№ 316
гр. Пловдив, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Ваня Б. Казакова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900008 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415,
ал.1, т. 1 от ГПК с материално правно основание чл. 535 и сл. от Търговския
закон.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „СБС
КОМОДИТИ“ ООД (с предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700,
бул. „Симеоновско шосе“ № 85, буква „з“, вх. А, офис 7, представлявано от
С.П.Г., против „К. 82“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ** и И. Т. Г., ЕГН **********, с ***
Ищецът твърди, че е кредитор на двамата ответници на основание
издаден запис на заповед, по който ищецът е поемател, първият ответник –
издател, а вторият – солидарен длъжник в качеството си на поръчител
(авалист). Твърди, че записът на заповед е издаден на 04.02.2022 г. за сумата
от 250 000 лв. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 85, вх. А. На падежа не било извършено плащане на
сумата по ефекта, поради което на 21.10.2022 г. ищецът подал пред Районен
съд – Пловдив заявление по реда на чл. 417 ГПК. Въз основа на него било
образувано ч.гр.д. № 20225330115124, по което срещу длъжника „К. 82“
ЕООД и авалиста И. Т. Г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 250 000 лв., ведно със законна лихва върху
същата, считано от 21.10.2022 г. до окончателно изплащане, както и за сумата
от 5 000 лв., представляваща заплатена държавна такса в заповедното
производство. И двамата длъжници са подали в срока по чл. 414 ГПК
възражения срещу заповедта, поради което заявителят е инициирал
настоящото производство с искане вземането да бъде установено със сила на
1
присъдено нещо в отношенията между страните така, както е заявено в
заповедното производство.
Твърди, че издаденият запис на заповед е снабден с всички реквизити по
чл. 535 от ТЗ, поради което е редовен от външна страна документ, годен да
породи законоустановените правни последици. Оспорва изложеното от
ответниците твърдение в подадените от тях възражения за това, че плащането
по издадения запис на заповед е обвързано от изпълнението на каузално
правоотношение по сключен между първия ответник и ищеца договор за
продажба на плодове и зеленчуци от 04.02.2022 г. В тази връзка посочва, че
никъде в представения от длъжниците договор не е уговорено издаването на
запис на заповед, обезпечаващ по-бързо връщане на преведени по него
авансови суми от страна на „СБС КОМОДИТИ“ ООД. Наред с това,
отбелязва, че е налице различие в стойността на сумата по договора,
възлизаща в размер на 300 000 лв. и тази по записа. Счита, че дори
менителничният ефект да е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо
от определено каузално правоотношение, то това не би опорочило
безусловния характер на поетото по него задължение, което с настъпване на
уговорения падеж е станало ликвидно и изискуемо.
Не оспорва факта на сключен между двете дружества Договор за
продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 040222 от 04.02.2022 г.
Твърди обаче, че той е изправна страна по същия. По този договор ответното
дружество се задължило да произведе и предаде на ищцовото 2 500 тона
домати – полско производство, сорт „HEINZ”, произведени върху площ от
300 дка, находяща се в землището на **, при регламентирани в договора
условия, срок и цена. В изпълнение на чл. 3.4. от договора, „СБС
КОМОДИТИ“ ООД превело на „К. 82“ ЕООД авансови суми в общ размер на
300 000 лв. с включено ДДС, както следва:
по авансова фактура № 56/11.02.2022 г. – преведена сума на стойност
100 000 лв. на дата 14.02.2022 г.;
по авансова фактура № 58/22.02.2022 г. – преведена сума на стойност
20. 000 лв. на дата 23.02.2022 г.;
по авансова фактура № 59/04.03.2022 г. – преведена сума на стойност
36 000 лв. на дата 04.03.2022 г.;
по авансова фактура № 62/04.04.2022 г. – преведена сума на стойност
30 000 лв. на дата 04.04.2022 г.;
по авансова фактура № 63/28.04.2022 г. – преведена сума на стойност
36 000 лв. на дата 27.04.2022 г.;
по авансова фактура № 65/04.05.2022 г. – преведена сума на стойност
30 000 лв. на дата 04.05.2022 г.;
по авансова фактура № 66/26.05.2022 г. – преведена сума на стойност
24 000 лв. на дата 24.05.2022 г..;
по авансова фактура № 69/06.02.2022 г. – преведена сума на стойност
2
24 000 лв. на дата 03.06.2022 г.
Съгласно условията на договора преведените суми следвало да се
приспаднат от стойността на предадената договорена продукция.
Изпълнението на договора следвало да започне на 20.07.2022 г., като
договореното количество следвало да бъде предадено в срок не по – дълъг от
60 дни, т.е. до 17.09.2022 г., в обем от по 60 тона домати на ден. Съгласно
клаузата на чл. 5.2.1. доставчикът следвало писмено да уведоми за началния
момент на доставките минимум пет работни дни преди започване на
прибиране на реколтата. Сочи се, че такова уведомяване било направено едва
в края на срока за изпълнение на договора на 14.09.2022 г. Няколко дни по-
късно по настояване на ищеца сформирана от него комисия посетила мястото
на производство на продукцията, като след направена проверка се
установило, че същата е негодна за използване според критериите на
договора, както и че не е налице достатъчна наличност, за да бъдат изпълнени
постигнатите между страните договорености. Твърди се, че дори и такава да е
била налице, изпълнението на задължението на доставчика в срок е било
обективно невъзможно. Въпреки очевидна яснота за това, с цел изместване на
отговорността по неизпълнение на договора, ответникът „К. 82“ ЕООД
уведомил писмено ищеца с писмо с изх. № 17/02.10.2022 г., че поради негова
забава не може да предостави договорените количества домати, тъй като към
02.10.2022 г. стопанската година били приключила, а договорът му за аренда
бил прекратен на 01.10.2022 г. С оглед на така развилите се събития на
07.10.2022 г. ищецът отправил до ответника писмено уведомление за
разваляне на договора, изпратено на посочения в договора електронен адрес
за кореспонденция, в което се съдържало и покана за връщане на платените
по договора авансови суми в тридневен срок по посочена банкова сметка.
Сочи се, че до настоящия момент тези суми не са изплатени, като вкл. не е
изпълнено и поетото по менителничния ефект задължение. Поради
изложеното ищецът предявява настоящата претенция. Претендира разноски,
понесени в настоящото и заповедното производство.
Ответниците са подали в законовия срок отделни писмени отговори на
исковата молба, съдържащи идентични по съдържание възражения срещу
иска. Твърдят, че процесният запис на заповед е нередовен от външна страна.
На първо място, защото било налице несъответствие между изписаната
цифром и словом сума, която издателят се задължил да заплати на поемателя.
Изписаната с цифри сума била 250 000 лв., а с думи - шестстотин хиляди лева.
На второ място, излагат, че дружеството – издател „К. 82“ ЕООД било
идентифицирано с два различни единни идентификационни кода с №
********* и № *********, които не съответствали на този на дружеството –
ответник. В тази връзка заявяват, че „К. 82“ ЕООД с ЕИК *********, срещу
което е предявен настоящият иск, не е издател и длъжник по процесния запис
на заповед. Поради това считат иска за недопустим и молят производството
да бъде прекратено.
Поддържат, че записът на заповед е издаден като обезпечение за връщане
на договорени авансови плащания по коментирания в исковата молба
Договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка № 040222 от
3
04.02.2022 г., по който ищецът е неизправна страна. Излагат, че съгласно
клаузата на чл. 3.4. от договора ищецът следвало да изпълни авансово
заплащане на част от цената за производство и доставка на суровината за
сума в размер на 250 000 лв. на три транша, считано до 01.04.2022 г. Като
компенсация за допусната забава в изпълнението на това задължение от
негова страна била преведена сумата от 300 000 лв. с ДДС, вместо
договорената и записана в договора сума от 250 000 лв. Твърди се, че по
време на действие на договора обектът с насажденията е посещаван и
оглеждан три пъти от представители на ищеца през месец май, юли и август
2022 г. след предоставена възможност за това. Изпълнението на
задължението за предаване на стоката било забавено поради закъсняла
вегетация на насажденията. Въпреки това ответното дружество направило
всичко възможно стоката да бъде предадена, като на 21.09.2022 г. осигурило
транспорт и след предварително писмено уведомяване направило опит за
транспортиране на продукцията до обект на ищеца, където товарният
автомобил не бил допуснат. Така поради виновно бездействие на ищцовото
дружество за осигуряване на транспорт и организация по теглене и приемане
на стоката на територията на предприятието му договорът не бил изпълнен.
По тези съображения ответниците молят исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендират разноски.
С депозирана в срок допълнителна искова молба ищецът оспорва всички
възражения на ответниците като неоснователни и недоказани. Поддържа, че
изискуемостта на задължението по ефекта не е обвързана от никакви
условности и задължения, договорени отделно между страните, както и че
представеният запис на заповед съдържа всички изискуеми законови
реквизити, предвидени за неговата валидност и редовност. Посочва, че
погрешно посочената в заглавната му част словесна сума от шестстотин
хиляди лева не може да повлече неговата недействителност, още повече, че в
пасажа, съдържащ безусловно обещание за плащане на издателя, сумата е
изписана повторно с еднакво посочен размер в цифри и думи. Счита за
безспорен факта, че именно ответното дружество е издател на ефекта с оглед
индивидуализиращите и съвпадащи данни за наименование, адрес и
представляващото го към 04.02.2022 г. лице И. Т. Г., подписало документа в
качеството си на управител на „К. 82“ ЕООД. Оспорва твърденията на
ответниците, изложени във връзка със сключения между страните договор, в
т.ч., че поради забава в плащането на уговорените авансови суми като
компенсация превел сумата от 300 000 лв. с ДДС, както и твърдението, че е
била предоставяна възможност за посещение на насажденията пред месец
май, юли и август 2022 г. Счита, че предприетите действия от „К. 82“ ЕООД в
края на месец септември 2022 г. са в нарушение на договорените правила за
предаване на продукцията и по същество представляват опит да се прехвърли
отговорността по неизпълнение на договора в тежест на ищеца.
Ответникът „К. 82“ ЕООД е подал отговор на допълнителната искова
молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него
възражения така, както са направени.
С отделно подаден допълнителен отговор вторият ответник И. Т. Г.
4
заявява, че не поддържа признанието си, направено в първоначалния отговор,
че ценната книга и договорът са подписани едновременно, като излага
напълно различна фактическа обстановка относно мястото и начина на
подписване на записа на заповед. В случая безпредметно е същата да бъде
описвана, доколкото се касае за въведени с ДОИМ нови обстоятелства, за
които ответникът е знаел към датата на подаване на първоначалния си
отговор, и поради това са преклудирани и не следва да бъдат зачетени.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за исковата сума срещу ответниците. В срока по
чл.414 ГПК последните са възразили срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.
Налице е идентичност между предмета на заповедното производство и
исковото. Поради това установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано
възражение от длъжницита в заповедно производство, което има за предмет
същото вземане – по процесния запис на заповед.
По същество:
Съгласно т.17 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на
делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е
съществуването на вземане, основано на записа на заповед. При въведени от
страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Всяка от
страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията й и които са обуславящи за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземане по записа на заповед и свързаното с него каузално правоотношение.
С оглед твърденията на страните изрично за безспорно между тях е
прието, че на 04.02.2022 г. между ищцовото и ответното дружество е сключен
Договор за продажба на плодове и зеленчуци № 040222, както и че на същата
дата е издаден запис на заповед, подписан от втория ответник И. Т. Г. в
качеството му на управител на дружество с наименование „К. 82“ ЕООД и
авалиран от същия като физическо лице. Безспорни се явяват и
обстоятелствата по отношение на посоченото в исковата молба производство
по ч.гр.д. № 20225330115124/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
При разпределение на доказателствената тежест съдът е указал, че всяка
от страните следва да установи фактите, на които основава своите твърдения
или възражения съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, с изключение на
5
отделените като безспорни обстоятелства. Ищецът следва да докаже
вземането си, основано на менителничния ефект, в т.ч. съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. В
тежест на ответниците е да установят направените от тях правоизключващи
възражения, в т.ч. наведеното обстоятелство, че процесният запис на заповед
е издаден с оглед обезпечаване на авансови вземания на ищеца по сключен
между ищцовото и ответното дружество договор, както и обстоятелствата във
връзка с изпълнението му. В случая именно ответната страна е разкрила
наличието на каузална сделка, имаща връзка с менителничния ефект, която
връзка е отречена от ищеца, поради което в нейна тежест е да установи
съществуването й и връзката й с ценната книга /в този смисъл т. 17 от ТР № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК/.
Между страните се явява безспорен фактът /изрично признат за такъв с
доклада на делото/, че процесният запис на заповед носи подписи на И. Г.. Т.е.
документът не е оспорен като неавтентичен – че подписът не е на лицето,
което се сочи за негов автор. Доколкото формалната доказателствена сила на
документа не е оборена, счита се, че негов автор е подписалото го лице, което
с изявленията си в текста признава, че се е задължило спрямо ищеца за
съответната сума в съответното качество на посоченото основание и падежна
дата.
Касае се до абстрактна сделка, за която законът е предвидил формални
изисквания за действителност, при липсата на които документът губи своето
качество на ценна книга и едностранна сделка. В случая записът на заповед
съдържа всички изискуеми реквизити по смисъла на чл. 535 ТЗ и е валиден от
формална страна.
Неоснователно е възражението, че процесният запис на заповед е
нередовен от външна страна поради несъответствие между изписаната
цифром и словом сума. Действително след текста: „ЗА СУМАТА“ цифром са
изписани 250 000 лв., а словом – шестстотин. По – долу обаче в текста на
документа, детайлизиращ задължението по субект, предмет и др.
индивидуализиращи го признаци, е повторно отразено и цифром, и словом, че
размерът на поетия дълг е 250 000 лв. Т.е. очевидно се касае за техническа
грешка, допусната в първия запис, която не се отразява на редовността на
ценната книга, тъй като обективираната воля за поемане на по – малката по
размер сума е повече от ясна, а и ищецът не претендира грешно изписаната
сума в по – голям размер, само в който случай правата и законните интереси
на поемателя биха били засегнати.
Не се споделя и възражението, че ответното дружество не е издател и
длъжник по процесния запис на заповед. Вярно е, че „К. 82“ ЕООД е описано
с два различни ЕИК - ********* и *********, които не съответстват на
верния – *********. Така или иначе обаче всички останали
индивидуализиращите признаци - наименование, правноорганизационна
форма, адрес и седалище на управление и представляващо го към датата на
6
издаване на ценната книга - 04.02.2022 г., лице - И. Т. Г., подписало се в
качеството си на управител на „К. 82“ ЕООД, съвпадат. Действително,
установява се при справка в ТР, че първият ЕИК ********* е
индивидуализиращ признак на ВИВАГРО ЕООД с управител и едноличен
собственик на капитала отново Г., а вторият ЕИК ********* е
индивидуализиращ признак на КООПЕРАЦИЯ АГРО ЦРЪНЧА ЕООД с
управител и едноличен собственик на капитала Г.Д.Р.. Т.е. действително на
посочените два ЕИК съответстват два различни правни субекта, първият от
които е със същия законен представител, но не се твърди и установява някое
от тези две дружества, неучастващи в процеса, да е в каквито и да било
договорни отношения с ищеца, респ. да е именно издателят на записа на
заповед, за да е мислим извод за евентуално смесване на длъжници. Наред с
това безспорно е обстоятелството, че на датата на издаване на процесния
запис на заповед между ищеца и ответното дружество „К. 82“ ЕООД е
сключен Договор за продажба на плодове и зеленчуци № 040222 с признато
от ответната страна твърдение, че ценната книга обезпечава изпълнение
именно по него като сключена между страните каузална сделка. Същият
договор е представен и от ищеца още със заявлението по чл. 417 ГПК, а
впоследствие и с исковата молба. При това положение единственият
възможен извод е, че именно „К. 82“ ЕООД като доставчик по договора за
продажба на плодове и зеленчуци за преработка от 04.02.2022г чрез
управителя си Г. е издателят на записа на заповед, надлежно авалиран отново
от Г. този път в качеството му и на ФЛ. Друг би бил въпросът, ако по делото
имаше твърдения и данни за съществуващи паралелни облигационни връзки
между ищеца и някой от другите двама търговци, неучастващи в процеса, в
който случай би могло да се породи колебание кой е действителният
поемател по записа на заповед и коя е конкретната каузална сделка,
изпълнението по която се обезпечава. Нещо повече, от заключението на
ССчЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и
неоспорено от страните, се установява, че двустранната сделка е
осчетоводена и при двете страни по нея, с което също косвено се признава
надлежно породеното й правно действие със съответното съдържание.
Така или иначе и двата документа – запис на заповед и договор,
неоспорени като неавтентични, имат материална доказателствена сила спрямо
ответната страна – че признатите неизгодни факти са верни, в т.ч.
съдържанието на договора /права, задължения, падеж/, както и това на
абстрактната правна сделка /обем и падеж на поетото задължение, поемател и
авалист/.
В тази връзка отново следва да се подчертае, че заявените от втория
ответник нови обстоятелства едва в ДОИМ – че не поддържа признанието си,
направено в първоначалния отговор чрез пълномощника му, че ценната книга
и договорът са подписани едновременно, като се излага напълно различна
фактическа обстановка относно мястото и начина на подписване на записа на
заповед, както и че преди подписването му не прочел съдържанието му и едва
7
по – късно – след връчване на съдебните книжа, установил, че в текста имало
неточности и неверни данни, са преклудирани и не могат да бъдат зачетени.
Не се касае за новоузнати или новонастъпили факти, а за такива, за които
ответникът е знаел към датата на подаване на първия отговор и е следвало да
ги наведе и изчерпи до този най – късен момент.
Така от фактическите твърдения при двойната размяна на книжа и
данните по делото следва несъмнен извод, че двата документа имат връзка
помежду си най – малкото защото в противен случай съдоговорителите не
биха навели и представили двустранната сделка, презентирана на съда и от
двамата /от ищеца още в заповедното производство заедно със записа на
заповед/. Очевидно при това положение поемателят по записа на заповед
обезпечава с него изпълнението на своето насрещно задължение по договора.
Ако се обезпечаваше паричното задължение на ищеца, той би бил издател на
ценната книга, а не кредитор. Нещо повече, самите ответници признават, че
записът на заповед е издаден като обезпечение за връщане на договорени
авансови плащания по договора за продажба на плодове и зеленчуци за
преработка № 040222 от 04.02.2022 г., като само се твърди, че ищецът е
неизправна страна, а не доставчика.
Ответникът обаче не доказва неизправността на ищеца, нито
собствената си изправност по каузалното правоотношение. Предвид клаузите
на представения писмен договор той в качеството си на доставчик е следвало
да престира договореното количество продукция до 17.09.2022г., считано от
20.07.2022г чрез предаване в обем от по 60 тона домати на ден. Т.е. при
липсата на твърдения и данни за надлежно изменение на договорените от
страните клаузи наведената от него техническа възможност за престиране в
периода 17.09.2022г – 01.10.2022г, е неотносима към съдържанието на
процесното каузално правоотношение и неговото надлежно изпълнение и не
би могло да доведе до формиране на фактически и правни изводи от значение
за спора. Освен това начинът на изпълнение на договора и доказването на
престирането са изрично уредени в него – чл. 5.2.1, 5.8. и други. Изрично е
предвидено също всякакви изменения на договорените клаузи да се извършва
с надлежното им анексиране /чл. 19, чл. 20/. Поради това друго съдържание,
различно от уговореното в договора, е допустимо да се установява само чрез
надлежни писмени доказателствени средства, каквито не се твърди да са
налични, нито са представени на съда. Поради това напълно неотносими за
изхода на спора са сочените от ответната страна факти за реализиран
транспорт на 21.09.2022г и какво е установено на място в производствената
база на ищеца. От значение е само, че ответникът и не твърди да е изпълнил
задължението си в договорения срок, нито същият да е продължен чрез
надлежно изменение на съдържането на договора в този аспект.
Същевременно категоричните и неоспорени експертни изводи са, че ищецът е
платил в полза на ответното дружество по издадените фактури по процесния
договор 300 000 лв, като същевременно през 2022г ответното дружество не е
добило и не е продало реколта домати, полско производство, сорт „HEINZ”,
8
произведени върху площ от 300 дка, находяща се в землището на ** –
счетоводно добивът е отразен като нула, няма приходи, осчетоводена е загуба
от този сорт домати за 2022г в размер на 318 817.96 лв., а именно това е
следвало да престира по договора. Произведена и реализирана продукция
дружеството има само от площите в землището на гр. Перущица, което обаче
е ирелевантен за съдържанието на процесното правоотношение факт.
Налага се изводът, че ответното дружество не доказва изправността си
по каузалната сделка. Напротив, категорично се установява неизпълнение на
договорените клаузи от негова страна при доказана изправност на ищеца.
Установява се следователно, че записът на заповед обезпечава непогасено
задължение по надлежно възникнало каузално правоотношение, а
установителната претенция на ищеца е основателна и доказана и като такава
ще се уважи.
При този изход на делото и претенцията за това на ищеца се дължат
направените в двете производства разноски, които се установяват в общ
размер на 10 300 лв – за ДТ и депозит вещо лице съобразно списък на
разноските на л. 194 и доказателствата за действително направен разход в
този размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К.
82“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ** и И. Т. Г.,
ЕГН **********, с *** дължат солидарно на „СБС КОМОДИТИ“ ООД (с
предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, бул. „Симеоновско
шосе“ № 85, буква „з“, вх. А, офис 7, сумата от 250 000 лева, по запис на
заповед, издаден на 04.02.2022 г. с падеж 30.09.2022 г. и място на плащане в
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 85, вх. А, с издател - ответното
дружество и авалиран от втория ответник, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
20225330115124 на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА „К. 82“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ** и И. Т. Г., ЕГН **********, с адрес ** да заплатят на „СБС
КОМОДИТИ“ ООД (с предишно наименование „Интервентум стоки“ ЕООД),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700,
бул. „Симеоновско шосе“ № 85, буква „з“, вх. А, офис 7, сумата от общо
10 300 лв. – разноски в заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10