Р
Е Ш Е Н И Е
№
……
град
София, ….01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. с-я
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 860/2019
г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 523406/01.11.2018 г. по
гр. д. 70313/2017 г. на СРС, I ГО, 30
състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от К.П.Б. срещу „Ю.Б.“ АД
осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати 1039,11 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
банков кредит от 18.06.2007 г.
Ищецът е подал въззивна
жалба срещу решението от 22.11.2018 г., в която счита същото за необосновано и
незаконосъобразно. Посочва, че в мотивите на решението си съдът не е обсъдил
доводите на ищеца за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, в
нарушение на практиката на ВКС и на Съда на ЕС. Твърди, че съдът неправилно не
е допуснал допълнителна ССчЕ, тъй като изготвената по
делото такава била голословна и непълна по отношение на въпроси от 7 до 9, а в
съдебно заседание вещото лице признало, че потребителят е платил повече от
дължимото по договора с банката. Съдът неправилно разпределил доказателствената тежест по делото, тъй като банката, а не
потребителят, следвало да докаже индивидуалното уговаряне на условията на
договора и наличието на съгласие от страна на потребителя за сключването на анекс
№ 3. Излага подробни твърдения за едностранно увеличаване на лихвения процент
по кредита от страна на банката при липса на ясна методика за това и в
нарушение на постигнатите уговорки в договора за кредит. Конкретно посочва
неравноправните клаузи от договора и два от анексите, съгласно които банката имала
правото да увеличава лихвения процент без основателна причина и без право на
потребителя да се откаже от договора и които следвало да бъдат прогласени за
нищожни. По отношение на анексите посочва, че те били сключени поради липсата
на надлежно коригиране на месечните вноски от страна на банката. Тези анекси по
съществото си представлявали спогодба върху неравноправна клауза от договора и
също били нищожни по смисъла на чл. 366 ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, искът му да бъде уважен и да му бъдат присъдени разноските за двете
инстанции.
Ответникът е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в която
моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение. Счита,
че не са налице твърдените от въззивника процесуални
нарушения, тъй като в мотивите на решението съдът изрично посочил, че не са
прилагани клаузите в договора за увеличение на лихвата от страна на банката, а
с протоколно определение от 10.09.2018 г. отхвърлил искането на ищеца за
назначаване на допълнителна ССчЕ. Възражението за
неправилно разпределяне на доказателствената тежест
било преклудирано, а по същество неоснователно. Твърди,
че ищецът постоянно забавял плащането на задълженията си по договора, което
било причината дължимата от него сума да се увеличава с уговорените наказателни
лихви. Реструктириранията по кредита били извършени
по инициатива на ищеца и той имал възможност да влияе върху съдържанието им. Законодателят
предвидил възможност за банките да актуализират цените на управлявания от тях
финансов ресурс в
съответствие с пазарните условия, както било сторено с уговореното между
страните с анексите изменение на лихвения процент по договора. Тези анекси не
представлявали спогодба по смисъла на чл. 366 ЗЗД тъй като липсвал спор между
страните, а банката в нито един момент не е увеличавала лихвения процент по
договора, т.е. на практика не е прилагала клаузите. Отправя възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната
от ищеца сума. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт.
С определение № 1929 от 23.01.2019
г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е оставил
без уважение исканията за събиране на доказателства във въззивното
производство.
Съдът, като обсъди доводите на
страните във връзка с твърдените пороци на обжалваното решение, наред със
събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК съдът намира решението за валидно и допустимо. Относно правилността му
съдът е ограничен от пределите на жалбата, по аргумент от чл. 269 изр. 2 ГПК.
Приетите доказателства по делото
пред първата съдебна инстанция удостоверяват установената от същата фактическа
обстановка.
За да отхвърли предявения осъдителен
иск, районният съд е приел, че по силата на сключения между страните договор за
предоставяне на потребителски кредит № 4219/CL/2007
от 18.06.2007 г. банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит
от 2800 лв., при погасяването му на 84 равни месечни анюитетни
вноски в размер от 43,63 лв. за първите шест месеца и от 57,84 лв. за следващия
период и при лихвен процент от 7,99 % за първите шест месеца и от 17,99 % за
останалия период. Банката имала право да променя лихвения процент при условия,
посочени в договора и при положение, че уведоми кредитополучателя за това,
както и да олихвява просрочената главница с допълнителна лихва при забава от
страна на кредитополучателя в плащането на някоя от вноските. С анекс №
1/29.09.2011 г. страните се съгласили просрочените към тази дата задължения на кредитополучателя
в размер от 2022,38 лв. да се включат към оставащата главница по договора за
кредит при годишна лихва за ползвания кредит от 20,99 % и нов погасителен план.
С анекс № 3/07.06.2012 г. страните постигнали съгласие просрочените към месец
май 2012 г. задължения по кредита в размер от 435,03 лв. да се включат към останалата
редовна главница по кредита, при годишна лихва в размер от 20,99 % и нов 10
годишен срок за погасяване на кредита. В мотивите на решението съдът е споделил
посоченото в приетата по делото ССчЕ и от вещото лице
в съдебното заседание от 10.09.2018 г., че липсват данни за едностранни промени
на лихвения процент по кредита от страна на банката, т. е. ответникът не е
прилагал клаузи от договора, които ищецът твърди, че са неравноправни. Двата
анекса към договора по съществото си представлявали нови договори с ново
съгласие на страните по отношение на дължимата сума, договорната лихва за нея и
срока за погасяването ѝ. Причината
за сключването на анексите била невъзможността на ищеца да заплаща в срок
задълженията си по договора от 18.06.2007 г. Следователно банката не е
получавала суми от ищеца без основание.
По отношение правилността на
решението в обжалваната част във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания по съществото на спора настоящият състав на въззивния съд намира следното:
Първоинстанционният съд е
изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
По иска по чл. 55, ал.1, пред. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването, в случая плащането на сумата по
договора за кредит, което е безспорно между страните, а в тежест на ответника е
да докаже основанието си за получаването на сумата, което е спорното
обстоятелство. Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ,
което въззивният съд намира за правилно и компетентно
изготвено, и дадените отговори на вещото лице Г.А.в заседанието пред първата
инстанция ответната банка в нито един момент не е извършвала едностранно
увеличение на лихвения процент по кредита. По тази причина е безпредметно да се
обсъждат наведените във въззивната жалба доводи за
евентуалната неравноправност, съответно нищожност на клаузите в договора,
даващи право на банката да увеличава размера на лихвата при определени
предпоставки, тъй като и без наличието на тези уговорки кредитополучателят пак
би дължал сумите, които е заплатил, по причина, че е допуснал просрочие на задълженията си договора и анексите и дължи на
банката уговореното в този случай, тоест не е налице липса на основание за
даването, съответно за получаването на сумата от страна на „Ю.Б.“ АД.
Анекси № 1 и № 3 са сключени по
инициатива на кредитополучателя поради допуснато от последния просрочие на задълженията му по заема. В анексите страните са
уговорили по-висок размер на дължимата лихва, срещу разсрочване на периода за
изплащане на тези задължения. Следователно лихвата е била повишена единствено
поради поведението на ищеца, което е причината той да дължи повече от
първоначално уговореното с договора от 18.06.2007 г.
Доколкото това са оплакванията и
възраженията с въззивната жалба, а съдът е ограничен
от рамките ѝ, същата се явява неоснователна и не следва да се уважава, а решението, като правилно следва да се потвърди.
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззиваемия „Ю.Б.“ АД в претендирания размер от 300 лева.
Предвид размера на обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване, съобразно с ограничението по чл. 280 ал. 3, т. 1 ГПК
/изм. ДВ, бр. 100/21. 12. 2010 год., ДВ, бр. 50/2015 год., ДВ, бр. 86/2017
год./.
По горните съображения, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
523406/01.11.2018 г. по гр. д. 70313/2017 г. на СРС, I ГО, 30 състав.
ОСЪЖДА К.П.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.