Решение по дело №248/2019 на Административен съд - Шумен

    Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 17.10.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд Шумен, в публичното заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  Председател: Росица Цветкова

                                                         Членове: Снежина Чолакова

                                                                         Бистра Бойн

 

при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД № 248 по описа за 2019г. на Административен съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, срещу Решение № 47/09.07.2019г. на Районен съд– Нови Пазар, постановено по ВНАХД № 107/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено №27-000765 от 19.03.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.2 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв. за нарушение по чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага  подробни аргументи за незаконосъобразност на постановеното от районния съд решение. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Ответната страна „А.д.2.” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ***, представя отговор на касационната жалба, в който я оспорва, а в съдебно заседание се явява лично управителят Ф.М..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.02.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда”, заедно със служители на Агенцията по заетостта извършили проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство в обект, ползван от жалбоподателя „А.д.2.” ЕООД- ***. Обектът представлявал офис– стая, находяща се в сградата на Читалище „Отец Паисий-1956” в с. Пет могили, обл. Шумен. Достъпът до това помещение се осъществявал от страничен вход на сградата и през коридор, в който имало и друго помещение, като стаята– офис на жалбоподателя се намирала в дъното на този коридор. В хода на осъществената проверка проверяващите служители и свидетели по делото установили, че в офиса работят четири лица по сключени трудови договори с дружеството и в самото помещение няма поставен пожарогасител. Проверката била надлежно обективирана в Протокол №ПР 1904917 от 11.02.2019 г., с която на дружеството били дадени съответните предписания, като още същия ден в обекта бил осигурен пожарогасител. На 19.02.2019г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-000765 за това, че дружеството „А.д.2.” ЕООД, в качеството си на работодател, при осъществяване на дейността си, не е изпълнило задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работещите четири лица, назначени по трудови договори, тъй като не са осигурени необходимите и изпитани пожаротехнически средства за пожарогасене, което осъществявало фактическия състав на нарушение на чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Актът бил подписан от управителя с възражения, че в обекта са осигурени пожарогасители. Дружеството не се възползвало от законното си право в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН да депозира писмени възражения. Въз основа на така съставения и връчен акт за установяване на административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Шумен издал Наказателно постановление №27-000765 от 19.03.2019г., с което за установеното нарушение на дружеството, в качеството му на работодател, на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл. 413 ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 лв.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. По съществото на спора съдът счел, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват с категоричност извършването на приписаното на търговеца, притежаващ качеството работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, деяние. Съдът е изследвал относимата  законова уредба и е приел, че няма нормативно изискване в отделно помещение на сграда, какъвто е процесният офис-стая, да има поставено пожаротехническо средство и задължение за собственик или ползвател да постави такова.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи по отношение приложението на закона, които се споделят от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221 ал. 2 от АПК, съдът препраща към мотивите на атакуваното решение.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното в допълнение към мотивите на въззивния съд: В съставения АУАН и НП като нарушена материално-правна норма е посочена единствено разпоредбата на чл.225 ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно която, „в зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората, работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене“. От формулировката на текста, е видно, че нормата регламентира безопасни условия на труд в сгради и не съдържа конкретно изискване за брой и вид пожаротехнически средства, а това изискване е поставено в зависимост от други фактори, които в настоящия казус не са изяснени в хода на административно-наказващото производство. По своята същност нормата е препращаща, като оборудването на обекти с пожаротехнически средства, техния вид и количеството е определен съгласно приложение №2 към чл.3 ал.2 от Наредба №Із-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № 8121з-647 за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г./. За обекта „Читалище“, предвид класа на функционална пожарна опасност- Ф2.1, съгласно т.26, раздел 2- „обществени сгради“, на 400кв.м. се изискват нормативно 1 брой пожарогасител с клас на праха АВС, с вместимост 6 кг. и 1 брой пожарогасител на водна основа. АНО не е изследвал дали има поставени такива пожарогасители в сградата. В двете наредби няма изискване по отношение на стая в сграда, а единствено за помещения със специално предназначение в административни сгради с площ  100 m², сред които липсва офис. Настоящата инстанция намира, че административно-наказващия орган е следвало да посочи конкретната материално-правна разпоредба изискваща наличието на пожаротехническо средство в офиса на дружеството ответник по касация, което не е било направено и е ограничило правото на защита на санкционираното лице и възможността за контрол за законосъобразност от съда.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/09.07.2019г. на Районен съд – Нови Пазар, постановено по ВНАХД № 107/2019г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................            ЧЛЕНОВЕ:               

                                                                                           1..........................

                                                                                             

                                                                                           2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 17.10.2019г.