О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на двайсет и първи януари през две хиляди и деветнайсета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА А.
като изслуша
докладваното от член-съдията А., ч.гр.д.№
595/2018г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила е
частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Васил
Левски”№114, ет.Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А., против Разпореждане № 3398/24.10.2018г.,пост.по
ч.гр.д.№ 2104/2018г.на РС-Ловеч, в частта, в която заявлението
по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение претендираното
вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 519.17лв.
Обжалва
разпореждането по реда на чл.413,ал.2 от ГПК,като счита,че е постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Развива,че целта на заповедното производство по чл.410 от ГПК е да се ускори
съдебният процес и разтовари правораздавателната система,като се установи дали
вземането се оспорва и се издаде изпълнително основание по неоспорено вземане.
В това производство не се проверява дали вземането съществува. По правилото на
чл.410 от ГПК заявлението следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен
лист и да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по
чл.127,ал.1, и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. Счита,че в случая, при изложените в
заявлението твърдения, може да се направи извод, че вземането е за парична
сума, като по правилата на родовата подсъдност евентуалният иск за това вземане
би бил от компетентността на районен съд. Заявлението отговаря на изискванията
за редовност съгласно чл.410,ал.2, вр.с чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК. В Закона липсва препращане към изискването на чл.127,ал.2 от ГПК-т.е. не е
нужно да се прилагат доказателства за установяване на вземането. Заявителят
може да приложи такива, но не е длъжен, тъй като целта е да се провери спорно
ли е вземането.
Развива,че вложената в заповедното производство цел е да се създаде опростена
процедура,чрез която в съкратени срокове кредиторът да може да се снабди с
изпълнително основание срещу длъжника. Това обуславя и основните
характеристики на производството,като факултативно, едностепенно и строго формално.
Съдът дължи проверка само от формална страна за външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, а споровете за обективираните
в него материални права, за уведомяването на длъжника за цедираното
вземане, са предмет на бъдещо исково производство,в случай,че длъжникът подаде
възражение по чл.414 от ГПК.
По отношение на
твърдението на съда за противоречие на нормата на чл.33 от ЗПК на вземането за
такси комисионни в размер на 519.17лв.,излага,че тази сума е предвидена като такса изначално от
страните,при подписване на договора и съгласно договорната свобода,призната в
чл.9 от ЗЗД. Счита,че неправилно съдът е възприел тази уговорка за
противоречаща на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.10а,ал.1 от ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги,свързани с договора за потребителски кредит. Посочените допълнителни
услуги,а именно-изпращане на напомнителни
писма,електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори,лични посещения и
други,са в следствие на виновното му неизпълнение на договорното задължение да върне получената сума в уговорения срок и
са такса за допълнителни услуги,които кредиторът извършва с цел напомняне за
изпълнение на задължението. Акцентира на разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК,в която е
предвидено,че при изчисляване на годишния процент на разходи по кредита,не се
включват разходите,които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по потребителския договор. Заключава,че законодателят е предвидил
възможността за начисляване на такива разходи,като изрично ги е изключил при
изчисляване на годишния процент на разходите.
Заключава,че
преценката на съда в производството по
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ограничава единствено
до изложените от заявителя факти. Простира се до там, доколкото въз основа на
тези факти може да се установи едно индивидуализирано, спорно вземане, основателността
на което ще бъде изследвана и доказана в евентуален друг процес- исковият.
Затова счита,че в случая заповедният съд е превишил правомощията си,като е
обсъдил обстоятелства по съществото и това не може да бъде основание за
постановяване на отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Позовава
се на съдебна практика-Зпр.№29.09.2017г.,пост. по ч.гр.д.№11715/2017г.на СГС.
При изложените
съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане на РС-Ловеч в отхвърлителната му част и се даде произнасяне по същество с
уважаване на заявлението и издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК за всички претендирани суми.Моли да се
присъдят и разноските в пълен размер.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 14.11.2018г., а жалбата е подадена на 16.11.2018г.,т.е.
в предвидения срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№
2104/2018г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на
жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
Установява се,че на 23.10.2018г. пред
РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 2104/2018г. по
описа на съда. Заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД е
предявила вземане срещу З.А.М. с ЕГН **********, с пост.адрес ***, в размер на
- главница от 605.24лв., представляваща задължение по Договор за потребителски
кредит с № 2874063 от 12.01.2017г., договорна лихва в размер на 98.76лв., за
периода от 21.01.2017г. до 10.03.2018г., такси и комисионни за допълнителни
услуги – 519.17лв., мораторна лихва от 61.8лв. за
периода от 11.03.2018г. до 17.10.2018г. и законна лихва от върху главницата от
подаване на заявлението-23.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Като
основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 2874063 от 12.01.2017г.,сключен
между З.А.М.-клиент и „Провидент Файнейшъл
България”ООД-кредитор. По силата на договора М. е получила потребителски кредит
в размер на 750лв.,за срок от 60 седмици. На 01.07.2017г. е сключен Договор за
продажба на вземания(цесия) между „Провидент Файнейшъл България”ООД,с ново име „Файнейшъл
България”ЕООД и „Изи Асет
Мениджмънт”АД,по силата на който вземането е прехвърлено на второто дружество
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На 03.07.2018г. е
подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 30.01.2017г., по реда на чл.99 от ЗЗД, между „Изи Асет Мениджмънт”АД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД,с който вземането е прехвърлено изцяло и с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Посочено е, че на 06.07.2018г. длъжникът е
уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането към него
от „Изи Асет Мениджмънт”АД
с писмо с обратна разписка.
Заявено е,че подписвайки Договора за
потребителски кредит клиентът е удостоверил,че преди сключването е получил
Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита,както и,че от страната
„Провидент Файнейшъл
България”ООД му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация за условията на договора и стойността на всички разходи
по кредита,с които клиентът се е съгласил с факта на подписване на договора. Посочено
е, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника с
подписването и по този начин кредиторът е изпълнил договорното си задължение.
За срока на действие на договора усвоената сума се олихвява с договорна лихва с
фиксиран за целия срок размер и се изчислява от датата на първата погасителна
вноска. В случая е начислена договорна лихва в размер на 147.94лв.
Изложено е,че с подписване на договора
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги.определя ги като такса за оценка на кредитното досие и
„Такса Кредит у дома”. Съгласно договора таксата за оценка на кредитното досие
е платима при подписване на договора,но страните са се съгласили тя да бъде
включена в седмичните погасителни вноски. Такса „Кредит у дома” е по избор на
клиента и се дължи за поетото от кредитора задължение да достави заемната сума
в брой по местоживеенето на клиента и услугата седмично събиране на вноските по
кредита,отново по местоживеене. Клиентът се е съгласил да заплати тази такса. Подписвайки
договора е удостоверил, че разбира и се е съгласил,че таксата е допълнителна и
се предоставя единствено по негово желание,срещу определена в договора такса. Удостоверил
е също,че разбира,че 30% от таксата е равна на разходите,свързани с
организирането на допълнителната услуга,а останалата е за разходите на
кредитора, направени за събиране на седмичните вноски в дома на
кредитополучателя.Съгласно договора тази такса е платима при подписване на
договора,но страните са постигнали съгласие тя също да бъде включена в
седмичните погасителни вноски.
Подписвайки договора клиентът се е
задължил да ползва отпуснатата сума и да я върне,ведно с изчислената договорна
лихва и такси,чрез заплащане на уговорените 60 седмични вноски,всяка в размер
на 26.26лв. Първата погасителна вноска е платима на 21.01.2017г., а последната
е с падеж на 10.03.2018г. Длъжникът дължи и мораторна
лихва в размер на законната лихва върху непогасената главница,която се
изчислява за всеки ден забава,считано от 11.03.2018г. до 17.10.2018г. и е в
размер на 61.8лв.,както и законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Длъжникът е изплатил общо 361лв., като
след приспадането им вземането е в следния вид-общ размер от 1275.97лв.,от
който главница 605.24лв.,договорна лихва -89.76лв.за периода от датата на
първата вноска 21.01.2017г. до 10.03.2018г.,такси и комисионни за допълнителни услуги- 519.17лв., мораторна лихва върху непогасената главница от 61.8лв. за
периода от 11.03.2018г. до 17.10.2018г.,както и законна лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира и разходи
за държавна такса от 25.52лв. и възнаграждение за процесуално представителство на
основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 200лв.,от което 50лв. по чл.13,т.2
от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на
дело и 150лв. по чл.26 от НЗПП за защита в заповедно
производство.
С атакуваното Разпореждане № 3398/24.10.2018г. РС-Ловеч е
уважил заявлението в частта по отношение главницата,договорната и мораторна лихви, разноските за държавна такса от 25лв. и
адвокатски хонорар до размера на 50лв.В останалата част –по отношение
претенцията за присъждане на такси и комисионни за допълнителни
услуги-519.17лв. и претендирано юрисконсултско
възнаграждение до пълния претендиран размер от
200лв.-е отхвърлил заявлението. В мотивите съдът е изложил,че клаузата за такси
и комисионни за допълнителни услуги е нищожна,тъй като е уговорена в
противоречие и с цел заобикаляне на ЗПК-чл.33,вр.с чл.21.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят
следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си
легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се
установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо
и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са
изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД. Съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в случая в заявлението са изпълнени изискванията
за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените
лихви. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, падежът и
първата просрочена вноска, ясно е от какво е формирана претенцията за главница.
Уточнени са и начинът и периодът на вземанията за лихви. В този смисъл следва
да се приеме,че по отношение на тези претенции е налице формална редовност на
заявлението.
В проверката по
отношение противоречие със закона и добрите нрави,за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенцията
за такси и комисионни за допълнителни услуги не отговарят на въведените
законови критерии.
При анализа на
заемното правоотношение става ясно,че приложимите норми са тези на Закона за
защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”,
нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното
правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно
приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване
на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива
(чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова
услуга.
При анализа на клаузата за такси за комисионни и
допълнителни услуги, съставът намира, че по начина на уговарянето й противоречи
и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент, функции. Възможността
кредиторът да въвежда такива такси е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за „допълнителни услуги,свързани с договора за потребителски
кредит”. В ал.2 на разпоредбата е забранено да се предвиждат такси и комисионни
за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
От изложението в заявлението става ясно,че тази такса е предвидена
на първо място за „оценка на кредитното досие”. Касае се за характерна преддоговорна
дейност на кредитора,която следва да предхожда вземането на решението за
отпускане на кредита. В полза на кредитора са дадени редица правомощия да
изисква и събира информация (чл.16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени
дали да предостави търсената сума. Или-тази предназначеност
на таксата не може да я определи като „допълнителна„ ,а е изцяло насочена към
обезпечаване на бъдещото изпълнение.
Аналогично е и по отношение
на следващата такса-за предоставяне на „Кредит у дома”-отново осигурява
изпълнението на задължението по договора. Обезпечава също и усвояването на
кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква такива
такси- „за усвояване и управление”.
Не на последно място следва
да се съобрази,че въпреки твърдението,че заемната сума е била предоставена на
место-в дома на длъжника и именно затова се претендира тази такса, в
изложението към заявлението-в т.12, заявителят изрично е посочил,че „..Сумата по договора е преведена по
банкова сметка ***..”.Твърдение,което категорично поставя
под съмнение предоставяна ли е тази услуга и дължи ли се в действителност
такава такса.
Следва да се съобрази и изложеното
от заявителя,че тези суми са уговорени във фиксиран размер и не зависят от реалните
разходи, които ще се направят,което води до извода,че те на практика не
представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя. Явно
е,че с предвиждането на този вид такси се цели по същество заобикаляне и на
ограничението на чл.33 от ЗПК. Нормата предвижда, че при забава на потребителя,
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата-ал.1, а в случай, че потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва-ал.2. Така
уговорените такси и комисионни на практика представляват допълнителни плащания,
свързани със забава на длъжника-такова е и пояснението в частната жалба. На
практика имат за цел да се присъди още едно гарантирано обезщетение в случай на
забава. Затова и последицата от игнорирането по този начин на забраната на чл.33
от ЗПК- императивна по своя характер, следва да е прогласяването за нищожни на тези клаузи за
такси и комисионни.
При проверката по реда на
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК съставът намира,че уговарянето на задължение за
заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от претендирания размер при отпуснат кредит в размер на 750
лева, търсените такси за допълнителни услуги достигат 519.17лв.,което е в
противоречие с изискването на чл.19,ал.4 от ЗПК-отново императивно по характер.
По
изложените съображения съставът изцяло се съгласява с извода на
първоинстанционния съд за прогласяване нищожността на така предвидените такси и
комисионни поради противоречие със закона и добрите нрави,съгласно чл.26,ал.1 от ЗЗД,
чл.10а и чл.33 от ЗПК. Правилно съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение
по отношение на тази претенция, затова Разпореждане № 3398/24.10.2018г. на РС-Ловеч следва да се
потвърди в обжалваната му част ( в останалата е влязло в законна сила).
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3398/24.10.2018г., пост. по ч.гр.д.№ 2104/2018г.
по описа на РС–Ловеч, в
частта, с която е отхвърлено подаденото от „Агенция за контрол на просрочени
задължения"ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.„Васил Левски"№114, етаж Мецанин, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев, чрез юрисконсулт Д.А., заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, срещу З.А.М. с
ЕГН **********,***, за претендирано вземане за такси
и комисионни за допълнителни услуги в размер на 519.17(петстотин и деветнайсет
лева и седемнайсет стотинки), като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.