М О Т И В И:
Обвинението е против Д.М.И. ***, с ЕГН ********** за
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК за това, че на 08.07.2017г. в гр.Плевен като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, отнел
чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон, марка „Samsung“,
модел „Galaxу SM-T113“ на стойност 100лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на
стойност 12лв., 1бр. мобилен телефон, марка „Nokia“,
модел „1100“ на стойност 20лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на стойност 12лв., 1чифт дамски гуменки на
стойност 10лв. и парична сума в размер на 60/шестдесет/лв. или всичко на обща
стойност 214лв. от владението на М.З.М. от с.гр., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на Р.п.– г. поддържа изцяло така
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен
начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие
доказателства, пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне
на наказанието да се приложи разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, а именно
лишаването от свобода за срок от една година лишаване от свобода, което след
приложението на чл.58а, ал.1 от НК бъде редуцирано на осем месеца лишаване от
свобода, като изтърпяването на това наказание бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок на основание чл.69, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. В.М. от ПАК моли съда да бъде предприета процедура по
съкратено съдебно следствие. Пледира на подзащитния му
да бъде наложено наказание „Пробация“.
Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения,
дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено
съдебно следствие пред първата инстанция.
От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373,
ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр.
чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:
Непълнолетният подсъдим Д.М.И. ***. Не реализира
трудови доходи, поради което изпитва финансово затруднение. Решил да си набави
парични средства по престъпен начин. След полунощ на 08.07.2017г. подсъдимият
минавал по ул.“***“ в гр.Плевен. На *** на посочената улица се намирал домът на
М. *** М., състоящ се от едноетажна къща и дворно място. И. установил, че
портата към имота е отключена, само резето било пуснато. Решил да влезе и да
извърши кражба от къщата. Вдигнал резето и проникнал в двора. Установил, че
входната врата на жилищната постройка също е незаключена. Влязъл в къщата.
Незабелязан от никого, от кухнята взел: 1бр. мобилен телефон, марка „Samsung“, модел „Galaxу SM-T113“ на
стойност 100лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на стойност 12лв., 1бр. мобилен телефон, марка „Nokia“, модел „1100“ на стойност 20лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на
стойност 12лв., парична сума в размер на 60/шестдесет/лв., а от коридора -
1чифт дамски гуменки на стойност 10лв. или всичко на обща стойност 214лв.
Напуснал имота на М. с вещите. Впоследствие изхарчил парите и продал мобилните
телефони. На сутринта на 08.07.2017г. М. установил липсите от дома си и
сигнализирал в полицията за извършената кражба.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно- оценителна
експертиза е, че пазарната стойност на противозаконно отнетите чужди движими
вещи, към момента на извършване на деянието е 214.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимият Д.М.И., направено
в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите
М. *** М., Д.П.Р., В.В.Т.и Д.М.Б., заключението на вещото
лице по изготвената съдебно-оценителна експертиза, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства събрани в
хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и
справката за съдимост на подсъдимия, характеристична справка на подсъдимия Д.И..
Събраните в хода на досъдебното производство
доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята
съвкупност не налагат различни изводи.
Съобразно така установената фактическа обстановка
съдът приема за установено от правна страна следното:
Подсъдимият Д.М.И. е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.194,
ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 08.07.2017г.
в гр.Плевен като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен
телефон, марка „Samsung“, модел „Galaxу
SM-T113“ на стойност 100лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на стойност 12лв., 1бр. мобилен телефон, марка „Nokia“, модел „1100“ на стойност 20лв., 1бр. сим-карта на „Виваком“ на
стойност 12лв., 1чифт дамски гуменки на стойност 10лв. и парична сума в размер
на 60/шестдесет/лв. или всичко на обща стойност 214лв. от владението на М.З.М.
от с.гр., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице е извършено съставомерно
деяния от подсъдимият И. по посоченият текст от наказателния закон. Всички елементи от
обективна страна на осъществено престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК са установени в хода
на съдебното производство.
Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици. Деянието
съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е
обхванато като съставомерно от нормата на чл.194, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От
обективна страна деянието е осъществено чрез действие – подсъдимият като
непълнолетен, противозаконно е отнел чужди движими вещи от владението на
свидетеля М. З. М., без негово съгласие
При
осъществяване на деянието подсъдимият И. е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
От
субективна страна деянието е осъществено при форма на вината-пряк умисъл.
Подсъдимият И. е съзнавал обществено опасният характер на извършеното и
неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на вредоносния
резултат, което е обективирано в поведението му.
Налице е намерение да присвои отнетите вещи, да се облагодетелства по
неправомерен начин.
Смекчаващото
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия И. е направеното
самопризнание, чистото съдебно минало, а именно неосъждан към момента на
извършване на деянието, младата възраст на същия.
Отегчаващите
отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни относно множество
налагани мерки по ЗБППМН, които не са изиграли своята превантивна и
превъзпитателна роля спрямо личността му.
Причина за извършване на деянието е незачитането и
пълното игнориране на подсъдимия за установения в страната правов ред и ниското
му правно съзнание.
Преценявайки по
реда на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието, смекчаващото отговорността обстоятелство,
съдът счита, че наказанието на подсъдимия Д.М.И., следва да се определи към
минимума на предвиденото в закона за съответното престъпление.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК
следва да намери приложението чл.58а, ал.1 от НК. За извършеното от Д.М.И.
деяние законът е предвидил наказание – лишаване от свобода до осем години.
С оглед на това, че съдебното следствие е протекло по
реда на Глава 27 от НПК - съкратеното съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр. с чл.372, ал.4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК,
наказанието следва да се определи при задължителното приложение на чл.54 от НК. Тъй
като към момента на извършване на
деянието подсъдимия е бил непълнолетен наказанието му трябва да се редуцира по
реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съгласно който предвиденото в Особената част
наказание лишаването от свобода за повече от пет години - с лишаване от свобода
до три години.
При
така анализираните обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия Д.М.И.,
следва да се наложи наказание на
основание чл.194, ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК
и чл.54 от НК, а именно една година лишаване от свобода. Предвид разпоредбата на чл.58а от НК, това наказание
подлежи на редукция, като за окончателно изтърпяване от подсъдимия И. се
определи наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът прие, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия И. не е наложително наказанието лишаване от свобода да се изтърпява
реално. Не съществува законова пречка за условно осъждане и съдът като взе
предвид младостта на подсъдимия, обстоятелството, че в момента е ученик изразените съжаления за извършеното
деяние, прие че на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66,
ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода, следва да се отложи за
изпитателен срок от три години.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Д.М.И., следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен деловодни разноски в
размер на 70.38 лева.
С оглед
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: