№ 13741
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110111886 по описа за 2023 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
А.М.М.Л. е предявилa иск по чл.405, ал. 1 КЗ срещу „Застрахователно еднолично
акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за сумата от 1066,74 лева (след
допуснато увеличение на размера на иска, като след увеличението искът не се поддържа като
частичен) – непогасен остатък от застрахователно обезщетение за щети върху л.а. „Т.А.“ с рег. № *
КА, обект на сключен между страните договор за имуществено застраховане, които щети са
причинени при ПТП от 31.12.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(06.03.2023г.) до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че при действието на сключен с ответника договор по застраховка „каско“
настъпило застрахователно събитие – ПТП от 31.12.2021г., в резултат на което настъпила тотална
щета по автомобила, обект на застраховката. По повод събитието ответникът изплатил на
застрахователно обезщетение в размер на 18952 лева. Поддържа, че дължимото застрахователно
обезщетение е в по – висок размер и претендира неизплатения остатък от дължимото обезщетение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.
Поддържа, че при наличие на тотална щета при определяне на обезщетението следва да се
приспадне стойността на запазените части. Прави възражение и за редуциране на дължимото
обезщетение съгласно Общите условия, според които имало уговорка за дозастраховане, като в тази
връзка следвало да бъдат взети предвид изплатените обезщетения по предходни щети. При
определяне на дължимия размер на обезщетението се позовава на нормата на чл.389, ал.2 КЗ,
защото предвид уговореното в ОУ (т.3, раздел VI, глава Трета) и при липса на дозастраховане в
случая била налице хипотеза на подзастраховане. Възразява, че размерът на извънсъдебно
заплатеното застрахователно обезщетение възлиза на 19051,96 лева.
Третото лице – помагач - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, е взело становище, с което
оспорва иска, като възразява, че водачът, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ е
третото лице – помагач, не е виновен за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявенияте искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца по иска по чл. 405 ЗЗД е да докаже, че при действието на сключен между
страните договор по застраховка „каско“ е настъпил покрит от застраховката риск – твърдяното
1
пътнотранспортно произшествие, вследствие на което са настъпили процесните щети върху
автомобила, предмет на застраховката, както и размера на действително причинените вреди към
датата на събитието, а в случай на тотална щета – каква е пазарната стойност на автомобила към
датата на процесното събитие след приспадане на стойността на запазените части.
В тежест на ответника е да докаже твърдяната уговорка за дозастраховане, плащането на
застрахователни обезщетения по предходни щети, както и че извънсъдебно е платил по процесната
щета застрахователно обезщетение в размер на 19051,96 лева.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор по застраховка „каско“ с обект л.а. „Т.А.“
с рег. № *КА с период на застрахователното покритие 21.02.2021г. – 20.02.2022г., обективиран в
застрахователна полица № *598. Застрахователната сума е определена в размер на 27000 лева.
Не се спори също така, че в периода на застрахователното покритие – на 31.12.2021г., е
настъпил застрахователен риск – ПТП, в резултат на което е бил увреден процесният автомобил.
Спорът се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл.386, ал.2 КЗ обезщетението е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, и не може да надхвърля застрахователната сума освен в предвидените в
закона случаи – чл.386, ал.1 КЗ.
Увреждането на автомобила вследствие на процесното събитие има характер на тотална щета
по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70 на сто от действителната му стойност. Последното обстоятелство не е спорно и се установява от
изслушаното и прието без възражения заключение по съдебно – автотехническа експертиза, което
се кредитира от съда. В Общите условия към застрахователния договор (т.2.1 от Глава четвърта) е
уговорено, че при тотална щета се изплаща обезщетение в размер на застрахователната сума, но не
повече от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното
събитие, намалено със стойността на запазените части, възли и агрегати. Уговорено е, че в
последния случай намалението не може да надвишава 20 % от действителната стойност и
застрахованият задържа останките на МПС. В случая е налице сочената хипотеза, защото няма
данни за конкретна оферта за закупуване на останките на МПС (арг. т.2.2 от Глава Четвърта от ОУ).
Вещото лице е определило действителната стойност на автомобила към датата на процесното
събитие в размер на 26400 лева. Вещото лице е установило още, че в автомобила има запазени
части, вземайки предвид описа на увредените такива, като е определил стойността на запазените
части в размер на 25 % от действителната стойност на автомобила. В случая предвид изричната
уговорка между страните, че стойността на запазените части не може да надхвърля 20 % от
действителната стойност на автомобила, следва, че дължимото обезщетение се определя по
действителната стойност (26400 лева) след приспадане на стойността на запазените части в размер
на 20 % от действителната стойност (5280 лева) или същото възлиза на 21120 лева.
Ответникът е направил позоваване на предвиденото т.3 и т.6 от раздел VI, Глава Трета от ОУ.
Съгласно уговореното всяко платено обезщетение намалява застрахователната сума за текущия
период на застрахователното покритие, като при изчерпването й покритието за текущия период се
прекратява. Последното правило не се прилага, ако застрахованият дозастрахова автомобила, като
дозастраховането се извършва на базата на изплатеното обезщетение с цел възстановяване на
първоначалната застрахователна сума. Предвидено е още, че за дозастраховането се издава
добавък, като застрахованият изплаща изцяло допълнително начислената премия. Страните не
спорят, че по предходни щети ответникът е платил застрахователни обезщетения в общ размер от
1851,62 лева, което изрично се признава от ищцата с молба от 13.12.2023г. С оглед на това и при
липса на дозастраховане, обективирано в добавък към застрахователната полица, определената в
договора застрахователна сумата от 27000 лева следва да се намали със сумата от 1851,62 лева. От
това следва се приеме, че към датата на процесното застраховaтелно събитие застрахователната
сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя (чл.346 КЗ), възлиза на
25148,38 лева. Определеното обезщетение от 21120 лева не надхвърля така посочената
застрахователна сума. Неоснователно е възражението на ответника, че в случая е налице хипотеза
на нормата на чл.389, ал.2 КЗ, защото не се установява страните да са уговорили пропорционално
2
обезщетяване. Неоснователен е доводът на ответника, че с размерa на изплатените обезщетения по
предходни щети следва да се намали дължимото застрахователно обезщетение, защото видно от
текста на клаузата на т.3 от раздел VI, глава Трета ОУ, с платените вече застрахователни
обезщетение се намалява размерът на застрахователната сума, представляваща лимит на
отговорността на застрахователя, а не размерът на дължимите обезщетения по следващи щети.
Установява се, че преди завеждане на делото по повод процесната щета ответникът е изплатил
на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 18952 лева, видно от приетото като
доказателство платежно нареждане от 03.05.2022г. Вторият платежен документ от 18.05.2022г. за
сумата от 99,96 лева не може да се приеме като доказателство за плащане в погашение на
процесното задължение, защото получател по него не е ищцата, а трето за спора лице - „ТМ –
Ауто“ ЕООД. В случая се касае за плащане на обезщетение за тотална щета и същото подлежи на
изплащане директно на застрахованото лице.
Предвид горното от дължимото застрахователно обезщетение от 21120 лева следва да се
приспадне извънсъдебно платеният размер на обезщетението от 18952 лева и непогасеният остатък
се равнява на сумата от 2168 лева. Съгласно диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва
да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищцата, която претендира разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 750 лева, за извършването на които са представени
доказателства. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
размер на 500 лева. При условие че така платеното възнаграждение надвишава с 25 % минималния
размер и делото е с правна и фактическа сложност около средната за дела със сходен предмет, не е
налице значително завишаване на размера на адв. възнаграждение само в който случай може да се
уважи възражение по чл.78, ал.5 ГПК. При това претендираните от ищцата разноски следва да се
присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5,
да плати на А.М.М.Л.М., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул.“Княз Борис I” № 51 –
адв. Р. М., на основание чл.405, ал.1 КЗ сумата от 1066,74 лева – непогасен остатък застрахователно
обезщетение за щети върху л.а. „Т.А.“ с рег. № * КА, обект на сключен между страните договор за
имуществено застраховане, които щети са причинени при ПТП от 31.12.2021г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (06.03.2023г.) до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 750 лева - разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3