№ 48780
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110103536 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу
Апелативен съд - град София, съдържаща претенция за обезвреда поради
причинен деликт, изразен в незаконно задържане на ищеца по в.ч.н.д. № 243
по описа за 2016 г. на АСНС по обвинение за престъпление, с наведен факт, че
по това обвинение последният бил окончателно оправдан от ВКС с решение
от 16.04.2020 г. С оглед на така изложените факти, първоинстанционният съд
счита, че исковата претенция е недопустима. В Определение № 5464 от
19.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1684 по описа за 2025 година по описа на СГС е
прието, че при липсата на надлежни твърдения, че мярката за неотклонение на
ищеца е била отменена, какъвто е процесният случай, се налага извод, че
предявеният иск е недопустим, доколкото не са наведени и твърдения, които
да могат да бъдат подведени под хипотезата на чл. 2в ЗОДОВ. Отделно от
това, в принципен план съдебният състав съобразява и ТР № 5/2013 г. от
15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 5/2013 г., в което е посочено, че съдът
не е процесуално легитимиран да отговаря по искове с правно основание чл. 2
ЗОДОВ. В мотивите на тълкувателното решение е възприето изрично, че
съдът не е надлежен процесуален субституент на държавата при предявени
искове с твърдения както за незаконност на определена мярка за неотклонение
"задържане под стража", така и при постановена осъдителна присъда,
отменена по реда на инстанционния контрол. Посочено е, че: "когато се
претендират вреди от неоснователно обвинение и задържането под стража
като мярката за неотклонение е била потвърдена от съдебна инстанция, това
1
не е основание държавата да отговаря чрез съда, защото мярката е била
наложена не в нарушение, а в съответствие с изискванията на процесуалния
закон. Тя уврежда непозволено задържания само когато обвинението е
неоснователно. Съответният съд не е процесуално легитимиран да
представлява държавата и когато постанови осъдителна присъда и
впоследствие обвиняемият е оправдан, тъй като правно действие поражда
само влязлата в сила присъда." В този случай процесуално легитимирана да
представлява държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е
поддържала неоснователно обвинение. За съдебния състав е служебно
известно, че по идентична искова молба от страна на ищеца е образувано гр. д.
№ 141 от 2025 г. по описа на СРС, но именно срещу прокуратурата на
Република България, ето защо указания за отстраняване тази нередовност на
исковата молба биха били безпредметни, като именно в исковото
производство срещу надлежната страна следва да бъде посочено от ищеца
дали и кога конкретната мярка за процесуална принуда е била отменена.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА като недопустима искова молба с вх. № 19716 от 21.01.2025 г. на Е.
Д. М. срещу Апелативен съд - град София, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред СГС.
Този съдебен акт е подписан с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2