№ 140855
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно гражданско
дело № 20241110144077 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от „К.и.и.б.“
ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу В. В. К.,
за вземане в размер на 585.00лв., произтичащо от запис на заповед.
Сочи се в уточнителната молба на л. 8 по делото, че вземането се основава на
запис на заповед. Сочи се, че е сключен договор за паричен заем № 597178 между
„К.й.“ ООД и длъжника, вземането по който е обезпечено с процесния запис на
заповед, като се твърди, че същото е прехвърлено на дружеството заявител с договор
за цесия от 12.01.2024г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено,
доколкото не се установява, че дружеството заявител е носител на процесното вземане.
Съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти
/менителница и запис на заповед/ - гражданскоправен и търговскоправен.
Разпоредбите на чл. 316, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ уреждат специалния
търговскоправен способ за прехвърляне на правата на ценни книги на заповед,
съответно прехвърляне на менителница. Съгласно чл. 466, ал. 1 ТЗ „всяка
менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля
чрез джиро”. Посочената правна норма, която намира приложение и по отношение на
записа на заповед на основание препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ, регламентира
една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и не
забранява прехвърлянето на правата по менителничните ефекти, в частност по записа
на заповед, чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията.
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК е прието, че в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната
на кредитора няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на
правоприемника на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, тъй като по
силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди
подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с
документ по чл. 417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като
идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по
изключение разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК предвижда различно доказване на
1
изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо представяне и на
документа, установяващ вземането срещу неговия праводател.
В процесния случай представения от заявителя договор за цесия не е
нотариално заверен.
На следващо място нито в приложеното към молбата от 22.08.2024г. копие на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, нито в приложеното копие на
извлечение от Приложение № 1 е индивидуализирано вземането срещу длъжника В. В.
К..
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се
установява заявителят „К.и.и.б.“ ЕАД, да е носител на вземането по записа на заповед,
поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от „К.и.и.б.“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист вх. № 7468/03.07.2024г., насочена
против В. В. К., ЕГН **********, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на заявителя, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2