№ 1554
гр. Сливен, 18.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
СъдебниЧ. В. Й.
заседатели:Щ. В. Т.
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
и прокурора П. Г. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Цанка Г. Неделчева Наказателно дело
от общ характер № 20242230201019 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор Р..
Подсъдимият пор.№ 2 – М. М. Т., редовно призован, се явява лично и с
адв.Х. К. от АК-Сливен, надлежно упълномощен от преди.
Частният обвинител пор.№ 3 – Д. Д. Д., редовно призован, се явява
лично и с адв.М.К. от АК-Сливен, надлежно преупълномощен от адв.М. Г. от
АК-Сливен, надлежно упълномощена от преди.
Свидетел пор.№ 4 – М. Е. М., доведен в с.з.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
Адв.К.: Считам, че няма пречки, моля да дадете ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се гледа делото. Съгласен съм да бъда
представляван от адв.К..
Адв.К.: Намирам, че са налице условия за даване ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД на делото.
Същото е във фазата на съдебното следствие.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
М. Е. М. – 20 г., български гражданин, със средно образование, неженен,
работи, неосъждан, без родство с подсъдимия.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава
да говори истината.
СВИД.М. М.: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам
да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам и двамата – и М., и М.. Аз бях с
приятелката ми пред тях и един приятел Д. прибра неговата си приятелка до
тях и се засякохме там, и го помолих да ме прибере до вкъщи. Той ми каза
„Добре, ще те прибера, само да направим едно кръгче из града да те видя, че
не съм те виждал от доста време“. Тръгнахме от кв.Стоян Заимов към
Колодрума. Там видяхме една група момчета, събрани пред спортното
училище и когато ги видяхме, видях М. (посочва частния обвинител), братът
на едното момиче също беше там, С. се казва, и казах на Д. да спре колата, за
да видим какво се случва там, защото имаше много хора на едно място.
Слязохме от колата, отидохме да разберем какво се случва. Казаха, че са се
разбрали помежду си, че няма абсолютно нищо. Говорих по телефона, звънна
ми телефона и говорих по него. Когато се обърнах да видя какво се случва,
защото вече се чуваха викове, видях как едно момче посегна на А., А. се
отдръпна, направи отклон, отклони му удара. А. се опита да му отвърне, но
дали го удари или не, не мога да кажа. Там се посбиха, започнаха да се удрят.
Бяха много хора и беше всичко наблъскано в нея страна където се биха А. и
това момче. После М. се сби със С.. Едно момче с качулка беше тръшнало М.
на земята, казваше му „Ти кой си“. Преди да го хване той му каза „Ти кой си,
бе, какви неща си говорил“, някакви ей такива, и го тръшна на земята. Там
тръгнаха още една групичка момчета и докато се опитват да го разтърват това
момче, върху М. които бяха струпани всичките, С. вече беше на земята и
тогава М. отиде и ритна М. в челюстта. След това слезнаха от коли доста хора
и абсолютно всички се разпръснаха. Тоя мъж с качулката беше казал на А.
нещо „Ти кой си, че започваш боя“, а всъщност боя го започна това другото
момче, и му каза „Искаш ли да изкарам сега ножа и да те наръгам“. А преди
2
това, докато М. беше на земята, същият човек му каза „Искаш ли сега да те
мушна с ножа“, но хората му казваха „Не с ножа, не с ножа“ и всички се
пръснаха. Преди инцидента бях виждал М. един-два пъти, но не знаех как се
казва. Когато М. беше на земята и това момче с качулката го налагаше с удари
по тялото, имаше много момчета покрай тях, които се опитваха да дръпнат
това момче с качулката от М., обаче те не го дръпнаха. Опитаха се да
помогнат, да го разтърват това момче, обаче не го разтърваха. И някой от
тяхната компания каза „Недей повече“, те бяха доста хора там. И се спря
момчето и го оставиха. М. изрита в ченето М., аз го видях. Да, аз съм виждал
два пъти преди инцидента М.. Единия път сме играли карти, бяхме М. – един
мой приятел, К. и другите хора не ги познавам – М. и едно момче, което не
помня кое беше. Втория път видях М. с приятелката му. Докато траеше боя,
първо говорех по телефона, а после само гледах отстрани. В колата бях с Д. и
Е.. По прякор ми казват М., турското ми име е М.. Е. и Д. бяха на около три
метра от мене, аз се бях отдръпнал встрани за да говоря по телефона. Не знам
Е. и Д. дали са виждали какво се случва. Аз си тръгнах с тях, тримата си
тръгнахме и ме прибраха вкъщи. Не си спомням кой беше до С.. Е. викаше
„С.Е, не, недейте се би“, крещеше Е.. М. беше на земята когато го удряха.
Когато М. удари М., момчето с качулката се беше дръпнало назад. Никой не
държеше М. на земята, може и да го е държал като цяло. Никой не го държа.
М. се опита да се изправи и М. го изрита в ченето в него момент. Не мога да си
спомня точно в ситуацията Е. и Д. къде бяха – дали бяха пред мен, зад мен или
близко до него. Момчето с качулката удряше М. с юмруци и ритници отпред
по тялото и отзад по гърба, по корема и по гърба. Не мога да си спомня колко
удара му нанесе, но го удари. От момчетата, които бяха там, познавам А. Ш.,
той се сби с това момче, което започна боя. Познавам И. и С.. Мъжът с
качулката дойде с колело две-три минути преди да започне боя. Мъж с качулка
и брада беше. Подпря си колелото на оградата и слезе от колелото. Отиде при
М. и другите момчета и ги попита какво се случва тука. Докато А. и това
момче се биеха, той хвана М. и му каза „Ти кой си, бе“, някакви такива и го
хвана и го изтръшка на земята. М. му казваше „Не, бе, не, бе, аз нищо не съм
направил, ние сме се разбрали с момчетата“ и после го изтръшка на земята
докато М. му казваше тези неща и започна да го удря. Удряше го по гърба и
корема. Не мога да си спомня колко пъти го удари, но му нанесе няколко
удара. После другите отидоха да ги разтървават, но не можаха. Докато това
3
момче с качулката удря М. и всички му крещят „Пусни го, пусни го, недей го
удря“, М. отиде там и ритна М. в ченето, един път го ритна и тръгна.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
Съдът, след като изслуша становищата на страните в процеса, намира че
следва да бъдат прочетени показанията на свид.М. Е. М., дадени в хода на
досъдебното производство на 08.03.2024 г., тъй като са налице съществени
противоречия в показанията му, дадени в днешно съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъдат прочетени.
Адв.К.: Също не се противопоставям.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм да се прочетат.
Адв.К.: Давам съгласие да бъдат прочетени.
На основание чл.281, ал.7 от НПК съдът разяснява на подсъдимия, че
прочетените показания на свид.М. Е. М. по реда на чл.281, ал.5 от НПК могат
да се ползват при постановяване на присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам това. Съгласен съм да се прочетат
показанията на свид.М. Е. М., дадени на досъдебното производство.
Със съгласието на страните и на основание чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 от
НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свид.М. Е. М., дадени пред орган на ДП на
08.03.2024 г., находящи се на л.42 от ДП.
СВИД.М. М.: „Беше преди около една седмица, но не мога да кажа
точната дата“ - да. „Беше вечерта около 20,30 часа, когато бях заедно с един
приятел в неговата кола и неговата приятелка“ - да. „Минавахме покрай
Спортното училище до градската градина в град Сливен, когато се загледах, че
там имаше струпани много хора, около 15 души“ - да. „Когато се загледах по-
4
добре, видях че сред тях е и Д. Д., който е мой приятел“ - да. „Мисля, че това
са му имената“ - да. „Помислих си, че може да стане нещо лошо и затова са се
събрали толкова много хора на едно място и казах на моя приятел да спре
колата и да отидем, за да видим какво се случва“ - да. Видяхме и С., той е на Е.
брат. „Малко след като ги подминахме с колата спряхме и тримата слязохме от
колата и се върнахме при тях“ - да. „Отидох директно при М. и го попитах
какво се случва и той ми каза, че е дошъл да поговори с тези момчета, тъй
като някой от тях има проблем с него“ - да. „В този момент ми звънна
приятелката ми по телефона, за да ме пита защо сме спрели на едно място и аз
започнах да говоря с нея по телефона и се отдръпнах от там“ - да. „Тъкмо
приключих разговора си с приятелката си и видях как едно от тези момчета
удари с шамар или юмрук друго момче, което познавам и се казва А. Ш.“ - да.
„Това момче, което удари първи А., не го познавам и като цяло само А. и М. от
всички събрани там познавах“ – като цяло това не е вярно, познавам и
останалите. „След като това момче удари А., всички се втурнаха към А. и
скачаха да го бият и го удряха с юмруци навсякъде по тялото“ - да. „А. успя да
отклони някой от ударите и дръпна встрани“ - да. „Преди това си спомням, че
един мъж дойде с едно колело, но беше с качулка и не го видях добре и след
като удариха А. и всички му скочиха, видях този мъж как хвана М. отзад и го
прегърна и му каза: „Ти защо посягаш“, а М. му отговори: „Аз не съм посягал,
дойдох тук да си изясним проблема и да говорим и не съм дошъл да се бием““
- да. „Докато М. каже това нещо, този мъж го хвърли на земята и започна да го
удря с юмруци и шамари по главата и тялото, но не мога да кажа колко пъти и
къде точно“ - да. Този мъж удряше М. и по главата с шамари и юмруци. Малко
удари, един-два му нанесе в областта на главата, отзад по главата. М. беше
свит на топка. В него момент М. беше на дясната си страна, свит. „След това
един малко рус и светъл като цяло ритна М. с крак два пъти в главата“ – не
два, един. Аз един му казах на разследващия полицай. Прочетох показанията
си преди да ги подпиша, но това явно не съм го прочел. Тогава не му знаех
името, след това разбрах, че се казва М.. „Тези удари с крак попаднаха в
челюстта на М., но не мога да кажа дали бяха отляво или отдясно“ – да,
защото не си спомням дали отляво или отдясно, но ударът му дойде в
челюстта. „Тогава спряха много хора от колите и започнаха да крещят: „Какво
правите, спирайте“ и всички, които се бяха събрали се разбягаха, а на място
останахме аз, приятеля ми и неговата приятелка и видях как М. и А. отидоха
5
към Градската градина и се разделиха с тази групичка“ - да. „Тази групичка
отиде в обратната посока към центъра на града“ - да. „Когато видях, че всичко
се потуши, си тръгнахме с моите приятели“ - да. „Спомням си, че по време на
разправията този мъж с колелото се обърна към А. и го попита: „Ти защо
посягаш, бе“ и А. му каза: „Аз не съм посягал първи“ и тогава този мъж му
каза: „Искаш ли да ти извадя ножа и да те мушна“ и тогава А. се отдръпна се
назад“ - да. „Това се случи след като вече бяха ритнали М. в главата“ - да.
„Този мъж ако го видя отново не мога да го разпозная, тъй като беше тъмно и
той беше с качулка“ - да. „Мога да разпозная единствено този, който ритна в
главата Д.. Никой друг освен тези двамата не съм видял да удрят Д.“ - да. „С
Д. не съм се чувал и не сме си писали за случая“ - да. „Единствено го видях на
следващия ден и беше с майка си и видях, че едната му буза е много надута
като тенис топка“ - да. „Попитах какво става и той ми каза, че това е от онази
вечер и че му е пукната челюстта“ – да. На никой не съм казвал нея вечер, а и
след това, че съм видял че М. удря Д.. Казах го на разследващия полицай
когато ме извикаха за свидетел. Това за удара на М. не съм го казал на никой.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв.К.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам въпроси.
СВИДЕТЕЛ М. М.: Моля да ми бъде отменена глобата. Бях в чужбина,
вече четири месеца съм там и сега се върнах за делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ наложената с протоколно определение от 30.06.2025 г. глоба в
размер на 300,00 лева на свид.М. Е. М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се освободи свидетеля.
Адв.К.: Да се освободи свидетеля.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се освободи свидетеля.
6
Адв.К.: Да се освободи свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се освободи свидетеля.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид.М. М..
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя искания по доказателствата.
Адв.К.: Също нямаме искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам искания.
Адв.К.: Представям и моля да приемете няколко документа за
характеристични данни на подсъдимия, а именно заверено копие от трудов
договор, студентска книжка, лична карта от университет и трудова
характеристика. Нямам други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът ДАДЕ възможност на прокурора и на повереника на частния
обвинител да се запознаят с представените писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се, да се приемат.
Адв.К.: Запознах се, да се приемат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Да се приемат.
Адв.К.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не се признавам за виновен. Желая да дам
обяснения. Не знам точната дата, февруари месец беше миналата година, бях с
моя приятел П. в наши приятели и разбрах, че П. си пише нещо с Д., нещо се
карат за приятелката му, не знам какво точно и Д. започна да заплашва П..
Първо го извика в „Дружба“ или в „Младост“, не знам къде беше точно, след
това П. го извика в „Клуцохор“, Д. отказа да дойде, защото имал кокаин в него
и след това се разбраха да се срещнат някъде, не знам, и П. ме извика да отида
с него да не е сам. Тръгнахме и си хванахме такси от „Клуцохор“ или от Трета
поликлиника и слязохме до будката до спортното. След като слязохме мисля,
че видяхме А. и К. в градската градина. Те дойдоха при нас и ни попитаха
какво става и останаха. След това слязохме до спортното, изчакахме около 10-
15 минути и видяхме една групичка около 6-7 човека да идват от посока
Феникса. Те дойдоха при нас, видях че там е Д., Ш., С., впоследствие разбрах,
че и Б. е там, аз не му знаех името. Имаше и още две-три момчета. Д. и П.
започнаха да си говорят пред спортното или до оградите, не се сещам. Аз си
7
бях по-отзад и чух как Ш. отиде до П. и нещо почна да го обижда. Аз
познавах А. и сме приятели и му казах да се оправят двамата. След това се
върнах назад и видях това момче Б. как изкара бокс със шипове и си го сложи
на ръката. После втори път видях как Ш. отива при П. и му казах на Ш. да се
отдръпне и се върнах назад. Не знам какво са си говорили П. и Д., бях назад, и
след това видях как М. идва отгоре и той ме познава и спря при мен да си
говорим, става дума за М. М.. Ние бяхме назад и почнахме да си говорим.
След това се обърнах и видях, че са почнали да се бият. Бяха доста хора и се
удряха. Аз гледах само къде е П.. П. беше до А., не знам точно какво
правеше, но всички бяха до П., и двете групички бяха до П.. Отидох да дръпна
някой да ги разтървам и усетих, че има някой на гърба ми. След това той слезе
и някой ме събори на земята. Започна някой да ме удря в главата и да ме рита.
Аз бях няколко секунди на земята, след това станах, мисля че някой извика
„Полиция, полиция“ и всички тръгнаха. Мисля, че К. ми помогна да се
изправя и всички тръгнаха към центъра. Преди да тръгнем се върнах, защото
двете ми маратонки бяха хвърлени. Не съм усетил кога съм останал без
маратонки и затова се върнах. После аз, П., К. и А. тръгнахме към центъра.
Видях, че имам доста голяма рана под дясното око и носа ми кърви. Преди да
стане целият случай, когато П. и Д. си говореха, дойде една сива кола и оттам
слязоха М. М. и още едно момче, не знам кое беше. И М. М., като слезе от
колата, подпря една бухалка до колата и стоеше и гледаше. След като
тръгнахме нагоре по центъра ни спряха полицаи и ни бяха попитали какво
става, поискаха ни лични карти и ни пуснаха. На следващия ден когато бях на
училище мои съученици ми казаха, че Д., М. М. и А. Ш. и още две момчета са
били в кола и са ме търсили около училище. Когато бях в полицията г-н М. ме
разпитваше, първия разпит. Когато почнах да му казвам какво е станало, ме
спря няколко пъти и ми каза, че това не е вярно, да си призная. При първия
сблъсък аз бях най-отзад на всички, на тротоара. Мисля, че се биеха на
тротоара. Д. много добре знае, че от три-четири години искам да стана военен,
от неговата приятелка, защото е братовчедка с моята приятелка, и знае че
живея сам и сам се оправям, и затова мен ме нарочи. При положение, че
проблемът е между него и П.. Сам живея, баща ми е починал, с майка ми не се
разбирам, тя ме тормози. М. М., Д. и А. са една групичка и са се наговорили
срещу мен, а другите им приятели С. и другите които са били казват, че не съм
аз, защото ме познават и са се отделили от тях. Аз не съм видял М. М. да е
8
удрял някого.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.
Адв.К.: Нямам въпроси.
Съдът прекъсна заседанието в 09,55 часа.
Заседанието продължава в 10,15 часа.
В залата се явяват прокурорът, частният обвинител, повереникът,
подсъдимият и неговият защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства.
Адв.К.: Нямам искания за доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Нямам други доказателствени искания.
Адв.К.: Нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Аз също нямам.
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и ги ПРЕДЯВИ на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с писмените доказателства, нямам
възражения по тях.
Адв.К.: Запознати сме с писмените доказателства и нямаме възражения
по тях.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Запознат съм с писмените доказателства и
нямам възражения по тях.
Адв.К.: Запознати сме с писмените доказателства, нямаме възражения
по тях.
9
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с писмените доказателства и нямам
възражения по тях.
На основание чл.284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ на страните вещественото доказателство по делото, а
именно: 1 брой диск, находящ се на л.31 от досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с предявеното веществено доказателство,
нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.К.: Запознати сме с предявеното веществено доказателство и
нямаме възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Запознат съм с предявеното веществено
доказателство и нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Адв.К.: Запознати сме с предявеното веществено доказателство, нямаме
възражения по него. Няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с предявеното веществено
доказателство, нямам възражения по него. Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло внесения от РП-Сливен обвинителен
акт, с който е повдигнато обвинение против подс.Т. за осъществено от него
престъпление по чл.129, ал.2, пр.3, алт.1, вр.ал.1 от НК. Смятам, че в хода на
провелото се съдебно следствие се събраха достатъчно доказателства, които
потвърждават фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Имам
10
предвид на първо място показанията на пострадалия, тези на свидетеля А. Ш.,
в подкрепа на обвинението са и показанията на свидетеля И. Б., както и тези
на разпитания в днешното съдебно заседание М. Е. М.. В подкрепа на
обвинението е осъщественото в хода на досъдебното производство
разпознаване от страна на свид.М.. Смятам, че показанията на така изброените
свидетели, които са били очевидци на престъплението са логични,
последователни са и са безпротиворечиви помежду си. В тази връзка ще моля
да ги кредитирате. Смятам, че изцяло в подкрепа на обвинителната теза е и
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание същото изключително
подробно, аргументирано и обосновано изясни, че мястото на счупването
свидетелства за това, че е получено при директен механизъм, т.е. с
непосредствен удар върху мястото на счупване, както и че при падане
настрани и контакт първоначално с раменната област няма как тази част на
главата, а именно ъгъла на челюстта да достигне до терена и да се травмира,
освен ако няма някаква издатина на самия терен, а в настоящия случай се
установи, че такава не е имало. Смятам, че по този начин категорично се
изключва възможността счупването на челюстта да е било в резултат на
падането на пострадалия, както изясни и вещото лице. Смятам, че посоченото
от подсъдимия в обясненията му, дадени в днешно съдебно заседание, не
следва да бъде кредитирано от ваша страна, тъй като изявленията му, както е
известно, имат двояка природа и смятам, че в настоящия случай същите бяха
единствено защитна теза. Освен това не се подкрепят от другите събрани в
хода на съдебното следствие доказателства. Предвид така изложеното моля
съда за постановяване на осъдителна присъда като предлагам, с оглед
оказване на предупредително и възпитателно въздействие върху подсъдимия и
предвид младата му възраст, предоставените от колегата защитник в днешно
съдебно заседание добри характеристични данни, на същия да бъде
определено наказание „Пробация“ във вид на първите две задължителни
пробационни мерки за срок от девет месеца, с периодичност на втората
пробационна мярка два пъти седмично. Моля също така да осъдите
подсъдимия и за сторените в хода на досъдебното производство разноски за
назначената съдебно-медицинска експертиза. Дискът да остане за съхранение
до изтичане сроковете на съхранение на делото. Моля в този смисъл да бъде
вашият съдебен акт.
11
Адв.К.: Считам, че обвинението, което беше повдигнато и поддържано
от прокуратурата, е доказано спрямо подсъдимия за престъплението по
чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Считам, че първоначално действително имаше
спор относно авторството, но със свидетелските показания и така направеното
разпознаване по безспорен начин се установява авторството, също така и
вината, и прекия умисъл. А пък в резултат на престъплението нанесената
средна телесна повреда по безспорен начин се доказва от съдебно-
медицинската експертиза и разпита на вещото лице, че е нанесен един удар в
челюстта и това не е възможно, както се твърди от защитата, да е при падане,
тъй като същият механизъм е недопустим. Моля да вземете предвид, че
първоначално подсъдимият не участва в самото сбиване, надалеч от самото
сбиване, а след опит на пострадалия Д. Д. да се изправи, той със засилка му е
нанесъл един-единствен удар с ритник в челюстта, без по никакъв начин
пострадалият да го е предизвикал дали с обида, дали с насилие спрямо него.
Поддържам всичко казано от прокуратурата, че престъплението се подкрепя от
събраните по делото доказателства, но считам че с налагане на пробационните
мерки наказанието няма да има възпираща сила, затова моля да бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и с оглед
чистото му съдебно минало на основание чл.66, ал.1 от НК същото да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Вещественото доказателство,
което е по делото, след влизане на присъдата да бъде оставено по делото
докато трае срокът за съхранение на самото дело. Освен разноските,
направени в досъдебното производство, моля да го осъдите да заплати
направените от моя доверител разноски.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с адвоката си, придържам се
към казаното от него. Няма какво да добавя.
Адв.К.: Събраните по делото както в досъдебното производство, така и
при проведеното съдебно следствие доказателства ми дават основание да
твърдя, че обвинението срещу подсъдимия не е доказано нито от обективна,
нито от субективна страна. И ще ви помоля да приемете това не като
обичайно заявление след приключване на съдебното следствие, а като
установен, неподлежащ на съмнение извод, базиран на обективно,
подчертавам, наистина на обективно проведено съдебно следствие,
включително разпита на всички посочени предварително свидетели, но и на
12
такива установени и допуснати в хода на делото, включително и с наблюдения
на видеозаписите на инцидента и подробните уточнения на свидетелите при
прегледа на тези записи и, подчертавам, нееднократно. Какво е доказано.
Доказано е следното – че на посочената дата е възникнал скандал между две
групи младежи, че при този скандал е възникнала суматоха. Доказано е, че
към тази суматоха са се присъединили странични лица, че много хора са
размахвали ръце, крака, юмруци, с индикации за използване на боксове и
ножове. Доказано е, че много хора са нанасяли удари на други хора и че много
хора са получили такива удари. Доказано е, че пострадалият е получил
нараняване, изразяващо се в счупване на челюстта, което е описано в съдебно-
медицинската експертиза. Нищо друго не е доказано. Не е доказано нито кой
кого е ударил, конкретно кого, нито къде, нито с какво – дали с крак, дали с
ръка или по някакъв друг начин. И тъй като няма доказателства, позволявам
си да кажа, съвсем удобно е имитирането на такива с едно недопустимо
процесуално действие като разпознаване, проведено с участието на свидетел,
който се установи, че много, много добре още преди случая познава
подсъдимия. Виждал го е всеки ден по улиците, играл е карти с него,
обсъждал е със своите познати и това не беше документирано при
проведеното разследване и това щеше да бъде направено, ако като
пълномощник на М. Т. бях допуснат да участвам в това действие. Не бях
допуснат. Защо не бях допуснат знае само прокурорът, който знае това.
Твърдя, че това разпознаване беше само за разнообразие в доказателствата.
Свидетелите, включително и разпознаващия, не могат да посочат как точно е
станало нараняването. Самият пострадал не знае как е станало, няколко пъти
го потвърди. Експертизата също не знае с крак, с ръка, с бокс или без бокс е
станало това. Само обвинението уж знае как и тази представа е толкова бегла,
че и в диспозитивната част на обвинителния акт не е посочено как, защото
никой не знае. Нито как е станало, нито с какво, нито кой го е направил. Нали
видяхме в съдебната зала укротителя, респектиращия свидетел А. Ш. как
нанася удари с ръце и крака. Всъщност ние не видяхме никой друг да нанася
удари, освен този свидетел Ш.. На кой да вярваме – на свидетеля Б., който
първоначално излъга, че не е удрял никого, а после след един час гледане на
видеозапис се сети като видя как е млатил с ръце и крака наляво и дясно, и то
добре, че това се видя на камерите, иначе и за него щеше да излъже, като на
тези записи никъде не се вижда подзащитният ми да удря някого, още по-
13
малко пострадалия. Нямаме право своеволно да обвиняваме, нито да съдим по
този начин. И възниква въпросът – защо него, защо групата избра него, избра
подсъдимия. Ами защото е сам, защото няма баща, който е починал отдавна,
защото майка му е потопена в алкохолизъм и не се интересува от него,
напротив, дори го изнудва за имоти или групата го избра, защото изглежда
силен и смел, но това разбира се не е престъпление. Не може да бъде
постановена осъдителна присъда ако е по-вероятно да е той – подсъдимият,
нито ако е много вероятно да е той, нито ако е най-вероятно да е той –
подсъдимият. Затова ви моля с отговорността, която сте поели пред
обществото да отговорите на въпроса кое е онова доказателство, което по
несъмнен начин доказва, че подсъдимият е извършил деянието, в което е
обвинен. От събраните по делото доказателства може да се предполага, че
поне двама-трима души е възможно да са нанесли това нараняване на
пострадалия и дори че е възможно той сам да си го е причинил, не сам, но при
падане, при бутане. Нормата на чл.303 от НПК си позволявам да кажа, че не е
лозунг. Във вековете наред са умирали хора, включително и на клада, за да
имаме пред себе си този текст и ще си позволя да го цитирам – чл.303 „Съдът
признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин“. Заявявам, това обвинение не е доказано по никакъв начин. Поради
което ви моля да признаете подзащитния ми за невиновен в извършването на
деянието, за което е обвинен. И опитът ми на юрист, и съвестта ми ме
възпират да предложа алтернативна защита. Без съмнение са налице
изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Но аз
не смея да поискам алтернативна защита, защото наистина не виждам
доказателство, което по несъмнен начин да доказва, че подзащитният ми е
извършил това деяние. И пледирам наистина към оправдателна присъда, за
което ви моля от сърце.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с адвоката си.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля за справедливост, защото аз не съм отишъл там
да се бия и нищо не съм направил. Единствено заради моя приятел, да не е
сам, и не съм искал да става това с никой – нито с пострадалия, нито с мене.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да бъда признат за невинен.
14
Съдът се ОТТЕГЛИ на ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
След ТАЙНОТО СЪВЕЩАНИЕ съдът ОБЯВИ присъдата си, като
разясни на страните правото на жалба или протест.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2
от НПК.
Съдът ОБЯВИ и определението си по чл.309 от НПК, с което потвърди
взетата по отношение на подсъдимия мярка за неотклонение.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 10,57 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15