РЕШЕНИЕ
гр.София,
20.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на дванадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14410
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.266 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
„И.“ ЕООД твърди, че „И.ИС-****“ ЕООД е сключило договор № 65/05.05.2011г. с ответника за извършване на СМР, които
изпълнителя „И.ИС-****“ ЕООД изпълнил
изцяло и в срок. Ответникът, възложител не платил изцяло задължението си по
договора, като останал да дължи 116 770,80лв. Междувременно „И.ИС-****“
ЕООД е прехвърлило вземането си по договора с ответника на „Е.П.“ ЕООД, което с
последствие прехвърлило вземането от ответника на настоящия ищец. Предявява иск
за сумата 30 000лв. частичен от цялото вземане от 116 770,80лв.
неплатено възнаграждение по договор № 65/05.05.2011г.
ведно със законната лихва от завеждане на иска. Претендира за разноски.
Ответникът
С.А. гр.София оспорва иска. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца като твърди,
че договорите за цесия не са породили действие и са нищожни поради липсата на
предмет – прехвърлени са бъдещи вземания. Ответникът прави възражение за
изтекла давност по отношение вземането на ищеца. По същество счита, че изцяло е
заплатил задължението си по договора. Оспорва извършените СМР като посочва, че
има повторно описване на вече приети СМР. Прави възражение за некачествено
изпълнение на някои дейности. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На
5.05.2011г. ответникът е сключил с „И.ИС-****“ ЕООД договор № 65 за извършаване
на авариен ремонт на оградата по североизточната граница на територията на С.А.
- София на адрес- ул.“****, по приета количествено - стойностна сметка,
неразделна част от договора (чл.1). Общата
стойност на СМР за обекта е уговорено, че възлиза на 194 618,00 лв., без ДДС
или 233 541,60 лв. с ДДС. Уговорено е, че възложителят превежда аванс в размер на
50% от стойността на договора - 97 309 лв. без ДДС или 116 770, 80 лв. с ДДС в
срок до 10 работни дни от представяне на фактура от Изпълнителя. Остатъкът от
стойността се разплаща след приспадане на изплатения аванс, въз основа на
подписан двустранен протокол и представена фактура, в срок от 10 работни дни
след представянето й. Срокът за изпълнение на договорените СМР е 6 месеца от
датата на превеждане на авансовото плащане (чл.6). За количеството и качеството
на извършената работа се съставя приемателно- предавателен протокол, който се
подписва двустранно в срок до 3 работни дни след изтичане на срока по чл.6 . Приемането
на обекта и гаранционните срокове се определят съгласно Наредба №2 от 2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове
за изпълнени СМР и се отразяват в приемателния протокол (чл.5). Към договора е
представена количествено-стойностна сметка. Ответникът е заплатил на „И.ИС-****“
ЕООД авансово сумата 116779,80лв. с ДДС на 11.05.2011г., съобразно уговореното
в договора.
На
30.11.2011 г. между представители на възложителя и изпълнителя е подписан приемо-предавателен протокол, в който е посочено, че
договор №65/05.05.2011 г. е изпълнен в срок, а в
допълнителен протоколи ще бъдат установени видовете, количествата и качеството
на извършените дейности.
На
6.01.2012г. ответникът е заплатил на изпълнителя „И.ИС-****“ ЕООД сумата от
60 000лв. по договор №65.
Не
се спори между страните, че възложителят и изпълнителят са подписали 3бр. Протоколи
обр.19 за извършени СМР: на 17.12.2012г. за сумата 56 770,80 лв.; на 30.11.2011 г. за
сумата 16 782,91 лв. и на 05.08.2011г. за
сумата 133 226,24 лв.
Ответникът
е представил протоколи от 17.11.2011г. на Н.К.ООД за извършени изпитания на
стоманобетонната ограда на ответника, въз основа на които твърди, че СМР не са
извършени качеството от изпълнителя.
На
26.11.12г. „И.ИС-****“ ЕООД е прехвърлило /цедирало/
вземанията си по договора в полза на „Е.П.“ ЕООД. На 20.01.15г. „Е.П.“ ЕООД е
прехвърлило /цедирало/ същите вземания в полза на
ищеца.
Изпълнителят
е издал 3бр фактури във връзка с извършената работа: ф-ра
№ 163/23.12.2011 г. за сумата 60 000 лв., част от второ плащане по договор
№65/05.05.2011 г. (л.48); ф-ра
№ 107/05.05.2011 г. за сумата 116 770,80 лв., аванс
по договор 65/05.05.2011 г. и ф-ра
№ 75/17.12.2012 г. за сумата 56 770,80 лв., изпълнено СМР по договор №65/05.05.2011 г. и договор за цесия (л.68). Не спори че плащане
по третата фактура не е извършено от ответника.
С
писмо изх.№РД-86/30.03.2016г. ответникът С.А. е уведомил „И.- И- ***“ ЕООД и „Е.П.“
ЕООД, че при направени проверки на място на обекта предмет на договор №65/05.05.2011 г. са установени некачествено изпълнени СМР, вкл.
вложени материали, конкретизирани както следва: влагане на некачествени
материали (бетон с неизяснен клас); забелязани повърхностни пукнатини по 50 бр.
панели, като част от тях са се саморазрушили и са
ремонтирани от служители на ССА; тротоарни плочи не отговарят на два от
показателите (дебелина и разрушаващо натоварване); изчистването на дървета и
храсти е извършено на височина 20-30 см., при което те са израснали отново. С.А.
е посочила, че не дължи плащане по фактура №75/ 2012 г. в размер на 56 770,80
лв. и е предложила подписване на допълнително споразумение. Такова не е
сключено.
По
делото е назначена и изслушана СТЕ. Вещото лице е извършило оглед на место на
оградата и е установило , че процесният имот се
намира в кв. Факултета- ул.“**** и представлява застроен и ограден от всички
страни терен. Североизточната ограда е
изпълнена от бетонови панели и колони, по цялото протежение на имота. Към
моментна на огледа оградата не е била в особено добро състояние. Пред нея на
разстояние от около 2-3 и повече метри теренът е бил силно затревен и с гъста
растителност, което не позволявало
установяване на липса или наличие на тротоарни плочи пред оградата. Вещото лице
не е могло да установи какво е било състоянието на оградата предмет на договора
от 2011 г. към момента на аварийния й ремонт, нито след това през 2016 г.,
когато възложителят е отправил до изпълнителя писмо за подписване на
допълнително споразумение. На място вещото лице не е могло да установи каква
част от тази ограда е изграждана на ново и каква част е ремонтирана. Вещото
лице е установило надвишени количества на СМР по пера и стойности, както и
такива, за които няма данни да са актувани, но се отнасят за СМР по процесния договор- КСС към него. В заключението е изготвена
следната рекапитулация: актувани СМР- 20 3247лв.; неактувани СМР, но включени в
КСС - 88 046лв; надвишени количества
57 750лв. ; изплатени по документи приложени по делото - 17 6771лв.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка , съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим като предявен от надлежна
страна. Възражението за нищожност на договорите за цесия е неоснователно.
Въпреки, че договорът за цесия сключен между „И.ИС-****“ ЕООД и „Е.П.“ ЕООД
предхожда по време подписването на проемо-предавателния
протокол за изпълнен договор, вземането на изпълнителя И.ИС-****“ ЕООД е било
ясно, тъй като цената на договора е била предварително уговорена. Дори и да е
имало неизпълнени СМР по договора, то вземането е можело да се определи и е
съществувало. Не е налице хипотезата на чл.26 ал.2 от ЗЗД договорът за цесия да
има невъзможен предмет. Същият е породил
правни последици, както и последващия договор за
цесия между „Е.П.“ ЕООД и ищеца.
Възражение
за изтекла давност по отношение вземането на ищеца е неоснователно. От възникване
на вземането на ищеца на 30.11.2011г. до предявяване на исковата молба на
21.11.2016г. не е изтекъл 5 годишния давностен срок
по чл.110 от ЗЗД.
Между
възложителя и изпълнителя е сключен договор за изработка по см. на чл.258 и сл.
от ЗЗД. Изпълнителят се е задължил да извърши ремонт на ограда, а възложителят-
да заплати възнаграждение. Половината от уговореното възнаграждение е заплатено
авансово. Поетапно, съобразно задължението си по чл.264 от ЗЗД възложителят е приемал извършената работа, за
което са съставени двустранно подписани протоколи обр.19
за извършени СМР. Възражения за недостатъци не са направени, тъй като не са
отразени в протоколите. Възраженията на ответника, че някои от СМР са
некачествени са неоснователни. Дори ако некачествените СМР не могат да се
открият при приемането или се появят по-късно, съгласно чл.264 ал.2 от ЗЗД
възложителят е следвало уведоми за тях
изпълнителя веднага след откриването им. Представените по делото протоколи на Н.К.ООД
за извършени изпитания на стоманобетонната ограда на ответника, въз основа на
които той твърди, че СМР не са извършени качеството от изпълнителя, са от 17.11.2011г.
Едва с писмо изх.№РД-86/30.03.2016г. ответникът С.А. е уведомил „Изгрев- И-
2011“ ЕООД и „Е.П.“ ЕООД за некачествените СМР, установени от изпитанията ,
извършени от Н.К.ООД. Възложителят не е уведомил изпълнителя за некачествените
СМР веднага след откриването им, поради което възраженията му в тази насока са
неоснователни. Работата следва да се счита за приета, още повече че липсват
доказателства изпълнителят да е знаел за недостатъците.
С
протоколите обр.19 вещото лице е установило надвишени
количества СМР на стойност 57 750лв., т.е по количество в повече от
уговореното в договора и КСС към него. Ответникът възразява, че не дължи
заплащането им. Възражението му е неоснователно. Ответникът е приел извършената
работа, вкл. и извършеното в повече от уговореното в договора изсичане и
изкореняване на дървета и храсти, изкоп с багер земни почви и уплътняване на
земни почви ръчно с трамбовка. Не е направил възражения при приемане на
работата, че тези три вида СМР са вече описани като извършени. Съгласно чл.266
ал.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
Приета е работа за 203 086,18лв. /така СТЕ/. Заплатено е 176 770,80лв. или
ответникът остава да дължи на ищеца 26 315,38лв.
Сумата
се дължи от поискването, поради което на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът
дължи на ищеца законна лихва за закъсняло плащане от 21.11.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът
предендира направените от него разноски. Не представя
списък. Съгласно представените финансови документи ищецът е внесъл държавна
такса в размер на 1200лв. и е направил разход за адвокатско възнаграждение в
размер на 1500лв.
Ответникът
претендира разноски по списък в общ размер на 2126лв.
Страните
не правят възражения по претендираните разноски.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноските съобразно уважената
част от иска или 2368 лв.
На
ответника на основание чл.78 ал.3 от ГПК се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска - 261лв.
След
компенсация на двете насрещни задължения за разноски до размера на по-малкото
от тях , ответникът остава да дължи на ищеца разноски в размер на 2107лв.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.А., БУЛСТАТ ******** с адрес гр.София, ул.****
да заплати на „И.–И-****“ ЕООД , ЕИК ******** със седалище *** , като
правоприемник на „И.ИС-****“ ЕООД по договори за цесия, на основание чл.79 във вр. с чл.266 ал.1 от ЗЗД сумата 26 315,38лв., ведно с лихва
за забава от 21.11.2016г. до окончателното изплащане, представляваща дължимо
възнаграждение по договор № 65/05.05.2011г. , сключен
между С.А. като възложител и „И.ИС-****“ ЕООД като изпълнител за извършаване на
авариен ремонт на оградата по североизточната граница на територията на С.А. -
София на адрес- ул.“****, както и сумата 2107лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до
30 000лв. предявен като частичен от вземане в размер на 116 770,80лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: