ОПРЕДЕЛЕНИЕ
19.08.2021 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на деветнадесети август, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №283 по описа за 2020 година.
Производството
е по чл.175 от АПК.
Делото е образувано по жалба (искова
молба) на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против бездействие на Общински
съвет – Хасково по задължението му, разписано в чл.195 ал.2 от АПК, а имено да
уреди служебно правните последици,
възникнали от отмяната на чл.56б ал.7 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Хасково.
С постановеното по делото Определение от
18.08.2020г. жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството
по делото като оспорващият е осъден да заплати на ответната страна направените
по делото разноски в размер на 500.00 лв договорено и изплатено в брой
адвокатско възнаграждение. Определението е обжалвано с частна жалба
вх.№5397/17.09.2020г., вкл. и в частта му на разноските като е оставено в сила
с Определение №12279/06.10.2020г. след осъществен касационен контрол по адм.д.№
10584/2020г. по описа на ВАС.
С Молба вх.№14640/12.10.2020г. / по вх.
регистър на ВАС/ , на основание чл.176 от АПК и чл.248 от ГПК П.Т.З. е поискал
да бъде допълнено и изменено определението от 06.10.2020г. по адм.д.№ 10584/2020г. по описа на ВАС в
частта на разноските като е изложил доводи за липса на предпоставките за
присъждането им, а наред с това и поради липса на доказателства за реалното
изплащане от ответника на сумата от 500 лв
в полза на адв. Т.С.. С Определение №13879/10.11.2020г., постановено
по адм.д.№ 10584/2020г. на ВАС по реда на чл.248 от ГПК вр. чл.228
вр. чл.144 от АПК, молбата е оставена без уважение.
С втора Молба вх.17148/03.12.2020г. / по вх. регистър на ВАС/ П.Т.З. е поискал на
основание чл.176 от АПК да бъде допълнено определението от 06.10.2020г. по
адм.д.№ 10584/2020г. по описа на ВАС, поради непроизнасяне по искането за
отмяна на разноските от 500 лв, присъдени в полза на Общински съвет – Хасково с
определението на първоинстанционния съд. В молбата отново е изложил доводи , че
липсват основания за присъждане на разноски в полза на ответника, както и че в
кориците на делото не е налице договор/пълномощно, разписка или друг платежен документ, удостоверяващ
извършено плащане на сумата от 500 лв в полза на адв.Т.С.. Поискал е да се
допълни определението от 06.10.2020г. , постановено по адм.д.№ 10584/2020г. на
ВАС като се отмени определението от 18.08.2020г. по адм.д.№283/2020г. на
АС-Хасково в частта на разноските. С определение №15691/17.12.2020г. по адм.д.№ 10584/2020г. ВАС е оставил молбата
без уважение.
С Молба вх.№4163/24.06.2021г. П.Т.З.
иска на основание чл.175 от АПК да се извърши поправка в постановеното по
настоящото дело Определение от 18.08.2020г. в частта за разноските – абзац 4 от
диспозитива на същото, като се отмени осъждането му да заплати в полза на
ответника разноски по делото в размер 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Сочи, че в кориците на делото има приложен списък на разноските, представен от
ответника, но няма разписка, платежно нареждане, договор или друг документ,
доказващ извършеното плащане от ответника към неговия защитник на сумата от 500
лв. По тези съображения счита , че съдът е допуснал фактическа грешка в абзац 4
от диспозитива на прекратителното определение, като неправомерно го е осъдил да
заплати на ответника разноски от 500 лв за адвокатско възнаграждение, които не са
доказани по надлежния ред. Сочи също, че грешката в пресмятането се отстранява
в производство по чл.175 от АПК , а не в производство по чл.248 от ГПК.
Съдът като взе предвид изложеното в
молбата , както и разпоредбата на чл.175 от АПК, намира следното:
Молбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може
да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или
други подобни очевидни неточности.
Според правната теория очевидна
фактическа грешка е несъответствието между действителната и изразената в
решението воля на съда. Целта на производството за
поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или
по искане на страна и то неограничено във времето, да отстрани допуснати в съдебния
акт очевидни неточности. Разпоредбата на чл.175 от АПК има предвид
единствено грешки, които не са свързани с волята на съда по съществото на
спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното
й изразяване в писмения текст на съдебния акт.
В случая не е налице очевидна
фактическа грешка в определението от 18.08.2020г. в частта му, в която П.З. е
осъден да заплати на Общински съвет -
Хасково сумата от 500 лв – разноски за адвокатско възнаграждение.
Действително към настоящия момент, по
неясни за съда причини, в кориците на делото не се открива договор за правна
защита и съдействие от 02.06.2020г., въз основа на който са присъдени разноски
в полза на ответника. Факт е обаче, че в определението от 18.08.2020г. е налице
позоваване на този договор, вкл. с посочване на датата му, както и на
договорената по същия и изплатена сума за адвокатско възнаграждение в размер от
500 лв. Последното налага извод, че към 18.08.2020г. доказателства за реално
изплатено от ответника на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 500
лв са съществували , респ. договор за правна защита и съдействие от
02.06.2020г. е бил наличен по делото. В противен случай съдът е нямало как да
възприеме датата на договора, размера на адвокатския хонорар, факта на
договарянето и изплащането му. Всички
тези обстоятелства, освен размера на адвокатското възнаграждение, няма как да
бъдат установени само въз основа на представен списък на разноските, в какъвто
смисъл са доводите на жалбоподателя.
Необходимо е също да се отбележи, че
определението от 18.08.2020г. е постановено след отменен ход по същество, даден
в проведено на 04.06.2020г. открито съдебно заседание, на което са присъствали
жалбоподателят и процесуалният му представител, като от последния дори е
направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение /протокол от с.з. – стр.4/.
Гореизложеното потвърждава категорично,
че цитираният в определението от 18.08.2020г. договор за правна защита и
съдействие от 02.06.2020г. е бил наличен по делото, вкл. и към 18.08.2020г. ,
поради което неясно остава за съда защо твърдения за липсата му жалбоподателят прави едва с молба от
12.10.2020г. / л.33 от адм.д.№ 10584/2020г./ т.е. едва след осъществения
касационен контрол на определението от 18.08.2020г. в неговата цялост, при
положение, че е могъл да стори това в много по-ранен етап от производството.
На практика жалбоподателят цели подмяна
на фактическите и правни изводи на съда, обосновали постановения резултат да
бъде осъден за разноски и в тази връзка
постигане на обратен такъв за отмяна на определението в частта на разноските,
което в настоящото производство е недопустимо. Поправката
на очевидна фактическа грешка не може да има за цел изменение на формираната
воля на съда. В случая именно такава цел се преследва с искането, с което е
сезиран съда – по реда на производството за поправка на очевидна фактическа
грешка да се установи, че при формиране волята на съда жалбоподателят да бъде
осъден за разноски, неправилно е прието, че реално такива са направени от
ответника, за да се дължат от жалбоподателя.
В случая не се установява да
е налице твърдяната очевидна
фактическа грешка , която да води до несъответствие между формираната воля на съда
и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт. Съдът е изложил
мотиви, които не са в противоречие с абзац 4 от диспозитива на постановения
съдебен акт, поради което искането за поправката му в тази му част е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на основание чл.175
от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БУЗ УВАЖЕНИЕ Молба
вх.№4163/24.06.2021г. П.Т.З. ***, за поправка на очевидна фактическа грешка в абзац 4 от диспозитива на Определение от
18.08.2020г., постановено по адм.д. №283/2020г. по описа на Административен съд
– Хасково.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: