Решение по дело №676/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. П., [ЕГН], с адрес [населено място], Младост 4, [адрес] срещу решение № 77/07.02.2024 г., постановено по АНД № 4834/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-2990/18.10.2023 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че автомобилът не е пречел на движението, доколкото и двете улици са еднопосочни, като оспорва изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Възразява срещу присъдените в полза на АНО разноски пред РС - Бургас. Счита, че е нарушено правото му на защита, тъй като не са му били представени снимките, по които е установено нарушението. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, се явява лично, като поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 23.09.2023 г., около 10:20ч., при извършена проверка, описана в протокол, съставен от длъжностно лице към Община Бургас, е установено, че лек автомобил с рег. № [рег. номер], [Марка], собствен на касатора, е паркиран в зоната на кръстовище на разстояние по-малко от 2,5 метра, образувано от улиците „Лермонтов“ пресичаща се с [улица]. За констатираното нарушение бил съставен АУАН № 0113889/23.09.2023 г., въз основа на който било издаденото процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно са определени вида и размера на наказанието. Изложил доводи, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП, като осъдил жалбоподателя да заплати в полза на Община Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

В нормата на чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП е установена забрана за престой и паркиране на кръстовища и на по-малко от 5 метра от тях. В случая управляваният от касатора лек автомобил е бил паркиран в зоната на кръстовището, образувано между [улица]и [улица], в нарушение на тази забрана, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин от събраните в производството пред районния съд гласни и писмени доказателства. В решението са изложени мотиви и в тях се съдържа отговор на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация. Ирелевантно е дали автомобилът е пречел на движението или не, както и дали е имало пътен знак, понеже забраната е безусловна, като възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

В случая АУАН е съставен въз основа на официален документ – протокол от 23.09.2023 г., който е съставен от лице пряко възприело извършеното нарушение. Същият е придружен и със снимков материал. По същество е доказан състава на нарушението по чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП. В тази връзка следва да се посочи, че протоколът е ясно свидетелство – официален писмен документ за извършеното нарушение, но не и за неговия автор. В конкретния случай обаче, касаторът не оспорва, че именно той е паркирал автомобила. Поради изложеното настоящият състав намира и авторството на деянието за надлежно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, като не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения. В този смисъл не се споделят изложените в касационната жалба доводи за нарушено право на защита на санкционираното лице, доколкото от една страна снимките са част от съставения протокол, а от друга – на лицето е бил съставен и надлежно връчен АУАН, в който подробно са описани фактите и обстоятелствата, свързани с констатираното нарушение, срещу които лицето се защитава.

Неоснователни са възраженията на касатора във връзка с присъденото в полза на АНО възнаграждение за юрисконсулт. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От своя страна ал. 4 на посочената разпоредба предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. От анализа на посочените разпоредби се установява, че законосъобразно в полза на Община Бургас, в чиято структура се намира АНО (както и самия касатор сочи), е присъдено възнаграждение за юрисконсулт, доколкото в производството пред Р. А. се е представлявал от такъв.

Неоснователни са и наведените в касационната жалба възражения във връзка с определените паркоместа тип „синя зона“ на [населено място], тъй като от една страна по какъв начин са ситуирани същите не е предмет на оспорване по настоящото дело, а от друго - не би могло да послужи като изключващо отговорността обстоятелство за касатора, тъй като е ирелевантно по отношение на констатираното нарушение. Правнозначимият факт е, че на посочената дата и място касаторът е паркирал в нарушение на ограниченията по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, което безспорно се установява от доказателствата по делото.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

Н. основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 77/07.02.2024 г., постановено по АНД № 4834/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.