Р Е Ш Е Н И Е

                                                                                             № 37

                                                                       гр.Горна Оряховица,  30.01.2012г.

 

 

                                  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д  А

 

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание нa двадесет и трети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:                                                                                                       

                                             Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора ………….........., като разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2810/2011г. по описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       Трудов спор. Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.2 от КТ; чл.344 ал.1 т.3  ввр.  чл.225 ал.1, ал.2 от КТ.

              Ищецът В. Г.Х., представляван от адв.П.К.И. от САК, твърди в исковата си молба, че е работил по трудов договор с ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология”(през учебните 2004г./2005г. и 2005г./2006г. – на срочен трудов договор, а от 2006г./2007г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 17.09.2011г. на безсрочен трудов договор). На 15.09.2011г. ищецът получил Предизвестие №369/15.09.2011. от страна на работодателя-ПГЕЕ”М.В.Ломоносов” за прекратяване на трудовото правоотношение  във връзка с със съкращаване на щата поради намаляване на обема на работа. На 16.09.2011г. година ищецът получил Заповед№01/16.09.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 17.09.2011г. на  основание на чл.328 ал.1 т.3 от КТ, при условията на чл.329 ал.1 от КТ. Счита,  че не е налице съкращаване на щата поради намаляване на обема на работа. От една страна, не било изпълнено предвиденото условия по КТД за възможност на работодателя на уволни работник/служител/, поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата само след предварителното съгласие на съответния синдикален орган(такова съгласие не било искано и респ. не било получено). Задължението за провеждане на подбор(с цел оценяване на служителите, заемащи едни и същи или сходни длъжности)  било изпълнено фиктивно. Ищецът счита, че комисията за подбор, назначена със Заповед№1519/07.09.2011г., не е извършила актуално оценяване, тъй като не е разполагала с необходимата за целта информация. Твърди, че определените със Заповед №1519/07.09.2011г. критерии за подбор не били обективни и не съответствали на чл.329 от КТ/по-висока квалификация и по-добро изпълнение на трудовата функция (качество на работата)/. Същите следвало да бъдат с еднаква тежест при извършване на оценяването, което не намирало приложение в случая. Моли да бъдат уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2. т.3 от КТ(да бъде признато прекратяването на труд.правоотношение за незаконно; да бъде отменена заповедта за прекратяването му; да бъде възстановен на заеманата  длъжност; да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което  е останал без работа, както и за времето, през което работил на по-нископлатена работа, поради уволнението). По отношение на обезщетението по чл.225 от КТ, ищецът прави уточнение в размера – сумата 830.18лв. за периода: 17.09.2011г.-24.10.2011г., както и сумата 209.08лв., явяваща се разлика във възнаграждението между предишната и последващата работа. С оглед представените трудов договор от 21.10.2011г.  и удостоверение от 16.11.2011г., ищецът В. Г.Х. е договорни правоотношение с ПГТ”Д-Р  В.Берон” гр.В. по чл.68 ал.1 т.3 от КТ на длъжност „учител по общообразователен предмет гим.етап”, считано от 25.10.2011г.  за срок – „до завръщане на титуляра В. Ив.П.”, с основно труд.възнаграждение 460.00лв.  В съдебно заседание  процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

            Ответникът ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., представляван директор Ф.Ф. и  адв.Д. Б. от ВТАК, оспорва предявените искове. Счита, че  атакуваната заповед е законосъобразна  и при строго спазване на процедурните правила, в  т.ч. и извършеният подбор по чл.329 от КТ. През учебната 2011г.-2012г. броят на записаните ученици  намалял на 547бр., съответно броят на формираните паралелки се намалял с 2бр. – общо 23бр. При така констатираното намаляване обема на работа в ПГЕЕ”М.В.Ломоносов” директорът утвърдил ново длъжностно щатно разписание към 07.09.2011г., в което по отношение учителите, преподаващи общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - психология, съм заложил  една бройка. Със Заповед№1519/07.09.2011г.  била назначена комисия за извършване на подбора и били определени базови критерии и точки за оценка. В протокол от 08.09.2011г. назначената комисия  обективирала извършения подбор, като детайлизирала определените критерии и извършила оценяване на участващите в подбора учители, при което В. Г.Х. получил средноаритметичен резултат от 90 точки, а М. Т.К. - 114 точки. Комисията била извършила добросъвестно работата си, като не е излязла от правомощията си посочените от директора критерии за оценка. Оспорва и  твърденията на ищеца, че не е искано съгласие от синдикалния орган. Takoва съгласие било поискано, като ръководството на СО на СБУ към КНСБ в ПГЕЕ”М.В.Ломоносов” е дало съгласието си в становище от 14.09.2011г. за освобождаването на ищеца по реда на чл.328 ал.1 т.3 ввр. чл.329 от КТ. Впоследствие било оформено и връчено на ищеца предизвестие, а впоследствие и заповед  за прекратяване на трудовото правоотношение. В съдебно заседание процесуалният представител счита, че исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и прецени събраните доказателства съобразно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

    Страните в настоящото производство не спорят факта, че са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между В. Г.Х. ***.О. трудов договор,  като В. Г.Х. е работил на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология”(през учебните 2004г./2005г. и 2005г./2006г. – на срочен трудов договор, а от 2006г./2007г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 17.09.2011г. на безсрочен трудов договор – Допълнително споразумение към Трудов договор от 15.06.2011г. В същото споразумение страните са договорили основно месечно труд.възнаграждение 495.00лв. и  са вписани съответните допълнителни възнаграждения(трудов стаж и проф.опит-клас 27% или 133.65лв., придобита степен на профес.квалификация – V или 10.00лв.). На 15.09.2011г. В. Г.Х. получил Предизвестие №369/15.09.2011. от страна на работодателя - ПГЕЕ ”М.В.Ломоносов” за прекратяване на трудовото правоотношение  във връзка с със съкращаване на щата поради намаляване на обема на работа. Считано от 17.09.2011г. трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №01/16.09.2011г. на работодателя, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа и при условията на чл.329 ал.1 от КТ. Заповедта е била връчена на В. Г.Х. на 16.09.2011г., като същата заповед е записано да се изплатят на В. Г.Х. обезщетения по чл.220 ал.1 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ.

            Установи се по представените  сведения за организиране на дейността в училище по списъците обр.1  на разпределението на учебните часове на учебните предмети за учебните 2010г./2011г. и 2011г./2012г., че броят на часове по предмета „психология, философия, етика и право и свят и личност” е бил намален от 1409 часа на 896 часа(този факт се установява и не се спори от страните – лист 54 и сл. от делото и лист98 и сл. от делото). Също по сведение за организиране на дейността в училището списък- обр.1 на разпределението на учебни предмети и дейности, които се водят от учителите броят  паралелки за учебните 2010г./2011г. и 2011г./2012г. са съответно 25бр. и 23бр./намаление с 2 паралелки/, а броят ученици е намален съответно от 589 бр. за учебната 2010г./2011г.  на 547 бр. за учебната 2011г./2012г. Броят на   преподавателите по предмет „психология” по  щатното разписание от 07.09.2011г. е бил  намален с  една бройка и фактически е предвидена 1 бр. за „учител общообразователен предмет в гимназиален етап – психология”.

Със Заповед №1519/07.09.2011г. била назначена комисия за извършване на подбора и били определени базови критерии и точки за оценка – конкретно за работещите   на длъжността „учител” по психология, съответно: 1.образование, специалност, ПКС(висше образование със специалност - първа длъжностна характеристика и ПКС V, висше образование със специалност - първа длъжностна характеристика без ПКС); 2.професионален опит (педагогически стаж, продължителност на работа в гимназията, допъл.квалификация, свързана с длъж.характеристика); 3.изпълнение па работата(работа с ученици и родители, работа с училищна и учебна документация, умение на работа и използване на MKT, оценка на комисията по Национална програма „Диференцирано заплащане”, вътрешно и външно оценяване); 4.обща оценка па изпълнението на длъжността/раб.място/(разработване на проекти, участие в проекти, работа с ученици в извънкласни форми, допълнителни квалификации, участие в общо училищни мероприятия); 5.наличие на нарушение на трудовата дисциплина през учебната 2010г.-2011г. В протокол от 08.09.2011г. назначената комисия  обективирала извършения подбор, като детайлизирала определените критерии и извършила оценяване на участващите в подбора учители, при което В. Г.Х. получил средноаритметичен резултат от 90 точки, а М. Т.К. - 114 точки.

            Не се спори от страните и с оглед  представеното удостоверение от 16.09.2011г., че В. Г.Х. е член на синдикалната организация  на СБУ към КНСБ в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г.. Установи се по делото, че в системата на народната просвета към момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е действал отраслов КТД(в сила от 29.06.2010г. до 29.06.2012г.). В КТД  съществува клауза – чл.10 т.5(лист 8 и лист 9 от делото), според която прекратяването на трудовите правоотношения  по чл.328 ал.1 т.2, т.3, т.5 от КТ с работници/служители/  - членове на синдикатите-страна по договора да става след взето предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено. С писмо изх.№ 366/09.09.2011г. Директорът на ПГЕЕ”М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. е уведомил СО на СБУ към КНСБ в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов”, че „е необходимо намаляване числеността на персонала, поради намаляване на работата в гимназията” и е поискал становище за извършване съкращаване на щата поради намаляване обема на работа в ПГЕЕ”М.В.Ломоносов” гр.гр.Г.  като се премахне един брой от длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – психология”, считано от 15.09.2011г. и освободи В. Г.Х. по чл.328 ал.1 т.3 ввр. чл. 329 от КТ.  Ръководството на СО на СБУ към КНСБ в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. с писмо   от 14.09.2011г. дава становище за съгласие за съкращаване на щатно работно място „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – психология”, поради намаляване на работата, както и дава съгласието си  за освобождаване на В. Г.Х. по чл.328 ал.1 т.3 ввр. чл. 329 от КТ. 

Допусната е и съдебно-счетоводна експертизa. След извършената проверка вещото лице установило извършване на подбор по чл.329 ал.1 от КТ. Вещото лице  изчислило размера на брутното трудово възнаграждение  на ищеца Х. за месеца предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение(м.юни.2011г.) – 633.60лв. за десет дни,  както евентуалния размер на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ(в брутен размер – 150.85лв. и в нетен размер – 135.76лв.)   до 24.10.2011г. – преди сключване на последващ трудов договор с друг работодател от страна на ищеца.  В тази връзка вещото лице  изчислява евентуалния размер на обезщетението по чл.225 ал.2 ввр. ал.1 от КТ(съществуващата разлика във възнагражденията за периода: 17.10.2011г.-17.04.2011г.) – 334.77лв. в брутен размер и 301.29лв. в нетен размер. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано. Същото не е било оспорено от страните.

По делото като доказателство са приложени Трудов договор №51/21.10.2011г., извлечение от трудова книжка на В. Г.Х. и удостоверение с изх. №3034/16.11.2011г., според които В. Г.Х. е сключил трудов договор  с ПГТ”Д-р Васил Берон” гр.В., на основание чл.68 ал.1 т.3 от КТ, считано от 25.10.2011г.,   със срок  - до завръщане на титуляра и основно труд.възнаграждение – 460.00лв. Това мотивира съдът приеме, че действително ищецът е останал без работа в резултат на прекратяване на трудовото правоотношение за периода: 17.09.2011г.-25.10.2011г.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.  При иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ тези правнорелевантни факти обхващат източника на трудовото правоотношение, страните, между които това отношение е съществувало и фактическия състав за прекратяването му, законосъобразното приложение, които уволненият работник/служител/ оспорва. В този смисъл щом при уволнението  се установи нарушения на императиви норми, съдът дължи неговата отмяна. Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.

          Предвиденото в чл.328 от КТ право на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение се упражнява въз основа на някое от основанията предвидени в цитираната разпоредба. Самата преценка за законосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение се базира на две проверки. Изначално следва да се установи дали е осъществено използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение, като едва след доказване на този факт  следва да се разгледа последващият въпрос - за необходимостта от извършването на подбор. Това е така, понеже извършването на подбор е последица от прилагането на някое от установените в чл.329 от КТ фактически състави за уволнение. В тях се визира и посоченото в заповедта основание - намаляване обема на работата, а в предмета на съдебния контрол са предпоставките, относими към него. Преди да изследва въпроса за тяхното наличие, обаче следва да се прецени най - напред налице ли е намаляване обема на работата.

            Установи се, че ищецът е работил на длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология”.  С оглед  приложените  сведения за организиране на дейността в училище по списъците обр.1  на разпределението на учебните часове на учебните предмети за учебните 2010г./2011г. и 2011г./2012г., че броят на часове по предмета „психология, философия, етика и право и свят и личност”  е намалял от 1409 часа на 896 часа. Намалени са броят ученици  и съответно паралелки, съпоставен за учебните 2010г./2011г. и 2011г./2012г., съответно от 589 ученици на 547 ученици; от 25паралелки на 23паралелки. В настоящия случай, с констатираното намаление обема на работата се е стигнало до намаляване на необходимостта от съответната част от трудовите функции, имащи задача тяхното осъществяване. Новият, по-малък обем на работа, обективно е щял да се изпълнява с по-малко на брой работници/служители/, което е породило необходимост за работодателя от намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на учителите, което е било основание за намаляване на щатните бройки от 2бр. на 1бр.  за длъжността учител по „психология”. Считано от 17.09.2011г. трудовото правоотношение между страните по делото е било прекратено със Заповед№01/16.09.2011г. на работодателя, на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ - поради намаляване обема на работа. В случая е без значение настъпването на този обективен факт „намаление обема на работата” да е констатирано от някакъв компетентен орган с нарочен акт. Решение на компетентен орган е задължително, когато намаляването обема на работата е довело до сериозни структурни промени - закриване на звено или друга структурна единица. Когато намаляването обема на работата е обективен факт и това не налага структурни промени, констатацията на работодателя се изразява в прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Съдът намира, че директорът на  ПТГ”В.Левски” гр.гр.Г. в качеството му на лице, имащо право да извършва такива промени, съгласно §53  ал.1 т. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2011г. и ввр. чл.12 ал.3 от Наредба №3/18.02.2008г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета,  е  осъществил чрез щатното разписание и списък образец№1 на разпределението на часовете по учебни предмети за учебната 2011г./2012г. юридическият факт „съкращаване в щата”, тъй като има реално премахване за в бъдеще на утвърдена бройка от общия брой на учителите в училището с цел намаляване на бюджетните разходи.

            След като се установи, че в рамките на правомощията и в съответствие на закона е предприето от работодателя уволнение на посоченото в процесната заповед основание намаляване на обема на работата (чл.328 ал.1 т.3 от КТ), следва да бъде разгледан и последващия въпрос - за извършване на подбор при прекратяване на трудовите правоотношения с персонала на това основание. Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ, при съкращаване в щата работодателят има право на подбор. Действително, посочени са критерии (с подкритерии), по които е било извършено оценяването на учителите, между които се извършва подбор от назначената от работодателя комисия, но не е ясно как въз основа на тези критерии са оценени качествата на всеки от тях, нито са представени други доказателства в подкрепа на изводите на тази комисия. Ответникът-работодател, на когото е доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК за установяване правомерността на извършеното уволнение, не е доказал извършване на цялостна преценка на квалификацията и нивото на работа на всеки от учителите, обоснована с конкретни данни за професионалните качества и резултатите от изпълнението на възложената им работа. Съдът трябва да има възможност да извърши проверка, че дадените оценки, касаещи образование и квалификация на всеки съответстват на обективната действителност, както и какви са оценките, получени за ниво на изпълнявана работа. По въпроса за образованието и степента на професионална квалификация(критерии П1, П2) не се съдържат писмени доказателства нито за ищеца, нито за другата учителка, между които е следвало да се извърши подбор, за да бъде установено, че тези на ищеца са най-ниски, с оглед проверката, извършвана от съда на законосъобразността на подбора по установените в закона критерии. По смисъла на чл.329 от КТ „работят по добре” е конкретна фактическа преценка, която може да се установява с всички допустими доказателства. Такива, не са представени по делото. В частност разширените критерии по  Националната програма „Диференцирано заплащане”(посочени като подкритерий на П3-изпълнение на работата)  и в известен смисъл сходни с тези по чл.329 от КТ, са свързани с оглед заетостта и допълнителната натовареност на учителите, имаща значение за размера на възнагражденията, съответстващи и на положения труд, а така също и като допълнителни точки да се получават за класно ръководство, председател на методично обединение и т.н., което да е с оглед с по-високо образование, допълнителна квалификация или по-добра работа. Това обаче, не се установява конкретно за двамата учители. Не са представени и резултати от извършвани проверки на отделните учители, за да се установи или съпостави нивото им на изпълнение на служебните задължения, а всичко това е в тежест на работодателя с оглед доказване на обстоятелството, че подбора е извършен в интерес на  гимназията съгласно чл.329 от КТ. По този начин, следва да се приеме, че всъщност липсва преценка на реалните знания и умения на всеки от учителите, които са от значение за квалификацията им - един от показателите по чл.329 от КТ. Крайната оценка за работата на ищеца е необоснована, тъй като не е установено как точно учителите са били съпоставяни по конкретните показатели, определящи нивото на работата им, нито са представени доказателства за тези им качества, от които съдът да направи извод, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си на подбор въз основа на възведените от закона критерии. Преценката трябва да е реална, почиваща на факти, за да е обоснован крайният извод.  От изложеното следва да се приеме, че законното право на уволнение не е било упражнено по ред, който да обуслови неговата правомерност.

             Изложените основания мотивират съда да приеме иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за основателен, поради което следва да  признае  уволнението на В. Г.Х. от длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология” в ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. за незаконно, както и че издадената Заповед№01/16.09.2011г. на Директора на ПГЕЕ „М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., с която на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. и В. Г,Х. е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            Предявен е и иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. Предвид акцесорният характер на този иск, постановяването на позитивно съдебно решение ще зависи от изхода по главният иск за отмяната на уволнението, със който иск той е кумулативно съединен. Изходът по главния иск за законността на уволнението, налага извода, че в полза на ищеца  съществува субективното преобразуващо право за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, поради което предявеният иск в тази насока следва да бъде уважен. Съдът с решението си следва да възстанови ищеца на въпросната длъжност на заеманата до уволнението „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап - психология” в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., като в правомощията на работодателя е пряко да преведе в изпълнение решението на съда.

            Съгласно чл.225 ал.1 от КТ при отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона работникът/служителят/ има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, за период до шест месеца. Освен това, според чл.225 ал.2 от КТ,  когато през този период работникът/служителят/ е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите/труд.възнаграждения/. Целта на обезщетението е възмездяване на вредите от оставането без работа, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на трудово възнаграждение. Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни предпоставки: -признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна от съда или по почин на работодателя; -наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; -причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа на работника/служителя/, поради това уволнение. Отговорността на работодателя по чл.225 ал.1, ал.2 от  КТ е договорна.  Тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя. От значение е само наличието на трудово правоотношение, по силата на което работникът/служителят/ да е получавал трудово възнаграждение. От представените Трудов договор №51/21.10.2011г., извлечение от трудова книжка на В. Г.Х. и удостоверение с изх. №3034/16.11.2011г. се установява, че ищецът Х. е сключил  последващ трудов договор, считано от 25.10.2011г. В тази връзка  и съгласно заключението на вещото лице и чл.162 от ГПК,  в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 135.76лв., представляваща обезщетение  по чл.225 ал.1 от КТ в нетен размер за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението – до 24.10.2011г., както и сумата 209.08лв., представляваща разликата в  нетен размер във възнагражденията след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.225 ал.2 от КТ. Последното обезщетение е съобразено със срока – общо шестмесечен по чл.225 ал.2 ввр. ал.1 от КТ, както и с обстоятелството, че съдът се произнася в рамките на предявения иск, а не на доказания. Искът по чл.225 ал.1 от КТ  в останалата част от 135.76лв. до пълния предявен размер от 830.18лв. следва да се отхвърли като неоснователен. Задълженията по чл.225 ал.1, ал.2 от КТ са парични и при забавеното им изпълнение работодателят дължи лихва на незаконно уволнения работник/служител/. По отношение на лихвата върху обезщетението като приложение на общата норма на чл.86 от ЗЗД настоящата инстанция счита, че действува абсолютното правило, че тя се дължи след покана, а ако тя не е връчена – от датата на завеждане на исковата молба. В този смисъл е и  аргументацията, изложена в Тълк.решение №3/1996г. на ОСГК  на ВКС. По този начин, следва да бъде присъдена и законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на завеждането на исковата молба – 17.11.2011г. до окончателното и изплащане.

            При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата  150.00лв.(50.00лв.+50.00лв.+50.00лв.), представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 70.00лв., представляваща разноски-възнаграждение за вещо лице, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание   чл.242   ал.1   от  ГПК съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетениятa  за работа.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.315 ал.2 от ГПК и  чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

                                    Р          Е          Ш          И :

 

            ПРИЗНАВА уволнението на В.Г.Х. с ЕГН********** ***, от длъжността „учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология” в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., извършено със Заповед №01/16.09.2011г. на Директора на ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., за НЕЗАКОННО.

ОТМЕНЯВА Заповед №01/16.09.2011г. на Директора на ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., с която на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. и В.Г.Х. с ЕГН********** ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

            ВЪЗСТАНОВЯВА В.Г.Х. с ЕГН********** *** на заеманата до уволнението длъжност длъжността„учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап — психология” в  „старши учител” в ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г..

             ОСЪЖДА ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.Г. ул.”Н…”№…, представлявана от директор Ф. Цв.Ф., да заплати на В.Г. Х. с ЕГН********** ***: сумата 135.76лв./сто тридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение  по чл.225 ал.1 от КТ в нетен размер за времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението – до 24.10.2011г., законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 17.11.2011г. до окончателното и изплащане; сумата 209.08лв./двеста и девет лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ в нетен размер, явяващо се разликата във трудовите възнаграждения по договорите с ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г. и ПГТ”Д-р Васил Берон” гр.В.

 

            отхвърля предявения иск от страна на В. Г. Х. с ЕГН********** ***, против ПГЕЕ„М.В.Ломоносов” гр.гр.Г., с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.Г. ул.”Н….”№…, представлявана от директор Ф. Цв.Ф.,  за обезщетение  по чл.225 ал.1 от КТ в останалата част от 135.76лв. до пълния предявен размер 830.18лв.

 

            ОСЪЖДА ПГЕЕ„М.В.Ломоносов”.гр.Г., с БУЛСТАТ*****, с адрес: гр.гр.Г. ул.”Н…”№…, представлявана от директор Ф.Цв.Ф., ЗАПЛАТИ  в полза на Горнооряховския районен съд,  сумата 150.00лв./сто  и петдесет лева/, представляваща ДТ по чл.3 и чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 70.00лв./седемдесет лева/, представляваща разноски-възнаграждение за вещо лице,  както и 5.00лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно обезщетенията за работа.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от 06.02.2012г. на основание чл.315 ал.2 от ГПК.

            Да се изпрати препис от решението на страните.

 

                                                                                                      Районен съдия: