Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 457/03.11.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 401 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.171,
т.1, буква „а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба и уточнение към нея от И.К.И.
с ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ №21-0243-000251 от 27.08.2021г. на ВПД Началник РУ Берковица,
упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора ОД МВР -
Монтана, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „а” от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до отпадане на основанието за това. Отнети
са СУ МПС №********* във връзка със съставен АУАН №GA467436/27.08.2021г.
От жалбата и уточнението по нея могат да се обосноват изводи, че заповедта е
издадена при явно противоречие на материалния закон и грубо съществено
нарушение на процесуалните правила; постановена е при липсата на мотиви и липса
на факти и обстоятелства свързани с наличието на основанията за временно
отнемане на СУ МПС, като се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – ВПД Началник РУ - Берковица при
ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, в писмото с което е изпратил
жалбата, ведно с административната преписка, моли за потвърждаване на
издадената от него Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0243-000251
от 27.08.2021г.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ЗППАМ/
№21-0243-000251 от 27.08.2021г. издадена от ВПД Началник РУ Берковица е индивидуален административен акт,
жалбата срещу който е предявена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по
аргумент от л.4 по делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147,
ал.1 от АПК има право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови
лични неимуществени права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество настоящия съдебен състав я
намира за основателна.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие от административната преписка, както и представени от ответника
писмени доказателства – изготвена докладна записка с рег. №243р-12615 от
30.08.2021г.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0243-000251
от 27.08.2021г. издадена от ВПД Началник РУ Берковица на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- „ временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на
основанието за това“.
От фактическа страна заповедта е мотивирана с
наличието на съставен АУАН №GA467436/27.08.2021г.
приложен на л.7 по делото от който се установява, че на 27.08.2021г. около
11,25часа в гр.Берковица на ул.”А*** ” до бензиностанция ОМВ с посока на
движение от центъра на гр.Берковица към кв.Р*** И.И. е управлявал собствения си
лек автомобил марка „О*** ”, модел „К*** ” с рег. №М*** без поставен
регистрационен номер и при липса на предна броня на автомобила, като е прието
установено нарушение на чл.140, ал.1, пр.3 от ЗДвП „управление на МПС, на което
табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места”
и по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП „не носи контролен талон от свидетелството за
управление”.
По делото е приложена докладна записка с рег.
№243р-12615 от 30.08.2021г. на л.9 по делото, след датата на издаване на
оспорената ЗППАМ, в която се излагат твърдения, че на 29.08.2021г. при проведен
разговор с жалбоподателя същият показва симптоми на лице с психически
отклонения, трудно контактен и държащ се неадекватно по време на проверката за
употреба на алкохол, като се сочат и съставени преди това АУАН процесния на
27.08.2021г. и такъв на 28.08.2021г. при реализирано ПТП.
В хода на производството с оглед
компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР – Монтана за оправомощените
длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на
л.12 по делото и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП на л.31 по делото, където в т.3 са посочени Областните дирекции на МВР.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з-1411/07.06.2017г. издадена от
директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.9 на тази заповед Началник РУ -
Берковица при ОДМВР – Монтана, който е издател на оспорената заповед е сред
оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171
от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз
основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните
работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по чл.165 от ЗДвП.
Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е налице
отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Правно основание за издаване на оспорената
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-0243-000251 от
27.08.2021г. издадена от ВПД Началник РУ Берковица представляваща индивидуален
административен акт е нормата на чл. 171, т. 1, буква „А” от ЗДвП, съгласно която
временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или
психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това. В случая в
оспорената ЗППАМ е посочено само „временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, до отпадане на основанието за
това”, без да е конкретизирана коя от хипотезите посочени в правната норма „…за
когото видимо се установи не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания…” е установил органа и то към датата на издаването й – 27.08.2021г.
Приложената докладна записка по делото не може да санира този порок, тъй като
същата сочи обстоятелства настъпили след издаване на оспорената ЗППАМ, т.е.
същата е от 30.08.2021г., като се твърди извършена проверка на 29.08.2021г. Следователно,
материалноправни предпоставки за временно отнемане на СУМПС като превантивна
принудителна административна мярка изискват на водача на МПС видимо да е
установено, че същият не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания, докато в случая административния орган е посочил, че е „управлявал
МПС чийто регистрационна табели не са поставени на определеното за това място и
същият не носи контролен талон от свидетелството за управление”. Административният
орган е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, като е посочил правната норма, регламентираща временното отнемане на
свидетелството за правоуправление, но не е изложил никакви фактически
основания, въз основа на които е достигнал до правното заключение за прилагане
на ПАМ. Самата заповед съдържа като фактическа обстановка описание на
извършената проверка, при която е констатиран релевантния факт - регистрационна
табели не са поставени на определеното за това място и водача не носи контролен
талон от свидетелството за управление, но не и фактическото основание за
прилагане на ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт трябва да съдържа фактически и правни основания за
издаването си. В случая, в оспорената заповед не са посочени конкретните
фактически основания, които органът е съобразил, за да изведе правния си извод,
че са налице основанията по чл.171, т.1, буква „а”от ЗДвП. Издателят на акта не
се е позовал на друг предшестващ и издаден във връзка с него документ на
помощен орган - съпътстващи предложения, докладни записки, справки и други
документи, които да се приемат като неразделна част от заповедта и от които да
се извлекат конкретните фактически съображения, въз основа на които органът е
приложил визираното в акта правно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В обстоятелствената част на административния акт не са
цитирани никакви официални документи или справки, които да бъдат част от
фактическите констатации на органа и въз основа на които обстоятелства той да е
достигнал до правния извод за приложението на чл.171, т.1, буква „а”от ЗДвП.
Съдът проверява индивидуалния административен
акт за наличието на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, включително и за
фактическите основания за издаването му. Липсата на мотиви е нарушение на
изискването за форма на акта, водещо до неговата незаконосъобразност и
основание за отмяната му. Органът не е изложил никакви конкретни съображения,
които сочат какви фактически констатации е направил и въз основа на преценката
на какви доказателства е приложил превантивната ПАМ.
Административният орган е длъжен да изложи
фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва
да прецени всички доказателства, които са от съществено значение за
административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на
административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и
обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен
контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в
пълен обем на правото на защита от адресата на акта. За прецизност следва да се
посочи, че съгласно чл.170 ал.1 АПК доказателствената
тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден
административния акт е на административния орган.
По делото административния орган не извърши
пълно доказване на фактическите основания. Доколкото липсват фактически основания
за издаване на заповедта, не може да бъде определено и коя от хипотезите по чл.
171, т.1, буква ”а” от ЗДвП е имал предвид органът, като обясни приложението на
нормата с относими фактически съображения, с оглед правното основание на
издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Липсата
на мотиви лишава съда от възможността да упражни цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, проверявайки съответствието на заповедта с материалния
закон. Наличието на фактически основания за приложението на чл. 171, т. 1 от ЗДвП не се доказаха и в хода на съдебното производство. Затова и само на това
основание – като немотивирана, заповедта следва да бъде отменена - чл. 146, т.
2 от АПК.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна
дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в
предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на
държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и
следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на
издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на
изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за
законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат
прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там,
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки,
подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този връзка е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.К.И. с
ЕГН * *** Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№21-0243-000251 от 27.08.2021г. на ВПД Началник РУ Берковица, упълномощен със
Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора ОД МВР - Монтана, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.1, буква „а” от ЗДвП – временно отнемане на СУ МПС до
отпадане на основанието за това.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: