел да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признание. При такова свое поведение той не дължал разноски, ако не
разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда
или не дал друг повод за предявяването на иска. Вземанията, които "А1
БЪЛГАРИЯ " АД прехвърлило на „С.Г.Груп" ООД в действителност били
погасени по давност, но дружеството не ги претендирало от ищеца. Това не
обусловило правен интерес у ищеца за водене на дело, нито отговорност на
„С.Г.Груп" ООД за разноски. Извънсъдебната покана до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не била повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влечала отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата
молба. Практиката на Върховния касационен съд предвиждала, че кредиторът има
право да претендира доброволно изпълнение на вземането си, и че ако след като
не разполага с изпълнителен титул, и изрично признава иска до изтичането на
срока за отговор, разноските следва да се възложат на ищеца, поради което
именно И.Д. следвало да бъде осъдена да възстанови на „С.Г.Груп" ООД
разноските по делото. Признава изложеното от ищцата в исковата молба, че
вземане на „МОБИЛТЕЛ" ЕАД спрямо И.Д. в размер на 86,00 лева, е
прехвърлено на „С.Г.Груп" ООД по силата на договор за цесия от 21.12.2017
г.. Признава обстоятелството, че вземането е погасено по давност, но твърди, че
ответникът има право да иска доброволно изпълнение от длъжника, поради което и
това не обуславя извод за това, че следва да отговаря за разноските по делото,
още повече, когато е признал иска. Иска прекратяване на производството по
делото, тъй като предявеният иск е недопустим, а в условията на евентуалност,
постановяване решение при признание на иска и да възлагане разноските върху И.М.Д..
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата,
в докладвани писмени молби поддържа предявения иск по заявените в исковата
молба доводи.
В съдебно заседание ответника, в докладвани писмени молби, поддържа отговора по съображенията изложени
в същият. Допълнително заявява, че признава иска в целия му предявен размер за
сумата 326,39 лева.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 22.07.2009 г., приложение № 1 към посоченият договор от 22.07.2009 г.,
от приложени фактури и сметка, че такъв договор е сключен между ищцата и „Мобилтел"
ЕАД, като въз основа на този договор „Мобилтел" ЕАД е издал за начислени задължения
на ищцата следните: фактура от 23.01.2010 г., с падеж 07.02.2010 г., за период
от 21.12.2009 г. до 20.01.2010 г., за сумата от 101,86 лв.; фактура от 23.02.2010
г., с падеж 10.03.2010 г., за период от 21.01.2010 г. до 20.02.2010 г., за
сумата от 84,28 лв. и сметка от 23.02.2010 г., с падеж 10.03.2010 г., с посочен изпълнител - „Мобилтел" ЕАД и получател
– ищцата, за сума 140,25 лв..
Установява се от покана за плащане от „С. Г.
Груп" ООД до И. М. Д., че ищцата е поканена да заплати на
ответника сумата в размер на 326,39 лв. по партида № *********. Посочено е в
поканата, че ответника е кредитор в резултат на извършена цесия между
„Мобилтел" ЕАД /А1/ и „С.Г.Груп" ООД. Сочи се в поканата, че при
неплащане на сумата в указания срок – 7
дни от датата на получаване на поканата, ответника ще започне процедура
по образуване на гражданско дело, като това ще увеличи задължението с направени
разходи за адвокатски хонорари, съдебни такси и такси за съдебни изпълнители.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Предявеният иск е допустим, като правния интерес
на ищцата е обусловен от поканата за плащане от ответника „С. Г. Груп" ООД
до И. М.
Д., за заплащане на сумата 326,39 лв., а също и от липсата на изрично
признаване на иска на първото му заявено основание – несъобщаване на ищцата на
цесията, на която ответника основава твърдените си права. В изложения смисъл е
трайната съдебна практика, включително и цитираното от ответника решение № 83
от 23.05.2019 г. по гр.д. № 3448/2017 г., III г.о., ВКС.
Уважаването на предявеният
отрицателен установителен иск, с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, предполага установяването от ищцата на изгодните за нея твърдени в исковата
молба положителни факти, на които основава доводите си, включително тези, с
които обосновава правния си интерес от иска, а именно фактите, от които
произтичат нейните засегнати от правния спор права. В тежест на ответника е да
докаже всички изгодни за него положителни факти, на които основава възраженията
си.
По делото се установиха от договор от 22.07.2009
г., приложение № 1 от 22.07.2009 г. и от приложени фактури и сметка, договорни
отношения по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.07.2009
г., между ищцата и „Мобилтел" ЕАД, като въз основа на този договор
„Мобилтел" ЕАД е издал за начислени задължения на ищцата следните фактури и сметка: фактура от 23.01.2010 г., с
падеж 07.02.2010 г., за период от 21.12.2009 г. до 20.01.2010 г., за сумата от
101,86 лв.; фактура от 23.02.2010 г., с падеж 10.03.2010 г., за период от
21.01.2010 г. до 20.02.2010 г., за сумата от 84,28 лв. и сметка от 23.02.2010
г., с падеж 10.03.2010 г., за сума 140,25 лв., или всички на обща стойност сумата
от 326,39 лева.
Установи се и изпращане на покана за плащане от
„С. Г. Груп" ООД до И. М. Д., за заплащане на ответника сума в размер на
326,39 лв. по партида № *********, от приложената по делото покана и липсата на
изрично оспорване на авторството на ответника относно приложената по делото
покана. С поканата ответника е заявил на ищцата, че е неин кредитор вследствие
извършена цесия между „Мобилтел" ЕАД /А1/ и „С.Г.Груп" ООД, като при
неплащане на сумата в указания срок – 7
дни от датата на получаване на поканата, ответника ще започне процедура
по образуване на гражданско дело, като това ще увеличи задължението с направени
разходи за адвокатски хонорари, съдебни такси и такси за съдебни изпълнители.
На първо място по делото следва да се разгледа
първия довод на ищцата за недължимост на процесното вземане – несъобщаване цесията
на ищцата от „Мобилтел" ЕАД /А1/, обуславящо липса на действие спрямо нея
на цесията. По делото от събраните доказателства не се установи наличие на връчено
на ищцата И. М. Д. съобщение за цесия от „Мобилтел" ЕАД
/А1/, не се установи и връчване на
такова съобщение от ответника „С. Г. Груп" ООД, по упълномощаване от „Мобилтел"
ЕАД /А1/. Няма осъществено връчване на ищцата и на уведомление за прехвърляне
на вземането дори и в хода на производството, предвид и непредставяне по делото
нито на пълномощно за такова уведомяване от „Мобилтел" ЕАД /А1/, нито на
твърдения договор за цесия, поради което не може да се приеме за настъпил
материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По тези съображения следва да се
приеме, че ищцата - длъжник не е била валидно уведомена за прехвърляне на
вземанията към твърдения нов кредитор „С. Г. Груп" ООД, поради което
правата на ответника да търси вземанията си от ищцата са непротивопоставими на ищцата
- длъжник, спрямо която цесията има действие от момента, в който прехвърлянето
на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор. В посоченият смисъл е т. 4.г.
на тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК. Отделно по делото ответника не установи не само
уведомяване на ищцата за твърдяната цесия, но и въобще съществуването на такава
цесия, като тези обстоятелства налагат уважаване на предявения иск като основателен,
без обсъждане на второто заявено от ищцата основание – изтекла погасителна
давност.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо
да посочи, че дори да бе придобито от ответника твърдяното вземане,
изискуемостта на същото, видно от приложените по делото фактури и сметка, е
настъпила още през 2010 г., а съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 г.
на ОСГТК на ВКС, приложима за него е тригодишната давност, поради което
погасяването му по давност би било настъпило още през 2013 г., което на
самостоятелно основание щеше да е причина за уважаване на предявения по делото
иск, в случай, че ответника бе доказал по делото качеството си на цесионер на
процесното вземане и съобщаване цесията на ищцата от цедента.
Предвид всичко изложено
се налага извод, че вземането предмет
на предявеният по делото иск е недължимо, а предявеният иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи.
С оглед
изхода на делото и направеното от ищцата искане в този смисъл, ответника следва
да бъде осъден да й заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените
съдебни разноски за заплатена държавна такса, в размер на 50,00 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 450,00 лева, или общо разноски
в размер на сумата 500,00 лева. Неоснователно е възражението на ответника по
чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото приложението на посочената разпоредба предпоставя
кумулативната даденост на две предпоставки:
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и
да е признал иска. В конкретният случай събраните по делото доказателства, в
частност поканата за плащане, не установяват демонстрирано от ответника
предходно на завеждане на иска поведение, предполагащо признаването на същият,
изискуемо като предпоставка за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, напротив дори
в хода на делото ответника оспорва допустимостта на предявеният иск, което само
по себе си изключва приложението на посочената норма, предвид, че е
несъвместимо с признание на иска и постановяване на решение, основано само на
това признание, нещо повече до приключване на устните състезания ответника
признава иска единствено на заявеното евентуално основание (евентуалността му е предпоставена
от това, че съдът първо се произнася дали е възникнало спорното право, а едва
впоследствие изследва дали е изтекла погасителната давност), което сочи че признанието е
с характер на признаване на факт и по същество не представлява признание на
иска. С оглед гореизложеното, цитираната от ответника практика, с която същият
обосновава недължимост на разноски на ищцата и дължимост на такива на
ответника, съдът намира за неотносима по делото, като съобрази наред с
обсъдените по – горе и обстоятелството, че същата касае отрицателни
установителни искове за вземания, при които единственото основание, на което се позовава ищеца
е изтекла погасителна давност, какъвто не е процесния случай.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от И. М. Д.,
с ЕГН
**********,***. Груп" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, ***, представлявано от С.И.Ц.- управител, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. М. Д.,
с ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ на „С. Г. Груп" ООД, с ЕИК *********, сумата от 326,39 лева,
по партида № *********, произтичаща
от договор от 22.07.2009 г. между И. М. Д. и „Мобилтел" ЕАД /А1/ и цесия между „Мобилтел"
ЕАД /А1/ и „С. Г. Груп" ООД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С. Г. Груп" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1407, ***, представлявано от С.И.Ц.- управител да заплати
на И. М.
Д., с ЕГН **********,***, разноски в размер на сумата 500,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: